Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

---

ОТДЕЛ ПЪРВИ
Стока и пари

Глава трета
Парите, или стоковото обръщение

 

1. МЯРКА НА СТОЙНОСТИТЕ

 

За по-голяма простота аз навсякъде в това съчинение приемам, че парична стока е само златото.

Първата функция на златото се състои в това — да доставя на стоковия свят материал за неговия стойностен израз, т. е. да изразява стоковите стойности като едноименни величини, качествено еднакви и количествено сравними. Така то функционира като всеобща мярка на стойностите и преди всичко само благодарение на тази функция златото — тази специфична еквивалентна стока — става пари.

Не парите правят стоките съизмерими. Наопаки. Тъй като всички стоки като стойности представляват овеществен човешки труд и по силата на това сами по себе си са съизмерими, те могат да измерват своите стойности с една и съща специфична стока и по този начин да я превърнат в обща мярка на своите стойности, или в пари. Парите като мярка на стойността са необходима форма на проявление на иманентната на стоките мярка на стойността — на работното време.⁵⁰⁾

Стойностният израз на една стока в злато: х стока А = у парична стока, е нейна парична форма, или нейна цена. Едно отделно уравнение като: 1 тон желязо = 2 унции злато, сега е достатъчно, за да се изрази обществено валидно стойността на желязото. Уравнението няма вече нужда да се строява в обща редица със стойностните уравнения на другите стоки, тъй като еквивалентната стока, златото, вече притежава характера на пари. Така че всеобщата относителна стойностна форма на стоките сега отново има образа на своята първоначална, проста или единична относителна стойностна форма. От друга страна, разгънатият относителен стойностен израз, или безкрайният ред от относителни стойностни изрази, става специфична относителна стойностна форма на паричната стока. Но този ред сега е вече обществено даден в стоковите цени. Прочетете някой ценоразпис отдясно наляво и ще намерите величината на стойността на парите, изразена във всевъзможни стоки. Парите, напротив, нямат никаква цена. За да могат да участват в тази единна относителна стойностна форма на другите стоки, те би трябвало да се отнесат сами към себе си като към свой собствен еквивалент.

Следователно цената, или паричната форма на стоките, както и изобщо тяхната стойностна форма, е само мисловна или съществуваща само в представата форма, която се отличава от реалната телесна форма на стоките. Стойността на желязото, платното, пшеницата и т. н. съществува, макар и невидимо, в самите тези вещи; тя се изразява чрез тяхното равенство със златото, в едно отношение към златото, което, тъй да се каже, витае в техните глави. Поради това пазачът на стоките трябва да вмъкне своя език в техните глави или да прикачи на стоките книжни етикети, за да съобщи на външния свят тяхната цена.⁵¹⁾ Тъй като изразяването на стоковите стойности в злато е мисловно, за тази операция може да бъде употребено само мисловно, съществуващо само в представата злато. Всеки стокопритежател знае, че той съвсем не е превърнал своите стоки в истинско злато, когато придава на тяхната стойност формата на цена, или на мислено представимо злато, и че не му е потребно нито зрънце действително злато, за да оцени в злато стокови стойности за милиони. Затова в своята функция като мярка на стойността парите служат само като мислено представими, или мисловни, пари. Това обстоятелство е дало повод за възникването на най-невероятни теории.⁵²⁾ Макар че във функцията на мярка на стойността служат само съществуващи в представата пари, цената напълно зависи от реалния паричен материал. Стойността, т. е. количеството човешки труд, който се съдържа напр. в един тон желязо, се изразява в мислено представимо количество от паричната стока, което съдържа също толкова труд. Следователно според това, дали за мярка на стойността служи злато, сребро или мед, стойността на един тон желязо се изразява в съвсем различни цени, или в съвсем различни количества злато, сребро или мед.

Затова ако две различни стоки, напр. златото и среброто, едновременно служат за мерки на стойността, тогава всички стоки имат два различни израза на своите цени — цена в злато и цена в сребро, които спокойно съществуват една до друга, докато отношението между стойността на златото и среброто остава неизменно, напр. 1:15. Но всяка промяна на това стойностно отношение нарушава и отношението между цените на стоките в злато и в сребро, а това фактически доказа, че двойствеността на мярката на стойността противоречи на нейните функции.⁵³⁾

Всички стоки с определени цени се представят в такава форма: а стока А = х злато, b стока В = у злато; с стока С = z злато и т. н., където а, b, с представляват определени маси от стоките А, В, С, а х, у, z — определени маси злато. Следователно стоковите стойности са превърнати в мислени количества злато от различна величина, т. е. въпреки пъстрото разнообразие на своите стокови тела те са превърнати в едноименни величини, във величини злато. Като такива различни величини злато стоковите стойности се сравняват помежду си, измерват се една друга и по този начин възниква техническата необходимост да бъдат отнесени към някое фиксирано количество злато като към тяхна единица мярка. Сама тази единица мярка чрез по-нататъшно деление на кратни части се доразвива в мащаб. Още преди да се превърнат в пари, златото, среброто, медта вече притежават такъв мащаб в подразделенията на своето тегло като метали, така че за единица мярка служи напр. фунтът, който в една посока се дели на унции и т. н., а в друга — се събира на центнири и т. н.⁵⁴⁾ Затова при всяко обръщение на металически пари съществуващите вече наименования на мащаба за тежина остават и като първоначални наименования на паричния мащаб, или на мащаба на цените.

Като мярка на стойностите и като мащаб на цените парите изпълняват две съвсем различни функции. Като обществено въплъщение на човешки труд те служат за мярка на стойностите, а като установена тежест метал служат за мащаб на цените. Като мярка на стойността те служат за превръщане на стойностите на безкрайно разнообразните стоки в цени, в мислено представляващи количества злато; като мащаб на цените те измерват тези количества злато. Чрез мярката на стойностите стоките се измерват като стойности, а мащабът на цените, напротив, измерва различните количества злато чрез определено количество злато, а не стойността на едно количество злато чрез теглото на друго. За мащаба на цените трябва да бъде фиксирано като единица мярка определено тегло злато. Тук, както и при всички други определения за мярка на едноименни величини, решаваща е стабилността на единицата мярка. Затова мащабът на цените толкова по-добре изпълнява своята функция, колкото по-неизменно едно и също количество злато служи за единица мярка. Златото може да служи за мярка на стойностите само защото и то самото е продукт на труда и следователно потенциално променлива стойност.⁵⁵⁾

Преди всичко е ясно, че една промяна в стойността на златото по никакъв начин не накърнява неговата функция като мащаб на цените. Както и да се изменя стойността на златото, различните количества злато остават във все същото стойностно отношение. Ако стойността на златото спадне с 1000%, то и тогава 12 унции злато ще имат 12 пъти по-голяма стойност, отколкото една унция злато, а при цените става въпрос само за отношението на различни количества злато помежду им. Тъй като, от друга страна, една унция злато при спадането или покачването на нейната стойност никак не изменя своето тегло, то също тъй не се изменя и теглото на нейните кратни части, така че златото — както и да се изменя неговата стойност — винаги извършва все същата служба на фиксиран мащаб на цените.

Изменението на стойността на златото не пречи и на неговата функция като мярка на стойността. Това изменение засяга едновременно всички стоки, следователно caeteris paribus [при равни други условия] техните взаимни относителни стойности остават непроменени, макар че всички те вече се изразяват в по-високи или по-ниски цени в злато, отколкото по-преди.

Както при изразяването на стойността на една стока в потребителната стойност на някоя друга стока, така и при оценката на стоките в злато се приема само това, че в дадено време произвеждането на определено количество злато струва дадено количество труд. Що се касае до движението на стоковите цени изобщо, остават в сила развитите по-горе закони на простия относителен стойностен израз.

Ако стойността на парите остане неизменна, всеобщо покачване на стоковите цени може да настъпи само при покачване на стоковите стойности; а ако стоковите стойности остават неизменни, то може да настъпи само когато стойността на парите спадне. И наопаки. Всеобщо спадане на стоковите цени, при неизменна стойност на парите, може да настъпи само при спадане на стоковите стойности; а при неизменни стокови стойности — само когато се покачи стойността на парите. Оттук никак не следва, че покачването на стойността на парите обуславя пропорционално спадане на стоковите цени, а спадането на стойността на парите — пропорционално качване на стоковите цени. Това важи само за стоки с непроменена стойност. Напр. стоки, чиято стойност се покачва равномерно и едновременно със стойността на парите, запазват същите цени. Ако тяхната стойност се покачва по-бавно или по-бързо от стойността на парите, спадането или покачването на техните цени се определя от разликата между движението на техните стойности и това на стойността на парите и т. н.

Да се върнем сега към разглеждането на ценовата форма.

Паричните названия на металните тежести постепенно се отделят от техните първоначални названия за тежест по различни причини. Измежду тях исторически решаващи са: 1) Въвеждане на чуждестранни пари у по-малко развити народи. Така напр. в древния Рим сребърните и златните монети са циркулирали най-напред като чуждестранни стоки. Названията на тези чуждестранни пари се различават от местните названия за тежести. 2) С развитието на богатството по-благородният метал изтиква по-малко благородния от функцията му като мярка на стойността — среброто изтиква медта, златото изтиква среброто, колкото този ред и да противоречи на всяка поетическа хронология.^56)[43] Фунтът напр. е станал парично название на един действителен фунт сребро. Но когато златото изтикало среброто като мярка на стойността, същото название останало за 1/15 от фунта злато и т. н. — в зависимост от стойностното отношение на златото и среброто. Фунтът като парично название и фунтът като обикновено название за тежестта на златото сега не съвпадат.⁵⁷⁾ 3) Фалшификацията на монетите, вършена от князете в продължение на цели векове, наистина е оставила от първоначалното тегло на монетите само названията.⁵⁸⁾

Тези исторически процеси превръщат в народна привичка отделянето на паричните названия на металните тежести от техните обикновени названия като тежести. Тъй като паричният мащаб е, от една страна, чисто конвенционален, а, от друга страна, трябва да бъде общовалиден, то той в края на краищата се регулира със закон. Определено тегловно количество от благородния метал, напр. една унция злато, официално се поделя на кратни части, които получават законни кръщелни имена като фунт, талер и т. н. Такава кратна част, която добива валидност на същинска единица мярка на парите, от своя страна се подразделя на други кратни части със законни названия като шилинг, пени и т. н.⁵⁹⁾ Както и преди, за мащаб на металическите пари остават определени по тежест количества от метала. Изменили са се само подразделенията и названията.

И така, цените, или количествата злато, в които мислено са превърнати стойностите на стоките, сега вече се изразяват в парични названия, или в признати от закона сметни названия на златния мащаб. Така че вместо да каже: 1 квартер пшеница е равен на една унция злато, англичанинът ще каже, че той е равен на 3 ф. ст., 17 шилинга и 10 1/2 пенса. По този начин със своите парични названия стоките взаимно си казват каква стойност имат, а парите служат като сметни пари винаги, когато стане нужда да се фиксира една вещ като стойност, т. е. в парична форма.⁶⁰⁾

Названието на една вещ няма нищо общо с нейната природа. Аз нищо не зная за даден човек, ако само зная, че той се казва Якоб. По същия начин и в паричните названия фунт, талер, франк, дукат и т. н. изчезва всяка следа от стойностното отношение. Объркаността относно тайнствения смисъл на тези кабалистични знаци е още по-голяма, защото тези парични названия изразяват същевременно и стойността на стоките, и кратни части от дадена метална тежест от паричния мащаб.⁶¹⁾ От друга страна, стойността — за разлика от пъстрите тела на стоковия свят — е трябвало по необходимост да се развие до тази ирационално-вещна, но същевременно и чисто обществена форма.⁶²⁾

Цената е паричното название на овеществения в стоката труд. Следователно еквивалентността на стоката и на количеството пари, чието название е нейната цена, е тавтология⁶³⁾, пък и изобщо относителният стойностен израз на една стока е винаги израз на еквивалентността на две стоки. Но ако цената като показател на величината на стойността на стоката е показател на нейното разменно отношение към парите, то от това не следва обратното, че показателят на нейното разменно отношение към парите е непременно и показател на величината на нейната стойност. Нека в 1 квартер пшеница и 2 фунта стерлинги (приблизително 1/2 унция злато) да се съдържа обществено-необходим труд от еднаква величина. Двата фунта стерлинги са паричният израз на величината на стойността на 1 квартер пшеница, или неговата цена. Но ако обстоятелствата позволяват да искаме за него 3 ф. ст. или налагат да го дадем срещу 1 ф. ст., то в такъв случай 1 ф. ст. е твърде малък, а 3 ф. ст. — твърде голям израз на величината на стойността на пшеницата, но все пак те са нейни цени, понеже — първо, те са нейна стойностна форма, пари, и второ — те са показатели на нейното разменно отношение към парите. При неизменни производствени условия или при неизменна производителна сила на труда за възпроизвеждането на един квартер пшеница трябва да бъде изразходвано същото количество обществено работно време, както и преди. Това обстоятелство не зависи нито от волята на производителя на пшеницата, нито от волята на другите стокопритежатели. Така че величината на стоковата стойност изразява едно необходимо отношение на стоката към общественото работно време, отношение, което е присъщо на процеса на нейното създаване. С превръщането на величината на стойността в цена това необходимо отношение се проявява като разменно отношение на една стока към съществуващата вън от нея парична стока. Но в това разменно отношение може да се изрази както величината на стоковата стойност, така и този плюс или минус, с който тя при дадени обстоятелства се отчуждава. Следователно възможността за количествено несъвпадение между цена и величина на стойността, или за отклонение на цената от величината на стойността, лежи в самата ценова форма. Това не е недостатък на тази форма, а, напротив, я прави адекватна форма на такъв начин на производство, при който правилото може да си пробие път през безредния хаос само като сляпо действащ среден закон.

Но ценовата форма допуска не само възможността за количествено несъвпадение между величината на стойността и цената, т. е. между величината на стойността и нейния собствен паричен израз, но може да крие в себе си едно качествено противоречие, вследствие на което цената изобщо престава да бъде израз на стойността, макар че парите представляват само форма на стойността на стоките. Неща, които сами по себе си не са стоки, напр. съвестта, честта и др., могат да бъдат продавани за пари от техните притежатели и така, чрез своята цена, да придобият стокова форма. Така че дадено нещо може формално да има цена, без да има стойност. Ценовият израз тук става имагинерен, както известни величини в математиката. От друга страна, и имагинерната ценова форма —  напр. цената на неразработената земя, която няма стойност, понеже в нея не е овеществен човешки труд — може да крие в себе си едно действително стойностно или производно от него отношение.

Както относителната стойностна форма изобщо, така и цената изразява стойността на една стока, напр. на един тон желязо, с това, че определено количество от еквивалента, напр. една унция злато, може непосредствено да бъде разменено с желязо, обаче от това не следва и обратното, т. е. че и желязото от своя страна може непосредствено да бъде разменено със злато. И така, за да се прояви практически като разменна стойност, стоката трябва да смъкне от себе си своето природно тяло и да се превърне от мислено злато в реално злато, макар че това превъплъщение може да излезе за нея „по-солено“, отколкото за Хегеловото „понятие“ — преходът от необходимостта към свободата, или за рака — сменянето на черупката, или за свети Йероним — да смъкне от себе си стария Адам.⁶⁴⁾ Наред със своя реален образ, напр. на желязо, стоката може да притежава в цената мисловен стойностен образ или съществуващ в представата златен образ, но тя не може да бъде едновременно действително злато и действително желязо. За да ѝ се определи цена, достатъчно е да се приравни към нея представляваното злато. За да може да изпълни за своя притежател службата на всеобщ еквивалент, тя трябва да бъде заменена с действително злато. Ако напр. притежателят на желязо се срещне с притежателя на някоя весела стока и му посочи, че цената на желязото е вече парична форма, то срещналият го веселяк би му отговорил така, както св. Петър отговорил на Данте в небесата, когато той му прочел символа на вярата:

„Assai bene é trascorsa

D’esta moneta già la lega e’l peso,

Ma dimmi se tu l'hai nella tua borsa.“^[*1]

Ценовата форма включва в себе си отчуждаемостта на стоките срещу пари и необходимостта от това отчуждаване. От друга страна, златото функционира като мисловна мярка на стойността само защото в разменния процес то вече се движи като парична стока. Затова зад мисловната мярка на стойностите дебне сухата napà.

 

2. СРЕДСТВО ЗА ОБРЪЩЕНИЕ

 

a) МЕТАМОРФОЗАТА НА СТОКИТЕ

Видяхме, че процесът на размяната на стоките включва в себе си противоречиви и взаимно изключващи се отношения. Развитието на стоката не премахва тези противоречия, но създава формата, в която те могат да се движат. Това е изобщо методът, по който се разрешават действителни противоречия. Напр. противоречие е, когато едно тяло постоянно пада върху друго и също тъй постоянно се отдалечава от него. Елипсата е една от формите на движението, в която това противоречие едновременно се осъществява и се разрешава.

Доколкото процесът на размяната пренася стоките от ръцете, за които те не са потребителни стойности, в ръцете, за които те са потребителни стойности, дотолкова той е обществена обмяна на веществата. Продуктът на един вид полезен труд замества продукта на друг вид полезен труд. Веднъж достигнала мястото, където служи като потребителна стойност, стоката попада от сферата на стоковата размяна в сферата на потреблението. Тук нас ни интересува само първата сфера. Затова ние ще разгледаме целия процес само от гледна точка на фермата, т. е. ще разгледаме само смяната на формите, или метаморфозата на стоките, чрез която се извършва обществената обмяна на веществата.

Съвсем незадоволителното схващане на тази смяна на формите се дължи — независимо от неизяснеността на самото понятие стойност — на обстоятелството, че всяко изменение на формата на една стока се извършва чрез размяната на две стоки — на една обикновена стока и на паричната стока. Ако се придържаме само към този веществен момент, т. е. само към размяната на стоката срещу злато, изпускаме тъкмо онова, което трябва да видим, а именно онова, което става с формата. Изпускаме изпредвид, че златото като проста стока не е пари и че другите стоки в своите цени сами отнасят себе си към златото като към свой собствен паричен образ.

Стоките отначало излизат в разменния процес непозлатени, неподсладени, както ги е майка родила. Този процес поражда раздвояване на стоката на стока и пари — една външна противоположност, в която стоките изразяват своята иманентна противоположност, между потребителна стойност и стойност. В тази противоположност стоките като потребителни стойности противостоят на парите като разменна стойност. От друга страна, и двете страни на тази противоположност са стоки, т. е. единства на потребителна стойност и стойност. Но това единство на различията се представя противоположни на всеки от двата плюса и затова то същевременно изразява тяхното взаимно отношение. Стоката реално е потребителна стойност. Нейното стойностно битие се проявява само мислено в цената, която изразява нейното отношение към противостоящото ѝ злато като към реален образ на нейната стойност. Наопаки, материалът на златото важи само като материализация на стойността, т. е. като пари. Поради това то реално е разменна стойност. Неговата потребителна стойност засега само мислено се проявява в редицата относителни стойностни изрази, в която то се отнася към противостоящите му стоки като към съвкупност на своите реални потребителни образи. Тези противоположни форми на стоките са действителните форми на тяхното движение в процеса на размяната.

Нека сега придружим някой стокопритежател, напр. нашия стар познат тъкач на платно на арената на разменния процес, т. е. на стоковия пазар. Цената на неговата стока, 20 аршина платно, е определена. Тя е 2 ф. ст. Той разменя стоката си срещу 2 ф. ст. и като човек от стария калъп отново разменя тези 2 ф. ст. срещу една семейна библия на същата цена. Платното, което за него е само стока, носител на стойност, се отчуждава срещу злато, което е негов стойностен образ, и от този образ отново се отчуждава срещу друга стока, срещу библията, която обаче ще влезе в дома на тъкача вече като потребителен предмет, за да задоволява там душеспасителни потребности. Така че процесът на стоковата размяна се извършва в две противоположни и взаимодопълващи се метаморфози — превръщане на стоката в пари и нейното обратно превръщане от пари в стока.⁶⁵⁾ Моментите на стоковата метаморфоза са същевременно сделки на стокопритежателя — продажба, размяна на стока срещу пари; покупка, размяна на пари срещу стока, и единството на тези два акта: продажба заради покупка.

Когато тъкачът погледне крайния резултат на сделката, ще види, че вместо платно притежава библия, вместо своята първоначална стока — друга стока със същата стойност, но с различна полезност. По същия начин той присвоява и другите средства за живот и за производство. От негова гледна точка целият процес обслужва само размяната на продуктите на неговия труд с продуктите на чуждия труд, т. е. обслужва размяната на продуктите.

Следователно процесът на размяната на стоката се извършва в следната смяна на формите:

Стока — Пари — Стока

С — П — С

По своето веществено съдържание това движение е С — С, т. е. размяна на стока срещу стока, обмяна на веществата на обществения труд, в резултат на който загасва и самият процес.

С — П. Първа метаморфоза на стоката, или продажба. Скокът на стоковата стойност от стоковото тяло в тялото на златото е, както казах на друго място^[47], salto mortale на стоката. Ако той не сполучи, стоката наистина няма да бъде измамена, но ще бъде измамен стокопритежателят. Общественото разделение на труда прави неговия труд толкова едностранен, колкото прави разностранни неговите потребности. Тъкмо за това неговият продукт му служи само като разменна стойност. Но този продукт придобива всеобща обществено валидна еквивалентна форма само в парите — а парите се намират в чужд джоб. За да ги измъкне оттам, стоката трябва да бъде преди всичко потребителна стойност за притежателя на парите, т. е. изразходваният за нея труд трябва да бъде изразходван в обществено-полезна форма, или да се е утвърдил като брънка на общественото разделение на труда. Но разделението на труда е саморасъл производствен организъм, чиито нишки са изтъкани и продължават да се тъкат зад гърба на стокопроизводителите. Стоката може да бъде продукт на някой нов вид труд, предназначен да задоволява някоя нововъзникнала потребност или на свой риск се стреми тепърва да създаде потребност. Докато довчера е била функция измежду многото функции на един и същ стокопроизводител — днес някоя отделна трудова манипулация може би се откъсва от тази връзка, става самостоятелна и именно затова изпраща на пазара своя частичен продукт вече като самостоятелна стока. Условията за процеса на това отделяне могат да бъдат или да не бъдат назрели. Днес даден продукт задоволява дадена обществена потребност. Утре той може би ще бъде изцяло или отчасти изтикан от своето място от някой друг подобен продукт. И дори ако даден труд, напр. на нашия тъкач, е патентована брънка в общественото разделение на труда, то това още съвсем не е гаранция, че именно неговите 20 аршина платно ще имат потребителна стойност. Ако обществената потребност от платно, която, както и всичко друго, има свои граници, е вече задоволена от конкурентите на тъкача, тогава продуктът на нашия приятел става излишен, става ненужен и затова безполезен. Вярно е, че на харизан кон зъбите не ce гледат, но нашият тъкач не е отишъл на пазара, за да прави подаръци. Да предположим, че потребителната стойност на неговия продукт се потвърди на дело и стоката привлече парите. Но сега се пита — колко пари? Наистина отговорът е вече предварително даден в цената на стоката, в показателя на величината на нейната стойност. Ние оставяме настрана възможните чисто субективни грешки в сметките на стокопритежателя, които на пазара незабавно обективно се коригират. Нека той да е изразходвал за своя продукт само средното обществено необходимо работно време. Следователно цената на стоката е само паричното наименование на овещественото в нея количество обществен труд. Но без разрешението и зад гърба на нашия тъкач традиционните производствени условия на тъкачеството са навлезли в процес на изменение. Онова, което вчера без съмнение е било обществено необходимо работно време за производството на един аршин платно, днес престава да бъде такова и притежателят на парите най-усърдно демонстрира този факт посредством ценоразписите на различните конкуренти на нашия приятел. За негова беда на света има много тъкачи. Нека най-сетне приемем, че всяко парче платно, което се намира на пазара, съдържа в себе си само обществено-необходимото работно време. Въпреки това сборът от всички тия парчета може да съдържа в себе си излишно изразходвано работно време. Ако пазарният стомах не може да погълне цялото количество платно по нормалната цена от 2 шилинга за аршин, то това показва, че под формата на тъкане на платно е изразходвана прекалено голяма част от целокупното работно време на обществото. Резултатът ще бъде същият, както и ако всеки отделен тъкач би изразходвал за произвеждането на своя индивидуален продукт повече работно време от обществено необходимото. Тук се оправдава пословицата: Mitgefangen, mitgehangen [заедно заловени, заедно обесени]. Всичкото платно на пазара се взема за една стока, а всяко парче — само като съответна част от тая стока. И наистина стойността на всеки индивидуален аршин е само материализация на едно и също обществено- определено количество еднороден човешки труд.^[*2]

Както виждаме, стоката обича парите, но „the course of true love never does run smooth“^[48] [пътят на истинската любов никога не е равен]. Количествената структура на обществения производствен организъм, който показва своите membra disjecta [разпръснати членове]^[49] в системата на разделението на труда, е също така стихийна и случайна, както и качествената. Затова нашите стокопритежатели откриват, че същото разделение на труда, което ги прави независими частни производители, прави независими от самите тях и обществения производствен процес, и техните отношения в този процес; че независимостта на лицата едно от друго се допълва от една система на всестранна вещна зависимост.

Разделението на труда превръща продукта на труда в стока и с това прави необходимо неговото превръщане в пари. Същевременно то прави успеха на това превръщане чисто случаен. Но тук това явление трябва да се разглежда в неговия чист вид, т. е. при предпоставката, че то протича нормално. Впрочем, ако този процес изобщо се извършва, т. е. ако стоката се продава, то винаги става превръщане на формата, макар че в ненормални случаи при това превръщане на формата може да се намалява или увеличава субстанцията — стойностната величина.

За единия стокопритежател злато замества неговата стока, а за другия — стока замества неговото злато. Видимото явление е, че стоката и златото, напр. 20 аршина платно и 2 ф. ст., се прехвърлят от ръка на ръка и от място на място, т. е. обменят се. Но срещу какво се разменя стоката? Срещу всеобщото въплъщение на своята собствена стойност. А златото? Срещу един особен вид от своята потребителна стойност. Защо златото противостои на платното като пари? Защото самата цена на платното, 2 ф. ст., т. е. неговото парично наименование, вече изразява неговото отношение към златото като към пари. Смъкването на първоначалната стокова форма се извършва чрез отчуждаване на стоката, т. е. в момента, когато нейната потребителна стойност действително привлича златото, което само мислено си представяме в нейната цена. Затова реализирането на цената или на чисто мисловната стойностна форма на стоката е, от друга страна, реализиране на чисто мисловната потребителна стойност на парите — превръщането на стоката в пари е същевременно превръщане на парите в стока. Този единен процес е двустранен процес: откъм полюса на стокопритежателя той е продажба, откъм противоположния полюс на притежателя на пари — покупка. „Продажбата е покупка“, С—П е същевременна П—С.⁶⁶⁾

Досега ние не познаваме някакво друго икономическо отношение между хората освен това на стокопритежатели — отношение, в което те присвояват продукт на чужд труд само като отчуждават свой собствен продукт. Следователно срещу един стокопритежател може да застане друг само като притежател на пари, било защото неговият продукт на труда притежава по природа парична форма, т. е. представлява паричен материал, злато и т. н., било защото неговата собствена стока вече е сменила кожата си и е смъкнала първоначалната си потребителна форма. За да функционира като пари, златото трябва, разбира се, да се появи в някоя точка на стоковия пазар. Тази точка се намира в самия източник на неговото производство, където като непосредствен продукт на труда то се разменя с друг продукт на труда със същата стойност. Но от този момент то вече постоянно изразява реализирани стокови цени.⁶⁷⁾ Ако оставим настрана размяната на златото срещу стока на мястото на неговото производство, то в ръцете на всеки стокопритежател златото е отделилият се образ на неговата отчуждена стока, продукт на продажбата, или на първата стокова метаморфоза С—П.⁶⁸⁾ Златото става мислени пари, или мярка на стойността, защото всички стоки измерваха в него своите стойности и по такъв начин го правеха мислено представлявана противоположност на своя потребителен образ, свой стойностен образ. То става реални пари, защото стоките, по силата на своето всестранно отчуждаване, го правят своя действително отделила се от тях, или превърната форма на своята потребителна стойност и с това — свой действителен стойностен образ. В своя стойностен образ стоката смъква от себе си всяка следа от своята естествена потребителна стойност и от оня особен вид полезен труд, на който тя дължи своя произход, и с това се превръща в еднообразна обществена материализация на неразличим човешки труд. Затова по самите пари не може да се види от какъв сорт е превърнатата в тях стока. В своята парична форма една стока напълно прилича на всяка друга стока. Следователно парите могат да бъдат и тор, макар че торът не е пари. Нека приемем, че двете златни монети, за които нашият тъкач отчужди своята стока, са превърната форма на един квартер пшеница. Продажбата на платното, С — П, е същевременно негова покупка, П — С. Но като продажба на платното този процес започва едно движение, което завършва с неговата противоположност, с покупката на библия; а като покупка на платното той завършва едно движение, което е почнало с неговата противоположност, с продажба на пшеницата. С — П (платно — пари), тази първа Фаза на С — П — С (платно — пари — библия), е същевременно П — С (пари — платно), последната фаза на едно друго движение С — П — С (пшеница — пари — платно). Първата метаморфоза на една стока, нейното превръщане от стокова форма в пари, винаги е същевременно втора, противоположна метаморфоза на друга стока, нейното обратно превръщане от парична форма в стока.⁶⁹⁾

П — С. Втора, или заключителна метаморфоза на стоката: покупка. Парите са абсолютно отчуждаемата стока, защото те са образът на всички други стоки, който се е отделил от тях, или продуктът на тяхното всеобщо отчуждаване. Парите четат всички цени в обратната посока и по този начин се отразяват във всички стокови тела като в покорен материал за своето собствено превръщане в стока. Същевременно цените, тези любовни погледи, с които стоките намигат на парите, показват и границата, до която парите могат да се превъплътят, а именно тяхното собствено количество. Тъй като стоките като такива изчезват, когато станат пари, то по парите не се познава по какъв начин те са дошли в ръцете на своя притежател или какво се е превърнало в пари. Non ölet [парите не смърдят]^[51], какъвто и да е техният произход. Ако, от една страна, те представляват продадена стока, от друга страна, те са стоки, които могат да се купят.⁷⁰⁾

П — С, покупката, е в същото време продажба, С — П; следователно последната метаморфоза на една стока е същевременно първата метаморфоза на друга стока. За нашия тъкач жизненият път на неговата стока свършва с библията, в която той отново е превърнал двата фунта стерлинги. Но продавачът на библията превръща получените от тъкача 2 ф. ст. в ракия. П — С, заключителната фраза на С — П — С (платно — пари — библия), е същевременно и С — П, първа фраза на С — П — С (библия — пари — ракия). Тъй като стокопроизводителят доставя само едностранен продукт, той често го продава в големи количества, докато неговите многостранни потребности го заставят постоянно да раздробява реализираната цена, или получената парична сума, в многобройни покупки. Така че една продажба води към много покупки на различни стоки. Така заключителната метаморфоза на една стока образува сбор от първи метаморфози на други стоки.

Ако разгледаме сега пълната метаморфоза на една стока, напр. на платното, най-напред ще видим, че тя се състои от две противоположни и взаимно допълващи се движения, С — П и П — С. Тези две противоположни превръщания на стоката се извършат в два противоположни обществени акта на стокопритежателя и се отразяват в две противоположни негови икономически функции. Като извършител на продажбата той стане продавач, а като извършител на покупката — купувач. Но тъй като във всяко превръщане на стоката двете нейни форми, стоковата и паричната, съществуват едновременно, само че на противоположни полюси, то на един и същ стокопритежател противостои: когато той е продавач — друг купувач, а когато е купувач — друг продавач. Както една и съща стока извършва последователно двете противоположни превръщания — от стока в пари и от пари в стока, — така и един и същ стокопритежател сменя ролите си на продавач и купувач. Така че тези функции не са твърдо установени, а в рамките на стоковото обръщение постоянно преминават от едно лице в друго.

В своята най-проста форма пълната метаморфоза на една стока предполага четири крайни точки и три personae dramatis [действащи лица]. Най-напред парите противостоят на стоката като неин стойностен образ, който „оттатък“, в чуждия джоб, притежава вещно осезаема реалност. Следователно на стокопритежателя противостои притежателят на пари. Щом стоката се е превърнала в пари, последните стават нейна мимолетна еквивалентна форма, чиято потребителна стойност или съдържание съществува „отсам“, в други стокови тела. Като крайна точка на първото превръщане на стоката парите са същевременно изходна точка на второто. Така продавачът от първото действие става купувач във второто, където му противостои като продавач един трети стокопритежател.⁷¹⁾

Двете противоположни фази на движението на стоковата метаморфоза образуват кръгооборот: стокова форма, отхвърляне на стоковата форма, връщане към стоковата форма. Наистина тук самата стока е определена по противоположен начин. В изходната точка тя не е потребителна стойност за своя притежател, в крайната точка е потребителна стойност за него. Така и парите най-напред се явяват като твърд стойностен кристал, в който се е превърнала стоката, за да се разтопят след това в нейна мимолетна еквивалентна форма.

Двете метаморфози, които образуват кръгооборота на една стока, образуват същевременно противоположните частични метаморфози на две други стоки. Една и съща стока (платното) започва серията на своите собствени метаморфози и същевременно приключва пълната метаморфоза на друга стока (на пшеницата). През време на своето първо превръщане, продажбата, тя лично изпълнява тези две роли. А като златен пашкул, в който тя сама изминава пътя на всяка плът, тя същевременно завършва първата метаморфоза на някоя трета стока. Така че кръгооборотът, който всяка стока описва при своите метаморфози, неразривно се вплита в кръгооборотите на други стоки. Целият процес се представя като стоково обръщение.

Стоковото обръщение се различава не само формално, но и по същество от непосредствената размяна на продукти. Нека хвърлим още един поглед върху този процес. Тъкачът несъмнено е разменил платното срещу библия, собствена стока срещу чужда. Но това явление е вярно само за него. Продавачът на библията, който предпочита греяната ракия пред хладното платно, не е мислил да заменя библията срещу платно, както и тъкачът не знае, че за неговото платно е разменена пшеница, и т. н. Стоката на Б замества стоката на А, но и А, и Б не разменят взаимно своите стоки. Може наистина да се случи А и Б взаимно да купят един от друг, но такова случайно съвпадение не е обусловено от общите условия на стоковото обръщение. От една страна, тук се вижда как стоковата размяна разкъсва индивидуалните и локалните граници на непосредствената размяна на продуктите и развива обмяната на веществата на човешкия труд. От друга страна, се развива цял комплекс от неконтролируеми от действащите лица обществени връзки, които носят характер на природни отношения. Тъкачът може да продаде платното само защото селянинът вече е продал пшеницата, любителят на греяна ракия може да продаде библията само защото тъкачът вече е продал платното, производителят на ракия може да продаде своето препечено питие само защото друг вече е продал питието на вечния живот и т. н.

Затова процесът на обръщението не се прекъсва — както става с непосредствената размяна на продуктите, — след като потребителните стойности са променили местата или притежателите си. Парите не изчезват от това, че в края на краищата излизат из редицата на метаморфозите на една стока. Те винаги се утайват в някоя точка на процеса на обръщението, освободена от една или друга стока. Напр. в общата метаморфоза на платното: платно — пари — библия, най-напред излиза от обръщението платното, а парите заемат неговото място; след това библията излиза от обръщението и се замества пак от парите. Заместването на една стока с друга оставя паричната стока в трети ръце⁷²⁾. Обръщението постоянно отделя от себе си пари като пот.

Не може да има нищо по-глупаво от догмата, че стоковото обръщение неизбежно създавало равновесие между продажбите и покупките, понеже всяка продажба е същевременно покупка и vice versa [обратно]. Ако това означава, че броят на действително извършените продажби се равнява на също такъв брой покупки, това е плоска тавтология. Но то иска да докаже, че продавачът довежда на пазара своя собствен купувач. Продажбата и покупката са един и същ акт като взаимоотношение между две полярно противоположни лица, стокопритежател и притежател на пари. Но като действия на едно и също лице те образуват два полярно противоположни акта. Поради това тъждеството на продажбата и покупката означава, че стоката става безполезна, ако тя, след като бъде хвърлена в алхимическата реторта на обръщението, не излезе оттам като пари, т. е. ако не бъде продадена от стокопритежателя и купена от притежателя на парите. Това тъждество предполага по-нататък, че ако процесът е бил успешен, той създава един момент на спокойствие, един повече или по-малко траен етап в живота на стоката. Тъй като първата метаморфоза на стоката е едновременно продажба и покупка, този частичен процес е същевременно самостоятелен процес. Купувачът има стока, продавачът има пари, т. е. такава стока, която запазва своята способна за обръщение форма независимо от това, дали по-рано или по-късно отново ще се яви на пазара. Никой не може да продаде, без някой друг да купи. Но когато някой е продал, той не е длъжен веднага да купи. Обръщението на стоките разкъсва временните, местните и индивидуалните рамки на размяната на продуктите именно с това, че раздвоява наличната непосредствена тъждественост между отчуждаването на своя и получаването на продукта на чуждия труд на два противоположни акта — продажба и покупка. Щом като тези самостоятелно противостоящи си процеси образуват известно вътрешно единство, то тъкмо това означава, че тяхното вътрешно единство се осъществява в движението на външни противоположности. Когато външното обособяване на вътрешно несамостоятелните, т. е. взаимно допълващите се процеси, достигне известна точка, тяхното единство насилствено се налага във формата на криза. Иманентната на стоката противоположност между потребителната стойност и стойността, противоположността в частния труд, който същевременно трябва да се изразява като непосредствено обществен труд, в особения конкретен труд, който същевременно има значение само като абстрактен всеобщ труд, противоположността между олицетворението на вещта и овеществяването на лицата — това иманентно противоречие получава в противоположностите на стоковата метаморфоза развити форми на своето движение. Поради това тези форми включват възможността за кризи — но само възможността. Превръщането на тази възможност в действителност изисква цял ред условия, които — от гледна точка на простото стоково обръщение — още съвсем не съществуват.⁷³⁾

Тук за метода на икономическата апологетика са характерни два пункта. Първо, отъждествяването на стоковото обръщение и на непосредствената размяна на продукти чрез просто абстрахиране от техните различия. Второ, опитът да се отрекат противоречията на капиталистическия производствен процес, като отношенията между агентите на неговото производство се сведат към простите отношения, които произтичат от стоковото обръщение. Но стоково производство и стоково обръщение са явления, които принадлежат на най-различни начини на производство, макар и в различна степен и обхват. Така че ние още нищо не знаем за differentia specifica [характерните особености] на дадени начини на производство и не можем да ги преценяваме, ако познаваме само техните общи, абстрактни категории на стоковото обръщение. В никоя наука освен в политическата икономия не господства такова важничене с елементарни баналности. Напр. Жан Батист Сей си позволява да съди за кризите само защото знае, че стоката е продукт.

Като посредник в процеса на обръщението на стоките парите получават функцията на средство за обръщение.

 

b) ОБРЪЩЕНИЕТО НА ПАРИТЕ

 

Смяната на формите, в която се извършва обмяната на веществата на продуктите на труда, С— П — С, предполага, че една и съща стойност образува като стока изходната точка на процеса и отново се връща на същата точка като стока. Така че това движение на стоките представлява кръгооборот. От друга страна, същата тази форма изключва кръгооборота на парите. Неин резултат е постоянно отдалечаване на парите от тяхната изходна точка, а не връщането им към нея. Докато продавачът задържа превърнатата форма на своята стока, парите, стоката се намира в стадия на първата метаморфоза или е преминала само първата половина на своето обръщение. Ако процесът — продажба за покупка — е завършен, тогава и парите на свой ред са се отдалечили от ръцете на своя първоначален притежател. Наистина, ако тъкачът, след като е купил библията, отново продаде платно, то и парите пак се връщат в неговите ръце. Но те се връщат не вследствие на обръщението на първите 20 аршина платно, чрез което те, напротив, от ръцете на тъкача са се отдалечили в ръцете на продавача на библията. Те се връщат само вследствие на това, че нова стока възобновява или повтаря същия процес на обръщение, който завършва със същия резултат, както и първият. Така че формата на движение, която стоковото обръщение непосредствено придава на парите, се състои в постоянното им отдалечаване от изходната точка, в преминаването им от ръцете на един стокопритежател в ръцете на друг или в тяхното обръщение (currency, cours de la monnaie).

Обръщението на парите е постоянно, монотонно повтаряне на един и същ процес. Стоката винаги се намира на страната на продавача, парите винаги на страната на купувача като покупателно средство. Те функционират като покупателно средство, като реализират цената на стоката. Реализирайки я, те пренасят стоката от ръцете на продавача в ръцете на купувача, докато те самите същевременно се отдалечават от ръцете на купувача в ръцете на продавача, за да повторят същия процес с някоя друга стока. Фактът, че тази едностранна форма на паричното движение възниква от двустранната форма на движение на стоката, остава замаскиран. Самата природа на стоковото обръщение поражда една противоположна привидност. Първата метаморфоза на стоката още по своя външен вид е не само движение на парите, но и собствено движение на самата стока, а нейната втора метаморфоза се представя само като движение на парите. В първата половина на своето обръщение стоката сменя мястото си с парите. Едновременно с това нейният потребителен образ излиза от обръщението и влиза в потреблението.⁷⁴⁾ На нейно място идва нейният стойностен образ, или нейната парична маска. Втората половина на своето обръщение тя преминава не вече в своята собствена натурална кожа, а в своята златна обвивка. Така че непрекъснатостта на движението е свойствена само на парите и същото движение, което за стоката се разпада на два противоположни процеса, представлява като собствено движение на парите винаги един и същ процес, в който парите разменят мястото си с все нови и нови стоки. Поради това резултатът на стоковото обръщение — заместването на една стока с друга стока — изглежда обусловен не от собствената метаморфоза на стоката, а от функцията на парите като средство за обръщение, което привежда в обръщение неподвижните сами по себе си стоки, прехвърля ги от ръцете, в които те не са потребителни стойности, в ръцете, в които те са потребителни стойности, и при това винаги в посока, противоположна на собственото движение на парите. Парите постоянно отстраняват стоките от сферата на обръщението, като сами заемат тяхното място в тази сфера и с това се отдалечават от своята собствена изходна точка. Поради това, макар че движението на парите е само израз на стоковото обръщение, изглежда обратното — че стоковото обръщение е само резултат на паричното движение.⁷⁵⁾

От друга страна, парите имат функцията на средство за обръщение само защото са стокова стойност, която е придобила самостоятелно съществуване. Така че движението на парите като средство за обръщение е наистина само движение на формата на самите стоки. Ето защо това движение трябва и видимо да се отразява в обръщението на парите. Така напр. платното най-напред превръща своята стокова форма в своята парична форма. Вторият полюс на неговата първа метаморфоза С — П, паричната форма, става тогава пръв полюс на неговата последна метаморфоза П — С, на неговото обратно превръщане в библия. Но всяко от тези две превръщания на формата се извършва чрез размяна между стоката и парите, чрез тяхната взаимна размяна на местата. Едни и същи пари попадат в ръцете на продавача като отчужден образ на стоката и излизат от тях като абсолютно отчуждаем образ на стоката. Те два пъти сменят мястото си. Първата метаморфоза на платното докарва тези пари в джоба на тъкача, а втората пък ги изважда оттам. По този начин двете противоположни промени на формата на една и съща стока се отразяват в двукратното преместване на парите в противоположна посока.

Ако, напротив, се извършват само едностранни стокови метаморфози, все едно дали само продажби или само покупки, то едни и същи пари променят мястото си само веднъж. Тяхното второ преместване винаги изразява втората метаморфоза на стоката, нейното обратно превръщане от пари. В честото повтаряне на преместването на едни и същи пари се отразява не само редицата от метаморфози на една отделна стока, но и преплитането на безбройните метаморфози на стоковия свят изобщо. Впрочем от само себе си се разбира, че всичко това важи само за разглежданата тук форма на простото стоково обръщение.

Всяка стока при първата си крачка в процеса на обръщението, при първата смяна на своята форма, излиза от обръщението, в което на нейно място винаги влиза нова стока. Обаче парите като средство за обръщение постоянно пребивават в сферата на обръщението и постоянно се въртят в нея. Оттук възниква въпросът, колко пари може да поглъща постоянно тази сфера.

Във всяка страна всеки ден се извършват многобройни, едновременни и затова пространствено паралелно протичащи едностранни стокови метаморфози, или с други думи: от една страна, само продажби, от друга — само покупки. В своите цени стоките вече са приравнени към определени мислени количества пари. Тъй като разглежданата тук непосредствена форма на обръщението всякога веществено противопоставя стоката на парите — стоката на полюса на продажбата, парите на противоположния полюс на покупката, —  то масата на средствата за обръщение, нужни за процеса на обръщението на стоковия свят, е вече определена от сбора на цените на стоките. И наистина парите само представляват реално оня сбор от злато, което вече мислено е изразено в сбора на стоковите цени. Поради това равенството на тези сборове се разбира от само себе си. Но ние знаем, че при неизменни стойности на стоките техните цени се променят с променянето на стойността на златото (на паричния материал): съответно се покачват, когато тя спада, и спадат, когато тя се покачва. При такова покачване или спадане на сбора на стоковите цени трябва да се покачва или да спада в същата пропорция и масата на обръщащите се пари. Наистина тук изменението на масата на средствата за обръщение произтича от самите пари, но не от тяхната функция като средство за обръщение, а от тяхната функция като мярка на стойността. Най-напред цената на стоките се изменя обратно пропорционално на стойността на парите, а след това масата на средствата за обръщение се изменя право пропорционално на цената на стоките. Съвсем същото явление би станало, ако напр. нямаше спадане на стойността на златото, а среброто го заместеше като мярка на стойността, или ако нямаше покачване на стойността на среброто, а златото го изтикаше от функцията като мярка на стойността. В единия случай би трябвало да циркулира повече сребро, отколкото преди злато, а в другия — по-малко злато, отколкото преди сребро. И в двата случая би се изменила стойността на паричния материал, т. е. на стоката, която функционира като мярка на стойностите, а значи би се изменил и ценовият израз на стоковите стойности, а оттам и масата на обръщащите се пари, които служат за реализирането на тези цени. Видяхме, че сферата на обръщението на стоките има един отвор, през който в нея влиза злато (или сребро, накъсо — паричният материал) като стока с дадена стойност. Наличността на тази стойност се предполага още при функцията на парите като мярка на стойността, следователно при определянето на цените. Ако напр. спадне стойността на самата мярка на стойността, това ще се прояви преди всичко в изменението на цените на ония стоки, които при самите източници на производството на благородните метали непосредствено се разменят с тях като със стоки. Обаче, особено при по-слабо развити условия на буржоазното общество, голяма част от другите стоки още дълго време ще се оценява по старата, станала вече илюзорна мярка на стойността. Но една стока заразява друга чрез своето стойностно отношение към нея, цените на стоките в злато или в сребро постепенно се изравняват според пропорциите, определени от техните собствени стойности, докато най-сетне всички стокови стойности започнат да се оценяват според новата стойност на паричния метал. Този изравнителен процес е придружен от непрекъснатото нарастване на количеството на благородните метали, които се вливат за заместване на пряко разменяните срещу тях стоки. Така че в същата степен, в която се разпространяват поправените цени на стоките, т. е. в която техните стойности се оценяват по новата, спаднала и до известна точка продължаваща да спада стойност на метала, се намира вече налице добавъчната маса метал, необходима за реализиране на тия нови цени. Едностранчивото наблюдение на фактите, настъпили след откриването на новите златни и сребърни източници, е подвело в XVII и особено в XVIII век към погрешното заключение, че цените на стоките се били покачили, защото като средство за обръщение функционирало повече злато и сребро. Оттук нататък ще приемаме стойността на златото като дадена, както тя наистина е дадена в момента на определянето на цените.

И така, при тази предпоставка масата на средствата за обръщение се определя от сбора на стоковите цени, които трябва да се реализират. Ако предположим още, че и цената на всяка стока е дадена, тогава сборът от цените на стоките очевидно зависи от количеството на стоките, които се намират в обръщение. Няма нужда много да си блъскаме главата, за да разберем, че ако 1 квартер пшеница струва 2 ф. ст., 100 квартера ще струват 200 ф. ст., 200 квартера — 400 ф. ст. и т. н., така че с нарастването на масата на пшеницата трябва да расте и масата на парите, които при продажбата ѝ разменят мястото си с нея.

Ако приемем, че стоковата маса е дадена, масата на намиращите се в обръщение пари ще се увеличава и намалява заедно с колебанията на стоковите цени. Тя се покачва и спада, защото сборът на стоковите цени се увеличава или намалява поради тяхното изменение. При това съвсем не е необходимо цените на всички стоки едновременно да се покачват или да спадат. Покачването на цените на известен брой решаващи стоки, от една страна, и спадането им —  от друга, е достатъчно, за да се покачи или спадне подлежащият на реализация сбор на цените на всички обръщащи се стоки, а следователно и за да се пуснат в обръщение повече или по-малко пари. Независимо от това, дали изменението на стоковите цени отразява действителни стойностни изменения или прости колебания на пазарните цени, влиянието върху масата на средствата за обръщение си остава едно и също.

Нека вземем известен брой несвързани помежду си продажби или частични метаморфози, които се извършват едновременно и пространствено протичат паралелно, напр. продажбите на 1 квартер пшеница, 20 аршина платно, 1 библия, 4 галона ракия. Ако цената на всяка от тези стоки е 2 ф. ст. и следователно целият сбор на цените, който трябва да се реализира, е 8 ф. ст., тогава в обръщението трябва да влезе една парична маса от 8 ф. ст. Но ако същите тези стоки образуват звена на познатия ни ред от метаморфози: 1 квартер пшеница — 2 ф. ст., 20 аршина платно — 2 ф. ст., 1 библия — 2 ф. ст., 4 галона ракия — 2 ф. ст., то тогава едни и същи 2 ф. ст. привеждат последователно всичките тези стоки в обръщение, като последователно реализират техните цени, следователно реализират и ценовия сбор от 8 ф. ст., за да си отдъхнат на края в ръцете на кръчмаря. Те извършват четири оборота. Това повтарящо се преместване на едни и същи пари изразява двойната промяна на формата на стоката, нейното движение през двата противоположни стадия на обръщението и сплитането на метаморфозите на различни стоки.⁷⁶⁾ Противоположните и взаимно допълващи се фази на този процес не могат да протичат пространствено една до друга, а трябва да преминават последователно една след друга. Затова промеждутъците от време образуват мярката на продължителността на този процес, или броят на оборотите на едни и същи парични единици в дадено време измерва скоростта на паричното обръщение. Нека процесът на обръщението на гореказаните четири стоки да трае напр. един ден. Тогава ценовият сбор, който трябва да се реализира, е 8 ф. ст., количеството на обръщенията на едни и същи пари през деня — 4, и масата на обръщащите се пари — 2 ф. ст., или за даден промеждутък от време от процеса на обръщението:

масата на парите, функциониращи като средство за обръщение. Този закон е общовалиден. Наистина процесът на обръщението в дадена страна, в даден период от време обхваща, от една страна, множество разпокъсани, едновременни и пространствено паралелно протичащи продажби (респ. покупки) или частични метаморфози, в които едни и същи пари само един път сменят мястото си или извършват само един оборот; и от друга страна — множество по-дълги или по-къси вериги от метаморфози, отчасти паралелни, отчасти преплитащи се помежду си, в които едни и същи пари извършват по-голям или по-малък брой обороти. Но общият брой на оборотите на всички едноименни парични единици, които се намират в обръщение, представлява средният брой на оборотите на отделната единица, или средната скорост на паричното обръщение. Паричната маса, която напр. в началото на еднодневния процес на обръщението бива хвърляна в него, се определя естествено от сбора на цените на стоките, които се обръщат едновременно и паралелно една на друга. Но вътре в процеса всяка парична единица става, така да се каже, отговорна за останалите. Ако едната увеличи скоростта на своето обръщение, то тя забавя скоростта на обръщението на друга или съвсем я изхвърля от сферата на обръщението, тъй като последната може да погълне само такава маса злато, която, умножена със средния брой на оборотите на отделните ѝ елементи, се равнява на сбора на цените, които трябва да бъдат реализирани. Поради това, ако броят на оборотите на парите нараства — намалява се тяхната обръщаща се маса. Ако броят на техните обороти се намали, нараства тяхната маса. Тъй като при дадена средна скорост на обръщението масата на парите, която може да функционира като средство за обръщение, е дадена, то достатъчно е да се пусне в обръщение определено количество банкноти, напр. еднофунтови, за да се изхвърли от него същото количество златни соверени — фокус, добре познат на всички банки.

Ако в паричното обръщение изобщо се проявява само процесът на обръщението на стоките, т. е. техният кръгооборот по пътя на противоположни метаморфози, то в скоростта на паричното обръщение се проявява скоростта на сменяването на формите, непрекъснатото преплитане на метаморфозните редове, стремителността на тази обмяна на веществата, бързото изчезване на стоките от сферата на обръщението и също така бързото им заместване с нови стоки. Така че в скоростта на паричното обръщение се проявява текущото единство на противоположните и допълващи се една друга фази — превръщането на потребителния образ в стойностен образ и, обратно, превръщането на стойностния образ в потребителен образ — или единството на двата процеса: продажбата и покупката. Обратно, в забавянето на паричното обръщение се проявява разделянето и противоположното обособяване на тези процеси във вид на два противоположни полюса, застоят в превръщането на формите, а следователно и в обмяната на веществата. Откъде произлиза този застой — това естествено не може да се види от самото обръщение. Обръщението показва само самото явление. Обикновеният възглед, че при забавяне на паричното обръщение парите започват все по-рядко да се явяват и изчезват във всички точки на периферията на обръщението, естествено идва до извода, че това явление се обяснява с недостатъчното количество на средствата за обръщение.⁷⁷⁾

И тъй общото количество на парите, функциониращи във всеки период от време като средства за обръщение, се определя, от една страна — от сбора на цените на всички обръщащи се стоки, а от друга страна — от по-бързото или по-бавното протичане на техните противоположни процеси на обръщение, от което зависи каква част от общия сбор на цените може да бъде реализирана с едни и същи пари. Но сборът на стоковите цени зависи както от масата, така и от цената на всеки отделен вид стока. Трите фактора: движението на цените, обръщащата се стокова маса и най-сетне скоростта на паричното обръщение могат да се изменят в различни посоки и в различни пропорции, затова сборът от цените, който трябва да бъде реализиран, а следователно и обуславяната от него маса на средствата за обръщение, могат да претърпяват многобройни комбинации. Ние тук ще изброим само ония, които играят най-важна роля в историята на стоковите цени.

При неизменни стокови цени масата на средствата за обръщение може да расте, защото масата на обръщащите се стоки нараства, или пък скоростта на паричното обръщение се намалява, или пък и двете действат заедно. Обратно, масата на средствата за обръщение може да се намали, ако се намалява масата на стоките или расте скоростта на тяхното обръщение.

При всеобщо покачване на стоковите цени масата на средствата за обръщение може да остане неизменна, ако масата на обръщащите се стоки се намалява в същата пропорция, в която се увеличава тяхната цена, или ако скоростта на паричното обръщение се увеличава еднакво бързо с покачването на цените, докато обръщащата се стокова маса остава постоянна. Масата на средствата за обръщение може да се намали, ако стоковата маса се намалява или скоростта на обръщението се увеличава по-бързо от цените.

При всеобщо спадане на стоковите цени масата на средствата за обръщение може да остане неизменна, ако стоковата маса се увеличава в същата пропорция, в която спада нейната цена, или ако скоростта на паричното обръщение се намалява в същата пропорция, както и цените. Тя може да расте, ако стоковата маса расте по-бързо или скоростта на обръщението се намалява по-бързо, отколкото спадат стоковите цени.

Вариациите на различните фактори могат взаимно да се компенсират, така че въпреки тяхната постоянна нестабилност, общата сума на стоковите цени, която трябва да бъде реализирана, а следователно и масата на обръщащите се пари остава постоянна. Затова, особено при разглеждане на по-дълги периоди, ние наблюдаваме много по-постоянно средно равнище на обръщащата се във всяка страна парична маса и — с изключение на големи пертурбации, които периодично възникват от промишлените и търговските кризи, а по-рядко от изменения в стойността на самите пари —  много по-слаби отклонения от това средно равнище, отколкото би могло да се очаква на пръв поглед.

Законът, според който количеството на средствата за обръщение се определя от сбора на цените на обръщащите се стоки и от средната скорост на паричното обръщение⁷⁸⁾, може да бъде изразен и така, че при даден сбор от стойностите на стоките и при дадена средна скорост на техните метаморфози количеството на парите в обръщение или на паричния материал зависи от неговата собствена стойност. Илюзията, че става обратното, т. е. че стоковите цени се определят от масата на средствата за обръщение, а пък тя от своя страна — от масата на намиращия се в дадена страна паричен материал⁷⁹⁾, се корени у нейните първи представители в глупавата хипотеза, че в процеса на обръщението стоките влизали без цена, а парите — без стойност, и че след това в този процес известна част от стоковата каша се разменяла със съответна част от металическия куп.⁸⁰⁾

 

c. МОНЕТАТА. СТОЙНОСТНИЯТ ЗНАК

 

От функцията на парите като средство за обръщение възниква тяхната монетна форма. Онази тегловна част злато, която си представяме в цената или в паричното название на стоките, трябва да им противостои в обръщението като едноименен къс злато или монета. Както установяването на мащаба на цените, така и насичането на монетите е право на държавата. В различните национални униформи, които златото и среброто носят като монети, но които те отново събличат на световния пазар, се проявява разделението между вътрешните или националните сфери на стоковото обръщение и неговата всеобща сфера на световен пазар.

Следователно, златната монета и златото на кюлче се различават само по своята външност и златото постоянно може да бъде превърнато от едната форма в другата.⁸¹⁾ Но пътят навън от монетния двор е същевременно път към казана за претопяване. Защото в обръщението златните монети се изтъркват — една повече, друга по-малко. Златният знак и златната субстанция, номиналното съдържание и реалното съдържание започват постепенно да се разделят. Едноименни златни монети придобиват различна стойност, защото имат вече различно тегло. Златото като средство за обръщение се отделя от златото като мащаб на цените, а с това и престава да бъде действителен еквивалент на стоките, чиито цени то реализира. Историята на възникващите оттук търкания съставя историята на монетното дело в течение на средните векове и на новото време чак до XVIII век. Естествената тенденция на процеса на обръщението да превърне златното битие на монетата в златна привидност, или монетата —  в символ на нейното официално метално съдържание, е призната дори от съвременното законодателство: то определя онази степен на загуба на метал, която прави златната монета негодна за обръщение, т. е. я демонетизира.

Щом самото парично обръщение отделя реалното съдържание на монетата от нейното номинално съдържание, нейното метално съществуване от функционалното ѝ съществуване, то в него вече се съдържа латентно възможността да замести металните пари в тяхната функция на монети със знаци от друг материал или със символи. Техническите пречки за сечене на съвсем дребни по тегло части от златото, респ. от среброто, от една страна, и обстоятелството, че първоначално за стойностна мярка са служели по-прости метали вместо по-благородни — среброто вместо златото, медта вместо среброто — и следователно са се обръщали вече като пари в момента, когато по-благородният метал ги е детронирал, от друга, обясняват исторически ролята на сребърните и на медните знаци като заместители на златната монета. Те заместват златото в ония области на стоковото обръщение, в които монетата циркулира най-бързо и затова най-бързо се изхабява, т. е. където покупките и продажбите непрекъснато се подновяват в най-дребен мащаб. За да се попречи на настаняването на тези сателити на мястото на самото злато, определят се със закон много ниски пропорции, в които те при плащания трябва да бъдат приемани вместо злато. Разбира се, че особените области, в които се обръщат различните видове монети, се преплитат помежду си. Разменната монета се явява наред със златото за изплащане на дробни части от най-малката от златните монети; златото постоянно навлиза в областта на обръщението на дребно, но също така бива постоянно изхвърляно навън от нея чрез разменянето му с дребни монети.⁸²⁾

Металното съдържание на сребърните или на медните знаци се определя произволно от закона. В обръщението те се изтъркват още по-бързо и от златната монета. Затова тяхната монетна функция става фактически съвсем независима от теглото им, т. е. от всяка стойност. Монетното съществуване на златото напълно се отделя от неговата стойностна субстанция. Следователно, неща, които относително нямат стойност — листчета хартия, могат да функционират вместо него като монети. При металическите парични знаци техният чисто символичен характер е до известна степен още скрит. При книжните пари той се проявява очебийно. Както виждаме, се n’est que le premier pas qui coûte [само първата крачка е мъчна].

Тук става дума само за държавните книжни пари с принудителен курс. Те израстват непосредствено от металическото обръщение. Напротив, кредитните пари предполагат условия, които от гледна точка на простото стоково обръщение са още съвсем непознати. Но нека само мимоходом отбележим, че както същинските книжни пари произтичат от функцията на парите като средство за обръщение, така кредитните пари имат естествения си корен във функцията на парите като платежно средство.⁸³⁾

Държавата отвън хвърля в процеса на обръщението листчета хартия, върху които са напечатани парични названия, като 1 ф. ст., 5 ф. ст. и т. н. Доколкото те действително циркулират на мястото на едноименната златна сума, в тяхното движение се отразяват само законите на самото парично обръщение. Един специфичен закон за книжното обръщение може да възникне само от тяхното отношение към златото като негови представители. А този закон се състои просто в това, че издаването на книжни пари трябва да се ограничи до количеството, в което действително би трябвало да се обръща символично представеното от тях злато (респ. сребро). Наистина количеството злато, което сферата на обръщението може да погълне, постоянно се колебае над или под едно средно равнище. Но масата на средствата за обръщение в дадена страна никога не спада под известен минимум, който се определя въз основа на опита. Обстоятелството, че тази минимална маса непрекъснато променя своите съставни части, т. е. образува се постоянно от други късчета злато, не променя, разбира се, нищо в нейния размер и в постоянното ѝ движение в сферата на обръщението. Затова тя може да бъде заменена с книжни символи. Напротив, ако днес всички канали на обръщението бъдат напълнени с книжни пари до предела на тяхната способност да поглъщат пари, то утре те могат да прелеят поради колебанията на стоковото обръщение. Загубва се всяка мярка. Но когато хартията прекрачи границата на своята мярка, т. е. надхвърли количеството на едноименните златни монети, които действително биха могли да се намират в обръщение, то тя, независимо от опасността от общо дискредитиране, все пак представлява в рамките на стоковия свят само онова определено от иманентните на стоковия свят закони златно количество, което изобщо може да бъде представлявано. Ако масата от книжни листчета представлява номинално 2 унции злато, а реално замества 1 унция, то фактически 1 фунт стерлинг ще се превърне в парично наименование напр. на 1/8 унция злато вместо на 1/4 унция. Ефектът ще бъде същият, както ако бъде изменена функцията на златото като мярка на цените. Затова същите стойности, които по-рано са се изразявали в цена от 1 ф. ст., сега ще се изразяват в цена от 2 ф. ст.

Книжните пари са знаци на златото или парични знаци. Тяхното отношение към стоковите стойности се състои само в това, че последните мислено са изразени в същите количества злато, които получават в лицето на хартията сетивно възприемаем символичен израз. Само доколкото книжните пари представляват определени златни количества, които, както всички други стокови количества, са и стойностни количества — само дотолкова те са знаци на стойността.⁸⁴⁾

Пита се, най-сетне, защо златото може да бъде заменено с прости свои знаци, които нямат никаква стойност? Обаче, както видяхме, то е заменимо само доколкото в своята функция като монета или средство за обръщение то се изолира и получава самостоятелност. Наистина, обособяването на тази функция не се отнася до отделните златни монети, макар и да се проявява във факта, че изтърканите златни монети продължават да остават в обръщение. Златните монети остават изключително монети или изключително средства за обръщение само дотогава, докогато действително се намират в обръщение. Обаче онова, което не важи за отделната златна монета, важи за минималната маса злато, която може да бъде заменена с книжни пари. Тя се намира постоянно в сферата на обръщението, функционира непрекъснато като средство за обръщение и затова съществува изключително като носител на тази функция. Така че нейното движение представлява непрекъснато превръщане един в друг на противоположните процеси на стоковата метаморфоза С — П — С, в която срещу стоката застава нейният стойностен образ само за това, за да изчезне веднага отново. Самостоятелното изразяване на разменната стойност на стоката тук е само преходен момент. Тя веднага бива заменена с друга стока. Затова е достатъчно и само символичното съществуване на парите в един процес, в който те непрекъснато преминават от едни ръце в други. Тяхното функционално съществуване поглъща, така да се каже, материалното им съществуване. Като преходно обективирано отражение на стоковите цени те функционират само като знаци на самите себе си и затова могат да бъдат заместени и със знаци.⁸⁵⁾ Само че знакът на парите се нуждае от своя собствена обективно-обществена валидност и книжният символ я получава чрез принудителния курс. Тази държавна принуда важи само във вътрешната или описана от границите на едно общество сфера на обръщение, но затова пък и само тук парите напълно се разтварят в своята функция като средство за обръщение или монета и следователно могат да получат в книжните пари един чисто функционален начин на съществуване, външно отделен от тяхната метална субстанция.

 

3. ПАРИ

 

Онази стока, която функционира като мярка на стойността, а поради това функционира — непосредствено или чрез заместници — и като средство за обръщение, е пари. Затова златото (респ. среброто) е пари. Като пари то функционира, от една страна, там, където трябва да се явява в своята златна (респ. сребърна) плът, следователно като парична стока, т. е. там, където не се явява само мислено, както във функцията на мярка на стойността, нито може да бъде заместено, както във функцията на средство за обръщение, от друга страна, златото функционира като пари там, където неговата функция — все едно дали то я изпълнява лично или чрез заместници — го фиксира като единствен стойностен образ или единствено адекватно битие на разменната стойност срещу всички други стоки, които се явяват само като потребителни стойности.

 

а) ОБРАЗУВАНЕ НА СЪКРОВИЩА

 

Непрекъснатият кръгооборот на двете противоположни стокови метаморфози, или постоянната смяна на актовете на продажба и покупка, се проявява в безспирното обръщение на парите или в тяхната функция като perpetuum mobile [вечен двигател] на обръщението. Те се иммобилизират или, както казва Боагилбер, се превръщат от meuble в immeuble [от движимо в недвижимо имущество]^[54], от монета в пари, щом бъде прекъсната редицата от метаморфози и продажбата не бъде допълнена чрез последваща покупка.

Още със самите първи наченки на стоковото обръщение се развива необходимостта и страстта да се задържа продуктът на първата метаморфоза, превърнатият образ на стоката, т. е. нейният златен пашкул.⁸⁶⁾ Стока се продава не за да се купи друга стока, а за да се замести стоковата форма с парична форма. От просто посредстващо звено при обмяната на веществата тази смяна на формата става самоцел. Отчуждената форма на стоката бива възпрепятствана да функционира като нейна абсолютно отчуждаема форма или като нейна само мимолетна парична форма. С това парите се вкаменяват във вид на съкровище, а продавачът на стоки става събирач на съкровища.

В самия начален период на стоковото обръщение само излишъкът от потребителни стойности се превръща в пари. Така златото и среброто от само себе си стават обществен израз на излишъка или на богатството. Тази наивна форма на натрупване на съкровища се увековечава у ония народи, у които на традиционния и насочен за задоволяване на собствените нужди начин на производство отговаря един твърдо установен кръг от потребности. Така е у азиатците, особено у индусите. Вендърлинт, който си въобразява, че стоковите цени се определят от намиращата се в дадена страна маса от злато или сребро, се пита защо индийските стоки са толкова евтини. Отговор: защото индусите заравят в земята своите пари. От 1602-1734 г. — казва той — те са заровили 150 милиона фунта стерлинги сребро, което първоначално е било докарано от Америка в Европа.⁸⁷⁾ От 1855 до 1866 г., т. е. за 10 години, Англия е изнесла за Индия и Китай (изнесеният за Китай метал отново се насочва в по-голямата си част пак за Индия) сребро на стойност 120 милиона фунта стерлинги. Това сребро е било преди това разменено срещу австралийското злато.

При по-развито стоково производство всеки стокопроизводител трябва да си осигури nexus rerum, известен „обществено признат залог“.⁸⁸⁾ Неговите потребности непрестанно се възобновяват и непрестанно го подбуждат да купува чужди стоки, докато производството и продажбата на неговата собствена стока струват време и зависят от случайности. За да купи, без да продаде, той трябва по-рано да е продал, без да е купил. Тази операция, извършена във всеобщ мащаб, изглежда да противоречи сама на себе си. Но при източниците на тяхното производство благородните метали се разменят направо с други стоки. Там става продажба (от страна на стокопритежателите) без покупка (от страна на притежателите на злато и сребро.⁸⁹⁾ А други по-късни продажби без допълващи ги продукти само способстват за по-нататъшното разпределение на благородните метали между всички стокопритежатели. По този начин по всички точки на обръщението се образуват златни и сребърни съкровища от най-различни размери. Заедно с възможността да се задържа стоката като разменна стойност или разменната стойност да се задържа като стока се пробужда жаждата за злато. Заедно с разширяването на стоковото обръщение расте властта на парите, на тази абсолютно обществена форма на богатството, която винаги се намира в състояние на боева готовност. „Златото е чудесно нещо! Който го притежава той е господар на всичко, каквото пожелае. Чрез златото човек може дори да настани души в рая.“ (Колумб, в писмо от Ямайка, 1503 г.) Тъй като по парите не се познава какво се е превърнало в тях, то всичко, било то стока или не, се превръща в пари. Всичко става предмет на продажба и покупка. Обръщението става голямата обществена реторта, в която попада всичко, за да излезе отново от нея като паричен кристал. На тази алхимия не могат да противостоят дори мощите на светците, да не говорим за по-малко грубите res sacrosanctae, extra commercium hominum [свещени предмети, свети неща, които стоят извън човешката търговия]⁹⁰⁾. Както в парите е заличена всяка качествена разлика на стоките, така и те от своя страна заличават като радикален левелер [уравнител] всички различия.⁹¹⁾ Обаче парите са сами стока, нещо външно, което може да стане частна собственост на всекиго. Така обществената сила става частна сила на частното лице. Затова античното общество ги заклеймява като монета, срещу която се разменя целият икономически и нравствен порядък.⁹²⁾ Съвременното общество, което още в детските си години „изтегля за косите Плутон от недрата на земята“⁹³⁾, приветства чудотворното злато като блестящо въплъщение на своя собствен житейски принцип.

Стоката като потребителна стойност задоволява някоя отделна потребност и образува определен елемент на вещественото богатство. Но стойността на стоката измерва степента на своята притегателна сила по отношение на всички елементи на вещественото богатство, а следователно измерва и общественото богатство на своя притежател. За варварски примитивния стокопритежател, дори за западноевропейския селянин, стойността е неразделна от стойностната форма, затова за него натрупването на златно и сребърно съкровище е натрупване на стойност. Наистина стойността на парите се изменя — било поради промяна на тяхната собствена стойност, било поради промяна на стойността на стоките. Но това не пречи, щото, от една страна, 200 унции злато, както и по-рано, да съдържат повече стойност, отколкото 100 унции, а 300 — повече, отколкото 200 и т. н., а от друга страна — металната натурална форма на тази вещ да остане всеобща еквивалентна форма на всички стоки, непосредствено обществено въплъщение на всеки човешки труд. Стремежът към натрупване на съкровища е по самата си природа безграничен. Качествено или по своята форма парите са неограничени, т. е. те са всеобщ представител на вещественото богатство, защото могат да бъдат непосредствено превърнати във всяка стока. Но същевременно всяка реална парична сума е количествено ограничена, т. е. представлява покупателно средство с ограничено действие. Това противоречие между количествената граница и качествената неограниченост на парите тласка събирача на съкровища все повече и повече към сизифовския труд на натрупването. С него става същото, както със завоевателя на света, който с всяка нова страна завладява само една нова граница.

За да бъде задържано златото като пари, т. е. като елемент на образуване на съкровища, трябва да се попречи да циркулира, т. е. да се превръща от средство за покупки в средства за потребление. Затова оня, който трупа съкровище, жертва на златния фетиш желанията на своята плът. Той сериозно прилага евангелието на въздържанието. От друга страна, той може да изтегли от обръщението във вид на пари само онова, което му дава във вид на стока. Колкото повече произвежда, толкова повече ще може да продаде. Затова трудолюбието, пестеливостта и скъперничеството са неговите основни добродетели, а цялата негова политическа икономия се състои в това — много да продава и малко да купува.⁹⁴⁾

Наред с непосредствената форма на съкровището съществува и неговата естетична форма, притежаването на златни и сребърни стоки. То расте заедно с богатството на буржоазното общество. „Soyons riches ou paraissons riches“ [„Да бъдем богати или да изглеждаме богати“] (Дидро).^[55] Така се образува, от една страна, един все по-разширяващ се пазар за злато и сребро, който не зависи от техните парични функции, и, от друга страна, един латентен източник за черпене на пари, който особено функционира в периоди на обществени бури.

Натрупването на съкровища изпълнява различни функции в икономиката на металическото обръщение. Най-близката му функция произтича от условията на обръщение на златната или сребърната монета. Видяхме, че постоянните колебания на размерите на стоковото обръщение, колебанията на цените и скоростта на обръщението са свързани с непрекъснати приливи и отливи на масата на парите, намиращи се в обръщение. Следователно тя трябва да бъде способна да се свива и разпуска. Трябва ту да се привличат пари като монети, ту да се отблъскват монети като пари. За да може действително намиращата се в обръщение парична маса винаги да отговаря на степента на насищане на сферата на обръщението — намиращото се в дадена страна количество злато или сребро трябва да бъде по-голямо от онова, което се намира в монетна функция. Това условие се изпълнява благодарение на превръщането на парите в съкровища. Резервоарите на съкровищата служат същевременно като отводни и приводни канали на циркулиращите пари, които поради това никога не препълват каналите на обръщението.⁹⁵⁾

 

b) ПЛАТЕЖНО СРЕДСТВО

 

В разглежданата досега непосредствена форма на стоковото обръщение една и съща стойностна величина винаги съществуваше двойно — стока на единия полюс, пари на противоположния полюс. Затова стокопритежателите влизаха в контакт помежду си само като представители на двустранно съществуващи еквиваленти. Но с развитието на стоковото обръщение се развиват отношения, при които отчуждаването на стоката се разделя по време от реализирането на нейната цена. Достатъчно е тук да посочим най-елементарните от тези отношения. Един вид стока изисква за своето произвеждане по-дълъг, друг — по-къс период от време. Производството на различни стоки е свързано с различните годишни времена. Една стока се ражда там, където е нейният пазар, друга трябва да пътува до далечни пазари. Затова един стокопритежател може да се яви като продавач, преди другият да се е явил като купувач. При постоянно повтаряне на едни и същи сделки между едни и същи лица условията за продажбата на стоките се регулират според условията за тяхното производство. От друга страна, използването на известен вид стоки, напр. на една къща, се продава за определен промеждутък от време. Едва след изтичането на срока купувачът действително получава потребителната стойност на стоката. Затова той я купува, преди да я заплати. Един стокопритежател продава налична стока, друг купува само като представител на пари или като представител на бъдещи пари. Продавачът става кредитор, купувачът — длъжник. Тъй като тук се променя метаморфозата на стоката, или развитието на нейната стойностна форма, то и парите добиват една друга функция. Те стават платежно средство.⁹⁶⁾

Ролята на кредитор или длъжник възниква тук от простото стоково обръщение. Промяната на неговата форма слага този нов печат върху продавача и купувача. Първоначално тези роли са също така бързопреходни и се играят на смени от едни и същи агенти на обръщението, също както ролите на продавач и купувач. Но сега тяхната противоположност още от самото си начало не носи толкова наивен характер и е способна към по-трайна кристализация.⁹⁷⁾ Но същите роли могат да възникнат и независимо от стоковото обръщение. Така напр. в античния свят класовата борба се води главно във формата на борба между кредитора и длъжника и завършва в Рим с гибелта на длъжника-плебей, който бива заместен от роба. В средните векове борбата завършва с гибелта на длъжника- феодал, който загубва своята политическа власт заедно с икономическата ѝ основа. Впрочем тук паричната форма — а отношението между кредитор и длъжник има формата на парично отношение —  отразява само антагонизма на по-дълбоко лежащи икономически условия на живота.

Нека се върнем към сферата на стоковото обръщение. Едновременното появяване на еквивалентите стока и пари на двата полюса на процеса на продажбата се е прекратило. Парите сега функционират, първо, като мярка на стойността при определянето на цената на продадената стока. Нейната договорно определена цена измерва задължението на купувача, т. е. паричната сума, която той трябва да заплати в определен срок. Второ, те функционират и като мислено покупателно средство. Макар че съществуват само в паричното обещание на купувача, те осъществяват преминаването на стоката от ръце в ръце. Едва след настъпването на платежния срок платежното средство действително влиза в обръщението, т. е. преминава от ръцете на купувача в тези на продавача. Средството за обръщение се превръщаше в съкровище, защото процесът на обръщението се е прекъснал в първата фаза, т. е. парите — превърнатата форма на стоката — са били изтеглени от обръщението. Платежното средство влиза в обръщението, но едва тогава, след като стоката вече е излязла от него. Парите вече не посредничат при процеса. Те самостоятелно го приключват като абсолютно битие на разменната стойност или като всеобща стока. Продавачът превръщаше стоката в пари, за да задоволи една потребност чрез парите, събирачът на съкровище — за да консервира стоката в парична форма, а купувачът-длъжник — за да може да плати. Ако не плати, имуществото му ще бъде продадено принудително. И така, стойностният образ на стоката, парите, става сега самоцел на продажбата по силата на една обществена необходимост, произтичаща от отношенията на самия процес на обръщението.

Купувачът превръща парите обратно в стока още преди да е превърнал стоката в пари, или извършва втората стокова метаморфоза преди първата. Стоката на продавача влиза в обръщение, обаче реализира своята цена само във формата на частноправен паричен иск. Тя се превръща в потребителна стойност, преди да се е превърнала в пари. Нейната първа метаморфоза се осъществява допълнително.⁹⁸⁾

За всеки даден период от процеса на обръщението, задълженията, на които е настъпил платежният срок, представляват сбор от цените на ония стоки, продажбата на които е породила тези задължения. Паричната маса, която е необходима за реализиране на този сбор от цени, зависи преди всичко от скоростта на обръщението на платежните средства. Тя се обуславя от две обстоятелства: от верижното свързване на отношенията между кредитори и длъжници, така че А, който получава пари от своя длъжник В, ги плаща по-нататък на своя кредитор С и т. н. — и от продължителността на времето между различните срокове на плащане. Този верижен процес от плащания или от допълнително осъществявани първи метаморфози съществено се различава от разгледаното по-горе преплитане на редовете от метаморфози. В движението на средството за обръщение не само се изразява връзката между продавачите и купувачите. Самата връзка се създава едва в паричното обръщение и заедно с него. А обръщението на платежното средство изразява една обществена връзка, която е съществувала в завършен вид още преди него.

Едновременното и паралелно извършване на продажбите ограничава възможността да бъде компенсирана монетната маса чрез скоростта на обръщението. Напротив, то образува един нов лост за икономия на платежните средства. С концентрацията на платежите на едно и също място се развиват по естествен начин особени учреждения и методи за тяхното взаимно погасяване. Такава роля са играли напр. virements [вирментите] в средновековния Лион. Трябва само да бъдат съпоставени вземанията на А от В, на В от С, на С от А и т. н., за да се унищожат взаимно до известна степен като положителни и отрицателни величини. И остава да се изплати само салдото от баланса на дълговете. Колкото по-масова е концентрацията на платежите, толкова по-малко е салдото, следователно и масата на намиращите се в обръщение платежни средства.

Функцията на парите като платежно средство съдържа в себе си едно непосредствено противоречие. Доколкото платежите се изравняват, парите функционират само мислено като сметни пари, или мярка на стойността. А доколкото трябва да се извършват действителни платежи, парите действат не като средство за обръщение, не като само преходна и посредничеща форма на обмяната на веществата, а като индивидуално въплъщение на обществения труд, като самостоятелно битие на разменната стойност, като абсолютна стока. Това противоречие изпъква с особена сила в онзи момент на производствените и търговските кризи, който се нарича парична криза.⁹⁹⁾ Тя е възможна само там, където са напълно развити верижният процес на платежите и изготвената система на тяхното изравняване. При общи разстройства на този механизъм, откъдето и да произлизат те, парите изведнъж и непосредствено се превръщат от своя само мислен образ на сметни пари в звонкови пари. Те вече не могат да бъдат заместени с обикновени стоки. Потребителната стойност на стоката губи своето значение, а нейната стойност изчезва пред лицето на нейната собствена форма на стойността. Още до вчера буржоата опиянен от разцвета на промишлеността, обявяваше парите за празна измислица: „Само стоката е пари“. „Само парите са стока!“ — крещят сега същите тези буржоа по целия световен пазар. Както еленът жадува за прясна вода, така буржоазната душа жадува сега за пари, за това единствено богатство.¹⁰⁰⁾ В период на криза противоположността между стоката и нейния стойностен образ, парите, се засилва до абсолютно противоречие. Затова формата на проявление на парите тук е безразлична. Гладът за пари си остава същият, независимо от това, дали трябва да се плаща в злато или в кредитни пари, напр. банкноти.¹⁰¹⁾

Ако разгледаме сега общия сбор на намиращите се в обръщение в даден период пари, ще видим, че този сбор — при дадена скорост на обръщение на средствата за обръщение и на платежните средства — е равен на сбора на стоковите цени, които трябва да се реализират, плюс сбора на платежите, на които е настъпил срокът, минус взаимно изравняващите се платежи, минус, най-сетне, броя на оборотите, в които едни и същи пари функционират последователно ту като средство за обръщение, ту като платежно средство. Напр. селянинът продава своята пшеница за 2 ф. ст., които в случая служат като средство за обръщение. С настъпването на срока на платежа той заплаща с тях платното, което по-рано му е доставил тъкачът. Същите 2 ф. ст. сега функционират като платежно средство. Тъкачът пък купува една библия в брой и същите 2 ф. ст. функционират отново като средство за обръщение и т. н. Затова при дадени цени, скорост на паричното обръщение и икономичност на платежите паричната маса, която се намира в обръщение през даден период от време, напр. един ден, вече не се покрива с намиращата се в обръщение стокова маса. Намират се в обръщение пари, които представляват стоки, отдавна изтеглени от процеса на обръщението. Намират се в обръщение стоки, чийто паричен еквивалент ще се появи едва в бъдеще. От друга страна, сключваните всеки ден и погасяваните през същия ден платежи са изобщо несъизмерими величини.¹⁰²⁾

Кредитните пари възникват непосредствено от функцията на парите като платежно средство, тъй като за прехвърляне на вземанията влизат в обръщение самите кредитни документи, получени срещу продадени стоки. От друга страна, с разширяването на кредита се разширява и функцията на парите като платежно средство. Като такова те придобиват собствени форми на съществуване, в които те се движат в сферата на едрите търговски сделки, докато златните и сребърните монети се изтикват главно в сферата на дребната търговия.¹⁰³⁾

На известно стъпало на развитие и обем на стоковото производство функцията на парите като платежно средство излиза извън границите на сферата на стоковото обръщение. Парите стават всеобщата стока на договорите.¹⁰⁴⁾ Рентите, данъците и т. н. се превръщат от натурални доставки в парични плащания. Колко много възможността за такова превръщане е обусловена от общия характер на производствения процес, доказва напр. провалилият се на два пъти опит на Римската империя да събира всички данъци в пари. Страшната мизерия на френското селячество при Людовик XIV, която така красноречиво е заклеймена от Боагилбер, маршал Вобан и др., се е дължала не само на високите данъци, но и на превръщането на натуралния данък в паричен данък.¹⁰⁵⁾ В Азия, където натуралната форма на поземлената рента, представляваща същевременно и главният елемент на държавните данъци, се основава върху такива производствени условия, които се възпроизвеждат с неизменността на естествени отношения, тази платежна форма укрепва със своето обратно въздействие старите производствени форми. Тя съставя една от тайните за самосъхранението на Турската империя. Ако наложената от Европа на Япония външна търговия доведе до превръщане на натуралната рента в парична рента, то ще настъпи краят на образцовото земеделие на Япония. Неговата тясна икономическа жизнена база ще се разложи.

Във всяка страна се установяват известни общи платежни срокове. Като оставим настрана другите циклични фактори на възпроизводството, тези срокове се основават отчасти върху смяната на годишните времена, с която са свързани природните условия на производството. Те също така регулират ония платежи, които не произлизат направо от стоковото обръщение, като данъци, ренти и т. н. Паричната маса, която в определени дни на годината е нужна за тези разпръснати по цялата страна платежи, предизвиква периодични, но съвсем повърхностни пертурбации в икономиката на платежните средства.¹⁰⁶⁾ От закона за скоростта на обръщението на платежните средства следва, че за всички периодични плащания, от какъвто източник и да са те, необходимата маса платежни средства е право^[*3] пропорционална на продължителността на платежните периоди.¹⁰⁷⁾

Развитието на парите като платежно средство изисква натрупвания на пари преди сроковете на платежите. Докато събирането на съкровища като самостоятелна форма на забогатяване изчезва заедно с развитието на буржоазното общество, то, от друга страна, расте под формата на натрупване на резервни фондове от платежни средства.

 

с) СВЕТОВНИ ПАРИ

 

С излизането си от границите на вътрешната сфера на обръщението парите отново напускат придобитите в тази сфера местни форми на мащаб на цените — формите на монета, на разменна монета и на стойностен знак, и се връщат обратно в първоначалната си форма на кюлчета от благородни метали. В световната търговия стоките универсално разгръщат своята стойност. Затова тук техният самостоятелен стойностен образ им противостои като световни пари. Едва на световния пазар парите функционират в пълен размер като такава стока, чиято натурална форма е същевременно непосредствено обществена форма на осъществяване на човешки труд in abstracto. Техният начин на съществуване става адекватен на тяхното понятие.

Във вътрешната сфера на обръщението само една стока може да служи като мярка на стойността, а следователно и като пари. На световния пазар господства двойна мярка на стойността, златото и среброто.¹⁰⁸⁾

Световните пари функционират като всеобщо платежно средство, всеобщо покупателно средство и абсолютна обществена материализация на богатството изобщо (universal wealth). Преобладава тяхната функция като платежно средство, което служи за разплащане по международните баланси. Оттук и лозунгът на меркантилната система; търговски баланс!¹⁰⁹⁾ Като международно покупателно средство златото и среброто служат главно, когато внезапно се наруши обичайното равновесие на обмяната на веществата между различни нации. Най-сетне, световните пари функционират като абсолютна обществена материализация на богатството там, където въпросът не е нито за покупка, нито за плащане, а за прехвърляне на богатството от една страна в друга, и където е невъзможно прехвърляне в стокова форма било поради неблагоприятна конюнктура на стоковия пазар, било поради това, че самата цел на прехвърлянето налага в дадения случай паричната форма.¹¹⁰⁾

Всяка страна има нужда от известен резервен фонд както за своето вътрешно обръщение, така и за обръщението на световния пазар. Следователно функциите на съкровище произтичат отчасти от функцията на парите като вътрешно средство за обръщение и платежно средство, отчасти от тяхната функция като световни пари.^110а) За последната роля винаги се изисква действителна парична стока, злато и сребро, и затова Джеймс Стюарт характеризира златото и среброто, за разлика от техните чисто локални заместници, като money of the world [световни пари].

Движението на златния и сребърен поток е двойно. От една страна, той се разлива от своите извори по целия световен пазар, където се всмуква в различни размери от различните национални сфери на обръщението, за да навлезе в техните вътрешни канали на обръщението, да замести изтърканите златни и сребърни монети, да достави материал за луксозни предмети и да замръзне във вид на съкровища.¹¹¹⁾ Това първо движение се извършва чрез пряка размяна на реализирания в стоките национален труд с реализирания в благородните метали труд на страните, които произвеждат злато и сребро. От друга страна, златото и среброто непрекъснато се движат в една или друга посока между различните национални сфери на обръщение — движение, което следва непрестанните колебания на камбиалния курс.¹¹²⁾

Страните с развито буржоазно производство ограничават масово концентрираните в банковите резервоари съкровища до минимума, изискван от техните специфични функции.¹¹³⁾ С известни изключения едно очебийно препълване на съкровищните резервоари над тяхното средно равнище свидетелства за застой на стоковото обръщение или за прекъсване на течението на стоковите метаморфози.¹¹⁴⁾

 

---

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

50) Въпросът, защо парите не представляват непосредствено самото работно време, така че напр. един книжен паричен знак да представлява х работни часове, се свежда просто към въпроса защо върху основата на стоковото производство продуктите на труда трябва да приемат формата на стоки, тъй като тяхната стокова форма вече предполага тяхното раздвояване на стока и парична стока. Или защо частният труд не може да бъде разглеждан като непосредствено обществен труд, т. е. като неговата собствена противоположност. На друго място аз подробно съм разгледал повърхностната утопичност на „трудовите пари“ при наличността на стоковото производство. (Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, стр. 41 и сл. [виж настоящото издание, т. 13, стр. 69 сл.]). Тук ще забележа още, че напр. „трудовите пари“ на Оуен са толкова „пари“, колкото, да кажем, и един театрален билет. Оуен приема непосредствено обобществен труд, т. е. една форма на производство, която е диаметрално противоположна на стоковото производство. Трудовата квитанция констатира само индивидуалния дял на производителя в общия труд и неговото индивидуално право върху предназначената за потребление част от общия продукт. Но Оуен не е и мислил да взема за предпоставка стоковото производство и в същото време чрез парични фокуси да се стреми да отстрани неговите неизбежни условия.

51) Дивакът или полудивакът си служат със своя език малко по-другояче. Капитан Пéри разказва напр. за жителите на западния бряг на Бафиновия залив: „В този случай (при размяна на продукти)... те го облизват (това, което им се предлага) два пъти с езика си, след което очевидно смятат сделката за задоволително сключена.“^[42] Също така и източните ескимоси винаги лижат при размяната получавания предмет. Щом като на север за орган на присвояването служи езикът, то не е чудно, че на юг коремът се смята като орган на натрупаната собственост, така че кафрите съдят за богатството на човека по дебелината на неговия търбух. Кафрите са твърде разумни хора, защото докато официалният британски отчет за състоянието на народното здраве през 1864 г. се оплаква от липса на тлъстинни вещества в храната на голямата част от работническата класа, някой си д-р Харвей, макар и да не е открил кръвообръщението, през същата година направи кариера със своите шарлатански рецепти, които обещаваха на буржоазията и аристокрацията да ги избавят от товара на излишната тлъстина.

52) Виж Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“. „Теория за измеренията на паричната единица“, стр. 53 и сл. [виж настоящото издание, т. 13, стр. 63 и сл.].

53) Бележка към второто издание. „Там, където златото и среброто паралелно функционират като законни пари, т. е. като мярка на стойността, винаги е бил правен безуспешният опит да бъдат разглеждани и двете като една и съща материя. Ако се приеме, че едно и също работно време трябва неизменно да се овеществява в еднакви пропорции злато и сребро, то значи всъщност да се приеме, че златото и среброто са една и съща материя и че определена маса от по-малоценния метал, от среброто, съставлява неизменна част от определена маса злато. Още от управлението на Едуард III до времето на Джордж II историята на английското парично дело представлява непрекъсната редица от смущения, произлизащи от несъответствието между установеното със закон отношение между стойностите на златото и среброто и действителните колебания на техните стойности. Ту златото е било оценявано много високо, ту среброто, По-ниско оцененият метал е бивал изтеглян от обръщението, претопяван и експортиран. След това отношението между стойностите на двата метала е било изменено отново по законодателен път, обаче новата номинална стойност скоро е влизала в същия конфликт с действителното отношение между стойностите, както и старата. — В наше време слабото и временното спадане на стойността на златото спрямо среброто, дължащо се на засиленото търсене на сребро от страна на Индия и Китай, предизвика във Франция същото явление, и то в най-голям мащаб, а именно — износ на среброто и изтласкването му от обръщението от златото. През годините 1855, 1856 и 1857 вносът на злато във Франция надвишаваше износа на злато от Франция с 41 580 000 ф. ст., докато износът на сребро надвишаваше вноса на сребро с 14 704 000 ф. ст. В страните, където и двата метала са по закон мерки на стойността и затова и двата трябва да бъдат приемани задължително като платежно средство — но всеки може да плати по желание в този или онзи метал, — металът, чиято стойност се покачва, фактически носи ажио и както всяка друга стока измерва цената си в надценения метал, а този последният служи като единствена мярка на стойността. Целият исторически опит в тази област се свежда просто до това, че там, където две стоки по закон изпълняват функцията на мярка на стойностите, фактически винаги само една се затвърдява като такава.“ (Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, стр. 52, 53 [виж настоящото издание, т. 13, стр. 60-61]).

54) Бележка към второто издание. Странното обстоятелство, че унцията злато като единица мярка на паричния мащаб в Англия не се поделя на кратни части, се обяснява по следния начин: „Нашата монетна система е била първоначално нагодена само за употреба на сребро — затова една унция сребро винаги може да бъде разделена на известен съответен брой монети; а тъй като златото е било въведено по-късно в монетната система, нагодена само за среброто, то унцията злато не може да бъде насечена на съответния брой монети.“ (Maclaren, „History of the Currency“, London 1858, p. 16).

55) Бележка към второто издание. В английски съчинения цари невъобразима обърканост относно понятията за мярка на стойностите (measure of value) и мащаб на цените (standard of value). Функциите им — а поради това и техните наименования — постоянно се смесват.

56) Впрочем тази хронология не се среща у всички народи.

57) Бележка към второто издание. Така английският фунт сега представлява по-малко от една трета от своето първоначално тегло; шотланският фунт —  преди обединението^[44] — само 1/36; френската ливра — 1/74; испанският мараведи — по-малко от 1/1000; португалският рейс — една още по-малка част.

58) Бележка към второто издание. „Онези монети, чиито имена днес са само мисловни, са най-старите монети у всички народи; но всички имена са били известно време реални, и тъкмо защото са били реални, хората са смятали с тях“. (Galiani, „Della Moneta“, р. 153).

59) Бележка към второто издание. Господин Дейвид Уркарт нарича в своите „Familiar Words“ чудовищен (!) факта, че в днешно време фунтът (фунт стерлинг), единицата на английския паричен мащаб, е равен приблизително на 1/4 от унцията злато: „Това е фалшификация на една мярка, а не установяване на един мащаб.“ В това „фалшиво название“ на теглото на златото той вижда, както и във всичко друго, фалшифициращата ръка на цивилизацията.

60) Бележка към второто издание. „Когато попитали Анахарсис за какво употребяват елините парите, той отговорил: за смятане“. (Athenaeus. „Delphosophlstaium [libri quindecim]“, I, IV, 49, v. II, ed. Schweighiuser, 1802 [p. 120]).

61) Бележка към второто издание, „Тъй като парите като мащаб на цените се явяват със същите сметни названия, както и цените на стоките — напр. една унция злато се изразява, също както и един тон желязо, с 3 ф. ст., 17 шилинга и 10 1/2 пенса, — тези техни сметни названия се приемат като цена на самите монети. Поради това е възникнала странната представа, че златото (респективно среброто) изразява своята стойност в своя собствен материал и за разлика от всички други стоки получава от държавата фиксирана цена. Установяването на сметни наименования за определени тегла злато погрешно се смята като установяване на стойността на тези тегла.“ (Карл Маркс „Към критиката на политическата икономия“, стр. 52 [виж настоящото издание, т. 13, стр. 59.])

62) Сравни „Теориите за единицата мярка на парите“ в „Към критиката на политическата икономия“, стр. 53 и сл. [виж настоящото издание, т. 13, стр. 60]. Всички фантазии относно покачването или спадането на „монетната цена“ се свеждат до това, щото законните парични названия за фиксирани от закона тежести злато или сребро да бъдат пренесени от държавата върху по-големи или по-малки тежести и според това напр. от унция злато занапред да се секат не 20, а 40 шилинга. Всички тези фантазии, доколкото те са нескопосни финансови машинации, насочени против държавните и частните кредитори, а имат за цел да търсят икономически „чудотворни лекарства“, са така изчерпателно разгледани от Пети в „Quantulumcumque concerning Money. To the Lord Marquis of Halifax“ 1682, че дори неговите непосредствени приемници сър Дъдли Норт и Джон Лок — за по-сетнешните  съвсем и да не говорим — са могли само да го вулгаризират.  „Ако богатството на една нация — казва той между другото — би могло да се удесетори чрез една правителствена наредба, чудно е, че нашите правителства отдавна не са издали такива наредби.“ (цит. съч., стр. 36).

63) „Или пък ще трябва да признаем, че един милион в пари има по-голяма стойност, отколкото същата стойност в стоки.“ (Le Trosne, цит. съч., стр. 919), т. е. че „една стойност е по-голяма от друга, която ѝ е равна“.

64) Ако Йероним на млади години е трябвало да води тежка борба със своята материална плът, както това показва неговата борба в пустинята с прекрасни женски видения — то пък на старини той е трябвало да се бори с духовната плът. „Пристори ми се — казва той напр., — че се явявам пред съдника на света. „Кой си ти?“ — попитал един глас. „Аз съм християнин.“ „Лъжеш“, прогърмял съдникът на света. „Ти си само цицеронианец!“^[45]

65) „От... огън става всичко и огън става от всичко, също както от златото стоки и от стоките злато.“ (F. Lassalle, „Die Philosophie Henakleitos des Dunkeln“, Berlin 1858, Bd. 1, S. 222). Бележката на Ласал към това място, на стр. 224, бел. 3, неправилно определя парите като прост стойностен знак.

66) „Всяка продажба е покупка.“ (Dr. Qaesnay, „Dialogues sur le Commerce et les Travaux des Artisans”, Phisiocrates, ed. Daire, pаrtie I, Pаris 1846, p. 170), или, както същият казва Кене: „Да се продава — значи да се купува.“^[50]

67) „Цената на една стока може да се плати само с цената на друга стока.“ (Mercier de laRivière, „L’Ordre Naturel et Essentiel des Sociétés Politiques“, „Physiocrates“, ed. Djire, partie II, p. 554).

68) „За да имаш пари, трябва да си продал“. (Пак там, стр. 543.)

69) Както отбелязахме по-горе, изключение представлява производителят на злато, респ. на сребро, който разменя своя продукт, без по-рано да го е продавал.

70) „Ако парите в нашите ръце представляват вещи, които можем да желаем да купим, те също тъй представляват и вещи, които сме продали за тези пари.“ (Mercier de la Rivière, цит. съч., стр. 586).

71) „Следователно има четири крайни точки и трима договорящи, от които единият действа два пъти.“ (Lе Trosne, цит. съч., стр. 909).

72) Бележка към второто издание. Колкото и да е очевидно това явление, то повечето пъти остава незабелязано от икономистите, особено от вулгарните поклонници на свободната търговия.

73) Сравни моите бележки за Джеймс Мил в „Към критиката на политическата икономия“, стр. 74-76 [виж настоящото издание, т. 13 стр. 82-84].

74) Даже ако стоката многократно се препродава — явление, което за нас засега още не съществува, — все пак тя с последната окончателна продажба преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението, за да послужи тук като средство за живот или като средство за производство.

75) „Те (парите) нямат друго движение освен онова, което им придават продуктите.“ (Le Tresne, цит. съч., стр. 885).

76) „Продуктите са, които ги (парите) привеждат в движение и ги карат да се обръщат, и т. н. Скоростта на движението им (на парите) замества тяхното количество. Когато е нужно, те минават от ръка на ръка, без да се спират нито за миг.“ (Le Trosne, цит. съч., стр. 915, 916).

77) „Тъй като парите са... общоприетата мярка за покупка и продажба, всеки, който има нещо за продаване, а не може да намери купувач, веднага е склонен да мисли, че недостигът на пари в страната или в областта е причината, поради която неговите стоки не намират пласмент; оттук обичайните жалби против „липсата на пари“; но това е голямо заблуждение... От какво се нуждаят тези хора, които крещят за пари?... Арендаторът [farmer] се оплаква... той мисли, че ако в страната би имало повече пари, той би получил добра цена за своите продукти... Така че той очевидно има нужда не от пари, а от добра цена за своето жито и своя добитък, които той би искал да продаде, но не може... Защо той не може да получи добра цена?... 1) Или в страната има премного жито и добитък, така че повечето, които идват на пазара, също като него имат нужда да продадат, а малцина имат нужда да купят, или 2) обикновеният износ зад граница е в застой... или 3) потреблението се намалява, напр. когато поради обедняване хората не могат да харчат за домакинството си, колкото преди — така че не увеличаването количеството на парите би могло да засили продажбата на стоките на арендатора, а премахването на една от тези три причини, които действително потискат пазара... В същия смисъл имат нужда от пари и търговецът, и бакалинът, т. е. тъй като пазарите са в застой, а те се нуждаят от пласмент на стоките, с които търгуват. Нацията най-много процъфтява тогава, когато богатствата бързо преминават от ръка в ръка.“ (Sir Dudley Nort, „Discourses upon Trade“, London 1691, 11-15 passim). Всичките шарлатански изобретения на Хереншванд се свеждат към това, че противоречията, които произтичат от природата на стоката и поради това се проявяват в стоковото обръщение, можели да бъдат премахнати с увеличаването на количеството на средствата за обръщение. Впрочем от обстоятелството, че приписването на застоя в процеса на производството и обръщението на липсата на средства за обръщение е само популярна илюзия, съвсем не следва обратното — че действителна липса на средства за обръщение напр. поради официалните машинации с „regulation of currency“ [регулиране на паричното обръщение] не може от своя страна да предизвика застой.

78) „Съществува определено количество или пропорция на парите, необходими, за да се поддържа в ход търговията на една нация; всичко в повече или в по-малко би ѝ вредило. Също така, както за един малък магазин на дребно е необходимо определено количество фартинги за размяна на сребърните монети и за извършване на плащания, които не могат да се извършват и с най-малките сребърни монети... И както численото отношение на фартингите, необходими за търговията, зависи от броя на купувачите, от броя на техните покупки и преди всичко от стойността на най-дребните сребърни монети — също така и съотношението на насечените пари (злато или сребро), необходими за нашата търговия, се определя от броя на разменните актове и от размера на платежите.“. (William Petty, „A Treatise on Taxes and Contributions“, London 1667, p. 17). А. Йънг в своята „Political Arithmetic“ London, 1774, в която има специална глава: „Цените зависят от количеството на парите“, стр. 122 и сл., защитава теорията на Хюм срещу нападките на Дж. Стюарт и др. Аз отбелязвам в „Към критиката на политическата икономия“ на стр. 149 [виж настоящото издание, т. 13, стр. 151-152]: „Той (А. Смит) мълчаливо отстранява въпроса за количеството на намиращите се в обръщение монети, като съвсем погрешно разглежда парите само като стока“. Това е вярно само доколкото А. Смит разглежда парите ех officio [специално]. Обаче в отделни случаи, напр. в критиката на предишните системи на политическата икономия, той се изказва правилно: „Количеството на насечените пари във всяка страна се определя от стойността на стоките, за чието обръщение парите трябва да посредничат... Стойността на стоките, които всяка година се купуват и продават в една страна, изисква определено количество пари за тяхното обръщение и разпределение между съответните потребители, но не може да създаде приложение за повече пари. Каналът на обръщението привлича по необходимост такава парична сума, която е достатъчна, за да го напълни, и никога не поема повече“. („Wealth of Nations“, в. IV, ch. 1). По същия начин А. Смит ех officio започва своето съчинение с един апотеоз на разделението на труда, а в последната си книга за източниците на държавните приходи той на места възпроизвежда критиката на разделението на труда на своя учител А. А. Фергюсон.

79) „Цените на стоките на всяка нация сигурно ще се покачват в същия размер, в който нараства количеството на златото и среброто у хората; следователно, ако у някоя нация се намали количеството на златото и среброто, трябва да спаднат и цените на всички стоки съответно на едно такова намаление на количеството на парите.“ (Jacob Vanderünt, „Money answers all Things“, London, 1734, p. 5). Едно по-подробно съпоставяне на Вендърлинт с „Essays“ на Хюм не оставя у мен ни най-малко съмнение, че Хюм е познавал и е използвал това — впрочем твърде забележително — съчинение на Вендърлинт. Схващането, че цените се определят от масата на средствата за обръщение, намираме и у Барбон, и у много по-стари автори. „От свободата на търговията — казва Вендърлинт — не може да възникне никакво неудобство, а само голяма полза... защото ако тя намали количеството на наличните пари на нациите — а тъкмо това целят да предотвратят митнишките ограничителни мерки, — то нациите, у които отиват наличните пари, сигурно ще установят, че цените на всички стоки се качват в размера, в който у тия нации нараства количеството на парите... И нашите манифактурни продукти, и всички други стоки скоро ще станат толкова евтини, че търговският баланс пак ще се обърне в наша полза и по такъв начин парите ще се стекат обратно у нас“. (цит. съч., стр. 43, 44).

80) От само себе си се разбира, че цената на всеки отделен вид стока съставя елемент от сбора на цените на всички обръщащи се стоки. Но съвсем не се разбира как несъизмерими помежду си потребителни стойности могат в своята обща маса да се разменят с намиращата се в дадена страна маса от злато и сребро. Ако чрез някакъв фокус превърнем стоковия свят в една единствена съвкупна стока, като всяка отделна стока представлява само съответна част от нея, то ще стигнем до следната забавна аритметична сметка: съвкупна стока = х центнера злато, стока А = съответна част от съвкупната стока = същата съответна част от х центнера злато. Монтескьо казва буквално същото: „Ако сравним масата на наличното в света злато и сребро със сбора на наличните стоки, тогава безусловно можем да сравним всяко отделно произведение, респ. стока, с известна част от парите. Да предположим, че на света има само едно-единствено произведение, респ. една единствена стока, или че хората купуват само една стока и че тя е делима също като парите: в такъв случай известна част от тази стока ще отговаря на дадена част от паричната маса; половината от цялото количество стоки — на половината от цялата парична маса... определянето на стоковите цени винаги ще зависи в основата са от отношението на общото количество стоки към общото количество парични знаци.“ (Montesquieu, цит. съч., т. III, стр. 12, 13). За доразвиването на тази теория у Рикардо и неговите ученици Джеймс Мил, лорд Овърстон и др. сравни „Към критиката на политическата икономия“, стр. 140-146 и стр. 150 и сл. [виж настоящото издание, т. 13, стр. 143,149,152 и сл.]. Господин Джон Стюарт Мил със свойствената си еклектическа логика успява да бъде на мнението на баща си, Джеймс Мил, и същевременно на противоположното мнение. Ако сравним напр. текста на неговото ръководство „Principles of Political Economy“ c предговора (на първото издание), в който той сам се провъзгласява за съвременен Адам Смит, то не знаем на кое повече да се учудваме — на наивността на този човек ли, или на тази на публиката, която най-доверчиво го прие за Адам Смит, макар че разликата между него и Адам Смит е приблизително такава, каквато е напр. между генерал Уилям Каре Карски и херцог Уелингтън. Оригиналните изследвания на господин Дж. Ст. Мил в областта на политическата икономия, които не са нито обширни, нито съдържателни, се съдържат изцяло в излязлото през 1844 г. негово книжле: „Some Unsettled Questions of Political Economy“. Лок направо говори за връзката между липсата на стойност на златото и среброто и определянето на тяхната стойност чрез количеството. „Тъй като хората са се споразумели да придадат на златото и среброто една въображаема стойност... вътрешната стойност, която се забелязва у тези метали, не е нищо друго освен тяхното количество“. („Some Considerations on the Consequences of the Lowering of Interest“ 1691 r.,  „Works“ ed. 1777, vol. II, p. 15).

81) Естествено, разглеждането на подробности като монетното мито и др. съвсем не влиза в моята задача. Но срещу романтичния сикофант Адам Мюлер, който се възхищава от „великодушната щедрост“, с която английското правителство „безплатно“ сече монети,^[52] ще цитирам следната преценка на сър Дъдлей Норт: „Среброто и златото имат, както и другите стоки, свои приливи и отливи. Когато пристигне от Испания известно количество сребро... то се изпраща в Тауър и се насича на монети. Наскоро след това се появява търсене на кюлчета за износ. А ако няма такива, тъй като всичко е насечено на монети — тогава какво? Пак ще го претопят; това не представлява загуба, тъй като насичането не коства нищо на собственика на метала. Но нацията губи, защото трябва да плаща пари за плетене на слама, с която сетне ще хранят магарета. Ако търговецът (самият Норт е бил един от най-големите търговци през времето на Чарлз II) би трябвало да плаща известна цена за насичането, той би се замислил сериозно, преди да изпрати среброто си в Тауър; и в такъв случай насечените пари винаги биха имали по-висока стойност, отколкото среброто на кюлче.“ (North, цит. съч., стр. 18).

82) „Ако наличните сребърни монети никога не надвишават количеството, което е нужно за по-дребни плащания, то те никога не могат да бъдат събрани в количества, достатъчни за по-едри плащания... Употребата на злато за едри плащания неизбежно включва и неговата употреба в търговията на дребно. Собствениците на златни монети ги използват и при по-дребни покупки и заедно с купената стока получават и остатъка в сребро; по този начин излишъкът от сребро, който иначе би тежал на дребния търговец, се изтегля от него и се връща обратно във всеобщото обръщение. Но ако има такава сребърна наличност, че дребните плащания да могат да се извършват, без да се прибягва до златото, то за малки покупки търговецът на дребно ще получава сребро, което неизбежно ще се натрупа в него.“ (David Buchanan, „Inquiry into the Taxation and Commercial Policy of Great Britain“, Edinburg, 1844, p. 248, 249).

83) Финансовият мандарин Ван Мао-ин дръзнал да предложи на сина на небето един проект, който скрито целял превръщането на китайските държавни асигнации в разменяеми банкноти. В отчета на асигнационния комитет от м. април 1854 г. той бил порядъчно наруган за това. Дали е получил и обичайните удари с бамбук — това не се съобщава. „Комитетът — гласи накрай отчетът — прецени внимателно неговия проект и намира, че всичко в него е насочено в изгода на търговците и нищо — в изгода на короната“. („Arbeiten der Kaiserlich Russischen Gesandtschaft zu Peking über China?“ Превели от руски д-р К. Абел и Ф. А. Мекленбург; ч. I, Berlin 1858, стр. 47 сл.). За постоянната загуба на метал от златните монети поради обръщението им един управител на Английската банка заявил като свидетел пред Комисията на Камарата на лордовете (по въпроса за „банковите закони“): „Всяка година нова група суверени (не в политически смисъл; суверен е наименование на фунта-стерлинг^[53]) губят твърде много от своето тегло. Онези от тях, които в течение на годината са се обръщали като пълноценни, загубват от изтъркването достатъчно, за да се наклонят през следната година везните в тяхна вреда“. (House of Lords Committee, 1848, №. 429).

84) Бележка към второто издание. Колко неясно схващат различните функции на парите дори най-добрите автори по въпроса за парите, показва напр. следното място от Фълертън: „Колкото се отнася до вътрешна търговия, то всички парични функции, които обикновено се изпълняват от златни или сребърни монети, могат еднакво успешно да бъдат изпълнявани чрез пускане в обръщение на необменяеми билети, които имат само фиктивна и условна стойност, установена от закона — факт, който, по мое мнение, не може да бъде отречен; една стойност от този род би могла да замести всички пълноценни монети и дори да изпълнява функцията на мащаб на стойностите и цените, стига само количеството на нейните емисии да се държи в подходящи граници.“ (Fullarton, „Regulation of Currencies“, 2 ed., London, 1845, p. 21). Следователно, щом паричната стока може да бъде заменена в обръщението с прости стойностни знаци, то тя е излишна като мярка на стойностите и мащаб на цените!

85) От това, че златото и среброто като монети, или изключително във функцията им като средство за обръщение, стават знаци на самите себе си, Никлъс Барбон извежда правото на правителствата „to raise money“ [„да повишават стойността на монетите“], т. е. да дават напр. на едно количество сребро, което досега се е наричало грош, наименованието на едно по-голямо количество сребро, напр. талер, и по този начин да връщат на кредиторите грошове вместо талери. „Парите се изтъркват и стават по-леки от многократно броене... Хората в търговията държат на наименованието и на курса, а не на количеството на среброто... Държавният авторитет прави от метала пари“. N. Barbon, цит. съч., стр. 29, 30, 25).

86) „Едно богатство в пари е само... богатство от продукти, превърнати в пари“. (Mercier de la Rivière, цит. съч., стр. 573). „Една стойност, изразена в продукти, е променила само формата си“. (пак там, стр. 486).

87) „Благодарение на този обичай те държат всичките си стоки и манифактурни произведения на толкова ниски цени.“ (Vanderlint, цит. съч., стр. 95, 93).

88) „Парите са залог“ (John Bellers,„Essays about the Poor, Manufactures, Trade, Plantations, and Immorality“, London, 1699, p. 13).

89) Покупката в строгия смисъл на думата предполага, че златото и среброто представляват вече превърната форма на стоката, или продукт на продажбата.

90) Хенрих III, най-христолюбивият крал на Франция, ограбва реликвите от манастири и пр., за да ги осребрява. Знае се каква роля е изиграло в гръцката история ограбването на съкровището на храма в Делфи от фокийците. Както е известно. у древните народи храмовете са служели за седалище на бога на стоките. Храмовете са били „свещени банки“. Финикийците, народ par excellence [търговски], са схващали парите като отчуждена форма на всички вещи Затова си е било в реда на нещата, че девиците, които се отдавали на чужденците през празниците на богинята на любовта, принасяли в жертва на богинята получената в награда монета.

91) „А, злато? Жълто, лъскаво, скъпо злато?

Ей толковка превръща черния в бял,

и грозен в хубав, долен в благороден,

страхлив във смел, стар в млад и зъл в добър.

О, богове! Защо? Защо така?

Това примамва жреца ви от храма,

изтръгва дръзко сънната възглавка

на спящия; все този жълт слуга

злодейци благославя; той сковава

и дълг, и чест; нагиздя зла проказа;

крадци издига и им дава титли,

поклони, чест, сенаторски кресла;

женихи води на сбабени вдовици.

................ Проклет метал,

държанка обща на човешкия род!“

(Шекспир, Timon of Athens [IV, 3. 26])

92) „От всичко по света, което има власт,

най-зло е златото, че то държави срива,

и зло прогонва хората от техния дом,

и чистите сърца променя често и

обръща ги в поквара и порок,

и учи хората безсрамно да се мамят,

да вършат най-безбожните безчинства.“

Софокъл, „Антигона“.

93) „Алчността се надява да изтегли от недрата на земята самия Плутон.“ (Athenaeus, „Dejpnosophistarum“ [libri quindecim, I. VI, 23, v. II, ed. Schweighauser, 1802, p. 397]).

94) „Да се увеличат колкото се може броят на продавачите на всяка стока, да се намалява колкото се може броят на купувачите — това е основният въпрос, към който се свеждат всички мерки на политическата икономия“. (Verri, цит. съч., стр. 52).

95) „3а водене търговията на всяка нация е необходима определена сума металически пари (of specific money), която се променя и някога е по-голяма, а някога по-малка, в зависимост от обстоятелствата... Тези приливи и отливи на парите се регулират сами, без някаква помощ от страна на правителствата... Кофите работят на смени: когато не достигат парите — насичат се кюлчета на монети, когато не достигат кюлчета — претапят се монети.“ (North, цит. съч., послепис, стр. 3). Джон Стюарт Мил, бивш дългогодишен чиновник на Източноиндийската компания,^[56] потвърждава, че в Индия сребърните украшения все още функционират непосредствено като съкровище. „Хората донасят сребърните украшения за насичане на монети, когато лихвата е висока; връщат ги назад, когато лихвата спада“. (Показания на Дж. Ст. Мил в „Reports on Bankacts 1837“. № 2084 и 2101). Според един парламентарен документ в 1863 г. върху вноса и износа на злато и сребро в Индия^[57] през 1864 г. вносът на злато и сребро е надхвърлил износа с 19 367 764 ф. ст. През последните 8 години преди 1864 г. излишъкът на вноса на благородни метали над износа е представлявал 109 652 917 ф. ст. През текущото столетие в Индия са били насечени на монети много повече от 200 000 000 ф. ст.

96) Лутер прави разлика между парите като покупателно средство и парите като платежно средство. „Ти ми причиняваш двойна вреда — тук не мога да платя, там не мога да купя.“ (Martin Luther, „An die Pfarrherrn, wider den Wucher zu predigen“, Wittenberg, 1540).

97) За отношенията между длъжници и кредитори сред английските търговци в началото на 18 век: „Между търговците тук, в Англия, господства такъв дух на жестокост, какъвто не може да се срещне в никой друг обществен слой и в никоя друга страна на света“. („An Essay on Credit and the Bankrupt Act.“ London, 1707, p. 2).

98) Бележка към второто издание. От следващия цитат, извлечен из издаденото през 1859 г. мое съчинение, ще се види защо в текста аз не взимам под внимание една противоположна форма: „Обратно, в процеса П — С парите могат да бъдат отчуждени като действително покупателно средство и по този начин цената на стоката да се реализира, преди още да бъде реализирана потребителната стойност на парите или да бъде отчуждена стоката. Това става напр. във всекидневната форма на предплащанията или във формата, в която английското правителство купува опиума от районите в Индия... Обаче парите действат така само в познатата вече форма на покупателно средство... Разбира се, има авансиран капитал и във форма на пари... Обаче тази гледна точка не спада към хоризонта на простото обръщение.“ („Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 119, 120 [виж настоящото издание, т. 13, стр. 124]).

99) Паричната криза, която е определена в текста като особена фаза на всяка всеобща производствена и търговска криза, трябва да се различава от специалния вид криза, която също се нарича парична криза, но може да се появи самостоятелно, така че само чрез своите отражения да засегне промишлеността и търговията. Това са кризи, чийто двигателен център е паричният капитал, и затова тяхната непосредна сфера са банките, борсите, финансите. (Бележка на Маркс към третото издание).

100) „Това внезапно преминаване от кредитната система към монетарна система прибавя теоретически ужас към практическата паника и агентите на обръщението изтръпват пред непрогледната тайна на своите собствени отношения.“ (Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 125 [виж настоящото издание, т. 13, стр. 130). „Бедните нямат работа, защото богатите нямат пари, за да им дадат работа, макар че притежават същите земи и същите работни сили, както и по-рано, за да турят в ход производството на средства за живот и на дрехи; а тъкмо последните, а не парите съставят истинското богатство на нациите“. (John Bellers, „Proposals for Raising a College of Industry“, London, 1696, p. 3).

101) Ето как „amis du commerce“ [„приятелите на търговията“] използват такива моменти: „По някакъв повод“ (през 1839 г.) „един стар алчен банкер“ (от Сити) „отворил в частния си кабинет капака на писалищната маса, до която седял, и показал на своя приятел пачки с банкноти; с дълбоко задоволство той заявил, че това били 600 000 ф. ст. които той задържал в себе си, за да изостри нуждата от пари, и че всички тия пари щели да бъдат пуснати на пазара след 3 чacá същия ден“. ([Н. Roy] „The Theory of the Exchanges. The Bank Charter Act of 1844“, London, 1864, p. 81). Полуофициалният орган „The Observer“ отбелязва в броя си от 24 април 1864 г.: „Разпространяват се редица твърде странни слухове относно средствата, който се прилагат с намерение да се предизвика недостиг на банкноти... Колкото и да изглежда съмнително да се приема, че се прибягва към подобни трикове, съобщенията за това бяха толкова широко разпространени, че наистина заслужава да бъдат споменати.“

102) „Сумата на продажбите и договорите, които се сключват през един определен ден, не влияе върху количеството на парите, които са в обръщение през същия ден, но в повечето случаи тези продажби и договори ще се изразят в тегленето на многобройни полици за сметка на онова количество пари, което ще бъде в обръщение през следващите по-близки или по-далечни дни... Не е необходимо подписаните днес полици и откритите днес кредити да имат каквото и да е сходство —  било по количество, било по обща сума, било по срок — с ония полици и кредити, които ще бъдат подписани или открити утре или в други ден; напротив, много от днешните полици и кредити съвпадат по своя срок с множество задължения, които произхождат от по-раншни, съвсем неопределени дати. Полици със срокове от 12, 6, 3 месеца или 1 месец често пъти съвпадат и така особено много увеличават задълженията, платими в един и същ ден“. („The Currency Theory Reviewed; in a Letter to the Scottish People. By a Banker in England“, Edinburgh, 1845, p. 29, 30, на разни места).

103) Като пример за това, колко малко реални пари участват в същинските търговски операции, привеждаме тук една схема на годишните постъпления и плащания на една от най-големите търговски къщи в Лондон (Морисън, Дайлън и Сие).

Нейните операции през 1856 г., които обхващат много милиони фунта стерлинги, са сведени към мащаб 1 000 000 ф. ст.

Постъпления		Разходи
Срочни полици от банкери и търговци	533 596 ф.ст.	Срочни полици	302 674 ф.ст.
Чекове от банкери и др., плащани при предявяване	357 715 ф.ст.	Чекове срещу лондонски банкери	663 672 ф.ст.
Банкноти от провинциални банки	9627 ф.ст.	Банкноти от Английската банка	22 743 ф.ст.
Банкноти от Английската банка	68 554 ф.ст.	Злато	9427 ф.ст.
Злато	28 089 ф.ст.	Сребро и мед	1484 ф.ст.
Сребро и мед	1486 ф.ст.
Пощенски записи	933 ф.ст.
Всичко:	1 000 000 ф.ст.	Всичко:	1 000 000 ф.ст.

(„Report from the Select Committee on the Bankacts“, July 1858, p. LXXI).

104) „Характерът на търговията дотолкова се е изменил, че вместо размяна на стоки срещу стоки или вместо доставки и получаване на стоки сега се вършат продажби и плащания и всички сделки... сега се свеждат към чисто парични операции.“ ([D. Defoe) „An Essay upon Public Credit“, 3 ed., London, 1710, p. 8).

105) „Парите са станали всеобщ палач.“ Финансовото изкуство е ретортата, в която се превръщат в пара чудовищни количества блага и стоки, за да се получи този злокобен екстракт“. „Парите обявяват война на целия човешки род“ (Boisguillebert, „Dissertation sur la Nature des Richesses, de l’Argent et des Tributs“, édit Daire, „Economistes financiers“, Paris, 1843, т. I, p. 413, 419, 417).

106) „На петдесетница 1824 г. — разказва г. Крейг пред парламентарната следствена комисия през 1826 г. — в Единбург имаше такова грамадно търсене на банкноти, че към 11 часа ние вече нямахме нито една банкнота в нашето хранилище. Ние се обърнахме подред към различните банки, за да вземем в заем няколко банкноти, но не можахме нищо да получим и много сделки можаха да се уредят само със „slips of paper“ [разписки]. Но още към 3 часа след обед всички банкноти се бяха върнали в банките, от които бяха изчезнали. Те само бяха преминали през няколко ръце.“ Макар, че действителното средно банкнотно обръщение в Шотландия възлиза на по-малко от 3 милиона ф. ст., все пак през някои платежни дни на годината влизат в действие всички банкноти, намиращи се у банкерите, или всичко на всичко приблизително 7 милиона ф. ст. При такива случаи банкнотите изпълняват само една-единствена специфична функция и щом тя бъде изпълнена, те се стичат обратно към респективните банки, от които са излезли. (John Fullarton, „Regulation of Currencies“, 2 nd. ed. London, 1845, p. 85, заб.). Нека за пояснение прибавим, че в Шотландия по времето, когато се е появило съчинението на Фълертън, срещу влоговете са бивали издавани не чекове, а само банкноти.

107) На въпроса „дали при годишен стокооборот от 40 милиона ще бъдат достатъчни едни и същи 6 милиона (злато) за всичките обороти в търговията?“ Пети отговаря с характерното си майсторство: „Аз отговарям: да. За платежи в размер на 40 милиона биха били достатъчни дори 40/52 от 1 милион, ако оборотите се извършваха в къси срокове, напр. една седмица, както това става между бедни занаятчии и работници, които всяка събота получават пари и плащат. Но ако сроковете са тримесечни, както у нас се изплащат рентите и данъците, тогава са нужни 10 милиона. Следователно, ако приемем, че общо взето плащанията стават на различни срокове между 1 и 13 седмици, трябва да съберем 10 милиона с 40/52 и да вземем половината, което прави около 5 1/2 милиона, така че 5 ½  милиона ще бъдат достатъчни.“ (WilliamPetty, „Polítical Anatomy of Ireland 1672,“ édit London, 1691, p. 13, 14)^[58].

108) Оттам нелепостта на всяко законодателство, което предписва на националните банки да събират в съкровището само онзи благороден метал, който функционира като пари във вътрешността на страната. Общоизвестни са например спънките, които Английската банка по този начин сама си създава. Относно великите исторически епохи на изменения на относителната стойност на златото и среброто виж Карл Маркс, „Към критиката на политическата икономия“, стр. 136 и сл. [виж настоящото издание, т. 13, стр. 139 и сл.] — Добавки към второто издание. Сър Роберт Пил се опитал чрез своя банков закон от 1844 г. да преодолее тези затруднения с това, че разрешил на Английската банка да издаде банкноти със сребърно покритие (на кюлче), но така, че сребърният запас никога да не превишава една четвърт от златния. При това стойността на среброто се оценява според неговата пазарна цена (в злато) на лондонския пазар. — {Към четвъртото издание. — Ние пак се намираме в епоха на голямо относително изменение на стойността на златото и среброто. Преди около 26 години стойностното отношение на златото към среброто беше равно на 1, сега то е приблизително 22:1, и среброто продължава да спада по отношение на златото. Това се дължи главно на преврата в начина на производството на двата метала. По-рано златото е било добивано почти само чрез промиване на златоносни алувиални пластове, които са продукт на атмосферното влияние върху златоносни скали. Сега този метод е вече недостатъчен и е изтикан на заден план от обработването на самите златоносни кварцови жили — метод, който досега се е практикувал само като страничен, макар че е бил известен още на древните (Диодор, III, 12-14). От друга страна, не само че бяха открити в Скалистите планини на Западна Америка нови грамадни сребърни залежи, но и те, както и мексиканските сребърни мини бяха свързани с железници, което дава възможност за доставяне на модерни машини и гориво, а с това и за добиване на сребро в широк мащаб при по-малки разноски. Обаче двата метала се намират в рудните жили в съвсем различна форма. Златото в повечето случаи е самородно, но затова пък е разпръснато в кварца в съвсем малки количества; затова цялата жила трябва да бъде раздробена и златото да бъде промито, респ. извлечено с помощта на живак. При това на 1 000 000 грама кварц често пъти се добиват средно едва 1-3, а много рядко 30-60 грама злато. Среброто рядко се среща самородно, но затова пък се намира в особени руди, които сравнително лесно се отделят от останалата част на жилата и съдържат 40-90% сребро; или пък то се съдържа в по-малки количества в медни, оловни и т. н. руди, обработката на които сама по себе си е рентабилна. Още оттук се вижда, че докато трудът за добиване на злато по-скоро се е увеличил, този за добиване на сребро решително се е намалил, така че спадането на стойността на последното се обяснява съвсем естествено. Това спадане на стойността би се изразило в още по-голямо спадане на цената, ако цената на среброто и сега още не се поддържаше на високо равнище с изкуствени средства. Но засега само малка част от сребърните богатства на Америка е достъпна за експлоатация, така че съществуват всички изгледи стойността на среброто да продължи още дълго време да спада. За това още повече ще допринесе относителното намаляване на нуждата от сребро за предмети за потребление и разкош, неговото заместване с посребрени стоки, с алуминий и т. н. По това може да се съди за утопизма на биметалистичната представа, че един интернационален принудителен курс отново би повдигнал среброто до старото му стойностно отношение със златото 1:15 1/2. По-скоро предстои на среброто все повече и повече да губи своето качество на пари и на световния пазар. — Ф. Е.}

109) Противниците на меркантилната система, която счита погашението на излишъците в търговските баланси със злато и сребро за цел на световната търговия, на свой ред съвсем не са разбирали функцията на световните пари. Вземайки за пример Рикардо, аз подробно посочих, че погрешното разбиране на законите, които регулират масата на средствата за обръщение, е само отражение на погрешното разбиране на международното движение на благородните метали („Към критиката на политическата икономия“, стр. 150 и сл.[виж настоящото издание, т. 13, стр. 151 и сл.]). Затова фалшивата догма на Рикардо: „Един неблагоприятен търговски баланс възниква изключително от пренаситеност със средства за обръщение... Износът на монети се дължи на тяхната ниска цена и не е последица, а причина за един неблагоприятен баланс“^[59] — се среща още у Барбон: „Изравняването на търговския баланс, ако има такова, не е причина за износ на пари от дадена страна; Износът се дължи на разликата в стойността на кюлчетата благородни метали в различните страни“. (N. Barbon, цит. съч., стр. 59). Мак-Кълък в „The Literature of Political Economy, a classified catalogue“, London, 1845, хвали Барбон за това изпреварване на Рикардо, но благоразумно отбягва дори да спомене наивните форми, в които се явяват у Барбон абсурдните предпоставки на „currency principle“.^[60] Безкритичността и дори нечестността на този каталог достигат своя връх в отделите върху историята на теорията за парите, защото тук Мак-Кълък върти опашка като сикофант на лорд Овърстон (бившия банкер Лойд), когото той нарича „facile princeps argentarlorum“ [„несъмнен княз на банкерите“].

110) Напр. при субсидии, парични заеми за военни цели или за възобновяване на плащанията в брой от страна на банките и т. н. стойността може да е нужна именно в парична форма.

110а) Бележка към второто издание. „Наистина аз не бих могъл да си пожелая по-убедително доказателство за това, че механизмът на резервните фондове в страни с металически еталон е в състояние да изпълни всяка необходима функция при уреждане на международни задължения, и то без забележима подкрепа от страна на общото обръщение — от лекотата, с която Франция, едва съвзела се от удара, нанесен от опустошителното неприятелско нахлуване, изплати на съюзените сили в срок от 27 месеца наложените ѝ военни репарации от почти 20 милиона [фунта стерлинги], и при това значителна част от тази сума — в металически пари, без забележимо ограничение или разстройство във вътрешното парично обръщение и без каквито и да било тревожни колебания в своя камбиален курс“. (Fullarton, цит. съч., стр. 141). {Към четвъртото издание. Още по-убедителен пример за това представлява лекотата, с която същата тази Франция можа през 1871/73 г. да изплати в течение на 30 месеца едно повече от десет пъти по-голямо военно обезщетение, и то пак в значителната му част с металически пари. — Ф. Е.}

111) „Парите се разпределят между различните нации според техните потребности... като винаги биват привличани от стоките.“ (Le Trosne, цит. съч., стр. 916). „Мините, които непрекъснато доставят злато и сребро, са достатъчно богати, за да доставят на всяка нация необходимото количество“. (J. Vanderlint, цит. съч., стр. 40).

112) „Камбиалните курсове се качват и падат всяка седмица; в известни моменти през годината те са неблагоприятни за дадена нация, в други моменти те са благоприятни за нея“. (N. Barbon, цит. съч., стр. 39).

113) Тези различни функции могат да влязат в опасен конфликт помежду си, ако към тях се добави функцията да служат като фонд за осигуряване размяната на банкнотите.

114) „Парите, които надхвърлят безусловно необходимото за вътрешната търговия количество, представляват мъртъв капитал и не донасят никаква печалба на страната, в която се държат, освен ако бъдат внасяни и изнасяни посредством външната търговия.“ (John Bellers, „Essays about the Poor“, London, 1699, p. 13) „Ho какво да се прави, когато имаме прекалено много монети? Тогава можем да претопим най-тежките от тях и да ги преработим в прекрасни прибори: или да ги изпратим като стока там, където има нужда от тях и където ги търсят; или можем да ги дадем под лихва там, където плащат висока лихва“. (W. Petty, „Quantulumcunque concerning Money“, 1682, p. 39). „Парите са само тлъстините на държавния организъм и затова, когато са прекомерно много, те пречат на неговата подвижност, а когато са прекомерно малко... причиняват му болест. Също както тлъстините облекчават движението на мускулите, хранят при липса на храна, изпълват кухините и украсяват тялото, така и парите облекчават движенията на държавата, докарват продукти от чужбина, когато има поскъпване в страната — изплащат задълженията... и украсяват тялото; само че — иронично завършва той — последното се отнася главно за онези лица, които имат много пари.“ (W. Petty, „Political Anatomy of Irelanda“, p. 14, 16)^[61]

---

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

[*1] „Съвсем добре са известни съставът и тежестта на тази монета, но кажи ми дали я имаш в кесията си“.^[46]

[*2] В едно писмо от 28 ноември 1878 г. до Н. Ф. Даниелсон (Николай—он) —  руския преводач на „Капиталът“ — Маркс изменя последното изречение, както следва: „И наистина стойността на всеки индивидуален аршин е само материализация на една част от изразходваното за общото количество аршини обществено количество труд.“ — Рус. ред.

[*3] В оригинала е казано: обратно, което е очевидно ръкописна грешка. Бележка на редакцията на немското издание 1951г. на Dietz Verlag.

[42] [W. Е. Parry] „Journal of a Voyage for the Discovery of a North-West Passage from the Atlantic to the Pacific; performed in the Years 819-20, in His Majesty’s Ships Hecla and Griper, under the Orders of William Edward Parry“. London, 1821 ([У. Е. Пари]. „Дневник на едно пътешествие, предприето през 1819-20 г. на корабите на негово величество „Хекла“ и „Грайпер“ под командването на Уилям Едуард Пари за откриване на северозападен проход от Атлантическия океан в Тихия“. Лондон, 1821). Във второто издание на тази книга, излязла в Лондон също в 1821 г., цитираното място се намира на стр. 277-278.

[43] В античната митология историята на човечеството се деляла на пет периода. Златният и сребърният век били първите два периода. В най-щастливия златен век хората били живели, без да изпитват каквито и да било несгоди, и едва през следващите векове животът им се променил. Петият и последен от тези векове — железният — бил изпълнен с несправедливости, насилия и убийства. Легендата за петте века е възпроизведена в творчеството на гръцкия поет Хезиод и на римския поет-лирик Овидий.

[44] Става дума за англо-шотландската уния от 1707 г., съгласно която Шотландия била окончателно присъединена към Англия. В резултат на този акт, който премахнал шотландския парламент, били унищожени и всички икономически бариери, които съществували между двете страни.

[45] Данте. „Божествена комедия“, „Рай“, песен XXIV.

[46] Маркс цитира Йероним Блажени: „Писмо до Евстохия — за запазването на девствеността“.

[47] К. Маркс. „Към критиката на политическата икономия“ (виж настоящото издание, том 13, стр. 74).

[48] „The course of true love never does run smooth“ („Истинската любов никога не протича гладко“) — У. Шекспир. „Сън в лятна нощ“, действие I, сцена първа.

[49] „Disjecta membra poetae“ („разпръснатите членове на поета“) — думи от сатирите на Хораций, книга първа, сатира 4.

[50] Маркс цитира тук произведението на Дюпон де Немур „Maximes du docteur Quesnay, ou Résumé de ses principes d’économie sociale“ („Максими на доктор Кене, или Резюме на неговите принципи на социалната икономия“), публикувано в книгата „Physiocrates“. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Partie 1, Paris, 1846, p. 392. („Физиократи“. C встъпителна статия и коментарии от Е. Дер. Част I, Париж, 1846, стр. 392).

[51] Парите non olet (не смърдят) — тези думи били казани от римския император Веспасиан (69-79 г.) на неговия син, който го порицал, задето въвел специален налог върху клозетите.

[52] А. Н. Müller. „Die Elemente der Staatskunst“ Theil II, Berlin, 1809, S. 280 (A. X. Мюлер. „Основи на изкуството на държавното управление“. Част II, Берлин. 1809, стр. 280).

[53] Игра на думи: английската дума „sovereign“ означава „суверен, монарх“, а също и „соверен“, название на златния фунт стерлинг.

[54] P. Boisguillebert. „Le détail de la France“. In: „Économistes financiers du XVIII-e siècle“. Paris, 1843, p. 213 (П. Боагилбер. „Търговията на дребно във Франция“. В книгата: „Икономисти финансисти от XVIII век“, Париж, 1843, стр. 213).

[55] Д. Дидро. „Салонът от 1767 година“.

[56] Източноиндийска компания — английска търговска компания, която съществувала от 1600 до 1858 г. и била оръдие на грабителската колониална политика на Англия в Индия, Китай и други страни в Азия. От средата на XVIII век компанията, която имала армия и флота, се превърнала в голяма военна сила. Под флага на компанията английските колонизатори завоювали Индия. Дълго време компанията притежавала монопола на търговията с Индия и много важни функции в управлението на страната. Националноосвсбодителното въстание от 1857-1859 г. в Индия принудило англичаните да изменят формите на тяхното колониално господство: компанията била ликвидирана, а Индия била обявена за владение на британската корона.

[57] „East India (Bullion). Return to an address of the Honourable the House of Commons, dated 8 February 1864“ („Източна Индия (Слитъци). Отчет, представен по искане на уважаемата камара на общините от 8 февруари 1864 г.“).

[58] Маркс цитира произведението на У. Пети: „Verbum Sapienti“ („Слово към мъдрия“), напечатано като приложение към споменатата тук от Маркс друга негова книга: „The Political Anatomy of Ireland. 1672“. London, 1691 („Политическа анатомия на Ирландия. 1672 г.“ Лондон, 1691).

[59] Маркс цитира тук книгата на Д. Рикардо „The High Price of Bullion a Proof of the Depreciation of Bank Notes“. The Fourth Edition, Corrected. London, 1811 („Високата цена на слитъците — доказателство за обезценяване на банкнотите“. Четвърто поправено издание. Лондон, 1811).

[60] „Currency principle“ („принцип на паричното обръщение“), или „парична школа“ — една от разновидностите на школата, която застъпвала количествената теория на парите. Нейните представители твърдели, че стойността и цената на стоките се определя от количеството пари в сферата на обръщението. Те си поставяли за цел да поддържат устойчиво парично обръщение и виждали единственото средство за тази цел в осигуряването на задължително златно покритие на банкнотите и в регулирането на тяхното издаване съобразно с вноса и износа на благородни метали. Изхождайки от погрешните теоретически предпоставки, „паричната школа“ виждала решаващата причина за икономическите кризи на свръхпроизводство в нарушаването на прокламираните от нея закони на паричното обръщение. Теорията на „паричната школа“ била популярна в Англия през първата половина на XIX век. Опитите на правителството на Англия обаче да се опре на тази теория (банковият акт от 1844 г.) нямали никакъв успех и само потвърдили нейната научна несъстоятелност и пълна непригодност за практически цели. (Виж също настоящото издание, том 13, стр. 167-168.)

[61] Виж бележка 58.

 

---

Към съдържанието
<< | >>
Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти