Съдържание на „Капиталът. Втори том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга II.

Процесът на обръщението на капитала

1885

Издаден под редакцията на Фридрих Енгелс

---

ОТДЕЛ ТРЕТИ
Възпроизводство и обръщение
на целия обществен капитал

Глава двадесета
Просто възпроизводство

I. ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА⁴²⁾

 

Ако разгледаме годишното функциониране на обществения капитал — следователно на целия капитал, по отношение на който индивидуалните капитали образуват само дробни части, чието движение е както тяхно индивидуално движение, така и в същото време необходимо звено в движението на целия капитал откъм неговия резултат — т. е. ако разгледаме стоковия продукт, доставян от обществото в течение на годината, ще стане ясно как се извършва процесът на възпроизводството на обществения капитал, какви характерни черти отличават този процес на възпроизводство от процеса на възпроизводството на индивидуалния капитал и какви черти са общи за двата. Годишният продукт включва в себе си както онези части на обществения продукт, които възстановяват капитала — общественото възпроизводство, — така и онези части, които влизат във фонда на потреблението, потребяват се от работници и капиталисти, следователно обхваща както производителното, така и индивидуалното потребление. Възпроизводството обхваща и възпроизводството (т. е. запазването) на капиталистическата класа и работническата класа, а поради това и възпроизводството на капиталистическия характер на целия производствен процес. Ясно е, че трябва да анализираме фигурата на обръщението  а при това потреблението необходимо играе тук известна роля; тъй като изходният пункт С' = С+с, стоковият капитал, съдържа както постоянната и променливата капиталова стойност, така и принадената стойност. Поради това неговото движение обхваща както индивидуалното, така и производителното потребление. В кръгооборотите П—С...Пр...С'—П' и Пр...С'—П'—С...Пр изходен и краен пункт е движението на капитала. Разбира се, тук се включва и потреблението, тъй като стоката, продуктът, трябва да бъде продадена. Но ако се приеме, че това е станало, за движението на отделния капитал е безразлично какво ще стане по-нататък с тази стока. Напротив, в движението С'...С' условията на общественото възпроизводство проличават именно в това, че тук трябва да се покаже какво ще стане с всяка част от стойността на целия този продукт С'. Цялостният възпроизводствен процес включва тук процеса на потреблението, опосредстван от обръщението, в такава степен, както и самия процес на възпроизводството на капитала.

Предвид на стоящата пред нас цел ние трябва да разгледаме процеса на възпроизводството от гледна точка на възстановяването както на стойността, така и на натуралната форма на отделните съставни части на С'. Сега не можем вече да се задоволим, както при анализа на стойността на продукта на отделния капитал, с предпоставката, че отделният капиталист може чрез продажба на своя стоков продукт да превърне съставните части на своя капитал първо в пари, а после чрез купуване на стоковия пазар елементите на производството да ги превърне отново в производителен капитал. Доколкото тези елементи на производството са по своята природа вещи, те образуват съставна част на обществения капитал, също както индивидуалния готов продукт, който се разменя също срещу тях и се възстановява чрез тях. От друга страна, движението на онази част от обществения стоков продукт, която се потребява от работника при изразходване на работната заплата и от капиталиста при изразходване на принадената стойност, не е само необходимо съставно звено в движението на целия продукт, но се преплита с движението на индивидуалните капитали и поради това този процес не може да се обясни само чрез неговото просто приемане.

Въпросът, който непосредствено се поставя пред нас, е следният: по какъв начин капиталът, потребен в производството, се възстановява по своята стойност от годишния продукт и по какъв начин процесът на това възстановяване се преплита с потреблението на принадената стойност от капиталистите и на работната заплата от работниците? Следователно най-напред става дума за възпроизводство в неизменен мащаб. Освен това се приема не само че продуктите се разменят по своята стойност, но и че не стават никакви преврати в стойността на съставните части на производителния капитал. Впрочем доколкото цените се отклоняват от стойностите, това обстоятелство не може да окаже никакво влияние върху движението на обществения капитал. При това, както и преди, се обменят общо същите количества продукти, макар на отделните капиталисти да се падат части от стойността, които вече не са пропорционални на техните съответни авансирания и на масите принадена стойност, които са произведени от всеки от тях поотделно. Що се отнася до превратите в стойността, ако те имат всеобщ характер и се разпределят равномерно, те не предизвикват никакви промени в съотношенията между съставните части на стойността на целия годишен продукт. Напротив, ако са частични и се разпределят неравномерно, те представляват нарушения, които, първо, могат да бъдат разбрани като такива само доколкото ги разглеждаме като отклонения от неизменни стойностни отношения; но, второ, ако е доказан законът, според който една част от стойността на годишния продукт възстановява постоянен, друга — променлив капитал, една революция било в стойността на постоянния, било в стойността на променливия капитал нищо не би изменила в този закон. Тя би изменила само относителната величина на частите на стойността, които функционират в едното или другото качество, тъй като на мястото на първоначалните стойности биха застанали други.

Докато разглеждахме производството на стойност и стойността на продукта на капитала индивидуално, за нашия анализ натуралната форма на стоковия продукт беше съвсем безразлична — дали например той се състои от машини или от зърнени храни, или от огледала. Това винаги е било само пример и всеки клон на производството еднакво можеше да служи за илюстрация. Ние имахме работа със самия непосредствен производствен процес, който във всеки отделен случай се представя като процес на индивидуален капитал. Доколкото разглеждахме възпроизводството на капитала, беше достатъчно да приемем, че частта от стоковия продукт, която представлява капиталова стойност, намира в сферата на обръщението възможност да извърши обратно превръщане в елементите на своето производство и следователно отново да приеме формата на производителен капитал; също както беше достатъчно да приемем, че работникът и капиталистът намират на пазара стоките, за които те изразходват работната заплата и принадената стойност. Но този чисто формален начин на излагане е вече недостатъчен, когато разглеждаме целия обществен капитал и стойността на неговия продукт. Обратното превръщане на една част от стойността на продукта в капитал, влизането на друга част в индивидуалното потребление на капиталистическата класа и на работническата класа съставлява движение в пределите на самата стойност на продукта, в който се е изразил резултатът на съвкупния капитал; и това движение е не само възстановяване на стойността, но и възстановяване на натуралната форма на продукта, а поради това то в еднаква степен се обуславя както от взаимното отношение на съставните части на стойността на обществения продукт, така и от тяхната потребителна стойност, от тяхната натурална форма.

Простото възпроизводство⁴³⁾,възпроизводството в неизменен мащаб, се явява като абстракция, доколкото, от една страна, на капиталистическа база липсата на всякакво натрупване, или възпроизводство в разширен мащаб, е неправдоподобно предположение, а, от друга страна, отношенията, в които се извършва производството, в различните години не остават абсолютно неизменни (а такава е предпоставката). Предпоставката е, че обществен капитал с дадена стойност както през миналата, така и през тази година отново доставя предишната маса стокови стойности и задоволява предишното количество потребности, макар формите на стоките и да са се изменили в процеса на възпроизводството. Впрочем, доколкото става натрупване, простото възпроизводство винаги съставлява част от последното, следователно може да бъде разглеждано само по себе си и е реален фактор на натрупването. Стойността на годишния продукт може да се намали, макар масата на потребителните стойности да остава предишната; стойността може да остане предишната, макар масата на потребителните стойности да намалява; масата на стойността и масата на възпроизведените потребителни стойности могат едновременно да намаляват. Всичко това се свежда до обстоятелството, че възпроизводството се извършва или при по-благоприятни условия отпреди, или при влошени условия, при което резултат на последните може да бъде непълно — недостатъчно —  възпроизводство. Всичко това може да засегне само количествената страна на различните елементи на възпроизводството, а не ролята, която те играят в общия процес като възпроизвеждащ се капитал или като възпроизвеждан доход.

 

II. ДВЕТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО⁴⁴⁾

 

Целият продукт, а следователно и цялото производство на обществото, се разпада на две големи подразделения:

I. Средствата за производство, стоки, които имат форма, в която те трябва да влязат или най-малкото могат да влязат в производително потребление.

II. Средства за потребление, стоки, които имат форма, в която те влизат в индивидуалното потребление на капиталистическата класа и на работническата класа.

Във всяко от тези подразделения съвкупността на различните отрасли на производството, отнасящи се към това подразделение, образува един единствен голям отрасъл на производството: в единия случай производствения отрасъл на средствата за производство, в другия — на средствата за потребление. Целият капитал, прилаган във всеки от тези два производствени отрасъла, образува отделно голямо подразделение на обществения капитал.

Капиталът на всяко подразделение се разпада на две съставни части:

1) Променлив капитал. Разглеждан по отношение на неговата стойност, той е равен на стойността на обществената работна сила, прилагана в този отрасъл на производството, следователно е равен на сумата на работната заплата, платена за тази работна сила. Разглеждан откъм неговата натурална форма, той се състои от самата работна сила, която се намира в действие, т. е. от живия труд, привеждан в движение от тази капиталова стойност.

2) Постоянен капитал, т. е. стойността на всички средства за производство, прилагани за производството в този отрасъл. На свой ред те се разпадат на основен капитал: машини, оръдия на труда, постройки, работен добитък и т. н., и оборотен постоянен капитал: производствени материали като сурови и спомагателни материали, полуфабрикати и т. н.

Стойността на целия годишен продукт, произведен във всяко от тези две подразделения с помощта на този капитал, се разпада на една стойностна част, която представлява постоянния капитал с, потребен в производството и по своята стойност само пренесен върху продукта, и друга част, присъединена от целия труд в течение на годината. Последната също така се разпада на такава част, която възстановява авансирания променлив капитал v, и на излишък над него, който образува принадената стойност m. Следователно, подобно на стойността на всяка отделна стока, и стойността на целия годишен продукт във всяко подразделение се разпада на c+v+m.

Стойностната част с, която представлява постоянния капитал, потребен в производството, не съвпада със стойността на постоянния капитал, приложен в производството. Наистина производствените материали се потребяват изцяло и поради това тяхната стойност изцяло се пренася върху продукта. Но само известна част от приложения основен капитал се потребява изцяло и следователно само стойността на тази част преминава върху продукта. Друга част от основния капитал, машини, здания и т. н., съществува и продължава да функционира както преди, макар нейната стойност да се е намалила вследствие на годишното изхабяване. Когато разглеждаме стойността на продукта, тази продължаваща да функционира част от основния капитал не съществува за нас. Тя съставлява част от капиталовата стойност, независима от тази новопроизведена стокова стойност, съществуваща наред с нея. Това стана ясно още при разглеждането на стойността на продукта на отделния капитал (книга I, глава VI, стр. 192^[74]). Но тук ние засега трябва да се абстрахираме от приложения там начин на разглеждане. Разглеждайки стойността на продукта на отделния капитал, ние видяхме, че стойността, загубвана от основния капитал вследствие на изхабяването, се пренася върху стоковия продукт, произведен през време на изхабяването, независимо от това, дали през това време една част от този основен капитал се възстановява in natura^*1 от тази пренасяна стойност или не. Напротив, тук, когато разглеждаме целия обществен продукт и неговата стойност, ние сме принудени, поне временно, да се абстрахираме от стойностната част, пренасяна в течение на годината вследствие на износването на основния капитал върху годишния продукт, доколкото този основен капитал не се възстановява в течение на годината in natura. В един от следващите отдели на тази глава ние специално ще се спрем на този пункт.

***

В основата на нашето изследване на простото възпроизводство ще поставим следната схема, в която с =постоянен капитал, v =променлив капитал, m = принадена стойност и отношението на нарастването на стойността е прието за 100%. Числата могат да означават милиони марки, франкове или фунта стерлинги.

I.    Производство на средства за производство:

капитал......................... 4000_c+1000_v=5000,

стоков продукт ............  4000_с +1000_v+1000_m = 6000,

който съществува във вид на средства за производство.

II.    Производство на средства за потребление:

капитал....................... 2000_c+500_v=2500,

стоков продукт...........  2000_c+500_v+500_m=3000,

който съществува във вид на средства за потребление.

Ако направим рекапитулация, целият годишен стоков продукт:

I. 4000_c+ 1000_v+1000_m=6000 в средства за производство

II. 2000_c+500_v+500_m=3000 в средства за потребление.

Цялата стойност = 9000, при което, както приехме, оттук е изключен основният капитал, който продължава да функционира в своята натурална форма.

Ако изследваме сега превръщанията, необходими на основата на простото възпроизводство, когато цялата принадена стойност се потребява непроизводително, и при това отначало оставим настрана паричното обръщение, което опосредства тези обмени, получаваме преди всичко три съществени опорни точки.

1) 500_v, работната заплата на работниците, и 500_m, принадената стойност на капиталистите от подразделение II, трябва да бъдат изразходвани за средства за потребление. Но тяхната стойност съществува в средствата за потребление на стойност 1000, които в ръцете на капиталистите от подразделение II възстановяват авансираните 500_v и представляват 500_m. Следователно работната заплата и принадената стойност на подразделение II се обменят в пределите на подразделение II срещу продукт на II. С това от целия продукт изчезва (500_v+500_m) II=1000 във вид на средства за потребление.

2) 1000_v +1000_m на подразделение I също трябва да бъдат изразходвани за средства за потребление, следователно за продукт на подразделение II. Следователно те трябва да бъдат обменени срещу останалата част от този продукт, по размери равна на постоянната част на капитала от 2000_с. Срещу това подразделение II получава равна сума във вид на средства за производство, продукт на подразделение I, който въплъщава стойността от 1000_v+1000_m от подразделение I. С това от сметката изчезват 2000 II_с и (1000_v+1000_m) I.

3) Остават още 4000 I_c. Те се състоят от средства за производство, които могат да бъдат използвани само в подразделение I и служат за възстановяване на потребения в него постоянен капитал; поради това въпросът за тях се разрешава посредством взаимната размяна между отделните капиталисти от I, също както по отношение на (500_v+500_c) II той е разрешен посредством размяната между работниците и капиталистите, съответно между отделните капиталисти от II.

Това ние засегнахме сега само за по-добро разбиране на следващото.

 

III. ОБМЯНАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ:
I_(v+m) СРЕЩУ II_c⁴⁵⁾

 

Ние започваме с крупната размяна между двете подразделения. (1000_v + 1000_m) I — тези стойности, които в ръцете на своите производители съществуват в натуралната форма на средства за производство, се разменят срещу 2000 II_c срещу стойности, които съществуват в натуралната форма на средства за потребление. Чрез това капиталистите от II подразделение са превърнали своя постоянен капитал = 2000 от формата на средства за потребление във формата на средства за производство на средства за потребление, форма, в която той отново може да функционира като фактор на процеса на труда, а по отношение на нарастването на стойността — като постоянна капиталова стойност. От друга страна, в резултат на това еквивалентът на работната сила в I (1000 I_v) и принадената стойност на капиталистите от I (1000 I_m) са се реализирали в средства за потребление; и едното, и другото от своята натурална форма на средства за производство са се превърнали в такава натурална форма, в която те могат да бъдат потребени като доход.

Но тази взаимна обмяна се осъществява чрез парично обръщение, което, колкото я опосредства, толкова и затруднява нейното разбиране, но което играе решаващо важна роля, защото променливата част от капитала постоянно трябва отново да се явява в парична форма, като паричен капитал, който от парична форма се превръща в работна сила. Във всички отрасли на производството, които действат едновременно един до друг по цялата периферия на обществото, безразлично дали се отнасят към подразделение I или II, променливият капитал трябва да се авансира в парична форма. Капиталистът купува работната сила, преди тя да влезе в производствения процес, но той я заплаща едва в уговорените в договора срокове, след като тя е вече изразходвана за производството на потребителна стойност. Както и останалата част от стойността на продукта, на него принадлежи и онази част, която е само еквивалент на парите, изразходвани за заплащане на работната сила, онази част от стойността на продукта, която представлява променливата капиталова стойност. Със самата тази част от стойността на продукта работникът вече е доставил на капиталиста еквивалент на своята работна заплата. Но само обратното превръщане на стоката в пари, нейната продажба, възстановява на капиталиста неговия променлив капитал във вид на паричен капитал, който той може отново да авансира за купуване на работна сила.

И така, в подразделение I съвкупният капиталист е заплатил на работниците 1000 ф. ст. (аз казвам ф. ст., просто за да отбележа, че това е стойност в парична форма) = 1000_v за съществуващата вече като част v стойностна част от продукта на I, т. е. от произведените от работниците средства за производство. С тези 1000 ф. ст. работниците купуват от капиталистите от II подразделение средства за потребление на същата стойност и по този начин превръщат половината от постоянния капитал на II в пари; капиталистите от II подразделение на свой ред купуват с тези 1000 ф. ст. средства за производство на стойност 1000 от капиталистите от I; с това променливата капиталова стойност на последните = 1000_v, съществуваща като част от техния продукт в натурална форма на средства за производство, отново е превърната в пари и сега в ръцете на капиталистите от I подразделение отново може да функционира като паричен капитал, който се превръща в работна сила, следователно в най-съществения елемент на производителния капитал. По този начин вследствие на реализацията на една част от техния стоков капитал променливият им капитал тече обратно към тях в парична форма.

Що се отнася до парите, необходими за обмяната на часттаm от стоковия капитал на I срещу втората половина от постоянната част на капитал II, те могат да бъдат авансирани по различни начини. Това обръщение обхваща в действителност безбройно много отделни покупки и продажби, извършвани от индивидуалните капиталисти от двете подразделения, при което парите при всички условия трябва да изхождат от тези капиталисти, тъй като с онова количество пари, което е хвърлено в обръщението от работниците, сметката е приключена. Капиталист от II подразделение може да употреби част от своя паричен капитал, който съществува наред с производителния капитал, за да купи средства за производство от капиталистите от I подразделение; или пък обратното — капиталист от I подразделение може да купи средства за потребление от капиталист от II подразделение от паричен фонд, предназначен за лични разходи, а не за изразходване като капитал. Както вече казахме по-горе в отдел I и II, трябва да приемем, че в ръцете на капиталистите при всякакви обстоятелства наред с производителния капитал се намират известни парични запаси — било за авансиране на капитал, било за изразходване на доход. Да приемем —  за нашите цели пропорцията тук е съвсем безразлична, — че половината от парите се авансира от капиталистите от II подразделение за закупуване на средства за производство за възстановяване на постоянния капитал, а другата половина се изразходва от капиталистите от I за потребление. В такъв случай подразделение II авансира 500 ф. ст., купува с тях от I средства за производство и възстановява с това (включително и със споменатите 1000 ф. ст., които идват от работниците от I подразделение) 3/4 от своя постоянен капитал in natura; подразделение I с получените по този начин 500 ф. ст. купува от II средства за потребление и с това половината от онази част на стоковия капитал на I, която се състои от m, е извършила обръщението с—п—с и продуктът на това подразделение е реализиран по този начин в потребителен фонд. Вследствие на този втори процес 500 ф. ст. се връщат в ръцете на капиталистите от II подразделение като паричен капитал, който те притежават наред със своя производителен капитал. От друга страна, I за половината от онази част от m на своя стоков капитал, която още лежи на склад у него във вид на продукт, антиципира — преди да е продадена тази част — паричен разход на сума 500 ф. ст. за покупка на средства за потребление от II. Със същите тези 500 ф. ст. II купува средства за производство от I и по този начин възстановява in natura целия свой постоянен капитал (1000+500+500 = 2000), докато в същото време I е реализирало в средства за потребление цялата своя принадена стойност. Общо би се извършила обмяна на стоки на сума 4000 ф. ст. с помощта на парично обръщение от 2000 ф. ст., при това величината на последната сума се получава само защото е представено, че целият годишен продукт се обменя наведнъж в малко на брой големи дялове. Важно е тук само обстоятелството, че II не само отново е превърнало във формата на средства за производство своя постоянен капитал, възпроизведен в средства за потребление, но че освен това са му се върнали 500 ф. ст., авансирани от него за обръщението — за купуване на средства за производство; и че I също така не само отново е получило своя възпроизведен от него във формата на средства за производство променлив капитал в парична форма, като паричен капитал, който може отново да бъде непосредствено превърнат в работна сила, но че освен това са се стекли обратно при него 500 ф. ст., които то, антиципирайки продажбата на част от принадената стойност на своя капитал, още преди тази продажба е изразходвало за покупка на средства за потребление. Но те са се върнали у него не вследствие на извършения разход, а вследствие на извършената след това продажба на част от неговия продукт, която носи в себе си половината от неговата принадена стойност.

И в двата случая не само постоянният капитал от II се превръща отново от формата на продукт в натуралната форма на средства за производство, само в която форма той може да функционира като капитал; и също така не само променливата част на капитал I се превръща в парична форма, а частта, представляваща принадената стойност, въплътена в средствата за производство на I, се превръща в пригодна за потребление, потребяема като доход форма. Във II подразделение освен това се стичат обратно 500 ф. ст. паричен капитал, които това подразделение е авансирало за покупка на средства за производство, преди да продаде съответната компенсираща тези 500 ф. ст. част от стойността на постоянния капитал, намираща се във формата на средства за потребление; и по-нататък в I се превръщат 500 ф. ст., които то antizipando^*2 е изразходвало за покупка на средства за потребление. Ако във II подразделение се връщат парите, авансирани от него за сметка на постоянната част на неговия стоков продукт, а в I — парите, авансирани за сметка на онази част от неговия стоков продукт, която съдържа принадена стойност, това става само защото и едната, и другата категория капиталисти са хвърлили в обръщението още по 500 ф. ст. пари; едната — освен съществуващия в стокова форма II постоянен капитал, другата — освен съществуващата в стокова форма I принадена стойност. В края на краищата те напълно са се разплатили помежду си посредством размяната на своите съответни стокови еквиваленти. Парите, които като средство на тази стокова размяна те са хвърлили в обръщението свръх общата стойностна сума на своите стоки, се връщат у всяко от тях от обръщението pro rata^*3 на дела, който всяко от тях е хвърлило в обръщението. Те не са станали от това нито с грош по-богати. II имаше постоянен капитал = 2000 във формата на средства за потребление +500 в пари; сега то притежава 2000 в средства за производство и 500 в пари, както и преди; също така I притежава, както преди, принадена стойност от 1000 (от стоки, средства за производство, превърнати сега в потребителен фонд) +500 в пари. — Общият извод е такъв: от парите, които промишлените капиталисти хвърлят в обръщението, за да обслужват собственото си стоково обръщение — било за сметка на постоянната част от стоковата стойност, или за сметка на съществуващата в стоките принадена стойност, доколкото тя се изразходва като доход, — в ръцете на съответните капиталисти се връща толкова, колкото те са авансирали за паричното обръщение.

Що се отнася до обратното превръщане в парична форма на променливия капитал на I подразделение, то за капиталистите от I, след като те са го разходвали за работна заплата, той съществува отначало в стоковата форма, в която работниците са го доставили на капиталистите. Капиталистите са го изплатили на работниците в парична форма, като цена на работната сила на последните. Дотолкова те са платили онази съставна част от стойността на своя стоков продукт, която се равнява на този променлив капитал, изразходван във вид на пари. Поради това те са собственици и на тази част от стоковия продукт. Но използваната от тях част от работническата класа не е купувач на произвежданите от тези работници средства за производство. Тази част от работниците са купувачи на средства за потребление, произвеждани във II. Следователно променливият капитал, авансиран за заплащане на работната сила в пари, не се връща непосредствено у капиталистите от I подразделение. Чрез актовете на покупка, извършвани от работниците, той преминава в ръцете на капиталистическите производители на стоките, необходими и изобщо достъпни за работническия кръг, следователно в ръцете на капиталистите от II, и едва вследствие на това, че последните употребяват тези пари за покупка на средства за производство, едва по околен път те се връщат назад в ръцете на капиталистите от I.

Оказва се, че при просто възпроизводство стойностната сума v+m на стоковия капитал на I (следователно и съответна пропорционална част от целия стоков продукт на I) трябва да е равна на отделилия се също като съответна част от целия стоков продукт на II подразделение постоянен капитал II_c; или I_(v+m)=II_c.

 

IV. ОБМЯНАТА В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ II.
НЕОБХОДИМИ СРЕДСТВА ЗА ЖИВОТ И ПРЕДМЕТИ ЗА РАЗКОШ

 

От стойността на стоковия продукт на подразделение II остава още да изследваме съставните части v+m. Тяхното разглеждане няма никакво отношение към най-важния въпрос, който ни занимава тук: до каква степен разпадането на стойността на всеки индивидуален капиталистически стоков продукт на c+v+m запазва своята сила и по отношение на стойността на целия годишен продукт, дори ако това разпадане е опосредствано от различни форми на проявление. Този въпрос се разрешава, от една страна, в обмяната на I_(v+m) срещу II_c, а от друга страна — в отложеното за по-късно изследване на възпроизводството на I_c в годишния стоков продукт на I. Тъй като II_(v+m) съществува в натуралната форма на предмети за потребление; тъй като променливият капитал, авансиран на работниците при заплащането на работната сила, общо взето, трябва да бъде изразходван от тях за средства за потребление и тъй като стойностната част m на стоката, щом приемаме просто възпроизводство, фактически трябва да бъде изразходвана като доход за средства за потребление, то prima facie^*4 е ясно, че с работната заплата, получена от капиталистите от II подразделение, работниците от II закупуват част от собствения си продукт, съответстваща на размерите на паричната стойност, получена от тях като работна заплата. По този начин капиталистите от II подразделение превръщат обратно в парична форма своя паричен капитал, авансиран за заплащане на работната сила; положението е съвсем същото, както ако тези капиталисти биха платили на работниците просто със стойностни знаци [Wertmarken]. Щом работниците реализират тези стойностни знаци чрез купуване на част от произведения от тях и принадлежащ на капиталистите стоков продукт, тези стойностни знаци ще се върнат у капиталистите; само че тук стойностните знаци не само представляват стойност, но я и притежават в златно или сребърно въплъщение. По-нататък ще изследваме по-подробно този начин на възвръщане на променливия капитал, авансиран в парична форма, осъществявано посредством процеса, в който работническата класа се явява като купувач, а капиталистическата класа — като продавач. Тук обаче става дума за друг въпрос, който трябва да се разгледа във връзка с възвръщането на променливия капитал към неговия изходен пункт.

II подразделение на годишното стоково производство се състои от най-разнообразни отрасли на промишлеността, които обаче — по отношение на техния продукт — могат да се разделят на два големи подотдела:

a) Средства за потребление, които влизат в потреблението на работническата класа и доколкото това са необходими средства за живот, съставляват и част от потреблението на капиталистическата класа, макар в този случай те често да са различни по качество и по стойност от средствата за живот на работниците. За нашите цели ние можем да обхванем целия този подотдел под рубриката: необходими средства за потребление, при което е съвсем безразлично дали от физиологическа гледна точка такъв продукт, например тютюн, е необходимо средство за потребление или не; достатъчно е той обичайно да е такъв.

b) Луксозни средства за потребление, които влизат в потреблението само на капиталистическата класа, следователно могат да бъдат обменени само срещу изразходвана принадена стойност, каквато работникът никога не получава. Относно първата рубрика ясно е, че променливият капитал, авансиран за производството на отнасящите се към тази рубрика видове стоки, трябва непосредствено да се стича обратно в парична форма към онази част от капиталистите от II (следователно към капиталистите от II а), която произвежда тези необходими средства за живот. Тези капиталисти ги продават на собствените си работници срещу сумата на променливия капитал, който им е даден като работна заплата. По отношение на целия този подотдел а на капиталистите от II подразделение това възвръщане е непосредствено, колкото и многобройни да са сделките между капиталистите от различните отнасящи се тук промишлени отрасли, посредством които се разпределя pro rata този възвръщащ се променлив капитал. Това са процеси на обръщението, за които средства за обръщение доставят непосредствено работниците чрез изразходването на получените от тях пари. Иначе стои работата с подотдел IIb. Цялата част от новосъздадената стойност, с която имаме тук работа, IIb _(v+m), съществува в натурална форма на предмети за разкош, т. е. на предмети, които работническата класа също така не може да купи, както стоковата стойност на I_v, съществуваща във формата на средства за производство, макар и тези предмети за разкош и тези средства за производство да представляват продукти на тези работници. Следователно обратният приток, чрез който променливият капитал, авансиран в този подотдел, се връща у капиталистическия производител в своята парична форма, не може да се извършва непосредствено, той трябва да бъде опосредстван, както и в случая с I_v.

Да приемем например както преди за цялото подразделение II: v=500, m=500; но нека променливият капитал и съответстващата му принадена стойност да се разпределят по следния начин:

Подотдел а: необходими средства за живот; v = 400,m = 400; следователно стокова маса във вид на необходими средства за потребление на стойност 400_v + 400_m = 800, или

IIa (400_v+400_m).

Подотдел b: предмети за разкош на стойност 100_v+100_m = 200, или IIb (100_v+100_m).

Работниците от подотдел IIb получават като заплащане за своята работна сила 100 в пари, да кажем 100 ф. ст., с тях работниците купуват от капиталистите от IIa средства за потребление на сума 100. Тогава тази категория капиталисти купува с тези пари стока от IIb също за 100, в резултат на което у капиталистите от IIb се стича обратно в парична форма техният променлив капитал.

В ръцете на капиталистите от II а, вследствие на размяната със собствените им работници, вече пак има 400_v в парична форма; освен това една четвърт от техния продукт, която представлява принадената стойност, е отишла у работниците от IIb и срещу нея са получени луксозни стоки за IIb (100_v).

Ако сега приемем, че изразходването на дохода у капиталистите от IIa и IIb еднакво се разпределя между разходите за необходими средства за живот и разходите за средства за разкош — акo приемем, че едните и другите изразходват по 3/5 за необходими средства за живот, по 2/5 за средства за разкош, — то капиталистите от подотдел IIa изразходват 3/5 от своята принадена стойност, от своя доход от 400_m, следователно 240, за своите собствени продукти, за необходими средства за живот, и 2/5 = 160 — за средства за разкош. Капиталистите от подотдел IIb ще разпределят своята принадена стойност = 100_m по същия начин: 3/5=60 за необходими средства и 2/5 = 40 за средства за разкош; последните се произвеждат и обменят в пределите на собствения подотдел.

160-те в средства за разкош, които получава (IIа)_m, идват у капиталистите от IIa по следния начин: от (IIа) 400_m, както видяхме, 100, намиращи се във формата на необходими средства за живот, се обменят срещу равна сума (II b)_v, съществуваща в средства за разкош, а останалите 60 в необходими средства за живот се обменят срещу (II b) 60_m в средства за разкош. Значи, общият резултат излиза такъв:

IIа: 400_v+400_m; IIb: 100_v+ 100_m.

1) 400_v(а) се потребяват от работниците на IIа, част от продукта на които (необходими средства за живот) са тези 400_v(а); работниците ги купуват от капиталистическите производители на собственото си подразделение. По този начин у тези производители се връщат 400 ф. ст. в пари, връща се тяхната променлива капиталова стойност, платена като работна заплата на същите тези работници; с тази стойност капиталистите могат отново да купят работна сила.

2) Една част от 400_m, равна на 100_v(b), т. е. 1/4 от принадената стойност (а), се реализира в предмети за разкош по следния начин: работниците (b) са получили от капиталистите от своя подотдел (b) 100 ф. ст. като работна заплата; с тази сума те купуват 1/4 от m(а), т. е. стоки, състоящи се от необходими средства за живот; капиталистите от а купуват с тези пари предмети за разкош на същата стойностна сума = 100_v(b), т. е. половината от всички произведени предмети за разкош. По този начин у капиталистите от b се връща в парична форма техният променлив капитал и те могат, като възобновят купуването на работна сила, да започнат отново своето възпроизводство, тъй като целият постоянен капитал на цялата категория II вече е възстановен в резултат на обмяната на I_(v+m) срещу II_c. Следователно работната сила на работниците, заети в подотдела, произвеждащ предмети за разкош, може да бъде продадена отново само вследствие на това, че частта от техния собствен продукт, създадена като еквивалент на тяхната работна заплата, е взета от капиталистите от IIа за техния собствен потребителен фонд, превърната е в пари. (Същото се отнася и до продажбата на работната сила в I : защото II_c, срещу което се обменя I_(v+m), се състои както от средства за разкош, така и от необходими средства за живот, а онова, което се възобновява посредством I_(v+m), се състои от средства за производство както на предмети за разкош, така и на необходими средства за живот.)

3) Преминаваме към размяната между а и b, доколкото тя е размяна само между капиталистите от двата подотдела. Дотук свършихме с променливия капитал (400_v) и една част от принадената стойност (100_m) в подотдела а и с променливия капитал (100_v) в подотдела b. Приехме по-нататък, че средното отношение в изразходването на капиталистическия доход в двете категории се изразява 2/5 за предмети за разкош и 3/5 за необходими жизнени потребности. Поради това освен 100-те, вече изразходвани за разкош, остават за разкош още 60 в целия подотдел а и при същата пропорция, т. е. 40, в подотдел b.

И така, (IIa)_m се разпределя по следния начин : 240 за средства за живот и 160 за предмети за разкош = 240+160=400_m (IIа).

(IIb)_m се разпределя в отношение 60 за средства за живот и 40 за разкош: 60 + 40 = 100_m (IIb). Последните 40 този подотдел взема за потребление от собствения си продукт (2/5 от своята принадена стойност); 60 в средства за живот той получава, като разменя 60 от своя принаден продукт срещу 60_m(а).

И така, за всички капиталисти от подразделение II имаме (при което в подотдела а се състоят от необходими средства за живот, в подотдела b — от предмети за разкош):

IIa (400_v+400_m)+IIb (100_v +100_m) = 1000; вследствие на обръщението реализацията се извършва така: 500_v(а+b) {реализират се в 400_v(а) и 100_m(а)}+500_m(а+b) {реализират се в 300_m(а) +100_v(b) + 100_m(b)}=1000.

За а и b, разглеждани всяко само за себе си, получаваме такава реализация:

Ако за простота приемем същото отношение между променлив и постоянен капитал (което, между другото, никак не е необходимо), то на 400_v (а) се пада постоянен капитал =1600, а на 100_v (b) постоянен капитал =400, и за II получаваме следните два подотдела а и b:

II а) 1600_c+400_v+400_m= 2400

II b) 400_c+100_v+100_m = 600

или общо:

2000_c+500_v+500_m=3000.

Съответно на това от 2000 II_c, които се състоят от средства за потребление и се обменят срещу 2000 I_(v+m), 1600 се обменят срещу средства за производство на необходими средства за живот и 400 — срещу средства за производство на предмети за разкош.

По този начин тези 2000 I_(v+m) на свой ред биха се разпадали на (800_v+800_m) I за а = 1600 средства за производство на необходими средства за живот и (200_v + 200_m) за b= 400 средства за производство на предмети за разкош.

Значителна част не само от същинските средства на труда, но и от суровите и спомагателните материали и т. н. са еднородни за двете подразделения. Що се отнася обаче до обмяната на различните стойностни части на целия продукт I_(v+m), това деление не би имало никакво значение. Както споменатите по-горе 800 I_v, така и 200 I_v се реализират благодарение на това, че работната заплата се изразходва за средства за потребление 1000 II_c, следователно паричният капитал, авансиран за нея, при възвръщането се разпределя съразмерно между капиталистическите производители от I подразделение, отново pro rata се възстановява в пари авансираният от тях капитал. От друга страна, що се отнася до реализацията на 1000 I_m, и в този случай капиталистите ще изтеглят съразмерно (пропорционално на величината на тяхното m) своя дял от цялата втора половина на II_c = 1000, ще изтеглят 600 IIа и 400 IIb във вид на средства за потребление; следователно онези, които възстановяват постоянния капитал на IIа:

480 (3/5) от 600_c (IIа) и 320 (2/5) от 400_c (IIb)=800;

които възстановяват постоянния капитал на IIb,

120 (3/5) от 600_c (IIа) и 80 (2/5) от 400_c (IIb)=200.

Общо = 1000.

Това, което тук е произволно взето и за I, и за II подразделение, е отношението на променливия капитал към постоянния, както и еднаквостта на това отношение и в I, и във II, и в техните подотдели. Що се отнася до тази еднаквост, тя е приета тук само за опростяване, а приемането на различни пропорции абсолютно нищо не би изменило в условията на проблема и в неговото разрешаване. Но при предпоставка просто възпроизводство необходимо идваме до такъв резултат:

1) Че новата стойност, създадена от годишния труд в натурална форма на средства за производство (която се разпада на v+m), се равнява на постоянната капиталова стойност с на създадената от другата част на годишния труд стойност на продукта, възпроизведена във форма на средства за потребление. Ако тази нова стойност би била по-малка от II_c, то II подразделение не би могло напълно да възстанови своя постоянен капитал; ако тя би била по-голяма, би останал неизползван излишък. И в двата случая би била нарушена предпоставката просто възпроизводство.

2) Че ако годишният продукт се възпроизвежда във формата на средства за потребление, променливият капитал v, авансиран в парична форма за неговото производство, може да бъде реализиран от неговите получатели — доколкото те са работници, произвеждащи предмети за разкош — само в онази част от необходимите средства за живот, в която prima facie е въплътена принадената стойност на капиталистическите производители на последните; следователно, че v, изразходвано за производство на предмети за разкош, е равно на отговаряща на размерите на неговата стойност част от m, произведена във формата на необходими средства за живот, а поради това трябва да бъде по-малко от цялото това m, т. е. по-малко от (IIа)_m — и само посредством реализацията на означеното v в тази част от m у капиталистическите производители на предмети за разкош се връща в парична форма авансираният от тях променлив капитал. Това явление е съвсем аналогично на реализацията на I_(v+m) във II_c; само че във втория случай (IIb)v се реализира в част от (IIa)_m, по величина на стойността равна на (IIb)_v. Тези отношения остават качествено определящи при всяко разпределение на целия годишен продукт, доколкото той действително влиза в процеса на годишното възпроизводство, опосредствано от обръщението. I_(v+m) може да бъде реализирано само във II_c, а II_c, функциониращо като съставна част на производителния капитал, на свой ред може да бъде възобновено само с помощта на тази реализация; точно така (IIb)v може да се реализира само в част от (IIа)_m и само по такъв начин (IIb)v може отново да се превърне в своята форма на паричен капитал. Разбира се, това важи само доколкото всичко това действително е резултат на самия възпроизводствен процес, следователно доколкото например капиталистите от IIb не получават паричен капитал за v посредством кредит от другаде. Напротив, количествено обмените на различните части от годишния продукт могат да се извършват с такава пропорционалност, както е представено по-горе, само доколкото мащабът и стойностните отношения на производството остават неизменни и доколкото тези строго определени отношения не се изменят под влиянието на външната търговия.

Ако в духа на А. Смит се кажеше, че I_(v+m) се разлагат на II_с, а II_с се разлага на I_(v+m), или както той още по-често и още по-нелепо казва, I_(v+m) образуват съставни части на цената (съответно на стойността той казва value in exchange^*5) на II_c, а II_c образува цялата съставна част на стойността на I_(v+m), то също така би могло и би трябвало да се каже, че (Ilb)v се разлага на (lla)_m или (IIа)_m на (IIb)_v, или (IIb)_v образува съставна част от принадената стойност на IIа, и vice versa^*6 принадената стойност би се разлагала по този начин на работна заплата, съответно на променлив капитал, а променливият капитал би образувал „съставна част“ на принадената стойност. Тази нелепост действително се среща у А. Смит, тъй като у него работната заплата се определя от стойността на необходимите средства за живот, а тези стокови стойности се определят пак от стойността на съдържащите се в тях работна заплата (променлив капитал) и принадена стойност. Неговото внимание е толкова погълнато от частите, на които на капиталистическа база се разпада новосъздадената за един работен ден стойност — именно на v+m, — че той съвсем забравя за обстоятелството, че при простата стокова размяна е съвсем безразлично дали съществуващите в различни натурални форми еквиваленти се състоят от заплатен или от незаплатен труд, защото и в двата случая те струват еднакво количество труд, изразходван за тяхното производство; и че също така безразлично е дали стоката на А е средство за производство, а стоката на В — средство за потребление, дали едната стока ще трябва да функционира след продажбата като съставна част на капитал, а другата, напротив, ще влезе във фонда на потреблението и secundum Adam^*7 ще бъде потребена като доход. Употребата, която дава на своята стока индивидуалният купувач, става не при размяната, не в сферата на обръщението, и не засяга стойността на стоката. Това никак не се изменя от обстоятелството, че при анализа на обръщението на целия годишен продукт на обществото трябва да се вземе под внимание определеният характер на употребата, моментът на потреблението на различните съставни части на този продукт.

При разгледаната по-горе обмяна на (IIb)_v срещу равна по стойност част от (IIа)_m и при по-нататъшните обмени между (IIa)_m и (IIb)_m съвсем не се предполага, че капиталистите — били те отделните капиталисти от IIа и IIb или съответните групи капиталисти — в еднаква пропорция делят своята принадена стойност между необходими предмети за потребление и предмети за разкош. Един може повече да изразходва за единия вид потребление, другият — за другия вид. Оставайки на почвата на простото възпроизводство, ние приемаме само, че стойностна сума, равна на цялата принадена стойност, се реализира във фонда на потреблението. Следователно границите са дадени. В пределите на всяко подразделение един може да харчи повече за а, друг — за b; но тук е възможна взаимна компенсация, така че категориите капиталисти от а и b, взети всяка като цяло, да вземат в еднаква пропорция участие в а и b. Но стойностните отношения — пропорционалният дял в общата стойност на продукта на II, който се пада на всяка от категориите производители от а и b — а следователно и определеното количествено отношение между производствените отрасли, които доставят продуктите на IIа и IIb, — тези отношения необходимо представляват за всеки конкретен случай дадена величина; хипотетично е само отношението, което фигурира като пример; ако приемем друго отношение, от това нищо няма да се измени в качествените моменти; ще се изменят само количествените определения. Но ако вследствие на едни или други обстоятелства би настъпило действително изменение в относителната величина на а и b, съответно биха се изменили и условията на простото възпроизводство.

***

От обстоятелството, че (IIb)_v се реализира в еквивалентна част на (IIа)_m, произтича следното: в отношението, в което нараства частта за разкош от годишния продукт, следователно в отношението, в което се увеличава количеството на работната сила, поглъщано от производството на предмети за разкош — в същото това отношение обратното превръщане на авансирания за (IIb)_v променлив капитал в парична форма, който капитал отново ще функционира като парична: форма на променлив капитал, а с това съществуването и възпроизводството на заетата във IIb част от работническата класа — възможността за тази част от работниците да получи необходими средства за потребление — се обуславя от разточителността на капиталистическата класа от превръщането на значителна част от нейната принадена стойност в предмети за разкош.

Всяка криза веднага намалява потреблението на предмети за разкош; тя забавя, спъва обратното превръщане на (IIb)_v в паричен капитал, допуска го само частично и с това изхвърля част от работниците, произвеждащи предмети за разкош, на улицата и в същото време, от друга страна, със същото това спъва и съкращава продажбата на необходими средства за потребление. Да не говорим за същевременното уволнение на непроизводителни работници, които за своите услуги получават от капиталистите част от разходите на последните за разкош (самите тези работници са pro tanto^*8 предмет за разкош) и които именно вземат твърде голямо участие и в потреблението на необходимите средства за живот. Противоположно е в период на процъфтяване и особено през времето на спекулата в този период, когато относителната, изразена в стоки стойност на парите пада вече по други причини (при което изобщо няма действителен преврат в стойността), а поради това цената на стоките, независимо от тяхната собствена стойност, се повишава. Повишава се не само потреблението на необходими средства за живот; работническата класа (в която сега активно влиза цялата нейна резервна армия) за кратко време взема участие и в потреблението на иначе недостъпни за нея предмети за разкош, а също така в потреблението и на онази категория необходими средства за потребление, която обикновено съставлява „необходими“ средства за потребление само за капиталистическата класа, което от своя страна предизвиква покачване на цените.

Би било чиста тавтология да се каже, че кризите произтичат от недостиг на платежоспособно потребление или на платежоспособни потребители. Капиталистическата система не познава други видове потребление освен плащано потребление, с изключение на потреблението sub forma pauperis^*9 или потреблението на „мошеника“. Това, че стоки не могат да бъдат продадени, не означава нищо друго освен че не се намират платежоспособни купувачи за тях, т. е. потребители (било че стоките се купуват в края на краищата за производително или индивидуално потребление). Но когато искат да придадат на тази тавтология вид на по-дълбока обосновка чрез твърдението, че работническата класа получавала много малка част от собствения си продукт и че следователно от бедата можело да се излезе, ако тя получава по-голям дял от продукта, т. е. ако работната заплата нарасне, достатъчно е в отговор да се отбележи, че кризите всеки път се подготвят тъкмо от такъв период, когато става общо покачване на работната заплата и работническата класа действително получава по-голям дял от онази част на годишния продукт, която е предназначена за потребление. Такъв период — от гледището на тези рицари на здравия и „прост“ (!) човешки разум — би трябвало, напротив, да отдалечи кризата. Явно е следователно, че капиталистическото производство съдържа в себе си условия, които не зависят от добрата или зла воля и които допускат относително благополучие на работническата класа само временно, и то само като буревестник на криза⁴⁷⁾.

По-рано видяхме как пропорционалното отношение между производството на необходими средства за потребление и производството на предмети за разкош обуславя делението на II_(v+m) между IIa и IIb — а следователно и делението на II_c между (IIa)_c и (IIb)_c. Това деление има следователно коренно значение за характера и количествените отношения на производството и представлява момент, който определя съществените черти на целия негов строй.

Простото възпроизводство по своята същност има за цел потреблението, макар получаването на принадена стойност и тук да се явява като подбудителен мотив за индивидуалните капиталисти; но принадената стойност — каквато и да е нейната относителна величина — в края на краищата трябва да служи тук само за индивидуалното потребление на капиталиста.

Доколкото простото възпроизводство съставлява част, при това най-значителната част, и на всяко годишно възпроизводство в разширен мащаб, този мотив — личното потребление — остава, действайки наред с мотива и в противоположност на мотива на обогатяването като такова. В действителност работата изглежда по-заплетена, защото участниците (partners) в плячката — принадената стойност на капиталиста — се явяват като независими от последния потребители.

 

V. ОПОСРЕДСТВАНЕТО НА ОБМЕНИТЕ ОТ ПАРИЧНОТО ОБРЪЩЕНИЕ

 

Доколкото въпросът бе развит дотук, обръщението между различните категории производители протичаше по следната схема:

1)   Между подразделение I и подразделение II:

I. 4000_с +1000_v +1000_m

II. 2000_c +500_v + 500_m.

И така, завършено е обръщението на II_с = 2000, което е обменено срещу I (1000_v+1000_m).

Тъй като оставяме 4000 I_c засега настрана, остава още обръщението на v+m в пределите на подразделение II. Тези II_(v+m) се разпределят между подотделите IIa и IIb по следния начин:

2) II. 500_v+500_m = а(400_v+400_m) + b(100_v+100_m).

400_v (а) извършват обръщение в пределите на своя собствен подотдел; работниците, на които е платено с тези 400_v (а), купуват с тях произведени от самите тях необходими средства за живот от капиталистите от IIa, които ги наемат.

Тъй като капиталистите на двата подотдела изразходват 3/5 от своята принадена стойност за продукти на IIa (необходими средства за живот), и 2/5 за продукти на IIb (предмети за разкош), 3/5 от принадената стойност на а, т. е. 240, се потребява в пределите на самия подотдел IIa; също така 2/5 от принадената стойност на b (която е произведена и съществува във вид на предмети за разкош) —  в пределите на подотдел IIb.

Следователно между IIa и IIb остава още да се обменят:

на страната на IIa: 160_m.

на страната на IIb: 100_v+60_m. Тези продукти взаимно се покриват. Работниците от IIb със своите 100_v, получени в парична форма, купуват от IIa необходими средства за живот на сума 100. Капиталистите от IIb със сума 3/5 от своята принадена стойност = 60_m на свой ред купуват необходими средства за живот от IIа. В резултат на това капиталистите от IIа получават парите, които са необходими, за да могат, както приехме по-горе, да изразходват 2/5 от своята принадена стойност = 160_m за стоки за разкош, произведени във IIb (100_v, които се намират у капиталистите от IIb като продукт, възстановяващ изплатената работна заплата, и 60_m). И така, получава се следната схема:

при което в скоби са поставени онези величини, които извършват обръщение и се потребяват само в пределите на своя собствен подотдел.

Фактът, че паричният капитал, авансиран като променлив капитал, се връща непосредствено само у капиталистите от IIa, които произвеждат необходими средства за живот, представлява само модифицирано от особени условия проявление на общия закон, споменат по-горе, че при нормален ход на стоковото обръщение парите се връщат обратно у стокопроизводителите, които ги авансират за обръщението. От това между другото следва, че ако зад стокопроизводителя изобщо стои паричен капиталист, който отново авансира на промишления капиталист паричен капитал (в най-строгия смисъл на тази дума, следователно капиталова стойност в парична форма), действителен пункт на възвръщането на тези пари е джобът на паричния капиталист. По този начин, макар парите в своето обръщение да преминават в по-голяма или по-малка степен през всички ръце, масата на извършващите обръщение пари принадлежи на подразделението на паричния капитал, организиран и концентриран във формата на банки и т. н.; начинът, по който това подразделение авансира своя капитал, обуславя в края на краищата постоянния обратен приток у него на този капитал в парична форма, макар посредстващо звено при това да е пак обратното превръщане на промишления капитал в паричен капитал.

За стоковото обръщение всякога са необходими две неща: стоки, които се хвърлят в обръщението, и пари, които се хвърлят в обръщението. „Процесът на обръщението не се прекъсва, както става с непосредствената размяна на продуктите, и след като потребителните стойности са променили местата и притежателите си. Парите не изчезват, когато в края на краищата излязат от редицата на метаморфозите на една стока, те винаги се утаяват на някое място на обръщението, освободено от стоките“, и т. н. („Капиталът“,, книга I, глава III, стр. 92.^[75]).

Например, като разглеждахме обръщението между II_c и I_(v+m) ние приехме, че II подразделение е авансирало за това обръщение 500 ф. ст. в пари. При безкрайния брой процеси на обръщението, до които се свежда обръщението между крупни обществени групи производители, ту представител на едната, ту на другата група се явява пръв в ролята на купувач — следователно хвърля пари в обръщението. Като оставим съвсем настрана индивидуалните обстоятелства, това се обуславя вече от разликата в производствените периоди и следователно в оборотите на различните стокови капитали. И така, с 500 ф. ст. II купува от I средства за производство на същата стойностна сума, a I купува от II средства за потребление за 500 ф. ст.; следователно парите се стичат обратна у II; последното никак не се обогатява от този обратен приток. Отначало то е хвърлило в обръщението 500 ф. ст. в пари и е изтеглило от него стоки на същата стойностна сума, след това то продава стоки за 500 ф. ст. и изтегля от обръщението същата стойностна сума в пари; по този начин 500 ф. ст. се стичат обратно. Фактически II подразделение е хвърлило по този начин в обръщението за 500 ф. ст. пари и за 500 ф. ст. стоки = 1000 ф. ст.; то изтегля от обръщението за 500 ф. ст. стоки и за 500 ф. ст. пари. За обмяната на 500 ф. ст. стоки (I) и 500 ф. ст. стоки (II) обръщението изисква само 500 ф. ст. в пари; следователно, който при покупката на чужда стока е авансирал парите, той ги получава обратно при продажбата на своята стока. Поради това, ако отначало I подразделение би купило от II стока за 500 ф. ст., а после би продало на подразделение II стока за 500 ф. ст., 500 ф. ст. биха се върнали в I, а не във II.

В подразделение I парите, изразходвани за работна заплата, т. е. променливият капитал, авансиран в парична форма, се връщат в тази форма не непосредствено, а косвено, по околен път. В подразделение II, напротив, 500 ф. ст. работна заплата се връщат непосредствено от работниците у капиталистите, както изобщо това възвръщане е пряко във всички случаи, когато покупката и продажбата между едни и същи лица постоянно се повтарят по такъв начин, че тези лица последователно противостоят едно на друго ту като купувачи, ту като продавачи на стоки. Капиталистът от II подразделение плаща работната сила в пари; по този начин той включва работната сила в своя капитал и само вследствие на този акт на обръщението, който представлява за него само превръщане на паричен капитал в производителен капитал, той като промишлен капиталист противостои на работника като негов наемен работник. Но работникът, който в първия стадий е бил продавач, търговец на собствената си работна сила, във втория стадий като купувач, като притежател на пари, противостои на капиталиста като продавач на стока; по този начин парите, изразходвани за работна заплата, се стичат обратно у капиталиста. Доколкото продажбата на тези стоки не е свързана с измамничество и т. н., а се разменят тук във вид на стоки и пари еквиваленти, тази продажба не представлява процес, чрез който капиталистът се обогатява. Той не плаща на работника два пъти: първо в пари, а после в стоки; неговите пари се връщат у него, когато работникът разменя парите срещу неговата стока.

Но паричният капитал, превърнат в променлив капитал — т. е. парите, авансирани за работна заплата, — играе главна роля в самото парично обръщение; тъй като работническата класа е принудена да преживява ден за ден, а поради това тя не може да кредитира промишлените капиталисти за по-дълго време, то — колкото и различни да са периодите на оборота на капиталите в различните промишлени отрасли — в безбройни, различни по място пунктове на обществото трябва да бъде едновременно авансиран променлив капитал в пари през известни кратки срокове, например седмично и т. н., през сравнително бързо повтарящи се периоди от време (колкото по-кратки са тези периоди, толкова относително по-малка може да бъде цялата парична сума, хвърляна всеки път в обръщението през този канал). Авансираният по този начин паричен капитал във всяка страна с капиталистическо производство съставлява относително решаваща част от цялото обръщение, още повече че същите тези пари, преди да се върнат в изходния си пункт, проникват в най-разнообразни канали и функционират като средство за обръщение в безброй други операции.

Да разгледаме сега обръщението между I_(v+m) и II_c от друга гледна точка.

Капиталистите от I подразделение авансират за плащане на работна заплата 1000 ф. ст., с които работниците купуват за 1000 ф. ст. средства за живот от капиталистите от II подразделение, а тези на свой ред купуват със същите пари средства за производство от капиталистите от I. Сега у последните се е върнал в парична форма техният променлив капитал, докато в същото време капиталистите от II са превърнали половината от своя постоянен капитал от формата на стоков капитал обратно в производителен капитал. Капиталистите от II авансират други 500 ф. ст. в пари, за да си доставят средства за производство от I; капиталистите от I изразходват парите за средства за потребление от II; по този начин тези 500 ф. ст. се стичат обратно у капиталистите от II; те отново авансират тези пари, за да превърнат отново в производителна натурална форма последната четвърт от своя постоянен капитал, превърнат в стока. Тези пари отново се връщат в I и отново изтеглят от II средства за потребление на същата сума; с това 500 ф. ст. се стичат обратно във II; капиталистите от това подразделение притежават сега както преди 500 ф. ст. в пари и 2 000 ф. ст. в постоянен капитал, който обаче отново е превърнат от формата на стоков капитал в производителен капитал. Обръщението на стокова маса от 5000 ф. ст. се е извършило с помощта на 1500 ф. ст. в пари, именно: 1) I плаща на работниците 1000 ф. ст. за работна сила на същата стойност; 2) със същите тези 1000 ф. ст. работниците купуват от II средства за живот; 3) II със същите пари купува средства за производство от I, у което по този начин отново се възстановява в парична форма променливият капитал от 1000 ф. ст.; 4) II купува за 500 ф. ст. средства за производство от I; 5) I купува със същите тези 500 ф. ст. средства за потребление от II; 6) II купува със същите 500 ф. ст. средства за производство от I; 7) I купува със същите 500 ф. ст. средства за живот от II. У II са се върнали обратно 500 ф. ст., които то е хвърлило в обръщението свръх своите 2000 ф. ст. в стоки и срещу които то не е изтеглило от обръщението никакъв еквивалент във вид на стока⁴⁸⁾.

И така, обмяната се извършва по следния начин:

1) I подразделение плаща 1000 ф. ст. в пари за работна сила, следователно за стока = 1000 ф. ст.

2) Работниците със своята работна заплата на сума 1000 ф. ст. в пари купуват средства за потребление от II подразделение; следователно стока = 1000 ф. ст.

3) II с получените от работниците 1000 ф. ст. купува от I средства за производство на същата стойност, следователно стока = 1000 ф. ст.

С това в I са се върнали 1000 ф. ст. в пари като парична форма на променливия капитал.

4) II купува от I за 500 ф. ст. средства за производство; следователно стока = 500 ф. ст.

5) I купува със същите тези 500 ф. ст. средства за потребление от II; следователно стока = 500 ф. ст.

6) II купува със същите тези 500 ф. ст. средства за производство от I; следователно стока = 500 ф. ст.

7) I купува със същите 500 ф. ст. средства за потребление от II; следователно стока = 500 ф. ст.

Сумата на разменените стокови стойности = 5000 ф. ст.

500 ф. ст., които II подразделение е авансирало за покупка, са се върнали обратно у него.

Резултатът е:

1) I подразделение има променлив капитал в парична форма с величина 1000 ф. ст., първоначално авансирани от това подразделение за обръщението; освен това то е изразходвало за своето индивидуално потребление 1000 ф. ст. — във вид на собствен стоков продукт, т. е. то е изразходвало парите, които е получило от продажбата на средства за производство на стойност 1000 ф. ст.

От друга страна, натуралната форма, в която трябва да се превърне променливият капитал, съществуващ в парична форма, т. е. работната сила, посредством потреблението се е запазила, възпроизведена е и отново е налице като единствен предмет за търговия на нейните притежатели, който те трябва да продават, ако искат да живеят. По този начин е възпроизведено и отношението между наемни работници и капиталисти.

2) Постоянният капитал на II подразделение е възстановен in natura и 500 ф. ст., авансирани за обръщението от същото II подразделение, са се върнали обратно у него.

За работниците от I обръщението е простото обръщение

(1000 ф. ст. парична форма на променливия капитал на  (необходими средства за живот на сума 1000 ф. ст.); тези 1000 ф. ст. превръщат в пари в размер на същата стойностна сума постоянния капитал на II, съществуващ във формата на стока — средства за живот.

За капиталистите от II подразделение този процес представлява С—П, превръщане на една част от техния стоков продукт в парична форма, от която той се превръща обратно в съставни части на производителния капитал — именно в част от необходимите за тези капиталисти средства за производство.

Когато капиталистите от II авансират П (500 ф. ст.) за покупка на останалата част от средствата за производство, с това се антиципира паричната форма на онази част от II_c, която съществува още в стокова форма (средства за потребление); в акта П—С, в който II купува с П, a I продава С, парите (II) се превръщат в част от производителния капитал, докато С (I) се извършва акта С—П, превръща се в пари; но тези пари представляват за I не съставна част от капиталовата стойност, а превърната в пари принадена стойност, която се изразходва само за средства за потребление.

В обръщението П—С...Пр...С—П' първият акт, П—С на единия капиталист е последният, С'—П' (или част от него) на друг. За самото стоково обръщение няма никакво значение дали онова С, чрез което П се превръща в производителен капитал, представлява за продавача на С (който следователно превръща това С в пари) постоянна съставна част на капитала, променлива съставна част на капитала или принадена стойност.

Що се отнася до I, по отношение на съставната част v+m на неговия стоков продукт, това подразделение е изтеглило от обръщението повече пари, отколкото е хвърлило в него. Първо, y I се връщат 1000 ф. ст. променлив капитал; второ, то продава (виж по-горе обмяната под № 4) средства за производство за 500 ф. ст.; по този начин се превръща в пари половината от неговата принадена стойност; след това (обмяната под № 6) то отново продава средства за производство за 500 ф. ст., втората половина от своята принадена стойност, и с това цялата принадена стойност се оказва изтеглена от обръщението в парична форма. И така, в последователен ред: 1) променливият капитал се превръща обратно в пари = 1000 ф. ст.; 2) половината от принадената стойност се превръща в пари = 500 ф. ст.; 3) останалата половина от принадената стойност = 500 ф. ст.; по този начин превърната е в пари сума 1000_v+1000_m=2000 ф. ст. Макар I (като оставим настрана обмените, които ще бъдат разгледани по-късно и които опосредстват възпроизводството на 1_c) да е хвърлило в обръщението само 1000 ф. ст., то е изтеглило от обръщението двойно повече. Естествено това осребрено (превърнато в П) m веднага изчезва в други ръце (II) в резултат на това, че тези пари се изразходват за средства за потребление. Капиталистите от I са изтеглили в пари само толкова, колкото стойност са хвърлили в обръщението във вид на стока; а фактът, че тази стойност е принадена стойност, значи нищо не струва на капиталистите, не изменя абсолютно нищо в самата стойност на тази стока; следователно този факт е съвсем безразличен, доколкото се касае до превръщане на стойност в стоковото обръщение. Пребиванието на принадената стойност в парична форма е разбира се, мимолетно, както са мимолетни всички други форми, през които минава в своите превръщания авансираният капитал. То трае само толкова, колкото е времето, което минава от превръщането на стоката на I в пари до следващото го превръщане на парите на I в стоката на II.

Ако приемем по-кратки обороти — или разглеждайки въпроса от гледна точка на простото стоково обръщение, по-бързо обръщение на парите, — би било достатъчно още по-малко количество пари, за да се извършва обръщението на разменяните стокови стойности; сумата — при даден брой на последователните обмени — постоянно се определя от сумата на цените съответно от сумата на стойностите на извършващите обръщение стоки. При това е съвсем безразлично в каква пропорция тази стойностна сума се състои, от една страна, от принадена стойност и, от друга, от капиталова стойност.

Ако в нашия пример работната заплата в I би се плащала четири пъти годишно, то 250х4 = 1000. Следователно 250 ф. ст. в пари биха били достатъчни за обръщението I_v - ½ II_c и за обръщението между променливия капитал I_v и работната сила на I. Също така, ако обръщението между I_m и II_c би се извършило в четири оборота, за това биха били необходими само 250 ф. ст. — значи общо би била необходима парична сума, съответно паричен капитал от 500 ф. ст. за обръщането на стоки на сума 5000 ф. ст. Тогава принадената стойност би се превръщала в пари не на два пъти по последователни половини, а на четири пъти по последователни четвъртини.

Ако в обмяната под № 4 купувач бъде не II, а I следователно изразходва 500 ф. ст. в пари за средства за потребление на същата стойност, то II в обмяната под № 5 купува със същите тези 500 ф. ст. средства за производство; 6) I със същите 500 ф. ст. купува средства за потребление; 7) II със същите 500 ф. ст. купува средства за производство; следователно 500 ф. ст. в края на краищата се връщат в I, както преди се връщаха във II. Принадената стойност се превръща тук в пари с помощта на пари, които самият капиталистически производител изразходва за своето лично потребление и които представляват антиципиран доход, антиципирано постъпление от принадената стойност, която се съдържа в подлежащата още на продажба стока. Превръщането на принадената стойност в пари става тук не чрез обратния приток на 500 ф. ст.; защото I освен 1000 ф. ст. във вид на стока I_v в края на обмяната под № 4 е хвърлило в обръщението 500 ф. ст. в пари и тези пари, както ни е известно, са добавъчни пари, а не постъпление от продадена стока. Когато тези пари се стичат обратно в I, то I само си възвръща в тях своите добавъчни пари, а не превръща в пари своята принадена стойност. Превръщането на принадената стойност на I в пари става само посредством продажбата на стоките I_m, в които се съдържа тази принадена стойност, и нейното пребивание във вид на пари трае всеки път само докато парите, получени от продажбата на стоката, бъдат отново изразходвани за средства за потребление.

С добавъчните пари (500 ф. ст.) I купува от II средства за потребление; тези пари I е изразходвало и е получило срещу тях еквивалент в стока на II; за пръв път парите се стичат обратно вследствие на това, че II купува от I стока за 500 ф. ст., следователно те се връщат като еквивалент на стоката, продадена от I, но тази стока нищо не костува на I подразделение, т. е. съставлява принадена стойност за I, и по този начин парите, хвърлени от самото I в обръщението, превръщат в пари неговата собствена принадена стойност; също така и при своята втора покупка (№ 6) I получава еквивалент в стока на II. Ако приемем, че II не купи (№7) от I средства за производство, I действително би заплатило за 1 000 ф. ст. средства за потребление — би потребило цялата своя принадена стойност като доход, — именно 500 в свои стоки от I (средства за производство) и 500 в пари; у него биха останали още в складовете стоки от I (средства за производство) за 500 ф. ст. и биха били изразходвани 500 ф. ст. в пари.

В противоположност на това II би превърнало от формата на стоков капитал в производителен капитал само три четвърти от своя постоянен капитал; останалата четвърт — във формата на паричен капитал (500 ф. ст.), фактически в пари, лежащи неизползувани, или в пари, прекъснали своето функциониране и намиращи се в положение на изчакване. Ако това положение би продължило по-дълго II би било принудено да съкрати с една четвърт мащаба на възпроизводството. — Що се отнася до онези 500 във вид на средства за производство, които остават на шията на I, те представляват не принадена стойност, която съществува в стокова форма; те са на мястото на авансираните 500 ф. ст. в пари, които I има наред със своите 1000 ф. ст. принадена стойност в стокова форма. Като пари те се намират във форма, която винаги може да бъде реализирана; като стока те не могат да бъдат продадени веднага. Ясно е поради това, че простото възпроизводство — при което трябва да бъде възстановен всеки елемент на производителния капитал както във II, така и в I — остава възможно тук само при условие, че 500-те златни птици трябва да се върнат към I подразделение, което ги е пуснало в началото.

Ако капиталистът (тук все още имаме пред себе си само промишлени капиталисти, които в същото време са представители на всички други) изразходва пари за средства за потребление, тези пари са се свършили за него, те са изминали пътя на всичко земно. Ако те се върнат обратно у него, това може да стане само ако той ги измъкне от обръщението срещу стоки — следователно чрез своя стоков капитал. Подобно на стойността на целия негов годишен стоков продукт (който за него е = стоков капитал), стойността на всеки елемент от последния, т. е. стойността на всяка отделна стока, може да бъде разложена за него на постоянна капиталова стойност, променлива капиталова стойност и принадена стойност. Следователно превръщането в пари на всяка една от стоките (които като елементи образуват стоковия продукт) е в същото време превръщане в пари на известна част от принадената стойност, която се съдържа в целия стоков продукт. Така че за дадения случай е в буквалния смисъл правилно, че капиталистът сам е хвърлил в обръщението парите — именно при изразходването им за средства за потребление, — с помощта на които се превръща в пари, или се реализира, неговата принадена стойност. Разбира се, при това става дума не за едни и същи парични единици, а за количеството звонкови монети, равно на сумата (или равно на част от сумата), която той е хвърлил в обръщението за покриване на лични потребности.

На практика това става по два начина: ако предприятието е открито едва през текущата година, ще мине доста време, в най-добрия случай няколко месеца, преди капиталистът да може да харчи за своето лично потребление пари от доходите на самото предприятие. Но той нито за момент не отсрочва по тази причина своето потребление. Той авансира сам на себе си пари срещу принадената стойност, която тепърва предстои да получи (при което е съвсем безразлично дали той авансира от собствения си джоб или от чужд посредством кредит), но с това той авансира и средства за реализирането на принадената стойност, която трябва да бъде реализирана по-късно. Напротив, ако предприятието вече сравнително дълго време е в редовно действие, плащанията и постъпленията се разпределят на различни падежи в течение на годината. Но едно нещо върви непрекъснато — потреблението на капиталиста, което антиципира и по своите размери държи сметка в известни пропорции за обикновените или предполагаеми доходи. При продажбата на всяка партида стоки се реализира и част от принадената стойност, която трябва да бъде произведена в течение на годината. Но ако за цялата година се продаде само толкова от произведената стока, колкото е необходимо за възстановяване на съдържащите се в нея постоянна и променлива капиталови стойности, или ако цените спаднат толкова, че при продажбата на целия годишен стоков продукт би се реализирала само съдържащата се в него авансирана капиталова стойност, то в изразходването на парите ясно ще изпъкне характерът на антиципация, разчитането на бъдеща принадена стойност. Ако нашият капиталист фалира, неговите кредитори и съдът ще разследват дали неговите антиципирани лични разходи са се намирали в подобаващо съотношение с размерите на неговото предприятие и с обикновено или нормално съответстващата на тези размери принадена стойност.

Обаче по отношение на цялата капиталистическа класа положението, че тя сама трябва да хвърли в обръщението парите за реализиране на своята принадена стойност (съответно и за обръщението на своя капитал, постоянен и променлив), не само не изглежда парадоксално, но изглежда като необходимо условие за целия механизъм; защото тук има само две класи: работническата класа, която разполага само със своята работна сила, и капиталистическата класа, в чиято монополна собственост се намират обществените средства за производство и парите. Парадоксално би било, ако работническата класа първа би авансирала от собствените си средства парите, необходими за реализацията на съдържащата се в стоките принадена стойност. А отделният капиталист винаги извършва това авансиране само в такава форма, че действа като купувач, изразходва пари за покупка на средства за потребление или авансира пари за покупка на елементи на своя производителен капитал — работна сила или средства за производство. Той дава парите винаги срещу еквивалент. Той авансира пари на обръщението само по такъв начин, по какъвто му авансира своята стока. И в единия, и в другия случай, той действа като изходен пункт на тяхното обръщение.

Действителният ход на нещата се замъглява от две обстоятелcтвa:

1) Появата на търговския капитал (първа форма на който винаги са пари, защото търговецът като такъв не създава никакъв, „продукт“ или „стока“) и на паричния капитал, като предмет на манипулации на особена категория капиталисти в процеса на обръщението на промишления капитал.

2) Разпадането на принадената стойност — която на първо място винаги трябва да попада в ръцете на промишления капиталист —  на различни категории, носители на които наред с промишления: капиталист са земевладелецът (за поземлената рента), лихварят (за лихвата) и т. н., след това управлението със своите чиновници, рентиери и т. н. Тези юначаги се явяват по отношение на промишления капиталист като купувачи и дотолкова те превръщат неговите стоки в пари; и те pro parte^*10 хвърлят „пари“ в обръщението, а капиталистът получава тези пари от тях. При това постоянно се забравя от какъв източник са получили те първоначално тези пари и откъде ги получават всеки път отново.

 

VI. ПОСТОЯННИЯТ КАПИТАЛ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ I^48a)

 

Остава още да изследваме постоянния капитал на подразделение 1 = 4000 I_c. Тази стойност е равна на новопоявяващата се в стоковия продукт I стойност на средствата за производство, потребени в производството на тази стокова маса. Тази новопоявяваща се стойност, която не е произведена в производствения процес на I, а една година по-рано е влязла в него като постоянна стойност като дадена стойност на неговите средства за производство, съществува сега в цялата онази част от стоковата маса на I, която не е погълната от II; и при това стойността на тази стокова маса, останала по този начин в ръцете на капиталистите от I = ⅔ от стойността на целия техен годишен стоков продукт. За отделния капиталист, който произвежда отделно средство за производство, бихме могли да кажем: той продава своя стоков продукт, превръща го в пари. Превръщайки го в пари, той превръща обратно в пари и постоянната част от стойността на своя продукт. С тази превърната в пари част от стойността след това той отново купува своите средства за производство от други продавачи на стоки, или превръща постоянната част на стойността на своя продукт в онази натурална форма, в която тя може отново да функционира като производителен постоянен капитал. В нашия случай, напротив, тази предпоставка става невъзможна. Категорията капиталисти от I подразделение обхваща цялата съвкупност от капиталисти, които произвеждат средства за производство. Освен това стоковият продукт от 4000, който е останал в техните ръце, е част от обществения продукт, която не може да се разменя срещу каквато и да било друга част, защото не съществува повече никаква друга такава част от годишния продукт. С изключение на тези 4 000 целият остатък вече си е намерил мястото; една част е погълната от обществения потребителен фонд, а друга част трябва да възстанови постоянния капитал на подразделение II, което вече е разменило всичко, с което е могло да разполага в размяната с подразделение I.

Затруднението се решава много просто, ако вземем предвид, че целият стоков продукт на I по своята натурална форма се състои от средства за производство, т. е. от веществените елементи на самия постоянен капитал. Тук е налице същото явление, както преди във II, само че в друг аспект. Във II целият стоков продукт се състоеше от средства за потребление; поради това една част от него, измервана със съдържащата се в този стоков продукт работна заплата плюс принадена стойност, можеше да бъде потребена от самите производители на тази част. Тук, в I, целият стоков продукт се състои от средства за производство, сгради, машини, съдове, сурови и спомагателни материали и т. н. Поради това една част от тях, която възстановява прилагания в дадената сфера постоянен капитал, може в своята натурална форма да започне незабавно да функционира като съставна част на производителния капитал. Доколкото тя влиза в обръщението, тя извършва обръщение в пределите на I подразделение. Във II една част от стоковия продукт индивидуално се потребява in natura от нейните собствени производители, в I, напротив, част от продукта производително се потребява in natura от капиталистическите производители на последния.

В частта от стоковия продукт на I=4000с постоянната капиталова стойност, потребена в това подразделение, се появява отново, и при това в такава натурална форма, в която тя незабавно може да започне да функционира като производителен постоянен капитал. При II частта на стоковия продукт от 3000, стойността на която е равна на работната заплата плюс принадената стойност (=1000), непосредствено влиза в индивидуалното потребление на капиталистите и работниците от II, докато постоянната капиталова стойност на този стоков продукт (=2000), напротив, не може отново да влезе в производителното потребление на капиталистите от II, а трябва да бъде възстановена посредством размяна с I.

Противоположно на това в I подразделение частта на стоковия продукт от 6000, стойността на която е равна на работната заплата плюс принадената стойност (=2000), не влиза и не може по своята натурална форма да влезе в индивидуалното потребление на производителите на този продукт. Първо трябва да стане размяна на тази част срещу II. Постоянната част от стойността на този продукт =4000 се намира, напротив, в такава натурална форма, в която тя — ако се разглеждат капиталистите на I като цяло — може непосредствено да функционира отново като постоянен капитал на I. С други думи: целият продукт на подразделение I се състои от потребителни стойности, които по своята натурална форма могат — при капиталистически начин на производство — да служат само като елементи на постоянния капитал. Следователно от този продукт на обща стойност 6000 една трета (2000) възстановява постоянния капитал на подразделение II и останалите ⅔ — постоянния капитал на подразделение I.

Постоянният капитал на I се състои от маса различни групи капитал, вложени в различни отрасли за производство на средства за производство: толкова в доменни пещи, толкова в каменовъглени мини и т. н. Всяка от тези групи капитал, или всеки от тези обществени групови капитали, на свой ред се състои от по-голяма или по-малка маса самостоятелно функциониращи отделни капитали. Първо, капиталът на обществото, например 7500 (което може да означава милиони и т. н.), се разпада на различни капиталови групи; общественият капитал от 7500 се е разпаднал на отделни части, всяка от които е вложена в отделен отрасъл на производството; вложената във всеки отделен производствен отрасъл част от обществената капиталова стойност по своята натурална форма се състои отчасти от средствата за производство на всяка отделна производствена сфера, отчасти от работната сила, необходима за воденето на производството в тази сфера и съответно квалифицирана, различно модифицираща се вследствие на разделението на труда, в зависимост от специфичния характер на работата, която тя трябва да изпълнява във всяка отделна сфера на производството. Частта от обществения капитал, вложена във всеки производствен отрасъл, на свой ред се състои от сумата на вложените в този отрасъл самостоятелно функциониращи отделни капитали. Разбира се от само себе си, че това се отнася еднакво за двете подразделения — както за I, така и за II.

Що се отнася до постоянната капиталова стойност, която се появява отново в I във формата на негов стоков продукт, тя отчасти отново влиза като средства за производство в онази отделна сфера на производството (или даже в онова индивидуално предприятие), от която е излязла като продукт, например зърното в производството на зърно, въглищата в производството на въглища, желязото във форма на машини в производството на желязо и т. н. Доколкото пък отделните продукти, от които се състои постоянната капиталова стойност на I, непосредствено не влизат отново в своята отделна или индивидуална сфера на производство, те само разменят местата си. Те влизат в натурална форма в друга производствена сфера на I подразделение, докато в същото време продуктът на други производствени сфери на подразделение I ги замества in natura. Това е просто преместване на тези продукти. Всички те отново влизат като фактори, възстановяващи постоянния капитал на I, само че вместо в една група на I подразделение влизат в друга група. Доколкото тук има размяна между отделните капиталисти на I, това е размяна на една натурална форма на постоянен капитал срещу друга натурална форма на постоянен капитал, на един вид средства за производство срещу други видове средства за производство. Това е взаимна размяна между различните индивидуални постоянни части на капитала на I. Продуктите, доколкото не служат непосредствено като средство за производство в собствения си производствен отрасъл, преминават от мястото на своето производство в друго и по такъв начин взаимно се възстановяват един друг. С други думи (подобно на онова, което става с принадената стойност във II); всеки капиталист от I пропорционално на това, доколкото той е съпритежател на този постоянен капитал от 4000, изтегля от тази стокова маса необходимите му съответни средства за производство. Ако производството би било обществено, а не капиталистическо, ясно е, че за целите на възпроизводството тези продукти на подразделение I не по-малко постоянно биха се разпределяли отново като средства за производство между производствените отрасли на това подразделение: една част би оставала непосредствено в онази сфера на производството, от която е излязла като продукт, друга част, напротив, би преминавала в други места на производството и по такъв начин между различните производствени места на това подразделение би се установило постоянно движение насам-натам.

 

VII. ПРОМЕНЛИВ КАПИТАЛ И ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ В ДВЕТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ

 

И така, цялата стойност на произведените през годината средства за потребление е равна на възпроизведената в течение на годината променлива капиталова стойност на II плюс новопроизведената принадена стойност на II (т. е. е равна на стойността, произведена в течение на годината в подразделение II) плюс възпроизведената в течение на годината променлива капиталова стойност на I и новопроизведената принадена стойност на I (следователно плюс стойността, произведена в течение на годината в подразделение I).

Ако приемем просто възпроизводство, цялата стойност на произведените през годината средства за потребление ще бъде равна на новосъздадената годишна стойност, т. е. ще бъде равна на цялата стойност, произведена от обществения труд в течение на годината — и трябва да бъде равна, тъй като при просто възпроизводство се потребява цялата тази стойност.

Целият обществен работен ден се разпада на две части: 1) необходим труд; в течение на годината той създава стойност от 1500_v; 2) принаден труд: той създава добавъчна стойност, или принадена стойност, от 1500_m. Сумата на тези стойности =3000 е равна на стойността на произведените през годината средства за потребление за 3000. И така, цялата стойност на произведените през годината средства за потребление е равна на цялата стойност, която е произвел съвкупният обществен работен ден в течение на годината, е равна на стойността на обществения променлив капитал плюс обществената принадена стойност, т. е. е равна на целия годишен нов продукт.

Но ние знаем, че макар тези две стойностни величини да се покриват, все пак съвсем не цялата стойност на стоките на II, на средствата за потребление, е произведена в това подразделение на общественото производство. Те се покриват, защото появяващата се отново във II подразделение постоянна капиталова стойност е равна на стойността (променлив капитал плюс принадена стойност), новопроизведена в I; поради това I_(v+m) може да купи онази част от продукта на II, която за производителите на последното (във II подразделение) представлява постоянна капиталова стойност. Оттук се вижда защо, макар за капиталистите от II стойността на техния продукт да се разпада на c+v+m, разглеждана по отношение на цялото общество, стойността на този продукт може да бъде разположена на v+m. Но това е така само защото тук II_с е равно на I_(v+m) и защото тези две съставни части на обществения продукт чрез тяхната размяна взаимно разменят своите натурални форми, така че след тази обмяна II_с отново съществува във вид на средства за производство, а I_(v+m), напротив, във вид на средства за потребление.

Това именно обстоятелство е дало на А. Смит повод да твърди, че стойността на годишния продукт се разлага на v+m. Това важи:

1) само за онази част от годишния продукт, която се състои от средства за потребление; 2) то важи не в смисъл че тази стойност е изцяло произведена във II и че следователно стойността на продукта на II е равна на стойността на променливия капитал, авансиран във II, плюс принадената стойност, произведена във II. То важи само в смисъл че II_(c+v+m)=II_(v+m)+I_(v+m) или защото II_c=I_(v+m).

От това следва нататък:

Годишният обществен работен ден (т. е. трудът, изразходван от цялата работническа класа в течение на цялата година), както всеки индивидуален работен ден, се разпада само на две части, именно на необходим труд плюс принаден труд; поради това и стойността, произведена от този работен ден, също се разпада само на две части, именно на променлива капиталова стойност, т. е. на онази част от стойността, с която работникът купува средства за своето собствено възпроизводство, и на принадена стойност, която капиталистът може да изразходва за своето собствено индивидуално потребление. Въпреки това от гледна точка на обществото една част от обществения работен ден се изразходва изключително за производство на нов постоянен капитал, т. е. продукти, които са предназначени изключително за функциониране в трудовия процес като средства за производство, а следователно в придружаващия го процес на нарастване на стойността — като постоянен капитал. Тъй както приехме, целият обществен работен ден се изразява в парична стойност от 3000, от които само ⅓=1000 е произведена в подразделение II, което произвежда средства за потребление, т. е. стоки, в които в края на краищата се реализира цялата променлива капиталова стойност и цялата принадена стойност на обществото. Следователно според тази предпоставка ⅔ от обществения работен ден се употребяват за производство на нов постоянен капитал. Макар от гледна точка на индивидуалните капиталисти и работници от подразделение I тези ⅔ от обществения работен ден да служат само за производство на променлива капиталова стойност плюс принадена стойност, точно както останалата трета от обществения работен ден в подразделение II, все пак, разглеждано от обществена гледна точка — и също така откъм потребителната стойност на продукта, — тези ⅔ от обществения работен ден произвеждат само възстановяване на постоянния капитал, който се намира в процеса на производителното потребление или е вече окончателно използван в него. А и от индивидуална гледна точка, макар цялата стойност, произведена в тези ⅔ от работния ден, да се равнява само на променливата капиталова стойност плюс принадената стойност за нейните производители, все пак в тези ⅔ от работния ден не се произвеждат никакви потребителни стойности от такъв род, че да; може да се изразходва за тях работна заплата или принадена стойност; продуктът на тези ⅔ от работния ден е средства за производство.

Преди всичко трябва да се отбележи, че никаква част от обществения работен ден, нито в I, нито във II, не служи за производство на стойността на постоянния капитал, който се прилага в тези две големи сфери на производството и функционира в тях. Те произвеждат само допълнителна стойност 2000 I_(v+m)+1000 II_(v+m), допълнителна по отношение на постоянната капиталова стойност = 4000 I_c+2000 II_c. Новата стойност, която се произвежда във формата на средства за производство, още не е постоянен капитал. Тя само е предназначена да функционира като такъв в бъдеще.

Целият продукт на II — средствата за потребление, — разглеждан откъм неговата потребителна стойност, конкретно, в неговата натурална форма, е продукт на употребената от II подразделение една трета от обществения работен ден; това е продукт на труда в неговата конкретна форма като труд на тъкача, труд на пекаря и т. н., който е бил приложен в това подразделение, продукт на този труд, доколкото последният функционира като субективен елемент на трудовия процес. Напротив, що се отнася до постоянната стойностна част на този продукт на II, тя само се появява отново в нова потребителна стойност, в нова натурална форма, във формата на средства за потребление, докато по-рано е съществувала във формата на средства за производство. Благодарение на трудовия процес стойността на тази част е пренесена от нейната предишна натурална форма върху новата й натурална форма. Но стойността на тези ⅔ от стойността на продукта = 2000 е произведена не в тазгодишния процес на нарастване на стойността във II.

Също както от гледна точка на трудовия процес продуктът на II е резултат на новофункциониращия жив труд и на дадените, предполагани от последния средства за производство, в които този труд се осъществява като в свои предметни условия, така стойността на продукта на II = 3000 от гледна точка на процеса на нарастване на стойността се образува от новата стойност, която е произведена от новоприсъединената ⅓ от обществения работен ден (500_v+500_m = 1000), и от постоянна стойност, в която е овеществен ⅔ минал обществен работен ден, изтекъл преди започването на разглеждания тук производствен процес на II. Тази част на стойността на продукта на II се изразява в една част от самия продукт. Тя съществува в известно количество средства за потребление на стойност 2000=⅔ обществен работен ден. Това е новата потребителна форма, в която се появява отново споменатата част от стойността. По този начин размяната на част от средствата за потребление = 2000 II_с срещу средства за производство I = I(1000_v + 1000_m) е всъщност размяна на ⅔ от цял работен ден, несъдържащи ни най-малка част труд от текущата година и изтекли преди започването на тази година, срещу ⅔ от работния ден, който е новоприсъединен през текущата година. ⅔ от обществения работен ден на текущата година не биха могли да бъдат приложени в производството на постоянен капитал и в същото време да съставляват променлива капиталова стойност плюс принадена стойност за своите производители, ако те не биха били разменени срещу част от стойността на годишно потребяваните средства за потребление, в които се съдържат ⅔ от работен ден, изразходван и реализиран преди текущата година, а не в течение на тази година. Това е размяна на ⅔ от работния ден на текущата година срещу ⅔ работен ден, изразходвани преди тази година, размяна между тазгодишно и миналогодишно работно време. Следователно това ни разяснява загадката защо новосъздадената през целия обществен работен ден стойност може да се разпада на променлива капиталова стойност плюс принадена стойност, макар ⅔ от този работен ден да се изразходват не за производство на предмети, в които биха могли да се реализират променливият капитал и принадената стойност, а за производство на средства за производство, които служат за възстановяване на капитала, потребен в течение на годината. Това се обяснява просто с обстоятелството, че онези ⅔ от стойността на продукта на II подразделение, в които капиталистите и работниците от I подразделение реализират произведената от тях променлива капиталова стойност плюс принадена стойност (и които съставляват 2/9 от цялата стойност на годишния продукт), представляват по своята стойност продукт на ⅔ обществен работен ден, изтекъл преди настоящата година.

Макар сумата на обществения продукт I и II, средства за производство и средства за потребление, разглеждани по своята потребителна стойност, конкретно в тяхната натурална форма, да са продукт на труда на текущата година, това е обаче само доколкото самият този труд се разглежда като полезен, конкретен труд, а не като изразходване на работна сила, не като труд, който създава стойност. При това първото е правилно само в смисъл че средствата за производство само посредством присъединения към тях, оперирал с тях жив труд са се превърнали в нов продукт, в продукт на текущата година. Напротив, без средства за производство, съществуващи независимо от текущия труд, без средства на труда и производствени материали трудът на текущата година не би могъл да се превърне в продукт.

 

VIII. ПОСТОЯННИЯТ КАПИТАЛ В ДВЕТЕ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ

 

Що се отнася до цялата стойност на продукта от 9000 и категориите, на които той се разпада, тук анализът не създава по-големи затруднения, отколкото анализът на стойността на продукта на отделния капитал, напротив, той е тъждествен с последния.

В целия годишен продукт на обществото при нашия пример се съдържат три едногодишни обществени работни дни. Стойностният израз на всеки един от тези работни дни =3000; поради това стойностният израз на целия продукт =3000x3 = 9000.

По-нататък, преди започването на едногодишния производствен процес, продукта на който анализираме, от цялото това работно време е изтекло: в I подразделение — 4/3 работни дни (новосъздадена стойност от 4000) и във II подразделение — ⅔ работен ден (новосъздадена стойност от 2000). Общо 2 обществени работни дни, които са дали нова стойност =6000. Поради това 4000 I_c+2000 II_c=6000_c фигурират като стойност на средствата за производство, или стойност на постоянния капитал, появяваща се наново в цялата стойност на обществения продукт.

По-нататък, в I подразделение ⅓ от новоприсъединения обществен годишен работен ден представлява необходим труд, или труд, който възстановява стойността на променливия капитал 1000 I_v и заплаща цената на труда, приложен в I. Също така във II подразделение 1/6 от обществения работен ден представлява необходим труд на стойностна сума 500. И така, 1000 I_v+500 II_v = 1500_v, стойностният израз на половината обществен работен ден, е стойностен израз на първата половина от целия присъединен през текущата година работен ден, която се състои от необходим труд.

Най-после, в I подразделение ⅓ от целия работен ден, новосъздадена стойност =1000, представлява принаден труд; във II подразделение 1/6 работен ден, новосъздадена стойност = 500, представлява принаден труд; общо те дават втората половина от целия новоприсъединен работен ден. Поради това цялата произведена принадена стойност =1000 I_m + 500 II_m = 1500_m.

И така:

Постоянна капиталова част на стойността на обществения продукт (с):

2 работни дни, изразходвани преди разглеждания производствен процес; стойностен израз =6000.

Необходим труд (v), изразходван в течение на годината:

половин работен ден, изразходван в годишното производство; стойностен израз = 1500.

Изразходван в течение на годината принаден труд (m):

половин работен ден, изразходван в годишното производство; стойностен израз = 1500.

Новосъздадена от годишния труд стойност (v+m) = 3000.

Цялата стойност на продукта (c+v+m) = 9000.

И така, затруднението се заключава не в анализа на самата стойност на обществения продукт. То възниква при съпоставянето на стойностните съставни части на обществения продукт с неговите вещни съставни части.

Постоянната, само отново появяваща се част от стойността е равна на стойността на онази част от този продукт, която се състои от средства за производство; тя се въплъщава в тази част на обществения продукт.

Новосъздадената през годината стойност = v+m се равнява на стойността на онази част от продукта, която се състои от средства за потребление; тя се въплъщава в тази част на продукта.

Но ако оставим настрана безразличните тук изключения, средствата за производство и средствата за потребление са съвсем различни видове стоки, продукти със съвсем различна натурална или потребителна форма, следователно продукти на съвсем различни конкретни видове труд. Трудът, който прилага машини за произвеждане на средства за живот, е съвсем различен от труда, който прави машини. Целият годишен съвкупен работен ден, стойностният израз на който = 3000, изглежда изразходван за производство на средства за потребление = 3000, в които не се появява отново никаква постоянна стойностна част: тези 3000 = 1500_v+1500_m се разлагат само на променлива капиталова стойност + принадена стойност. От друга страна, постоянната капиталова стойност =6000 се появява отново във вид на продукти, съвсем различни от средствата за потребление — във вид на средства за производство, — докато обаче изглежда, като че ли за производството на тези нови продукти не е изразходвана никаква част от обществения работен ден; напротив, изглежда, като че ли целият работен ден се състои само от такива видове труд, резултат на които не са средства за производство, а средства за потребление. Тайната е вече разгадана. Новосъздадената от годишния труд стойност е равна на стойността на продукта на подразделение II, на цялата стойност на новопроизведените средства за потребление. Но стойността на този продукт е с ⅔ по-голяма от онази част на годишния труд, която е изразходвана в производството на средства за потребление (подразделение II). За тяхното производство е изразходвана само ⅓ от годишния труд. ⅔ от този годишен труд са изразходвани за производството на средства за производство, следователно в подразделение I. Произведената през това време в I нова стойност, равна на произведената в I променлива капиталова стойност плюс принадена стойност, е равна на постоянната капиталова стойност на II, която се появява отново в подразделение II във вид на средства за потребление. Следователно те могат да бъдат разменени една срещу друга, могат in natura да се възстановят една друга. Поради това цялата стойност на средствата за потребление II е равна на сумата на новопроизведената стойност в I+II, или II_(c+v+m) = I_(v+m) + II_(v+m), следователно е равна на сумата на новата стойност, произведена от годишния труд във формата на v+m.

От друга страна, цялата стойност на средствата за производство (I) е равна на сумата на постоянната капиталова стойност, която се появява отново във формата на средства за производство (I) и във формата на средства за потребление (II), следователно е равна на сумата на постоянната капиталова стойност, която се появява наново в целия продукт на обществото. Цялата тази стойност е равна на стойностния израз на 4/3 от изтекъл работен ден, изразходвани в I подразделение преди започването на производствения процес, и ⅔ от изтекъл работен ден, изразходвани във II подразделение преди започването на производствения процес, следователно общо — на стойностния израз на два съвкупни работни дни.

И така, трудността при анализа на обществения годишен продукт идва от това, че постоянната част на стойността е представена в продукти от съвсем друг род — в средства за производство — в сравнение с присъединената към тази постоянна стойностна част нова стойност v+m, която е представена в средства за потребление. Това изглежда така, като че ли ⅔ от потребената маса продукти — ако се разглеждат те откъм стойността — отново са налице в нова форма, проявяват се като нов продукт, макар обществото да не е изразходвало никакъв труд за тяхното производство. По отношение на отделния капитал това не е така. Всеки индивидуален капиталист прилага определен конкретен вид труд, който превръща съответстващи на този труд средства за производство в продукт. Нека например капиталистът бъде производител на машини, изразходваният в течение на годината постоянен капитал = 6000с, променливият = 1500_v, принадената стойност = 1500_m; продуктът = 9000; да кажем, че този продукт е 18 машини, всяка от които = 500. Целият продукт съществува тук в една и съща форма, във формата на машини. (Ако машиностроителят произвежда няколко вида, за всеки от тях се води отделна сметка.) Целият стоков продукт е продукт на труда, изразходван в течение на годината в машиностроенето, съчетание на един и същ конкретен вид труд с едни и същи средства за производство. Поради това различните части на стойността на продукта са представени в една и съща натурална форма: в 12 машини се съдържат 6000с, в 3 машини — 1500_v, в 3 машини — 1500_m. Ясно е тук, че стойността на 12 машини — 6000с не защото в тези 12 машини е въплътен само труд, изразходван преди започването на произвеждането на машините, и не е въплътен труд, изразходван при произвеждането им. Стойността на средствата за производство, необходими за 18 машини, не се е превърнала сама по себе си в 12 машини, но стойността на тези 12 машини (която на свой ред се състои от 4000с+1000_v+1000_m) просто се равнява на цялата постоянна капиталова стойност, съдържаща се в 18 машини. Поради това производителят на машини трябва да продаде 12 от 18-те машини, за да възстанови изразходвания от него постоянен капитал, който му е необходим за възпроизводството на 18 нови машини. Напротив, работата би била необяснима, ако макар прилаганият труд да се състои само от изработване на машини, той би дал като резултат: от една страна, 6 машини = 1500_v+1500_m, от друга страна — желязо, мед, винтове, ремъци и т. н. на обща стойност 6000_c, т. е средства за производство на машини в тяхната натурална форма, средства за производство, които, както е известно, отделният капиталист, произвеждащ машини, сам не произвежда, а които трябва да възстановява посредством процеса на обръщението. И все пак на пръв поглед изглежда, като че ли възпроизводството на обществения годишен продукт се извършва по такъв абсурден начин.

Продуктът на индивидуалния капитал, т. е. на всяка самостоятелно функционираща част от обществения капитал, надарена със собствен живот, може да има най-различна натурална форма. Единственото условие се състои в това, той действително да има потребителна форма, потребителна стойност, която да сложи върху него печата на способен за обръщение член на стоковия свят. При това съвсем безразлично и случайно е дали той като средство за производство може отново да влезе в същия производствен процес, от който е излязъл като продукт, следователно дали онази част от стойността на продукта, в която е представена постоянната част на капитала, има натурална форма, в която тя фактически да може да функционира отново като постоянен капитал. Ако това не е така, посочената част от стойността на продукта чрез продажба и покупка отново се превръща във формата на вещните елементи на производството на този продукт и постояният капитал се възпроизвежда по този начин в онази натурална форма, в която той може да функционира като такъв.

Иначе стои работата с продукта на целия обществен капитал. Всички вещни елементи на възпроизводството трябва в своята натурална форма да съставляват части от самия този продукт.  Потребената постоянна част на капитала може да бъде възстановена чрез цялото производство само доколкото цялата новопоявяваща се в продукта постоянна част на капитала се появява в натуралната форма на нови средства за производство, които действително могат да функционират като постоянен капитал. Поради това, щом приемаме просто възпроизводство, стойността на онази част от продукта, която се състои от средства за производство, трябва да бъде равна на постоянната част на стойността на обществения капитал.

По-нататък: разглеждано индивидуално, в стойността на своя продукт капиталистът произвежда посредством новоприсъединявания труд само своя променлив капитал плюс принадена стойност, докато постоянната част на стойността се пренася върху продукта в резултат на конкретния характер на новоприсъединявания труд.

Обществено погледнато, тази част от обществения работен ден, която произвежда средствата за производство, следователно присъединява към тях нова стойност и пренася върху тях стойността на средствата за производство, потребени в тяхното производство — не произвежда нищо друго освен нов постоянен капитал, предназначен да възстанови както в I, така и в II постоянния капитал, потребен във формата на старите средства за производство. Тази част произвежда само продукт, предназначен да влезе в производителна потребление. Следователно цялата стойност на този продукт представлява стойност, която може да функционира отново само като постоянен капитал, която може да купи отново само постоянен капитал в неговата натурална форма и която, следователно, обществено погледнато, не се разлага нито на променлив капитал, нито на принадена стойност. — От друга страна, онази част от обществения работен ден, която произвежда средства за потребление, не произвежда никаква част за възстановяване на обществения капитал. Тя произвежда само продукти, които в своята натурална форма са предназначени да реализират стойността на променливия капитал и принадената стойност в I и II.

Когато говорим за обществен начин на разглеждане, следователно, когато разглеждаме целия обществен продукт, който включва и възпроизводството на обществения капитал, и индивидуалното потребление, не трябва да изпадаме в маниера, който Прудон е заимствал от буржоазната икономия, и да гледаме на нещата така, като че ли общество с капиталистически начин на производство, разглеждано en bloc, като цяло, загубва този свой специфичен исторически икономически характер. Напротив. В такъв случай имаме работа със съвкупния капиталист. Целият капитал се представя като акционерен капитал на съвкупността от всички отделни капиталисти. Общото между това акционерно дружество и много други акционерни дружества е, че всеки знае какво е вложил, но не знае какво ще получи обратно.

 

IX. ПОГЛЕД НАЗАД ВЪРХУ ВЪЗГЛЕДИТЕ
НА А. СМИТ, ЩОРХ И РАМСЕЙ

 

Цялата стойност на обществения продукт възлиза на 9000 =  6000с+1500_v+1500_m, с други думи: 6000 възпроизвеждат стойността на средствата за производство, а 3000 — стойността на средствата за потребление. Следователно, стойността на обществения доход (v+m) съставлява само ⅓ от стойността на целия продукт, и съвкупността от потребители — работници и капиталисти — може да вземе от целия обществен продукт стоки, продукти, и да ги включи във фонда на своето потребление само на стойностната сума на тази една трета. Напротив, 6000 = ⅔ от стойността на продукта; представляват стойност на постоянния капитал, който трябва да бъде възстановен in natura. Следователно средства за производство на такава сума трябва да бъдат отново включени в производствения фонд. Необходимостта от това е видял още Щорх, макар да не е можал да го докаже:

„Ясно е, че стойността на годишния продукт се дели на капитали и на печалби и че всяка от тези части на стойността на годишния продукт редовно купува продуктите, които са необходими на нацията както за да запази своя капитал, така и за да поднови своя потребителен фонд... Продуктите, които съставляват капитала на нацията, не подлежат на потребление“ (Storch : „Considération sur la nature du revenu national“, Paris, 1824, p. 134-135, 150).

Обаче A. Смит е изложил своята поразителна догма, която и до днес се приема на вяра, не само във вече споменатата форма, съгласно което цялата стойност на обществения продукт се разлагала на доход, на работна заплата плюс принадена стойност, или както той изразява това, на работна заплата плюс печалба (лихва), плюс поземлена рента. Той я е изложил и в още по-популярната форма, че в края на краищата (ultimately) потребителите трябва да платят на производителите цялата стойност на продукта. Това досега си остава едно от неоспоримите общи места или дори една от вечните истини за така наричаната наука политическа икономия. Това се онагледява по следния правдоподобен начин. Да вземем някакво изделие, например ленени ризи. Предачът на ленената прежда трябва преди всичко да плати на производителя на лена цялата стойност на лена, т. е. семената, торовете, фуража за работния добитък и т. н., а също така онази нает от стойността, която основният капитал на производителя на лен предава на продукта като: постройки, селскостопански инвентар и т. н.; да възстанови работната заплата, платена при произвеждането на лена; принадената стойност (печалба, поземлена рента), която се съдържа в лена; най-после, разноските по превозването на лена от мястото на неговото производство до предачницата. След това тъкачът трябва да плати на предача на лена не само тази цена на лена, но и онази част от стойността на машините, постройките и т. н., накратко на основния капитал, която е пренесена върху лена; по-нататък, всички потребени в процеса на преденето спомагателни материали, работна заплата на предачите, принадена стойност и т. н. — и така върви нататък с избелвача, с транспортните разноски за готовото платно, най-после с фабриканта на ризи, който заплаща цялата цена на всички предидущи производители, които са му доставили само суровия материал. В неговата фабрика се извършва по-нататъшно присъединяване на стойност: отчасти посредством стойността на постоянния капитал, потребен при фабрикацията на ризите във формата на средства на труда, спомагателни материали и т. н., отчасти посредством изразходвания при тази фабрикация труд, който присъединява стойността на работната заплата на работниците, които изработват ризите, плюс принадената стойност на фабриканта на ризи. Нека целият този продукт — ризите —  в края на краищата да струва 100 ф. ст. и нека това да е онази част от цялата стойност на годишния продукт, която обществото изразходва за ризи. Потребителите на ризи заплащат 100 ф. ст., следователно стойността на всички средства за производство, съдържащи се в ризите, както и работната заплата плюс принадената стойност на производителя на лена, на предача, тъкача, избелвача, фабриканта на ризи, а и на всички транспортьори. Това е напълно вярно. Това е нещо, което действително е понятно на всяко дете. Но по-нататък се казва: така стои работата и със стойността на всички други стоки. Би трябвало да се каже: така стои работата със стойността на всички средства за потребление; със стойността на онази част от обществения продукт, която влиза във фонда на потреблението, следователно с онази част от стойността на обществения продукт, която може да бъде изразходвана като доход. Стойностната сума на всички тези стоки наистина се равнява на стойността на всички потребени за тях средства за производство (постоянни капиталови части) плюс стойността, създадена от труда, присъединен последния път (работна заплата плюс принадена стойност). Следователно съвкупността на потребителите може да заплати цялата тази стойностна сума, тъй като макар стойността на всяка отделна стока да се състои от c+v+m, стойностната сума на всички стоки, които влизат в потребителния фонд, заедно взети, в максимален размер, може да се равнява само на онази част от стойността на обществения продукт, която се разлага на v+m, т. е. може да се равнява само на стойността, която изразходваният в течение на годината труд е присъединил към съществуващите вече средства за производство, към стойността на постоянния капитал. Що се отнася обаче до постоянната капиталова стойност, ние видяхме, че тя се възстановява от масата на обществения продукт по два начина. Първо, посредством размяна на капиталистите от II подразделение, произвеждащи средства за потребление, с капиталистите от I, произвеждащи средства за производство. И тук е източникът на фразата, че онова, което за едни е капитал, за други е доход. Действителното положение на нещата не е такова. Онези 2000 II_с, които съществуват във вид на средства за потребление на стойност 2000, съставляват за капиталистите от II постоянна капиталова стойност. Следователно самите капиталисти от II не могат да потребят тази стойност, макар продуктът по своята натурална форма да е предназначен за потребление. От друга страна, 2000 I_(v+m) представляват работната заплата и принадената стойност, произведени от капиталистите и работниците от I подразделение. Те съществуват в натуралната форма на средства за производство, на вещи, в които тяхната собствена стойност не може да бъде потребена. Следователно тук имаме стойностна сума от 4000, половината от които — както преди размяната, така и след размяната —  служи за възстановяване само на постоянния капитал, а другата съставлява само доход. — Но, второ, постоянният капитал на подразделение I се възстановява in natura отчасти посредством размяна между капиталистите от I, отчасти посредством възстановяване in natura във всяко отделно предприятие. Фразата, че цялата стойност на годишния продукт в края на краищата трябва да се заплаща от потребителите, би била вярна само ако под потребители се разбират два съвсем различни вида: индивидуални потребители и производителни потребители. Но ако част от продукта трябва да бъде потребена производително, това не означава нищо друго, освен че тя трябва да функционира като капитал и не може да бъде потребена като доход.

Ако стойността на целия продукт = 9000 подразделим на 6000_c+1500_v+1500_m и започнем да разглеждаме 3000 _(v+m) само като доход, изглежда, обратно, като че ли променливият капитал е изчезнал и капиталът, разглеждан в обществен разрез, се състои изключително от постоянен капитал. Защото онова, което първоначално се явяваше като 1500_v се свежда до част от обществения доход — до работна заплата, доход на работническата класа — и заедно с това изчезва капиталовият характер на тази част. Рамсей наистина е направил този извод. Според Рамсей капиталът, разглеждан в обществен разрез, се състои само от основен капитал, но под основен капитал, той разбира постоянен капитал, стойностната маса която се състои от средства за производство, независимо дали тези средства за производство са средства на труда или материал на труда като суровини, полуфабрикати, спомагателен материал и т. н. Променливия капитал той нарича оборотен:

„Оборотният капитал се състои изключително от средства за съществуване и други необходими предмети, авансирани на работниците, преди да бъде завършен продуктът на техния труд... Само основният капитал, а не оборотният е в същински смисъл източник на националното богатство... Оборотният капитал не е непосредствено действаща в производството сила и изобщо няма за него съществено значение; той е само условие, станало необходимо вследствие на плачевната бедност на масата от народа... От национална гледна точка само основният капитал съставлява елемент на производствените разходи“ (Ramsay, 1. с., стр. 23-26 passim).

Рамсей обяснява по-подробно основния капитал, под който той разбира постоянен, както следва:

„Продължителността на времето, през което известна част от продукта на този труд“ (именно на труда, насочен към производството на някаква стока) „е съществувала във вид на основен капитал, т. е. в такава форма, в която тя, макар да съдейства за производството на бъдещата стока, не отива за издръжка на работниците...“ (Пак там, стр. 59).

Тук отново се срещаме с бедата, която е причинил А. Смит, като е удавил разликата между постоянен и променлив капитал в разликата между основен и оборотен капитал. Постоянният капитал на Рамсей се състои от средства на труда, неговият оборотен капитал — от средства за живот, и едните, и другите са стоки с дадена стойност; и едните, и другите еднакво не могат да произведат принадена стойност.

 

X. КАПИТАЛ И ДОХОД:
ПРОМЕНЛИВ КАПИТАЛ И РАБОТНА ЗАПЛАТА⁴⁹⁾

 

Цялото годишно възпроизводство, целият продукт на тази година представлява продукт на тазгодишния полезен труд. Но стойността на целия този продукт е по-голяма от онази част от неговата стойност, в която се въплъщава годишният труд — изразходваната през текущата, година работна сила. Новата годишна стойност, стойността, новосъздадена през тази година в стокова форма, е по-малка от стойността на продукта, от цялата стойност на стоковата маса, произведена за цялата година. Разликата, която получаваме, ако извадим от цялата стойност на годишния продукт стойността, присъединена към него от труда на текущата година, представлява не действително възпроизведена стойност, а стойност, която само се появява отново в нова форма на съществуване, стойност, пренесена върху годишния продукт от стойност, която е съществувала преди този продукт, която в зависимост от трайността на съставните части на постоянния капитал, взели участие в процеса на обществения труд на текущата година, може да има по-раншен или по-късен произход, може да произхожда от стойността на средства за производство, които са се появили на света през миналата година или в течение на редица предишни години. Във всеки случай това е стойност, пренесена от миналогодишни средства за производство върху продукта на текущата година.

Ако вземем сега нашата схема, след обмяната на разгледаните дотук елементи между I и II подразделение и в пределите на II получаваме:

I) 4000_с +1000_v +1000_m (последните 2000 се реализират в средства за потребление II_c)=6000.

II) 2000_c (възпроизвеждат се посредством обмяната с I_(v+m)+500_v+500_m=3000.

Стойностната сума = 9000.

Новопроизведена в течение на годината стойност се съдържа само във v и m. Следователно сумата на новосъздадената през тази година стойност е равна на сумата на v+m=2000 I_(v+m)+1000 II_(v+m) = 3000. Всички останали части от стойността на продукта на тази година представляват само стойност, пренесена от стойността на предишни средства за производство, потребени в годишното производство. Освен стойността от 3000 трудът на текущата година не е произвел никаква друга стойност; това е цялата новосъздадена през годината стойност.

Но 2000 I_(v+m), както видяхме, възстановяват за II подразделение 2000 II_с в натурална форма на средства за производство. Следователно две трети от годишния труд, изразходван в I подразделение, са новопроизвели постоянния капитал на II — както цялата негова стойност, така и неговата натурална форма. По този начин от гледна точка на обществото две трети от изразходвания в течение на годината труд са произвели нова постоянна капиталова стойност, реализирана в съответстващата на подразделение II натурална форма. Следователно по-голямата част от годишния обществен труд е изразходвана за производството на нов постоянен капитал (капиталова стойност, съществуваща във вид на средства за производство) за възстановяване на постоянната капиталова стойност, изразходвана за производството на средства за потребление. В това отношение капиталистическото общество се отличава от дивака не по това, както мисли Сениор⁵⁰⁾ — че дивакът имал привилегията и особеността да изразходва своя труд понякога по такъв начин, че той не му дава никакви плодове, които се разлагат на доход (превръщат се в доход), т. е. средства за потребление. Разликата се състои в следното:

а) Капиталистическото общество употребява по-голямата част от намиращия се на негово разположение годишен труд за производство на средства за производство (следователно на постоянен капитал), които не могат да бъдат разложени на доход нито във формата на работна заплата, нито във формата на принадена стойност и могат да функционират само като капитал.

б) Когато дивакът прави лък, стрели, каменни чукове, топори, кошници и т. н., той съзнава съвсем ясно, че е употребил изразходваното за това време не за производство на средства за потребление, т. е. че той е удовлетворил своята нужда от средства за производство и нищо повече. Освен това дивакът върши тежък икономически грях с пълното си равнодушие към това, колко време изразходва; например, както разказва Тейлор⁵¹⁾ понякога той употребява цял месец за изготвяне на една стрела.

Разпространената представа — чрез която част от политико- икономистите се стараят да се отърват от теоретическото затруднение, каквото е разбирането на реалните връзки, — че онова, което за един е капитал, за друг е доход и обратно, е отчасти правилна, но става съвсем погрешна (следователно свързана с пълно неразбиране на целия процес на обмяната, който се извършва при годишното възпроизводство, т. е. с неразбиране на фактическата основа на отчасти правилното), щом й се придаде характер на всеобщност.

Сега ние ще обобщим фактическите отношения, на които се основава частичната правилност на тази представа, при което веднага ще проличи погрешното разбиране на тези отношения.

1) Променливият капитал функционира като капитал в ръцете на капиталиста и функционира като доход в ръцете на наемния работник.

Променливият капитал съществува отначало в ръцете на капиталиста като паричен капитал; той функционира като паричен капитал, когато капиталистът купува с него работна сила. Докато той остава в неговите ръце в парична форма, той не представлява нищо друго освен дадена стойност, съществуваща в парична форма, следователно представлява постоянна, а не променлива величина. Това е само потенциално променлив капитал именно поради това, че може да бъде превърнат в работна сила. Действителен променлив капитал той става едва след смъкването на своята парична форма, след като е бил превърнат в работна сила, а последната функционира в капиталистическия процес като съставна част на производителния капитал.

Парите, които отначало са функционирали за капиталиста като парична форма на променливия капитал, сега функционират в ръцете на работника като парична форма на неговата работна заплата, която той превръща в средства за живот; следователно като парична форма на дохода, който той получава от постоянно повтарящата се продажба на своята работна сила.

Тук пред нас е само простият факт, че парите на купувача, в дадения случай на капиталиста, преминават от неговите ръце в ръцете на продавача, в дадения случай на продавача на работната сила, на работника. Два пъти функционира тук — като капитал за капиталиста, като доход за работника — не променливият капитал, а едни и същи пари, които отначало са съществували в ръцете на капиталиста като парична форма на неговия променлив капитал, следователно като потенциален променлив капитал, и които, когато капиталистът ги превърне в работна сила, служат в ръцете на работника като еквивалент на продадената работна сила. Но обстоятелството, че едни и същи пари в ръцете на продавача се използват по начин, различен от този, по който се използват в ръцете на купувача, е явление свойствено на всяка покупка и продажба на стоки.

Апологетичните икономисти представят нещата невярно, което се вижда най-добре, ако обърнем изключително внимание само на акта на обръщението П—Р (=П—С): превръщането на пари в работна сила на страната на капиталистическия купувач, Р—П (=С—П), превръщането на стоката работна сила в пари на страната на продавача, на работника, без да се грижим засега за онова, което следва по-нататък. Те казват: едни и същи пари реализират тук два капитала; купувачът — капиталист — превръща своя паричен капитал в жива работна сила, която той присъединява към своя производителен капитал; от друга страна, продавачът — работник — превръща своята стока — работната сила — в пари, които той изразходва като доход, именно чрез което той се оказва в състояние отново и отново да продава и по такъв начин да поддържа своята работна сила; следователно самата негова работна сила е неговият капитал в стокова форма, който е постоянен източник на неговия доход. В действителност работната сила е негово имущество (което постоянно се възобновява, възпроизвежда), а не капитал. Тя е единствената стока, която той постоянно може и трябва да продава, за да живее, и която действа като капитал (променлив) едва в ръцете на купувача, капиталиста. Обстоятелството, че един човек е постоянно принуден отново и отново да продава на трето лице своята работна сила, т. е. самия себе си, доказва според споменатите икономисти, че той е капиталист, защото постоянно има да продава „стока“ (самия себе си). В такъв смисъл и робът ще стане капиталист, макар той веднъж завинаги да се продава от трето лице като стока, защото природата на тази стока — на работника-роб — е такава, че купувачът не само го заставя всеки ден отново да работи, но и му дава средствата за живот, благодарение на които той може отново и отново да работи. (Сравни по това Сисмонди и Сей в писмата до Малтус^[77].)

2) И така, онова, което в обмяната на 1000 I_v +1000 I_m срещу 2000 II_c, е постоянен капитал за едни (2000 II_с), става променлив капитал и принадена стойност, следователно изобщо доход, за други; а онова, което е променлив капитал и принадена стойност (2000 I_(v+m)), следователно изобщо доход за едни, става постоянен капитал за други.

Да разгледаме първо обмяната на I_v срещу II_с, и при това преди всичко от гледна точка на работника.

Съвкупният работник на I подразделение е продал своята работна сила на съвкупния капиталист на I подразделение за 1000; тази стойност му е платена в пари във формата на работна заплата. С тези пари той купува от II подразделение средства за потребление на същата стойностна сума. Капиталистът от II подразделение му противостои само като продавач на стоки и нищо повече, дори ако работникът купува от своя собствен капиталист, както е например по-горе (стр. 380^*11), в обмяната на 500 II_v. Формата на обръщението, през която преминава неговата стока, работната сила, е формата на простото стоково обръщение, насочено изключително към задоволяване на потребности, към потребление: С (работна сила) — П—С (средства за потребление, стоки II). Резултатът на този акт на обръщение е, че работникът се е запазил като работна сила за капиталиста от I подразделение и за да се запази занапред като такава, работникът трябва постоянно отново и отново да повтаря процеса Р(С)—П—С. Неговата работна заплата се реализира в средствата за потребление, тя се изразходва като доход и ако се вземе работническата класа като цяло, отново и отново се изразходва като доход.

Да разгледаме сега същата тази обмяна на I_v срещу II_с от гледна точка на капиталиста. Целият стоков продукт на II се състои от средства за потребление, следователно от неща, предназначени да влязат в годишното потребление, т. е. да послужат за някого — в разглеждания тук случай за съвкупния работник на I — за реализиране на доход. Но за съвкупния капиталист на II една част от неговия стоков продукт = 2000 е сега превърналата се в стока форма на постоянна капиталова стойност на неговия производителен капитал, който от тази стокова форма трябва отново да се превърне обратно в натуралната форма, в която пак може да функционира като постоянна част на производителния капитал. Онова, което капиталистът от II подразделение е постигнал досега, е, че като я е продал на работника от I, е превърнал отново в парична форма половината (=1000) от своята постоянна капиталова стойност, възпроизведена в стокова форма (в средства за потребление). По този начин в тази първа половина от постоянната капиталова стойност II_c се е превърнал не променливият капитал I_v, а парите, които функционираха за I като паричен капитал в обмяната срещу работна сила и попаднаха по този начин в притежание на продавача на работната сила, за когото те представляват не капитал, а доход в парична форма, т. е. изразходват се като средство за купуване на средства за потребление. От друга страна, парите = 1000, преминали от работниците на I у капиталистите на II, не могат да функционират като постоянен елемент на производителния капитал на II. Това е още само паричната форма на неговия стоков капитал, която тепърва трябва да се превърне в основни или оборотни съставни части на постоянния капитал. И така, II с парите, получени от работниците на I, купувачите на неговата стока, купува от I средства за производство за 1000. По този начин половината величина на постоянната капиталова стойност на II се възобновява в натуралната форма, в която тя отново може да функционира като елемент на производителния капитал на II. Формата на обръщението тук беше С—П—С: средства за потребление на стойност 1000 — пари =1000 — средства за производство на стойност 1000.

Но С—П—С в дадения случай представлява движение на капитал. С, продадено на работника, се превръща в П, а това П се превръща в средства за производство; това е обратно превръщане от стока във веществените елементи, образуващи тази стока. От друга страна, както капиталистът от П подразделение е по отношение на I само купувач на стока, така капиталистът от I функционира тук по отношение на II само като продавач на стока.

Първоначално I подразделение с 1000 в пари, предназначени да функционират само като променлив капитал, е купило работна сила на стойност 1000; следователно то е получило еквивалент за своите 1000_v, дадени в парична форма; сега парите принадлежат на работника, който ги изразходва за покупки от II; тези пари, попаднали по този начин в касата на II, могат да бъдат получени от I само ако то успее да ги измъкне обратно посредством продажбата на стоки на същата стойностна сума.

Отначало I имаше определена парична сума = 1000, предназначена да функционира като променлива капиталова част; тя функционира като такава чрез нейното превръщане в работна сила на същата стойност. Но работникът е доставил на I като резултат на производствения процес известно количество стоки (средства за производство) на стойност 6000, от които 1/6, или 1000, по своята стойност представлява еквивалент на авансираната в пари променлива част на капитала. Както преди, в своята парична форма, така и сега, в своята стокова форма, променливата капиталова стойност не функционира като променлив капитал; тя може да функционира като такъв само след като се извърши нейното превръщане в жива работна сила и само през времето, в което последната функционира в производствения процес. Във вид на пари променливата капиталова стойност само потенционално е променлив капитал. Но тази стойност се намираше в такава форма, в която тя можеше непосредствено да бъде превърната в работна сила. Като стока същата тази променлива капиталова стойност е още само потенциална парична стойност; тя може да бъде отново възстановена в първоначалната парична форма само чрез продажбата на стоката, т. е. в дадения случай чрез това, че II купува стока за 1000 от I. Движението в сферата на обръщението тук е такова: 1000_v (пари) —  работна сила на стойност 1000 — 1000 в стока (еквивалент на променливия капитал) — 1000_v (пари), следователно П—С...С—П (=П—Р...С—П). Самият производствен процес, който лежи между С...С, не се отнася към сферата на обръщението; той не се появява в обмяната на различните елементи на годишното възпроизводство едни срещу други, макар тази обмяна да включва възпроизводството на всички елементи на производителния капитал: както на постоянния елемент, така и на променливия, работната сила. Всички агенти на тази обмяна се явяват само като купувачи или продавачи — или като едните и другите; работниците се явяват в нея само като купувачи на стоки; капиталистите — последователно като купувачи и продавачи; а в определени граници — само едностранно като купувачи на стока или едностранно като продавачи на стока.

Резултатът е следният: I отново притежава променливата част на стойността на своя капитал в парична форма, единствено от която форма тази част може да бъде непосредствено превърната в работна сила, т. е. отново я притежава в единствената форма, в която тя действително може да бъде авансирана като променлив елемент на неговия производителен капитал. От друга страна, за да се яви отново като купувач на стока, работникът трябва преди това да се яви сега отново като продавач на стока, като продавач на своята работна сила.

По отношение на променливия капитал на II подразделение (500 II_v) процесът на обръщението между капиталистите и работниците от едно и също подразделение на производството — доколкото разглеждаме този процес, като че ли той се извършва между съвкупния капиталист на II и съвкупния работник на II — се явява в неопосредствана форма.

Съвкупният капиталист на II подразделение авансира 500_v за покупка на работна сила на същата стойностна сума; тук съвкупният капиталист е купувач, съвкупният работник — продавач. После с парите, които е получил срещу своята работна сила, работникът се явява като купувач на част от стоките, произведени от самия него. Следователно капиталистът тук е продавач. С една част от произведения стоков капитал на II, именно 500_v в стока, работникът е възстановил на капиталиста парите, платени при покупката на работната сила; сега капиталистът притежава в стокова форма същото v, което той е притежавал в парична форма преди превръщането в работна сила; от друга страна, работникът е реализирал в пари стойността на своята работна сила, а сега отново реализира тези пари чрез изразходването им като доход за своето потребление, за покупка на част от произведените от самия него средства за потребление. Това е размяна на паричния доход на работника срещу възпроизведената от самия него в стокова форма съставна част на стоката 500_v, принадлежаща на капиталиста. По този начин тези пари се връщат у капиталиста от II подразделение като парична форма на неговия променлив капитал. Еквивалентна стойност на доход в парична форма възстановява тук променлива капиталова стойност в стокова форма.

Капиталистът не се обогатява от това, че като продава на работника еквивалентна маса стоки, отново изтегля от работника парите, които му е платил при покупката на работната сила. Всъщност той би платил на работника два пъти, ако би му платил първо 500 при покупката на неговата работна сила и освен това би му дал още даром онова количество стоки на стойност 500, които той е накарал работника да произведе. Обратното, ако работникът не би произвел за капиталиста нищо повече освен 500 в стока —  еквивалента в стока от 500 за цената на своята работна сила, — след тази операция капиталистът би останал на същото положение както преди. Но работникът е възпроизвел продукт от 3000; той е запазил постоянната част от стойността на продукта, т. е. стойността на потребените за него средства за производство = 2000, като ги е превърнал в нов продукт; освен това към тази дадена стойност той е присъединил стойност от 1000_(v+m). (Представата, че капиталистът се обогатявал в смисъл че получавал принадена стойност чрез обратния приток на 500 във вид на пари, се развива от Дестю дьо Траси, за което по-подробно в отдел XIII на тази глава.)

С това, че работникът от II подразделение купува средства за потребление на стойност 500, стойността от 500 II_v, която се е намирала досега във вид на стока у капиталиста от II, отново се възвръща в пари, във формата, в която той първоначално я е авансирал. Непосредствен резултат на сделката, както при всяка друга продажба на стоки, е превръщането на дадена стойност от стокова форма в парична форма. Станалото посредством тази сделка възвръщане на парите в своя изходен пункт също така не е нещо специфично. Ако капиталистът от II подразделение за 500 в пари би купил стока от капиталист от I и след това на свой ред би продал на капиталист от I стока на сума от 500, също биха се върнали у него 500 в пари. Тези 500 в пари биха послужили само за обмяната на стокова маса от 1000 и, според посочения по-рано общ закон, биха се върнали у онзи, който е хвърлил парите в обръщението за обмяната на тази стокова маса.

Но 500-те в пари, които са се върнали у капиталиста от II, са в същото време възобновен потенциален променлив капитал в парична форма. Защо е така? Пари, а следователно и паричен капитал, са потенциален променлив капитал само защото и доколкото те могат да бъдат превърнати в работна сила. Възвръщането на тези пари 500 ф. ст. у капиталиста от II подразделение се придружава от връщане на работната сила на II подразделение на пазара. Възвръщането на парите и работната сила на противоположни полюси —  следователно и появяването отново на тези 500 в пари не само като пари, но и като променлив капитал в парична форма — обусловено от една и съща процедура. Парите = 500 се възвръщат у капиталиста от II, защото той е продал на работника от II средства за потребление на сума 500, следователно защото работникът е изразходвал своята работна заплата и по такъв начин е получил възможност да издържа себе си и семейството си, а заедно с това и да поддържа своята работна сила. За да може да живее по-нататък и да се явява и занапред като купувач на стоки, той трябва отново да продава своята работна сила. Следователно връщането на тези 500 в пари у капиталиста от II подразделение е в същото време връщане — съответно запазване — на работната сила като стока, която може да бъде купена с тези 500 в пари, а поради това представлява възвръщане на тези 500 в пари като потенциален променлив капитал.

Що се отнася до категорията IIb, която произвежда предмети за разкош, с нейното v — (IIb)_v — работата стои така, както с I_v. Парите, които възобновяват за капиталистите от IIb техния променлив капитал в парична форма, се стичат у тях по околен път, през ръцете на капиталистите от IIа. Но все пак представлява разлика дали работниците купуват своите средства за живот непосредствено от онези капиталистически производители, на които те продават своята работна сила, или ги купуват от друга категория капиталисти, посредством които парите се връщат у първите само по околен път. Тъй като работническата класа живее ден за ден, тя купува, докато може да купува. Иначе стои работата с капиталиста, например при обмяната на 1000 II_с срещу 1000 I_v. Капиталистът не живее ден за ден. За него подбудителен мотив е колкото може по-голямо нарастване на стойността на неговия капитал. Поради това, ако настъпят някакъв род обстоятелства, поради които за капиталиста от II изглежда по-изгодно да не възобновява незабавно своя постоянен капитал, а да го задържи поне отчасти в парична форма по-дълго време, възвръщането на тези 1000 II_с (в пари) у I се забавя; забавя се следователно и възстановяването на 1000 I_v в парична форма и капиталистът от I може да продължава работата в предишния мащаб само ако има на разположение резервни пари — както изобщо е нужен резервен капитал в пари, за да може да се продължава работата непрекъснато, без оглед на по-бързото или по-бавно възвръщане на променливата капиталова стойност в пари.

При изследването на обмяната на различните елементи на текущото годишно възпроизводство необходимо е да се изследва и резултатът на изтеклия годишен труд, труда на вече завършилата година. Производственият процес, чийто резултат е този годишен продукт, лежи зад нас, преминал е, разтворил се е в своя продукт; следователно толкова повече се отнася това до процеса на обръщението, който предшества производствения процес или протича паралелно с него, до превръщането на потенциалния променлив капитал в действителен променлив капитал, т. е. до покупката и продажбата на работна сила. Пазарът на работната сила вече не съставлява част от стоковия пазар, който имаме пред себе си. Тук работникът не само е продал вече своята работна сила, но освен това е доставил в стока освен принадена стойност еквивалент на цената на своята работна сила; от друга страна, работната заплата се намира вече в неговия джоб и при обмяната той фигурира само като купувач на стока (средства за потребление). Но, от друга страна; годишният продукт трябва да съдържа всички елементи на новото производство, трябва да възстанови всички елементи на производителния капитал, следователно преди всичко неговия най-важен елемент, променливия капитал. И ние действително видяхме, че по отношение на променливия капитал резултатът на обмяната е такъв: работникът, като купувач на стока, чрез изразходването на своята работна заплата и потребяването на купената стока поддържа и възпроизвежда своята работна сила като единствената стока, която той може да продава; както парите, авансирани от капиталиста за покупката на тази работна сила, се възвръщат у капиталиста, така и работната сила като стока, разменяна срещу тези пари, се връща на пазара на работната сила; в резултат — тук специално за случая с 1000 I_v — получаваме: на страната на капиталистите от I подразделение — 1000_v в пари, на противоположната страна, на страната на работниците от I — работна сила на стойност 1000, така че целият процес на възпроизводство на I може да започне отново. Това е единият резултат на процеса на обмяната.

От друга страна, изразходването на работната заплата на работниците от I подразделение е взело от II средства за потребление на сума 1000с и по този начин ги е превърнало от стокова форма в парична форма; — от тази парична форма II ги е превърнало обратно в натуралната форма на своя постоянен капитал, чрез покупката на стоки = 1000_v от I, което по такъв начин е възвърнало отново своята променлива капиталова стойност в парична форма.

Променливият капитал на I подразделение извършва три превръщания, които никак не се появяват в обмяната на годишния продукт или само се загатват в нея.

1) Първата форма, 1000 I_v в пари, които се превръщат в работна сила със същата стойност. Самото това превръщане не се проявява в стоковата обмяна между I и II, но неговият резултат се проявява в това, че работниците от I подразделение с 1000 в пари противостоят на продавача на стоки от II подразделение, точно както работниците от II подразделение с 500 в пари противостоят на продавача на стоки — 500 II_v, които се намират в стокова форма.

2) Втората форма — единствената, в която променливият капитал действително се променя, функционира като променлив, в която създаваща стойност сила се явява на мястото на разменената срещу нея дадена стойност — се отнася изключително към процеса на производството, който лежи зад нас.

3) Третата форма, в която променливият капитал се е проявил като такъв в резултат на производствения процес, е новосъздадената през годината стойност, следователно за I = 1000_v+1000_m = 2000 I_(v+m). На мястото на неговата първоначална стойност = 1000 в пари се е явила двойно по-голяма стойност = 2000 в стока. Поради това променливата капиталова стойност = 1000 в стока образува само половината от новосъздадената от променливия капитал като елемент на производителния капитал стойност. Тези 1000 I_v в стока представляват точен еквивалент на първоначално авансираната от I в 1000_v в пари променлива по своето предназначение част от целия капитал; но съществувайки в стокова форма, те са пари само потенциално (ще станат действително такива само посредством тяхната продажба) и следователно в още по-малка степен представляват непосредствено променлив паричен капитал. В края на краищата те стават такъв само посредством продажбата на стоката 1000 I_v, при което купувач е II_с, и посредством незабавното появяване отново на работната сила като продаваща се стока, като материал, в който могат да се превърнат намиращите се във формата на пари 1000_v.

През време на всичките тези превръщания променливият капитал постоянно остава в ръцете на капиталиста от I подразделение: 1) отначало като паричен капитал; 2) после като елемент на неговия производителен капитал; 3) още по-късно като част от стойността на неговия стоков капитал, следователно във вид на стокова стойност; 4) на края пак във вид на пари, на които отново противостои работната сила, в която те могат да бъдат превърнати. През време на трудовия процес променливият капитал се намира в ръцете на капиталиста като действаща, създаваща стойност работна сила, а не като стойност с дадена величина; но тъй като капиталистът винаги плаща на работника едва след като силата на последния вече е действала определено, по-дълго или по-късо време, то преди да я заплати, капиталистът вече получава в свои ръце създадена от нея стойност като еквивалент на самата нея плюс принадена стойност.

Тъй като променливият капитал в една или друга форма постоянно остава в ръцете на капиталиста, никак не може да се твърди, че той се превръща за някого в доход. Напротив, 1000 I_v в стока се превръща в пари посредством продажбата му на II подразделение, на което се възстановява in natura половината от неговия постоянен капитал.

На доход се разлага не променливият капитал на I, 1000_v в пари. Тези пари, щом се превърнат в работна сила, престават да функционират като парична форма на променливия капитал на I, както и парите на всеки друг продавач на стоки престават да са нещо принадлежащо на него, щом бъдат превърнати в стока на някакъв продавач. Обмените, които парите, получени като работна заплата, извършват в ръцете на работническата класа, са обмени не на променливия капитал, а на превърналата се в пари стойност на работната сила на работническата класа; точно както обмяната на новосъздадената от работника стойност (2000 I_(v+m)) е само обмяна на принадлежаща на капиталиста стока, което никак не засяга работника. Но капиталистът — и още повече неговият теоретически тълкувател, икономистът — може само трудно да се раздели от въображението, че парите, платени на работника, са все още негови, на капиталиста, пари. Ако капиталистът е производител на злато, променливата част на стойността, т. е. еквивалентът в стока, който възстановява на капиталиста покупната цена на труда, сама непосредствено се появява в парична форма, а поради това може отново без околен път на възвръщане да функционира като променлив паричен капитал. Що се отнася обаче до работниците във II — доколкото оставяме настрана работниците, произвеждащи предмети за разкош, — самото 500_v съществува в стоки, които са предназначени за потребление от работника, които той, разглеждан като съвкупен работник, непосредствено купува отново от същия съвкупен капиталист, на който е продал своята работна сила. Променливата част на стойността на капитала на II подразделение по своята натурална форма се състои от средства за потребление, предназначени в по-голямата си част за потребление от работническата класа. Но това, което работникът изразходва в такава форма, представлява не променлив капитал, а работна заплата, пари на работника, които именно, посредством своята реализация в тези средства за потребление, възстановяват за капиталиста променливия капитал 500 в парична форма. Променливият капитал II_v е възпроизведен в средства за потребление, както и постоянният капитал 2000 II_c; както единият, така и другият еднакво не се свеждат до доход. Това, което се свежда до доход, и в двата случая е работната заплата.

Но обстоятелството, че посредством изразходването на работната заплата като доход се възстановява в единия случай 1000 II_c, също така по този околен път и 1000 I_v, както и 500 II_v, следователно възстановяват се във вид на паричен капитал постоянен и променлив капитал (последният отчасти чрез пряко, отчасти чрез непряко възвръщане) — това обстоятелство представлява важен факт в обмяната на годишния продукт.

 

XI. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ

 

При изобразяването на обмените на годишното възпроизводство голямо затруднение представлява следното. Ако вземем най-простата форма, в която се представят нещата, ще имаме:

(I) 400_c+1000_v+1000_m+

(II) 2000_c+500_v+500_m= 9000,

което в края на краищата се разлага на:

4000 I_c+2000 II_c+ 1000 I_v+500 II_v+ 1000 I_m+500 II_m = 6000_c+1500_v+1500_m = 9000. Една част от стойността на постоянния капитал, именно доколкото той се състои от същински средства на труда (като отделно подразделение на средствата за производство), е пренесена от средствата на труда върху продукта на труда (стоката); тези средства на труда продължават да функционират като елементи на производителния капитал, и то в своята стара натурална форма; тяхното изхабяване, загубата на стойност, която те малко по малко претърпяват при своето функциониране в течение на определен период от време, е това, което се появява отново като стойностен елемент на стоките, произведени с помощта на тези средства на труда, пренася се от оръдието на труда върху продукта на труда. Следователно с оглед на годишното възпроизводство тук трябва по начало да се вземат под внимание само такива съставни части на основния капитал, чийто живот трае повече от една година. Ако те в пределите на годината изживяват живота си напълно, трябва да бъдат изцяло възстановени и възобновени посредством годишното възпроизводство и поради това въпросът, за който става дума, по начало не се отнася до тях. Може да се случи — и често се случва —- известни отделни органи на машината и други сравнително дълготрайни форми на основния капитал да изискват пълно възстановяване в продължение на годината, въпреки дълготрайността на целия корпус на зданието или машината. Тези отделни органи се отнасят все към същата категория елементи на основния капитал, подлежащи на възстановяване в течение на годината.

Този елемент от стойността на стоките не бива по никакъв начин да се смесва с разходите за ремонт. Когато стоката бъде продадена, този елемент на стойността, както и другите, ще се превърне в пари; но след неговото превръщане в пари ще проличи неговата разлика от другите елементи на стойността. За да се започне възпроизводството на стоки (изобщо за да бъде процесът на производството на стоки непрекъснат), суровите и спомагателните материали, потребени в производството на стоката, трябва да бъдат възстановени in natura; изразходваната в него работна сила също така трябва да бъде заместена от свежа работна сила. Следователно получените срещу стоката пари трябва постоянно да се превръщат отново и отново в тези елементи на производителния капитал, от парична форма в стокова форма. Нещата никак не се изменят, ако например суровите и спомагателните материали се закупуват на известни срокове на по-големи маси, така че образуват производствени запаси, ако следователно не се налага за известно време да се купуват тези средства за производство отново, т. е. ако парите, получавани от продажбата на стоките, доколкото тези пари служат на тази цел, могат да се натрупват, докато остават налице тези средства за производство, и поради това тази част от постоянния капитал временно се явява като паричен капитал, чието активно функциониране е отсрочено. Този капитал не е доход; това е производителен капитал, задържан в парична форма. Възобновяването на средствата за производство трябва да става постоянно, макар че формата на това възобновяване — по отношение на обръщението —  може да бъде различна. Новата закупка, операцията на обръщението чрез която те се възобновяват, възстановяват, може да се извършва през дълги срокове: в такъв случай трябва наведнъж големи парични вложения, компенсирани от съответен производствен запас; или пък тази операция се извършва в срокове, които следват бързо един след друг: в такъв случай паричните вложения се извършват на малки дози, бързо следващи една след друга, а производствените запаси са незначителни. От това самата работа никак не се изменя. Същото е и с работната сила. Където производството се води непрекъснато в продължение на годината все в един и същ мащаб, там става постоянно заместване на потребената работна сила с нова; където работата има сезонен характер или в различни периоди се прилагат различни количества труд, както е в земеделието, там съответно на това е налице покупка ту на по-малко, ту на по-голямо количество работна сила. Напротив, парите, получени от продажбата на стоката, доколкото те превръщат в пари онази част от стойността на стоката, която е равна на изхабяването на основния капитал, не се превръщат пак в съставна част на производителния капитал, загубата на чиято стойност те възстановяват. Те се утаяват в своята парична форма редом с производителния капитал. Това утаяване на пари се повтаря, докато изтече състоящият се от повече или по-малко години период на възпроизводство, в течение на който основният елемент на постоянния капитал в своята стара натурална форма продължава да функционира в производствения процес. В момента, когато основният елемент — постройки, машини и т. н. — изживее живота си, не може вече да функционира в производствения процес, неговата стойност вече съществува редом с него, напълно възстановена в пари — в сумата от парични утайки, стойности, постепенно пренесени от основния капитал върху стоките, в производството на които той е вземал участие, и преминали в парична форма посредством продажбата на стоките. Тези пари служат след това да се възстанови in natura основният капитал (или елементи на последния, тъй като различните негови елементи имат различно дълъг живот) и по този начин действително да се възобнови тази съставна част на производителния капитал. Следователно тези пари представляват парична форма на една част от постоянната капиталова стойност, на нейната основна част. По този начин самото това образуване на съкровище е елемент на капиталистическия непроизводствен процес, възпроизводство и съсредоточаване — в парична форма — на стойността на основния капитал или на негови отделни елементи, до момента, когато животът на основния капитал свърши и следователно той предаде цялата своя стойност на произведените стоки, така че стане необходимо неговото възобновяване in natura. Но когато тези пари бъдат превърнати обратно в нови елементи на основния капитал, за да възстановят елементите на капитала, животът на които е завършил, те загубват само своята форма на съкровище и поради това отново встъпват активно в опосредствания от обръщението процес на възпроизводството на капитала.

Както простото стоково обръщение не е тъждествено с простия продуктообмен, така и обмяната на годишния стоков продукт не може да се сведе до проста, неопосредствана взаимна размяна на неговите различни съставни части. Парите играят в тази обмяна специфична роля, която именно се изразява и в начина на възпроизводство на основната капиталова стойност. (По-нататък ще трябва да се изследва как това би имало друг вид, ако се приеме, че производството е колективно и няма формата на стоково производство.)

Сега, връщайки се към основната схема, ние имаме за II подразделение: 2000_c+500_v+500_m. Всички средства за потребление, произведени в течение на годината, са равни тук на стойност от 3000; и всеки от различните стокови елементи, от които се състои тази стокова сума, се разпада по своята стойност на ⅔_c+1/6_v+1/6_m, или, в проценти, на 66 ⅔_c+16 ⅔_v+16 ⅔_m. Различните видове стоки на II подразделение могат да съдържат постоянен капитал в различни пропорции; може да бъде в тях различна и основната част на постоянния капитал; също така и продължителността на живота на основните части на капитала, а следователно и годишното изхабяване или онази част от стойността, която те pro rata пренасят върху стоките, произвеждани при тяхното участие. Тук това е безразлично. По отношение на обществения процес на възпроизводство работата се заключава само в обмяната между II и I подразделение. II и I си противостоят тук само в своите обществени масови отношения; пропорционалната величина на стойностната част с на стоковия продукт на II (която величина е единствено меродавна в разглеждания сега въпрос) представлява поради това средното отношение, което ще се получи, ако се направи обща равносметка на всички производствени отрасли, които влизат във II.

Така че всеки от стоковите видове (а това са в по-голямата си част едни и същи видове стоки), общата стойност на които е подведена под 2000_c+500_v+500_m, е еднакво равен по своята стойност на 66 ⅔_с +16 ⅔_v +16 ⅔_m. Това се отнася до всеки 100 единици стоки, независимо от това, дали те фигурират във вид на с или във вид на v или във вид на m.

Стоките, в които са въплътени 2000_c, на свой ред могат да се разложат по стойност на:

1) 1333 ⅓_с  +333 ⅓_v + 333 ⅓_m = 2000_c;

също така 500_v могат да се разложат на:

2)   333 1/З_c +83 ⅓_v + 83 ⅓_m = 500_v;

най-после, 500_m могат да се разложат на:

3)   333 ⅓_c + 83 ⅓_v +83 ⅓_m =500_m.

Сега, ако съберем с, което се намира в 1, 2 и 3, ще получим 1333 ⅓_с + 333 ⅓_с + 333 ⅓_с = 2000. Също така 333 ⅓_v +83 ⅓_v +83 ⅓_v = 500, и същото с m; събирането на всички тези величини ще даде както преди обща стойност от 3000.

И така, цялата постоянна капиталова стойност, която се съдържа в стоковата маса на II на стойност 3000, се съдържа в 2000_c, и нито 500_v, нито 500_m не съдържат нито един атом от тази стойност. Това се отнася на свой ред до v и до m.

С други думи: цялата част от стоковата маса на II, която представлява стойност на постоянен капитал и поради това може да бъде отново превърната — било в неговата натурална, било в неговата парична форма — съществува в 2000_c. Следователно всичко, което се отнася до обмяната на постоянната стойност на стоките на II подразделение, се ограничава в движението на 2000 II_c; и тази обмяна е възможна само с I (1000_v+1000_m).

Също така за I подразделение всичко, което се отнася до обмяната на влизащата в него постоянна капиталова стойност, следва да се ограничи с разглеждането на 4000_c.

 

1) Възстановяване в парична форма на стойностната част,
отговаряща на изхабяването

 

Сега, ако вземем преди всичко:

то обмяната на стоките 2000 II_c срещу стоки на същата стойност I (1000_v+1000_m) би предполагала, че 2000 II_c изцяло се превръща отново in natura в произведените от I подразделение натурални съставни части на постоянния капитал на II; но стоковата стойност от 2000, във вид на която съществува последният, съдържа в себе си елемент, който покрива намалението на стойността на основния капитал, но който елемент не е нужно да се възстановява незабавно in natura, който се превръща в пари, постепенно натрупвани в обща сума, докато настъпи срокът на възобновяването на основния капитал в неговата натурална форма. Всяка година е година на смърт за основен капитал, който трябва да се възстановява ту в едно, ту в друго отделно предприятие или дори ту в един, ту в друг отрасъл на промишлеността; в един и същ индивидуален капитал подлежи на възстановяване ту една, ту друга част на основния капитал (тъй като неговите части имат различно дълъг живот). Разглеждайки годишното възпроизводство —- дори и в неизменен мащаб, т. е. абстрахирайки се от всякакво натрупване, — ние няма да започнем ab ovo^*12; ние ще вземем една година от дългия ред години, не първата рождена година на капиталистическото производство. И така, различните капитали, вложени в разнообразните производствени отрасли на II подразделение, имат различна възраст и както всяка година умират лица, функциониращи в тези производствени отрасли, така маси основни капитали ежегодно достигат края на живота си и трябва да бъдат възобновени in natura от натрупания паричен фонд. Дотолкова обмяната на 2000 II_с срещу 2000 I_(v+m) включва обмяната на 2000 II_с от неговата стокова форма (средства за потребление) в натурални елементи, които се състоят не само от сурови и спомагателни материали, но и от натурални елементи на основния капитал — машини, оръдия, постройки и т. н. Поради това изхабяването, което в стойността от 2000 II_c подлежи на възстановяване в пари, никак не съответства на размера на функциониращия основен капитал, тъй като една част от последния ежегодно трябва да се възстановява in natura; предполага се, че в предидущите години в ръцете на капиталистите от II подразделение са се натрупали парите, необходими за тази обмяна. Но тази предпоставка се отнася и за текущата година в същата степен, както го се приема за миналите години.

В обмяната между I (1000_v+1000_m) и 2000 II_с следва преди всичко да се отбележи, че в стойностната сума I_(v+m) не се съдържа елемент на постоянна стойност, следователно не се съдържа стойностен елемент за възстановяване на изхабяването, т. е. на стойността, пренесена от основната съставна част на постоянния капитал върху стоките, в натуралната форма на които съществуват v+m. Във II_с, напротив, този елемент съществува, и това е тъкмо онази част от стойностния елемент, дължащ съществуването си на основния капитал, която част не трябва да се превръща непосредствено от парична форма в натурална форма и която трябва отначало да остава в парична форма. Поради това при обмяната на I (1000_v+1000_m) срещу 2000 II_c веднага се натъкваме на затруднението, че средствата за производството I, в натуралната форма на които съществуват 2000_(v+m), в цялата си стойност от 2000 трябва да бъдат обменени срещу еквивалент, съществуващ във вид на средства за потребление II; но, от друга страна, средствата за потребление 2000 II_c не могат да бъдат обменени срещу средствата за производство I (1000_v+1000_m) в размера на цялата своя стойностна сума, тъй като известна част от тяхната стойност — равна на изхабяването, което подлежи на възстановяване, или на намалението на стойността на основния капитал — отначало трябва да се утаи във вид на пари, които вече не функционират отново като средства за обръщение в продължение на текущия годишен период на възпроизводство, който единствен се разглежда тук. Но парите, посредством които се превръща в пари елементът на изхабяването, който се съдържа в стоковата стойност 2000 II_с, тези пари могат да дойдат само от I, тъй като II не може да плати само на себе си, а му се плаща именно посредством това, че продава своята стока и защото, както приехме, I_(v+m) купува цялата сума стоки 2000 II_c; следователно посредством тази покупка I подразделение трябва да превърне в пари за II подразделение споменатото изхабяване. Но според изложения по-рано закон парите, авансирани за обръщението, се връщат у капиталистическия производител, който по-късно хвърля в обръщението равно количество във вид на стока. Ясно е, че подразделение I, като купува II_c не може да дава на подразделение II стоки за 2000 и освен това още и. добавъчна парична сума веднъж завинаги (да я дава така, че тя да не се връща у него посредством операцията на обмяната). Иначе то би купувало стоковата маса II_с над нейната стойност. Ако II действително разменя своите 2000_c срещу I (1000_v+1000_m), нищо повече не му остава да иска от I, и парите, които са извършвали обръщение при тази обмяна, се връщат у I или II в зависимост от това, кой от двамата е хвърлил парите в обръщението, т. е. кой от тях се е явил пръв като купувач. Заедно с това II би превърнало в такъв случай своя стоков капитал в размера на цялата негова стойностна сума в натуралната форма на средства за производство, докато според нашата предпоставка известна част от него след продажбата не се превръща през текущия годишен възпроизводствен период от пари в натуралната форма на основни съставни части на неговия постоянен капитал. Следователно разликата в парите би могла да дойде y II именно само ако II продаде на I за 2000, а купи от I за по-малко от 2000, например само за 1800; тогава I би трябвало да покрие разликата посредством 200 в пари, които не биха се върнали у него, защото тези пари, авансирани за обръщението, не биха били отново изтеглени от него чрез внасяне в обръщението на стоки = 200. В такъв случай бихме имали за II паричен фонд за сметка на изхабяването на неговия основен капитал; но на другата страна, на страната на I, би се оказало свръхпроизводство на средства за производство на сума от 200 и с това би била разрушена цялата база на схемата, именно възпроизводство в неизменен мащаб, при което се предполага пълна пропорционалност между различните производствени системи. Едното затруднение би било отстранено само чрез друго, много по-неприятно.

Тъй като тази проблема представлява особени затруднения и досега изобщо не е била разглеждана от икономистите, ние ще разгледаме последователно всички възможни (поне наглед възможни) решения или, по-точно, постановки на самата проблема.

Преди всичко ние току-що приехме, че II продава на I за 2000, а купува от I стоки само за 1800. В стоковата стойност 2000 II_c се съдържат 200 за възстановяване на изхабяването, които подлежат на запазване в пари, като съкровище; по този начин стойността 2000 II_c се разпада на 1800, които трябва да бъдат обменени срещу средства за производство I, и 200 за възстановяване на изхабяването, които (след като бъдат продадени на I подразделение 2000_c) трябва да бъдат задържани в пари. Или по отношение на своята стойност 2000 II, биха били = 1800_c+200_c (d), където d=déchet {износване}.

В такъв случай би трябвало да изследваме обмяната

С 1000 ф. ст., които във вид на работна заплата са попаднали у работниците като заплащане за тяхната работна сила, I подразделение купува средства за потребление 1000 II_c; II със същите тези: 1000 ф. ст. купува средства за производство 1000 I_v. По този начин у капиталистите от I се стича обратно в парична форма техният променлив капитал и през следващата година те могат да купят с него работна сила на същата стойност, т. е. могат да възстановят in natura променливата част на своя производителен капитал. — По-нататък II купува с авансирани 400 ф. ст. средства за производство I_v, а I_m със същите 400 ф. ст. купува средства за потребление II_c. По този начин тези 400 ф. ст., които II е авансирало за обръщението, са се върнали у капиталистите от II, но са се върнали само като еквивалент за продадена стока. С авансирани 400 ф. ст. I купува средства за потребление; II купува от I за 400 ф. ст. средства за производство, с което тези 400 ф. ст. се връщат у I. Значи досега сметката е такава:

I хвърля в обръщението 1000_v+800_m във вид на стоки; хвърля по-нататък в обръщението във вид на пари: 1000 ф. ст. за работна заплата и 400 ф. ст. за обмяна с II. След завършване на обмяната имаме: 1000_v в пари, 800_m, превърнати в 800 II_c (средства за потребление), и 400 ф. ст. в пари.

II хвърля в обръщението 1800с във вид на стоки (средства за потребление) и 400 ф. ст. във вид на пари; след завършване на обмяната то има: 1800 в стоки I (средства за производство) и 400 ф. ст. в пари.

Сега ни остават още на страната на I подразделение 200_m (в средства за производство), на страната на II подразделение — 200с (d) (в средства за потребление).

Според приетото от нас, I за 200 ф. ст. купува средства за потребление с (d) на обща стойност 200; но II задържа тези 200 ф. ст., тъй като те представляват 200с (d) изхабяване, следователно не подлежат на непосредствена обмяна в средства за производство. И така 200 I_m не могат да бъдат продадени; 1/10 от принадената стойност, подлежаща на възстановяване, не може да бъде реализирана, не може да се превърне от своята натурална форма на средства за производство в натуралната форма на средства за потребление.

Това не само противоречи на предпоставката, че имаме просто възпроизводство; това само по себе си не е хипотеза за обяснение на превръщането на 200с (d) в пари. Това по-скоро значи, че такова превръщане е изобщо необяснимо. Тъй като не може да се докаже по какъв начин 200с (d) могат да се превърнат в пари, приема се, че I от любезност ги превръща в пари именно защото I не е в състояние да превърне в пари собствения си остатък от 200_m. Да се вижда в това нормална операция на механизма на обмяната е все едно да се приема, че 200 ф. ст. ежегодно падат от небето именно за да превръщат редовно 200_c (d) в пари.

Но нелепостта на такава хипотеза не се хвърля така непосредствено в очи, когато I_m не се явява в такава примитивна форма на съществуване, именно като съставна част на стойността на средства за производство, следователно като съставна част на стойността на стоки, които техните капиталистически производители трябва да реализират в пари чрез продажба, а вместо това се оказва в ръцете на онези, с които капиталистите делят принадената стойност, например като поземлена рента в ръцете на земевладелците или като лихва в ръцете на паричните заемодавци. Но ако частта от съдържащата се в стоките принадена стойност, която промишленият капиталист трябва да отстъпи като поземлена рента или като лихва на други съпритежатели на принадената стойност, дълго време не може да бъде реализирана посредством продажбата на самите стоки, това значи край и за плащането на рента или лихва и поради това нито земевладелците, нито получателите на лихва не могат посредством изразходването на рентата и лихвата да послужат като deus ex machina^*13, за да превръщат в пари по свое желание определени части от годишното производство. Също така стои работата с разходите на всички така наричани непроизводителни работници — държавни чиновници, лекари, адвокати и т. н. и изобщо всички, които във формата на „голяма публика“ оказват на икономистите „услугата“ да обясняват необясненото от тях.

Също така малко помага в случая, ако вместо пряката обмяна между I и II — между двете крупни подразделения на самите капиталистически производители — бъде привлечен като посредник търговецът и с помощта на неговите „пари“ се заобиколят всички затруднения. Например в дадения случай 200 I_m в края на краищата трябва да бъдат окончателно продадени на промишлените капиталисти от II. Нека те преминат през ръцете на редица търговци, последният от тях все пак ще се окаже — съгласно хипотезата в същото положение по отношение на II, в каквото са се намирали отначало капиталистическите производители от I, т. е. те не могат да продадат на II подразделение 200 I_m и нещастната покупна сума не може да възобнови същия процес за I.

От това се вижда, че дори ако се абстрахираме от нашата същинска цел, абсолютно необходимо е да разглеждаме процеса на възпроизводство в неговата основна форма, в която са отстранени всички затъмняващи въпроса странични обстоятелства, за да се освободим от фалшивите извъртания, които създават привидност на „научно“ обяснение, когато от самото начало се направи предмет на анализа общественият процес на възпроизводство в неговата заплетена конкретна форма.

И така законът, че парите, авансирани от капиталистическия производител за обръщението, при нормален ход на възпроизводството (било просто възпроизводство, било в разширен мащаб), трябва да се връщат в своя изходен пункт (при което е безразлично дали парите принадлежат на капиталистическите производители, или са взети в заем) — този закон веднъж завинаги изключва хипотезата, че 200 II_c (d) се превръщат в пари посредством парите, които I е авансирало.

 

2) Възстановяване на основния капитал in natura

 

След отстраняването на току-що разгледаната хипотеза остават още само такива възможности, които освен възстановяването на изхабяването в пари включват и възстановяването in natura на основния капитал, животът на който е напълно завършил.

Досега приемахме:

a) че 1 000 ф. ст., които I е платило във вид на работна заплата се изразходват от работниците за II_c на същата стойност, т. е. че те купуват с тези 1000 ф. ст. средства за потребление.

Че I авансира тук тези 1000 ф. ст. в пари, е просто констатиране на факт. Работната заплата трябва да бъде изплатена в пари от съответните капиталистически производители; след това тези пари се изразходват от работниците за средства за живот и на свой ред отново служат на продавачите на средствата за живот като средства за обръщение при обмяната на техния постоянен капитал от стоков капитал в производителен. Те преминават при това през много канали (търговци на дребно, домопритежатели, събирачи на данъци, непроизводителни работници като лекари и т. н., от които се нуждае самият работник) и поради това само част от тях тече непосредствено от ръцете на работниците от I подразделение в ръцете на капиталистите от II подразделение. Течението може повече или по-малко да се задържи, поради това могат да се окажат необходими нови парични резерви на страната на капиталистите. Всичко това се оставя настрана при разглеждането на основната форма.

b) Приемахме, че веднъж I авансира за покупка от II други 400 ф. ст. в пари, които се стичат обратно у него, а друг път II авансира за покупка от 1400 ф. ст., които се връщат у него. Тази предпоставка е необходима, защото би било произволно обратната предпоставка, че или капиталистите от I подразделение, или капиталистите от II подразделение авансират едностранно за обръщението парите, необходими за стоковата обмяна. Тъй като в предидущия параграф 1) беше показано, че трябва да се отхвърли като нелепа хипотезата, според която допълнителните пари, необходими за превръщането на 200 II_c (d) в пари, се хвърлят в обръщението от I, остава очевидно още само една привидно още по-нелепа хипотеза, че I самó хвърля в обръщението парите, посредством които се превръща в пари онази съставна част от стойността на стоката, която трябва: да възстанови изхабяването на основния капитал. Например стойностната част, изгубена в производството от предачната машина на господин X, отново се появява като част от стойността на преждата; това, което на едната страна е загубила по стойност неговата предачна машина, нейното изхабяване, трябва да се съсредоточава у него на другата страна във вид на пари. Нека X купи например за 200 ф. ст. памук от Y и по този начин авансира за обръщението 200 ф. ст. в пари; Y купува от него прежда за същите тези 200 ф. ст. и тези 200 ф. ст. служат сега за X като фонд за възстановяване на изхабяването на предачната машина. Това би се свело просто до същото положение, както ако Х, независимо от своето производство, от неговия продукт и продажбата на последния, би имал in petto^*14 200 ф. ст., за да плати на самия себе си за намалението на стойността на предачната машина, т. е. както ако той освен намалението на стойността на неговата предачна машина, изразяващо се в 200 ф. ст., би трябвало ежегодно да добавя от своя джоб още по 200 ф. ст. в пари, за да получи в края на краищата възможност да купи нова предачна машина.

Но нелепостта е само привидна. II подразделение се състои от капиталисти, основният капитал на които се намира на съвсем различни степени на своето възпроизводство. За едни вече е настъпил срокът, когато той трябва да бъде изцяло възстановен in natura. Удруги основният капитал е повече или по-малко далеч от този стадий; за всички членове на последната група е общо това, че техният основен капитал не се възпроизвежда реално, т. е. не се възобновява in natura, не се замества от нов екземпляр от същия вид, и че неговата стойност последователно се събира в пари. Първата група се намира напълно (или отчасти, което тук няма значение) в същото положение, както при откриването на своето предприятие, когато капиталистите се явяват с паричен капитал на пазара, за да го превърнат, от една страна, в постоянен (основен и оборотен) капитал, а от друга страна — в работна сила, в променлив капитал. Както тогава, те сега трябва да авансират отново този паричен капитал за обръщението, следователно трябва да авансират стойността на постоянния основен капитал също както стойността на оборотния и променливия капитал.

И така приемаме, че от 400 ф. ст, хвърляни в обръщението от капиталистите от II подразделение за обмяната с I, едната половина идва от такива капиталисти от II, които трябва не само да възстановят посредством своите стоки своите средства за производство, които се отнасят към оборотния капитал, но и да възобновят посредством своите пари основния си капитал in natura, докато другата половина от капиталистите от II със своите пари възстановяват in natura само iоборотната част на своя постоянен капитал, а не възобновяват in natura своя основен капитал. При такава предпоставка няма абсолютно нищо противоречиво в това, че възвръщащите се 400 ф. ст. (възвръщащи се, когато I купува с тях средства за потребление) се разпределят различно между тези две групи капиталисти от II. Те се стичат обратно във II подразделение, но се връщат не в предишните ръце, а се разпределят различно вътре в това подразделение, преминават от една негова част в друга.

Едната част от капиталистите от II подразделение освен частта от средства за производство, покривана в края на краищата от нейните стоки, е превърнала 200 ф. ст. пари в нови елементи на основния капитал in natura. Техните пари, изразходвани по такъв начин — както при започването на предприятието, само в течение на редица години се възвръщат постепенно у тях от обръщението като съответстваща на изхабяването съставна част от стойността на стоките, произведени с помощта на този основен капитал.

Другата част от капиталистите от II подразделение, напротив, за 200 ф. ст. не са изтеглили никакви стоки от I подразделение, но I им плаща за стоките със същите пари, с които първата част от капиталистите от II е купила елементи на основния капитал. Едната част от капиталистите от II подразделение отново разполага със своята основна капиталова стойност във възобновена натурална форма, другата все още е заета с това — да съсредоточи тази стойност в парична форма за по-късно възстановяване на своя основен капитал in natura.

Положението, от което трябва да изхождаме, е следното: след предишните обмени остатъкът от подлежащите на обмяна стоки на двете страни се изразява в 400_m за I подразделение, в 400_с за II подразделение.⁵²⁾ Ние приемаме, че II авансира 400 в пари за обмяната на тези стоки на сума 800. Половината от тези 400 (= 200) при всички условия трябва да бъде изразходвана от онази част на II_с, която е натрупала 200 в пари като стойност на изхабяването и която сега трябва отново да ги превърне обратно в натуралната форма на своя основен капитал.

Точно както постоянната капиталова стойност, променливата капиталова стойност и принадената стойност — на които може да бъде разложена стойността на стоковите капитали на II и I — могат да бъдат представени в отделни пропорционални дялове от самите стоки на II, съответно на I, точно така може да бъде представена в пределите на самата постоянна капиталова стойност онази част от стойността, която още не е нужно да се превръща в натуралната форма на основния капитал, но трябва засега постепенно да се натрупва в парична форма като съкровище. Известно количество стоки на II подразделение (следователно в нашия пример половината от остатъка = 200) е тук само носител на тази стойност на изхабяването, на която предстои посредством обмяната да се утаява във вид на пари. (Първата част от капиталистите от II, която възобновява основен капитал in natura, заедно със стойността на изхабяването, съдържаща се в стоковата маса, от която тук фигурира още само остатъкът, може би вече е реализирала една част от съответстващата на изхабяването стойност; но на тях им остава по такъв начин да реализират още 200 в пари.)

По-нататък, що се отнася до втората половина (=200) от онези 400 ф. ст., които II е хвърлило в обръщението при тази заключителна операция, с нея се купуват от I оборотни съставни части на постоянния капитал. Една част от тези 200 ф. ст. е хвърлена в обръщението може би от двете части на капиталистите от II подразделение или пък само от онази част, която не възобновява in natura основната съставна част на стойността.

И така, посредством 400 ф. ст. от I е изтеглено: 1) стоки на сума 200 ф. ст., които се състоят само от елементи на основния капитал, 2) стоки на сума 200 ф. ст., които възстановяват само натурални елементи на оборотната част на постоянния капитал на II. I е продало сега целия свой годишен стоков продукт, доколкото той подлежи на продаване на II; но стойността на една пета от този продукт, 400 ф. ст., сега съществува в негови ръце в парична форма. Обаче тези пари представляват превърната в пари принадена стойност, която като доход трябва да бъде изразходвана за средства за потребление. И така I купува с тези 400 ф. ст. целия стоков запас на II = 400. По този начин, привеждайки в движение стоките на II, парите се стичат обратно към II.

Да вземем сега три случая. При това ние ще наречем онази част от капиталистите, която възстановява основен капитал in natura, „част 1“, а частта, която натрупва в парична форма стойността на изхабяването на основния капитал, ще наречем „част 2“. Трите случая са следните: а) известен дял от онези 400, които като остатък съществуват още във вид на стоки y II подразделение, трябва да възстанови известен дял от оборотните части на постоянния капитал за част 1 и част 2 (да кажем по ½); b) част 1 вече е продала всичката си стока, следователно част 2 има да продава още 400; с)част 2 е продала всичко освен онези 200, в които се съдържа стойността на изхабяването.

Тогава ще получим следните разпределения:

а) От стоковата стойност = 400с, която още остава в ръцете на II, на част 1 принадлежат 100 и на част 2 — 300 ; 200 от тези 300 представляват изхабяването. В този случай от онези 400 ф. ст. в пари, които I сега насочва обратно, за да получи стоките на II, част 1 първоначално е изразходвала 300 — именно 200 в пари, с които тя е изтеглила от I елементи на основен капитал in natura, и 100 пак в пари за обслужване на своята стокова обмяна с I; част 2, напротив, е авансирала от 400 само 1/4, т. е. 100, също за обслужване на своята стокова обмяна с I.

И така от тези 400 в пари част I е авансирала 300 и част 2 е авансирала 100.

Но от тези 400 се възвръщат:

У част 1 —100, следователно само ⅓ от авансираните от нея пари. Но в замяна на останалите ⅔ тя притежава възобновен основен капитал на стойност 200. За този основен капиталов елемент на стойност 200 тя е дала на I пари, но не е дала добавъчна стока. Що се отнася до тези 200 в пари, част 1 се явява по отношение на I подразделение само като купувач, но не се явява след това в ролята на продавач. Следователно тези пари не могат да се върнат у част 1; иначе би излязло, че тя е получила елементите на основния капитал даром от I. — Що се отнася до останалата третина от парите, авансирани от част 1, последната се явява отначало като купувач на оборотни съставни части на своя постоянен капитал. Със същите тези пари I купува от част 1 остатъка от нейната стока на стойност 100. Следователно парите се връщат у нея (у част 1 на II подразделение), защото тя се явява като продавач на стока веднага след като се е явила като купувач. Ако те не биха се върнали, би излязло, че II подразделение (част 1) за стоки на сума 100 ще даде отначало на I подразделение 100 в пари и после свръх това още 100 в стока, следователно ще подари на I своята стока.

У част 2, която е изразходвала 100 в пари, се връщат, напротив, 300 в пари: 100 — защото тя отначало като купувач е хвърлила в обръщението 100 в пари и после си ги е върнала обратно като продавач; 200 — защото тя функционира само като продавач на стоки на стойностна сума 200, но не и като купувач. Значи парите не могат да се върнат в I подразделение. Следователно изхабяването на основния капитал се възстановява с парите, които II (част 1) е хвърлило в обръщението за покупка на елементи на основния капитал; но те попадат в ръцете на част 2 не като пари на част 1, а като пари, принадлежащи на I подразделение.

b) При тази предпоставка остатъкът от не се разпределя така, че на част 1 принадлежат 200 в пари, а на част 2 принадлежат 400 в стоки.

Част 1 е продала всичките си стоки, но 200 в пари представляват превърната форма на основната съставна част на нейния постоянен капитал, подлежаща на възобновяване in natura. Следователно част 1 се явява тук само като купувач и срещу своите пари получава стока на I във вид на натурални елементи на основния капитал на същата стойностна сума. Част 2 трябва да хвърли в обръщението (ако 1 не е авансирало пари за обмяната на стоки между I и II подразделение) максимум само 200 ф. ст., тъй като в размер на половината от своята стокова стойност част 2 е само продавач, но не купувач по отношение на I подразделение.

У част 2 се връщат от обръщението 400 ф. ст.: 200 — защото тя ги е авансирала като купувач и ги получава обратно като продавач на стоки за 200; 200 — защото тя продава на I стоки на стойност 200, без да изтегля срещу това стоков еквивалент от I.

c) Част 1 притежава 200 в пари и 200с в стока; част 2 —  200с (d) в стоки.

Част 2 при такава предпоставка не трябва да авансира нищо в пари, тъй като по отношение на I подразделение тя изобщо функционира вече не като купувач, а само като продавач, следователно тя трябва да чака, докато купят от нея.

Част 1 авансира 400 ф. ст. в пари: 200 — за взаимната стокова обмяна с I подразделение, 200 — просто като купувач от I. С тези последните 200 ф. ст. тя купува елементите на основния капитал.

I подразделение с 200 ф. ст. пари купува от част 1 стока за 200, в резултат на което у тази част се връщат нейните 200 ф. ст. пари, авансирани за тази стокова обмяна; с другите 200 ф. ст. —  които също са получени от част 1 — I подразделение купува стоки за 200 от част 2, в резултат на което у последната изхабяването на нейния основен капитал се утаява във вид на пари.

Нещата не биха се изменили никак, ако бихме приели, че в случая с) не II подразделение (част 1), a I подразделение авансира 200 в пари за обмяната на съществуващите стоки. Ако I подразделение купи най-напред от II, част 2, стоки за 200 — приемаме, че на част 2 остава да продаде само този стоков остатък, — то тези 200 ф. ст. не се връщат в I подразделение, защото II подразделение, част 2, не се явява отново като купувач; но II подразделение, част 1, трябва след това да купува за 200 ф. ст. в пари, а също така да обмени стоки за 200 — следователно има да разменя с I подразделение общо за 400. Тогава 200 ф. ст. в пари от II, част 1, се връщат в I. Ако I подразделение отново ги изразходва, за да купи стоки за 200 от II, част 1те ще се върнат в I, когато II, част

1, вземе от I втората половина от 400 в стоки. Част 1 (II) е изразходвала 200 ф. ст. в пари просто като купувач на елементи на основния капитал; поради това те не се връщат в нея, а служат, за да превърнат в пари 200_c, стоков остатък на II подразделение, част 2, докато у I парите, изразходвани от него за стоковата обмяна, 200 ф. ст., се връщат — не от II, част 2, а от II, част 1. Срещу неговите стоки за 400 у него се е върнал стоков еквивалент в размер на 400; 200 ф. ст. в пари, авансирани от него за обмяната на стоки за 800, също са се върнали у него — и по този начин всичко е наред.

***

Затруднението, което се срещаше при обмяната:

Тъй като за II, част 1, 1200_c в стоки се обменят срещу 200 I_m, (в стоки) и тъй като всичките пари, които извършват обръщение между I и II подразделение при тази обмяна на стоки за 400, се връщат у онзи, който ги е авансирал — у I или у II, — тези пари като елемент на обмяната между I и II подразделение в действителност не представляват елемент от проблема, който тук ни занимава. Или, да представим работата иначе: ако приемем, че в обмяната между 200 I_m (в стоки) и 200 II_с (в стоки на II, част 1) парите функционират като платежно средство, а не като покупателно средство, следователно и не като „средство за обръщение“ в тесен смисъл, ще бъде ясно — тъй като стоките 200 I_m и 200 II_с (част 1) са равни по стойностна величина, — че средства за производство на стойност 200 се разменят срещу средства за потребление на стойност 200, че парите функционират тук само мислено и че в действителност не е нужно да се хвърлят пари в обръщението за плащане на разлика на едната или другата страна. Следователно проблемът се явява в чистия си вид едва когато зачеркнем на двете страни, I и II, стоката 200 I_m и нейния еквивалент — стоката 200 II_с (част 1).

И така, след отстраняването на тези две взаимно покриващи се стокови величини с равна стойност (I и II) остава за обмяна такъв остатък, в който проблемът изпъква в чист вид:

I. 200_m в стоки.

II. (1) 200_c в пари+(2) 200_c в стоки.

Тук е ясно: II, част 1, за 200 в пари купува 200 I_m — съставните части на своя основен капитал; с това основният капитал на II, част 1, е възобновен in natura, а принадената стойност на I, на стойност 200, е превърната от стокова форма (средства за производство, именно елементи на основния капитал) в парична форма. С тези пари I подразделение купува средства за потребление от II подразделение, част 2, и резултатът за II подразделение е, че за част I е възобновена in natura основна съставна част на нейния постоянен капитал и че за част 2 друга съставна част (която възстановява изхабяване на основен капитал) се е утаила във вид на пари; и това продължава ежегодно, докато стане нужно да се възобновява in natura и тази съставна част.

Тук очевидно необходимо условие е тази основна съставна част на постоянния капитал на II подразделение, която в размер на цялата си стойност се превръща в пари и поради това всяка година подлежи на възобновяване in natura (част 1), да бъде равна на годишното изхабяване на другата основна съставна част на постоянния капитал на II подразделение, която все още продължава да функционира в своята стара натурална форма и чието изхабяване —  намаляването на стойността, пренасяно върху стоките, в чието производство функционира тази част — подлежи отначало на възстановяване в пари. Поради това такова равновесие би било закон на възпроизводството в неизменен мащаб; това значи, с други думи, че пропорционалното разделение на труда в I подразделение, произвеждащо средства за производство, трябва да остава неизменно, доколкото то доставя на подразделение II, от една страна, оборотни, а от друга — основни съставни части на постоянния капитал.

Преди да изследваме това по-отблизо, трябва да видим какъв вид ще добият нещата, ако остатъкът от II_c (1) не е равен на остатъка от II_c (2); той може да бъде по-голям или по-малък от този. остатък. Да вземем последователно двата тези случая:

Първи случай:

I. 200_m.

II. (1) 220_c (в пари) + (2)200_c (в стоки).

Тук II_c (1) с 200 ф. ст. в пари купува стоките 200 I_m, а I със същите пари купува стоките 200 II_c (2), следователно онази съставна част на основния капитал, която трябва да се утаи във вид на пари; тя е превърната по този начин в пари. Но 20 II_c (1) в пари не могат да се превърнат обратно в основен капитал in natura.

От тази беда като че ли може да се излезе, ако приемем, че остатъкът от I_m е равен не на 200, а на 220, и че следователно предишната обмяна е разрешила въпроса не за 1800, а само за 1780 от 2000 I. В такъв случай ще се получи:

I. 220_m.

II. (1) 220_c (в пари)+(2) 200_c (в стоки).

II_c, част 1, c 220 ф. ст. пари купува 220 I_m, a I с 200 ф. ст. купува след това 200 II_c (2) в стоки. Но тогава на страната на I остават 20 ф. ст. в пари — една част от принадената стойност, която I може да задържи само в пари, но не може да изразходва за средства за потребление. С това затруднението е само преместено от II, (част 1) в I_m.

Да приемем сега, напротив, че II_c, част 1, е по-малко от II, (част 2), следователно:

Втори случай:

I. 200_m (в стоки).

II. (1) 180_c (в пари)+(2) 200_c (в стоки).

II (част 1) със 180 ф. ст. пари купува стоки 180 I_m; с тези пари I купува от II (част 2) стоки на същата стойност, следователно 180 II, (2); на едната страна остават 20 I_m, които не могат да бъдат продадени, и също така — 20 II_c (2) на другата страна; тези стоки на стойност 40 не могат да бъдат превърнати в пари.

Ако приемем, че остатъкът на I = 180, това никак не би ни помогнало; наистина тогава в I не би останал никакъв излишък, но във II, (част 2) както преди би оставал излишък от 20, който не може да бъде продаден, превърнат в пари.

В първия случай, където II (1) е по-голямо от II (2), на страната на II, (1) остава излишък в пари, който не може да се превърне в основен капитал, или ако приемем, че остатъкът от I_m = II_c (1), на страната на I_m се оказва също такъв излишък в пари, който не може да се превърне в средства за потребление.

Във втория случай, където II, (1) е по-малко от II, (2), се оказва паричен дефицит на страната на 200 I_m и II_c (2) и на двете страни —  равен стоков излишък, или ако приемем, че остатъкът от I_m = II_c (2), дефицит в пари и излишък в стока на страната на II_c (2).

Ако приемем, че остатъците от I_m постоянно са равни на II (1) — тъй като производството се определя от поръчките и възпроизводството никак няма да се измени, ако тази година са произведени повече основни капиталови съставни части, а следващата година повече оборотни съставни части на постоянния капитал на II и I подразделение, — то в първия случай I_m би могло да бъде превърнато в средства за потребление само ако I подразделение купи срещу I_m една част от принадената стойност от II подразделение, следователно ако тя не бъде потребена, а бъде натрупана от I във вид на пари; във втория случай би могло да се излезе от затруднението, ако I самó би изразходвало парите — хипотеза, която ние отхвърлихме.

Ако II_с (1) е по-голямо от II_с (2), за реализирането на паричния излишък в I_m е необходим внос на чуждестранни стоки. Ако II_с (1) е по-малко от II_с (2), то за да се реализира изхабената част на II_с в средства за производство, необходимо е, обратното, износ на стока на II подразделение (средства за потребление). Следователно и в двата случая е необходима външна търговия.

Дори да допуснем, че при разглеждането на възпроизводството в неизменен мащаб е необходимо да се приеме, че производителността на всички производствени отрасли, а следователно и пропорционалните стойностни отношения на стоковите продукти на тези отрасли остават неизменни, все пак двата последни случая, при които II_c (1) е по-голямо или по-малко от II_c (2), винаги биха представлявали интерес при изучаването на производството в разширен мащаб, където безусловно могат да се срещнат тези случаи.

 

3) Изводи

 

По отношение на възстановяването на основния капитал е необходимо общо да се отбележи следното:

Ако — при предпоставка, че всички други условия остават неизменни, следователно не само мащабът на производството, но по-специално и производителността на труда — през текущата година отмира по-голяма част от основния елемент на II_с, отколкото през предидущата, а поради това по-голяма част подлежи на възобновяване in natura, то онази част от основния капитал, която се намира само на път към своята смърт и до момента на смъртта си подлежи засега на възстановяване в пари, също трябва да се намали в съответна пропорция, тъй като съгласно предпоставката сумата (също и стойностната сума) на основната капиталова част, функционираща във II, остава същата. Но това влече след себе си следните обстоятелства. Първо: Ако по-голяма част от стоковия капитал на I се състои от елементи на основния капитал на II_c, съответно по-малка част се състои от оборотни съставни части на II_c, тъй като цялото производство на I за II_с остава неизменно. Ако една част от същото нараства, другата намалява, и обратно. Но, от друга страна, цялото производство на II подразделение също така запазва предишния си размер. Как обаче е възможно това при намаляване на количеството на суровите материали, полуфабрикатите, спомагателните материали (т. е. на оборотните елементи на постоянния капитал на II подразделение)? Второ: По-голяма част от основния капитал на II_c, възстановен отново в парична форма, тече към I подразделение, за да бъде превърната обратно от парична форма в натурална форма. Следователно към I подразделение текат повече пари освен парите, които извършват обръщение между I и II подразделение само за стоковата обмяна; повече пари, които не служат като посредник във взаимната стокова обмяна, а само едностранно се явяват във функцията на покупателно средство. В същото време би. се намалила пропорционално стоковата маса на II_c, която е носител на възстановяването на стойността на изхабяването, следователно онази стокова маса на II подразделение, която трябва да бъде превърната не в стоки на I подразделение, а само в пари на I. От II подразделение в I биха се стекли повече пари просто като покупателно средство и във II подразделение биха се оказали по-малко стоки, по отношение на които I подразделение би функционирало само като купувач. По-голяма част от I_m не би могла да бъде превърната в стоки на II подразделение — тъй като I_v вече е превърнато в стоки на II, — тази част от I_m би трябвало да бъде задържана в парична форма.

Обратният случай, при който в дадена година възпроизводството на отмрелия основен капитал на II подразделение е по-малко и, напротив, частта за възстановяване на изхабяването е по-голяма, след предидущото не изисква по-нататъшно разглеждане.

И по такъв начин, въпреки че имаме възпроизводство в неизменен мащаб, би настъпила криза — производствена криза.

С една дума: Ако при просто възпроизводство и неизменни други условия — следователно по-специално при неизменна производителна сила, общо количество и интензивност на труда — бихме приели непостоянно отношение между отмрелия (изискващ възобновяване) и продължаващия да действа в старата си натурална форма (присъединяващ към продуктите само стойност, която възстановява неговото изхабяване) основен капитал, в единия случай масата на подлежащите на възпроизводство оборотни съставни части би останала същата, но би нараснала масата на подлежащите на възпроизводство основни съставни части; следователно цялото производство на I подразделение би трябвало да се увеличи или пък дори ако се оставят настрана паричните отношения, би се оказал дефицит във възпроизводството.

В другия случай: Ако относителната величина на основния капитал на II подразделение, подлежащ на възпроизвеждане in natura, би се намалила, а поради това би се увеличила в същото съотношение съставната част на основния капитал на II подразделение, която засега подлежи на възстановяване само в пари, масата на оборотните съставни части на постоянния капитал на II подразделение, възпроизведени от I подразделение, би останала неизменна, а масата на подлежащите на възпроизводство основни части, напротив, би се намалила. Следователно или намаление на цялото производство на I подразделение, или излишък (както преди дефицит), и при това излишък, който не може да бъде превърнат в пари.

Наистина в първия случай същият труд при увеличаване на производителността, продължителността или интензивността би могъл да достави по-голям продукт и по този начин би било възможно да се покрие дефицитът в първия случай; но такава промяна не би могла да настъпи без прехвърляне на труд и капитал от един производствен отрасъл на I подразделение в друг, а всяко такова прехвърляне би предизвикало незабавно нарушения. А, второ, I подразделение би трябвало (доколкото са нараснали продължителността и интензификацията на труда) да обменя по-голяма стойност срещу по-малка стойност на II подразделение, следователно бихме имали обезценение на продукта на I подразделение.

Обратното е във втория случай, където I подразделение е принудено да съкращава своето производство, което означава криза за заетите в него работници и капиталисти, или то доставя излишък, което също така представлява криза. Сами по себе си такива излишъци не представляват беда, а изгода, но при капиталистическото производство те са беда.

И в двата случая би могла да помогне външната търговия; в първия случай — за да може стоката на I подразделение, която остава в парична форма, да се превърне в средства за потребление; във втория случай — за да се пласира стоковият излишък. Но външната търговия, доколкото тя не възстановява просто елементи (и по стойност), само пренася противоречията в по-широка сфера, открива им по-широк простор.

Ако се отстрани капиталистическата форма на възпроизводство, работата ще се сведе до това, че величината на отмиращата и поради това подлежаща на възстановяване in natura част на основния капитал (тук на капитала, който функционира в производството на средства за потребление) в различните последователни години се изменя. Ако през една година тази част е много голяма (превишава средната смъртност, както при хората), през следващата година тя несъмнено ще бъде съответно по-малка. Ако приемем, че другите условия не са се изменили, количеството сурови материали, полуфабрикати и спомагателни материали, необходимо за годишното производство на средства за потребление, не се намалява от това; следователно цялото производство на средства за производство би трябвало в единия случай да се разшири, в другия — да се намали. На това би могло да се помогне само чрез постоянно относително свръхпроизводство: от една страна, се произвежда известно количество повече основен капитал от непосредствено необходимото; от друга страна, се създава запас от суровини и т. н., който надхвърля непосредствените годишни потребности (това особено важи за средствата за живот). Такъв вид свръхпроизводство е равнозначен на контрол на обществото над материалните средства на неговото собствено възпроизводство. Но в рамките на капиталистическото общество свръхпроизводството е анархичен елемент.

Този пример с основния капитал — при неизменен мащаб на възпроизводството — е поразителен. Несъответствието в производството на основен и оборотен капитал е една от причините, които икономистите обичат да използват за обясняване на кризите. Че такова несъответствие може и трябва да възниква при просто поддържане на основния капитал; че то може и трябва да възниква при предпоставката на идеално нормално производство, при просто възпроизводство на вече функциониращия обществен капитал — това за тях е нещо ново.

 

XII. ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО НА ПАРИЧНИЯ МАТЕРИАЛ

 

Досега не обръщахме никакво внимание на един момент именно на годишното възпроизводство на злато и сребро. Само като материал за предмети за разкош, позлатяване и т. н. те, както всички други продукти, не биха заслужавали тук специално споменаване. Напротив, като паричен материал и следователно като потенциални пари те играят важна роля. За опростяване ще считаме тук за паричен материал само златото.

По сравнително стари данни цялото годишно производство на злато е възлизало на 800-900 хиляди фунта = кръгло на 1100 или 1250 милиона марки. Според Зьотбер⁵³⁾, напротив, средно за годините 1871-1875 са били произвеждани само 170 675 килограма на стойност кръгло 476 милиона марки. От тях Австралия е доставяла кръгло 167, Съединените щати — 166, Русия — 93 милиона марки. Остатъкът се разпределя между различни страни на суми по-малки от 10 милиона марки за всяка. Годишното производство на сребро за същия период е възлизало на малко по-малко от 2 милиона килограма на стойност 354½ милиона марки; от тях Мексико е доставяло кръгло 108, Съединените щати 102, Южна Америка 67, Германия 26 милиона и т. н.

От страните с господстващо капиталистическо производство само Съединените щати са производители на злато и сребро; европейските капиталистически страни получават почти цялото свое злато и грамадната част от своето сребро от Австралия, Съединените щати, Мексико, Южна Америка и Русия.

Но ние ще пренесем златните мини в онази страна с капиталистическо производство, годишното производство на която анализираме тук, и ще направим това по следните съображения.

Капиталистическо производство изобщо не съществува без външна търговия. Но ако се приема нормално годишно възпроизводство в даден мащаб, с това се приема също, че външната търговия само замества местни изделия с изделия с друга потребителна или натурална форма, без да засяга нито стойностните отношения, в които обменят помежду си двете категории: средства за производство и средства за потребление, нито отношенията между постоянен капитал, променлив капитал и принадена стойност, на които се разпада стойността на продукта на всяка от тези категории. Включването на външната търговия в анализа на ежегодно възпроизвежданата стойност на продукта може следователно само да заплете въпроса, без да дава нов момент нито за самата задача, нито за нейното разрешаване. Следователно тя трябва съвсем да не се взема под внимание; поради това златото трябва да се разглежда тук като непосредствен елемент на годишното възпроизводство, а не като внасян отвън чрез размяна стоков елемент.

Производството на злато, както и изобщо производството на метали, се отнася към 1 подразделение, което обхваща производството на средства за производство. Да приемем, че годишното производство на злато = 30 (за удобство; фактически тази цифра е твърде висока в сравнение с числата на нашата схема); нека тази стойност се разпада на 20_c+5_v+5_m; 20с подлежат на обмяна срещу други елементи на I_c и това ще разгледаме по-късно^*15; a 5_v+5_m (I) трябва да бъдат разменени срещу елементи на II_c, т. е. срещу средства за потребление.

Що се отнася до 5_v, всяко предприятие, което произвежда злато, започва преди всичко с купуване на работна сила; но не със злато, произведено в самото това предприятие, а с известен дял от паричния запас на страната. С тези 5_v работниците изтеглят от II подразделение средства за потребление, a II подразделение с тези пари купува средства за производство от I подразделение. Ако II купува от I за 2 злато като паричен материал и т. н. (съставна част на своя постоянен капитал), у производителя на злато I се връщат 2_v в пари, които преди това вече са принадлежали на обръщението. Ако II по-нататък не купува от I никакъв материал, I купува от II, при което хвърля своето злато като пари в обръщението, тъй като със злато може да се купи всяка стока. Разликата се състои само в това, че тук I подразделение се явява не като продавач, а само като купувач. Производителите на злато от I подразделение могат във всяко време да пласират своята стока; тя винаги се намира в непосредствено разменима форма.

Да приемем, че фабрикант на прежда е заплатил на своите работници 5_v, срещу което те са му доставили — оставяме настрана принадената стойност — прежда в продукт = 5; работниците купуват за 5 от II_с, последното купува за 5 в пари прежда от I и по този начин 5_v в пари се връщат у фабриканта на прежда. В току-що взетия случай, напротив, Iз (така ще означаваме производителя на злато) авансира на своите работници 5_v в пари, които преди това са принадлежали вече на обръщението; работниците изразходват парите за средства за живот; но от 5 само 2 се връщат от II в Iз. Обаче Iз, също както и фабрикантът на прежда, може да започне отново процеса на възпроизводство: неговите работници са му доставили в злато 5, от които той е продал 2, останалите 3 притежава във вид на злато, следователно той трябва само да си насече от тях монети⁵⁴⁾ или да ги превърне в банкноти и целият негов променлив капитал пряко, без по-нататъшно посредничество на II, отново ще се окаже в негови ръце в парична форма.

Но вече при този пръв процес на годишното възпроизводство е станало изменение в количеството на парите, действително или потенциално принадлежащи към обръщението. Ние приехме, че II_с е купило 2_v (Iз) като материал, а Iз на свой ред в пределите на II е изразходвало 3 като парична форма на променливия капитал. Следователно от количеството пари, което е доставено посредством новото производство на пари, 3 са останали в пределите на II и не са се върнали в I. Според нашата предпоставка II е удовлетворило своята потребност от паричен материал. 3 остават в негови ръце като златно съкровище. Тъй като те не могат да образуват елементи на неговия постоянен капитал и тъй като II вече е имало преди това достатъчен паричен капитал за купуване на работната сила; тъй като по-нататък, с изключение на елемента на изхабяването, тези добавъчни 3з нямат да изпълняват никаква функция в пределите на II_c, срещу част от което те са обменени (те биха могли да служат само за да покриват pro tanto [съответно] елемента на изхабяването, ако II_c (1) е по-малко от II_с (2), което е случайно); тъй като, от друга страна, именно с изключение на елемента на изхабяването целият стоков продукт II_с трябва да бъде обменен срещу средства за производство I_(v+m) —  то тези пари трябва изцяло да бъдат пренесени от II_c във II_m независимо от това, дали последното съществува в необходими средства за живот или в предмети за разкош, и обратно, съответна стокова стойност трябва да бъде пренесена от II_m във II_с. Резултат: част от принадената стойност се натрупва като парично съкровище.

През втората година на възпроизводството, ако също такава част от произведеното през годината злато се използва както преди като материал, 2 отново ще се върнат в 1з, а 3 ще бъдат възстановени in natura, т. е. пак ще се освободят във II като съкровище и т. н.

По отношение на променливия капитал изобщо: Капиталистът 1з, както всеки друг, постоянно трябва да авансира този капитал в пари за купуване на труд. По отношение на това v не той, а неговият работник трябва да купува от II; следователно никога не може да настъпи случай той да се яви като купувач, т. е. да внесе злато във II без инициативата на последното. Но доколкото II купува от него материал, доколкото II трябва да превръща своя постоянен капитал II_с в златен материал, част от (1з)_v се възвръща от II у 1з точно така, както у другите капиталисти от I подразделение; а доколкото това не става, той възстановява своето v в злато непосредствено от своя продукт. Обаче в степента, в която v, авансирано в парична форма, не се възвръща от II у 1з, част от намиращите се вече налице средства за обръщение (пари, които са се стекли от I във II и не са се върнали в I) се превръщат във II в съкровище и поради това една част от принадената стойност във II не се изразходва за средства за потребление. Тъй като постоянно се откриват нови златни мини или се възобновява работата в стари, известен дял от парите, които 1з трябва да изразходва за v, винаги съставлява част от количеството пари, което е съществувало преди новото производство на злато; тези пари 1з внася чрез работниците във II подразделение и доколкото не се връщат от II у 1з, те съставляват там елемент за образуването на съкровище.

Що се отнася обаче до (1з)_m, 1з винаги може да се явява тук като купувач; той внася в обръщението своето m във вид на злато и изтегля срещу него средства за потребление II_c; във II златото отчасти се използва като материал, поради това функционира като действителен елемент на постоянната съставна част с на производителния капитал; а доколкото това не става, то пак се превръща в елемент за образуване на съкровище във вид на оставаща в парична форма част от II_с. От това се вижда — дори и ако се остави настрана Iс, подлежащо на разглеждане по-късно⁵⁵⁾ — как дори просто възпроизводство, макар тук да се изключва натрупването в същинския смисъл на думата, т. е. възпроизводство в разширен мащаб, все пак необходимо предполага натрупване на пари или образуване на съкровище. И тъй като това всяка година се повтаря отново, по този начин се обяснява предпоставката, от която изхождахме при разглеждането на капиталистическото производство: че при започването на възпроизводството в ръцете на капиталистите от I и II подразделение се намира едно съответстващо на стоковата обмяна количество парични средства. Такова натрупване става дори след като се приспадне златото, което се загубва вследствие на изтъркването на извършващите обръщение пари.

От само себе си се разбира, че колкото по-напреднала е възрастта на капиталистическото производство, толкова по-голяма е натрупваната навсякъде парична маса и следователно толкова по-малък относително е делът, който новото годишно производство на злата присъединява към тази маса, макар че тази добавка може да бъде значителна по своята абсолютна величина. Общо взето, да се върнем още веднъж към възражението^*16, което бе направено на Тук: как е възможно всеки капиталист да изтегля от годишния продукт принадена стойност в пари, т. е. да изтегля от обръщението повече пари, отколкото е хвърлил в него — как е възможно това, щом самата капиталистическа класа трябва да се разглежда в края на краищата като източника, който изобщо хвърля парите в обръщението?

Резюмирайки казаното по-горе (глава XVII), ще отбележим в отговор на това:

1) Единствено необходимата тук предпоставка: че изобщо са налице достатъчно пари, за да се извърши обмяната на различните елементи на масата на годишното възпроизводство — никак не се засяга от обстоятелството, че част от стоковата стойност се състои от принадена стойност. Ако приемем, че цялото производство принадлежи на самите работници и техният принаден труд е принаден труд само за самите тях, а не за капиталистите, масата на извършващата обръщение стокова стойност би останала същата и при равни други условия би изисквала за своето обръщение предишното количество пари. И така, и в двата случая въпросът се състои а следното: откъде се вземат парите за обмяната на цялата тази стокова стойност? — Но съвсем не в това: откъде се вземат парите за превръщането на принадената стойност в пари?

Разбира се, всяка отделна стока — връщаме се още веднъж към това — се състои от c+v+m и следователно за обръщението на цялата стокова маса е необходима, от една страна, определена парична сума за обръщението на капитала c+v, а от друга страна —  друга парична сума за обръщението на дохода на капиталистите, принадената стойност m. Както за отделните капиталисти, така и за цялата класа парите, в които се авансира капиталът, са различни от парите, в които се изразходва доходът. Откъде се вземат тези последните пари? Просто от парите, които се намират в ръцете на капиталистическата класа; следователно, общо взето от всички пари, които се намират в обществото, една част служи за обръщението на дохода на капиталистите. Ние вече видяхме как всеки капиталист, който създава ново предприятие и изразходва пари за средства за потребление, предназначени за собствената му издръжка, щом предприятието заработи, отново ги улавя като пари, които служат за осребряване на неговата принадена стойност. Но общо казано, цялата трудност произтича от два източника.

Първо: Ако ние разглеждаме само обръщението и оборота на капитала, следователно ако разглеждаме и капиталиста само като персонификация на капитала, а не като капиталистически потребител и човек, който обича да си поживее добре, то макар и да виждаме как той постоянно хвърля в обръщението принадена стойност като съставна част на своя стоков капитал, никога няма да видим в неговите ръце парите като форма на дохода; никога няма да видим той да хвърля пари в обръщението за потребяване на принадената стойност.

Второ: Ако капиталистическата класа хвърля в обръщението известна парична сума във формата на доход, изглежда, като че ли тя плаща еквивалент за тази част от целия годишен продукт и следователно последната престава да представлява принадена стойност. Но принаденият продукт, в който е представена принадената стойност, не костува нищо на капиталистическата класа. Като класа тя го притежава и се ползва от него даром и паричното обръщение нищо не може да измени в това. Изменението, предизвиквано от паричното обръщение, се състои просто в това, че всеки капиталист, вместо да потребява своя принаден продукт in natura, което в повечето случаи е невъзможно, изтегля и присвоява от цялата маса годишен обществен принаден продукт всякакъв вид стоки на сума, равна на присвоената от него принадена стойност. Но механизмът на обръщението показа, че ако капиталистическата класа хвърля в обръщението пари за изразходване на доход, тя също изтегля обратно от обръщението тези пари и по този начин постоянно може отново да започва същия процес; че следователно, разглеждана като капиталистическа класа, тя както преди остава притежател на паричната сума, необходима за осребряването на принадената стойност. И така, ако капиталистът не само изтегля от стоковия пазар за своя потребителен фонд принадената стойност във форма на стоки, но и в същото време получава обратно парите, с които той е купил тези стоки, ясно е, че той е оттеглил стоките от обръщението без еквивалент от своя страна. Те не му костуват нищо, макар да ги е платил с пари. Ако аз купя стоки за един фунт стерлинг, а продавачът на стоката ми върне фунта стерлинг срещу принаден продукт, който не ми е костувал нищо, очевидно е, че аз съм получил стоките даром. Постоянното повторение на тази операция нищо не изменя в това, че аз постоянно изтеглям стоки и постоянно оставам притежател на фунта стерлинг, макар за получаването на стоките временно да се разделям с него. Капиталистът постоянно получава тези пари обратно като осребрена принадена стойност, която не му е струвала нищо.

Ние видяхме, че у А. Смит цялата стойност на обществения продукт се свежда до доход, до v+m, че следователно постоянната капиталова стойност се приема за равна на нула. От това необходимо следва, че парите, необходими за обръщението на годишния доход, са достатъчни и за обръщението на целия годишен продукт; че следователно в нашия случай парите, необходими за обръщението на средствата за потребление на стойност 3000, са достатъчни и за обръщението на целия годишен продукт на стойност 9000. Такъв е действително възгледът на А. Смит и Т. Тук го повтаря. Тази невярна представа за отношението на количеството на парите, необходимо за превръщането на дохода в пари, към количеството на парите, което е необходимо за обръщението на целия обществен продукт, е неизбежен резултат на неразбирането, на безсмислената представа за начина, по който се възпроизвеждат и ежегодно възстановяват различните веществени и стойностни елементи на целия годишен продукт. Поради това тази представа е вече опровергана.

Да чуем самите Смит и Тук.

Смит казва:

„Обръщението на всяка страна може да се раздели на две части: обръщение, което се извършва между търговци, и обръщение, което се извършел между търговци и потребители. Макар че едни и същи парични знаци — книжни или металически — могат да се употребяват ту в едната част на обръщението, ту в другата, все пак, тъй като двата тези процеса на обръщението се извършват винаги едновременно, всеки от тях изисква за своето извършване определена парична сума от един или друг вид. Стойността на стоките, които извършват обръщение между различните търговци, никога не може да надхвърли стойността на стоките, които извършват обръщение между търговците и потребителите, защото всичко, което търговците купуват, в края на краищата трябва да бъде продадено на потребителите. Тъй като обръщението между търговците става на едро, то изисква обикновено доста значителна сума за всяка отделна сделка. Обръщението между търговците и потребителите, напротив, става предимно на дребно и изисква често само твърде малки суми — понякога е достатъчен един шилинг или дори половин пени. Но дребните суми извършват обръщение много по-бързо от големите... Поради това, макар покупките на всички потребители за цялата година да са по стойност най-малко“ {това „най-малко“ е добре!} „равни на покупките на всички търговци за цялата година, те по правило могат да бъдат направени със значително по-малко количество пари“ и т. н. (книга II, гл. II).

Към това място от Адам Т. Тук забелязва:

„Не може да има съмнение, че това прокарано тук различие по същество е правилно... Размяната между търговци и потребители обхваща и плащането на работната заплата, която съставлява главният доход (the principal means) на потребителите. Всички обмени между търговци, т. е. всички продажби, като се почне от производителите или вносителите, през цялата стълбица от междинни процеси на манифактурата и т. н. и се свърши с търговеца на дребно или търговеца износител, могат да бъдат сведени до прехвърляния на капитал. Но прехвърлянията на капитал не предполагат необходимо и на практика действително не довеждат до това, при голямото количество на обмените да става през време на прехвърлянето действително предаване на банкноти или монети — аз имам предвид материално, а не фиктивно предаване. Общата сума на взаимните обмени между търговци трябва в края на краищата да се определя и ограничава от сумата на обмените между търговци и потребители“. („An inquiry inso the Currency Principle“, London 1844, 34-36 passim).

Ако последното изречение беше нещо изолирано, би могло да се мисли, че Тук само констатира, че съществува известно съотношение между взаимните обмени между търговец и търговец и обмените между търговец и потребител, с други думи, между стойността на целия годишен доход и стойността на капитала, с който се произвежда доходът. Обаче това не е така. Той изрично се присъединява към разбирането на А. Смит. Поради това не е нужна специална критика на неговата теория за обръщението.

2) Всеки промишлен капитал отначало наведнъж хвърля в обръщение пари за цялата своя основна съставна част, която той след това изтегля обратно само постепенно, в продължение на редица години, посредством продажбата на своя годишен продукт. Следователно отначало той хвърля в обръщението повече пари, отколкото изтегля от него. Това се повтаря всеки път при възобновяване на целия капитал in natura; това се повтаря всяка година за определен брой предприятия, основните капитали на които трябва да се възобновяват in natura; частично това се повтаря при всеки ремонт, при всяко само частично възобновяване на основния капитал. Следователно, ако едната страна изтегля от обръщението повече пари, отколкото хвърля в него, другата страна — обратното.

Във всички отрасли на промишлеността, в които производственият период (като различен от работния период) обхваща сравнително дълго време, капиталистическите производители в продължение на този период постоянно хвърлят пари в обръщението отчасти за заплащане на прилаганата работна сила, отчасти за купуване на подлежащите на потребление средства за производство; по този начин се изтеглят от пазара средства за производство пряко, средства за потребление отчасти косвено, чрез работниците, които изразходват своята заплата, отчасти пряко, от самите капиталисти, които по никакъв начин не отсрочват своето потребление, без в същото време тези капиталисти да хвърлят на пазара някакъв еквивалент в стоки. Парите, които те хвърлят в обръщението, в течение на този период служат за превръщане в пари на стокова стойност, включително и на съдържащата се в нея принадена стойност. Много важен става този момент при развито капиталистическо производство, при дълговременни предприятия, предприемани от акционерни дружества и т. н., като строеж на железници, канали, докове, крупни градски съоръжения, железни плавателни съдове, дренаж на почвата в големи размери и т. н.

3) Докато другите капиталисти — ако не се смята разходът за основен капитал — изтеглят от обръщението повече пари, отколкото са хвърлили в него при купуването на работната сила и оборотните елементи, капиталистите, които произвеждат злато и сребро — ако оставим настрана благородния метал, който служи като суров материал, —  хвърлят в обръщението само пари, а изтеглят от него само стоки. Постоянният капитал с изключение на изхабената част, по-голямата част на променливия капитал и цялата принадена стойност с изключение може би на съкровището, което се натрупва в собствените им ръце — всичко това се хвърля в обръщението във вид на пари.

4) От една страна, наистина, като стоки се намират в обръщение всевъзможни неща, които не са произведени през дадената година: поземлени участъци, сгради и пр.; по-нататък — продукти, производственият период на които обхваща повече от година: добитък, дървен материал, вино и т. н. По отношение на тези и други явления е важно да се установи, че освен паричната сума, необходима за непосредственото обръщение, известно количество пари постоянно се намира в латентно състояние, не функционира, но при получаване на тласък може да започне да функционира. Освен това стойността на такива продукти често постъпва в обръщението на части и постепенно, например стойността на жилищните сгради във вид на наем за редица години.

От друга страна, не всички движения на процеса на възпроизводството се опосредстват от паричното обръщение. Целият производствен процес, щом бъдат набавени неговите елементи, се изключва от обръщението. Освен това целият продукт, непосредствено потребяван от самия производител — било лично, било производително, към което се отнася и продоволствието на селските работници в натура.

И така, паричната маса, посредством която годишният продукт извършва обръщение, вече съществува в обществото, тя е постепенно натрупана. Може би с изключение на златото, което възстановява изтърканите монети, тя не съставлява част от новата стойност, която е създадена през текущата година.

Макар на основата само на метално обръщение парите да могат да функционират и като платежно средство и исторически действително са функционирали така, а на тази основа да са се развили кредитната система и определени страни на нейния механизъм, все пак в нашето изложение се приема изключително обръщение на пари от благородни метали, при това пак в най-простата му форма —  покупки и продажби в брой.

Тази предпоставка се прави не само по методологически съображения, важността на които се вижда вече от това, че както Тук и неговата школа, така и техните противници в своите контроверсии при изследването на банкнотното обръщение постоянно са бивали принудени да се връщат към хипотезата за чисто метално обръщение. Те са бивали принудени да правят това post festum, но при такива обстоятелства са правили това много повърхностно, което е било неизбежно, тъй като изходният пункт е играл по този начин само ролята на второстепенно обстоятелство.

Но най-простото разглеждане на паричното обръщение, представено в неговата първоначална форма — а тук то е иманентен момент от годишния възпроизводствен процес, — показва:

а) Ако приемем развито капиталистическо производство, следователно господство на системата на наемния труд, паричният капитал очевидно играе главна роля, доколкото той е формата, в която се авансира променливият капитал. В степента, в която се развива системата на наемния труд, всеки продукт се превръща в стока, а поради това — с някои важни изключения — трябва изцяло да премине през превръщането в пари като фаза на своето движение. Количеството на намиращите се в обръщение пари трябва да бъде достатъчно за това превръщане на стоките в пари, и по-голямата част от това количество се доставя във формата на работна заплата, на пари, които са авансирани от промишлените капиталисти като парична форма на променливия капитал за заплащане на работната сила и функционират в ръцете на работниците — в по-голямата си част — само като средство за обръщение (покупателно средство).

Това е пълна противоположност на натуралното стопанство, което е преобладаващо на основата на всяка система на лична зависимост (включително и крепостническата) и в още по-голяма степен на основата на повече или по-малко примитивните общини, безразлично дали последните са свързани с отношение на зависимост и робство, или не.

При системата на робство паричният капитал, изразходван за купуване на работна сила, играе ролята на парична форма на основния капитал, който се възстановява само постепенно, след изтичането на активния период на живота на роба. Поради това у атиняните печалбата, която робовладелецът извлича непосредствено, чрез промишленото използване на своя роб, или косвено, чрез даването на роба под наем на други лица, които прилагат труда му в промишленост (например в минното дело), се е разглеждала проста като лихва (заедно с амортизацията) на авансирания паричен капитал, точно както при капиталистическото производство промишленият капиталист отнася една част от принадената стойност плюс изхабяването на основния капитал в сметката лихва и възстановяване на своя основен капитал; както това е правило и за капиталистите, които дават под наем основен капитал (сгради, машини и т. н.). Обикновените домашни роби, независимо от това, дали служат за извършване на необходими услуги, или само за парадиране на разкош, не се вземат тук под внимание, те отговарят на нашата прислуга. Но и системата на робството — доколкото тя е господстваща форма на производителния труд в земеделието, манифактурата, корабоплаването и т. н., както е било в развитите държави на Гърция и в Рим — запазва един елемент на натуралното стопанство. Самият пазар за роби постоянно получава попълване на своята стока — работна сила — посредством войната, морското разбойничество и т. н., и това разбойничество на свой ред не се извършва посредством процес на обръщение, а посредством натурално присвояване на чужда работна сила чрез непосредствена физическа принуда. Дори в Съединените щати, след като междинната област между северните щати на наемния труд и южните щати на робството се превърнала в област за развъждане на роби за Юга, където следователно самите роби, хвърляни на пазара за роби, се превърнали в елемент на годишното възпроизводство, това се оказало недостатъчно за по-дълго време и поради това по възможност дълго продължавала африканската търговия с роби за попълване на пазара.

б) Стихийно извършващите се на основата на капиталистическото производство отливи и приливи на парите при обмяната на годишния продукт; едновременните авансирания на основни капитали в цялата величина на тяхната стойност и постепенното, обхващащо многогодишни периоди изтегляне на тяхната стойност от обръщението, следователно постепенното им възстановяване в парична форма посредством ежегодно образуване на съкровище — образуване, по своята същност съвсем различно от онова образуване на съкровище, което става паралелно с него и се основава на ежегодното ново производство на злато; различната продължителност на времето, за което, в зависимост от дължината на периодите на производството на стоките, се авансират пари, които следователно трябва предварително да се притежават във формата на съкровище, преди да могат да бъдат изтеглени обратно от обръщението посредством продажба на стоката; различната продължителност на времето, за което се авансират пари, която произтича вече само от различната отдалеченост на мястото на производството от пазара; също така различието във величината и в срока на възвръщането на паричните суми, в зависимост от състоянието или относителната величина на производствените запаси в различните предприятия и у различните отделни капиталисти от един и същ производствен отрасъл, следователно различията в сроковете на закупките на елементи на постоянния капитал — всичко това в продължение на годината на възпроизводството; достатъчно е само по пътя на опита да се забележат всички тези различни моменти на стихийното движение и да им се обърне внимание, за да бъдат те планомерно използвани както за механични спомагателни средства на кредитната система, така и за действителното улавяне на наличните капитали, които могат да бъдат дадени в заем.

Към това се прибавя и различието между такива отрасли, чието производство при иначе нормални условия се извършва непрекъснато в един и същ мащаб, и такива, които в различни периоди на годината прилагат работна сила в различен размер, както е в селското стопанство.

 

XIII. ТЕОРИЯ НА ДЕСТЮ ДЬО ТРАСИ ЗА ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО⁵⁶⁾

 

За пример на обърканото и в същото време претенциозно недомислие на политикономистите при разглеждането на общественото възпроизводство ни служи големият логик Дестю дьо Траси (ср. книга I,. гл. IV, 2, бележка 30^[78]), към когото дори Рикардо се е отнасял сериозно, наричайки го „твърде виден автор“ („Principles etc.“, р. 333)

Този виден автор дава следните разяснения относно целия обществен процес на възпроизводство и обръщение:

„Ще ме попитат как тези промишлени предприемачи получават такива големи печалби и от кого могат те да ги извличат. Аз отговарям, че те постигат това, като продават всичко произвеждано от тях по-скъпо, отколкото им е струвало производството; и че те продават:

1) един на друг всичко онова, което отива за тяхното потребление, за удовлетворяване на техните потребности и което те заплащат с част от своите печалби;

2) на наемните работници, наемани както от самите тях, така и от капиталистите-рентиери; по този път те получават обратно от тези работници цялата работна заплата на последните, с изключение може би на малки спестявания;

3) на капиталистите-рентиери, които им плащат с част от своя доход, още неизразходван за наеманите непосредствено от тях работници; така че цялата рента, ежегодно плащана от предприемачите на капиталистите-рентиери, по единия или другия от тези пътища се стича обратно у първите“ (Destutt de Tracy: „Traité de la volonté et de ses effets“. Paris 1826, p. 239).

И така, капиталистите ce обогатяват, първо, като се изиграват взаимно при обмяната на онази част от принадената стойност, която те предназначават за лично потребление, или потребяват като доход. Следователно ако тази част от тяхната принадена стойност, респективно от тяхната печалба, = 400 ф. ст., то тези 400 ф. ст. се превръщат например в 500 ф. ст. в резултат на това, че всеки съпритежател на тези 400 ф. ст. продава своята част на другия с 25% по-скъпо. Тъй като всички правят това, резултатът е същият, както ако те биха си продавали един на друг по действителната стойност. Само че за обръщението на стокова стойност от 400 ф. ст. им е нужна парична маса от 500 ф. ст., а това изглежда по-скоро като метод на обедняване, отколкото на обогатяване, тъй като те трябва да съхраняват непроизводително в безполезната форма на средства за обръщение голяма част от своето състояние. Всичко се свежда до това, че капиталистическата класа, въпреки общото номинално повишение на цените на техните стоки, може да разпредели помежду си за своето лично потребление само количество стоки на стойност 400 ф. ст., но че те си доставят взаимното удоволствие да привеждат в обръщение 400 ф. ст. стокова стойност посредством такова количество пари, което е нужно за 500 ф. ст. стокова стойност.

Оставяме съвсем настрана това, че тук е предположена „част от техните печалби“ и следователно изобщо запас от стоки, в който е представена печалба. Но Дестю искаше да ни обясни тъкмо откъде се взема тази печалба. Паричната маса, необходима за нейното обръщение, е съвсем второстепенен въпрос. Стоковата маса, в която е представена печалбата, изглежда да произхожда от това, че капиталистите не само си продават един на друг тази стокова маса, което е вече нещо много хубаво и дълбоко, но че всички те продават един на друг по-скъпо. И така, ние знаем сега един източник на обогатяването на капиталистите. Той се свежда до тайната на „ентспектор Брезиг“^[79], че голямата бедност произтича от голямата pauvreté^*17.

2) По-нататък, същите капиталисти продават

„на наемните работници, наемани както от самите тях, така и от капиталистите- рентиери; по този път те получават обратно от тези наемни работници цялата работна заплата на последните, с изключение може би на малки спестявания“.

Връщането у капиталистите на паричния капитал, във формата на който те са авансирали работната заплата на работника, е според господин Дестю вторият източник за обогатяване на същите капиталисти.

И така, ако капиталистическата класа е платила на работниците във вид на работна заплата например 100 ф. ст., а след това същите работници купуват стоки на същата стойност 100 ф. ст., от същата капиталистическа класа и поради това сумата 100 ф. ст., авансирана от капиталистите като купувачи на работна сила, се стича обратно у тях вследствие на това, че са продадени на работниците стоки за 100 ф. ст., то в резултат на това капиталистите се обогатяват. От гледна точка на здравия разум изглежда, че капиталистите посредством тази процедура отново притежават 100 ф. ст., които са притежавали преди процедурата. В началото на процедурата те са имали 100 ф. ст. пари, с тези 100 ф. ст. те са купили работна сила. Срещу тези 100 ф. ст. пари купеният труд произвежда стоки на стойност, доколкото ние знаем досега, 100 ф. ст. Като продадат на работниците тези 100 ф. ст. в стоки, капиталистите получават обратно 100 ф. ст. в пари. Следователно капиталистите отново имат 100 ф. ст. в пари, а работниците — 100 ф. ст. в стока, която е произведена от самите тях. Трудно е да се разбере как биха могли капиталистите да се обогатят от това. Ако 100 ф. ст. в пари не биха се стекли обратно у тях, те би трябвало, първо, да платят на работниците за техния труд 100 ф. ст. в пари и, второ, да им дадат даром продукта на този труд, средства за потребление за 100 ф. ст. Така че възвръщането на парите би могло най-много да обясни защо капиталистите не обедняват вследствие на тази операция, но съвсем не може да обясни защо те се обогатяват от нея.

Друг въпрос е, разбира се, как се оказват у капиталистите тези 100 ф. ст. в пари и защо работниците са принудени да разменят своята работна сила срещу тези 100 ф. ст., вместо сами да произвеждат стоки за своя сметка. Но това е нещо, което за мислители от калибъра на Дестю се разбира от само себе си.

Дестю сам не е напълно удовлетворен от това решение. Та той не ни е казал, че обогатяването става вследствие на това, че се изразходва парична сума от 100 ф. ст. и след това отново постъпва парична сума от 100 ф. ст., т. е. той не ни е казал, че обогатяването става вследствие на обратния приток на 100 ф. ст. в пари, който показва само защо 100 ф. ст. в пари не се загубват. Той ни е казал, че капиталистите се обогатяват,

„като продават всичко произвеждано от тях по-скъпо, отколкото им е струвало производството“.

И така, капиталистите при своята сделка с работниците трябва да се обогатяват и вследствие на това, че продават на работниците много скъпо. Отлично!

„Те плащат работна заплата... и всичко това се стича обратно у тях вследствие разходите на всички тези хора, които плащат за тях“ (за продуктите) „по-скъпо, отколкото те са стрували на тях“ (на капиталистите) „посредством тази работна заплата“ (стр. 240).

И така, капиталистите плащат на работниците 100 ф. ст. работна заплата, а после продават на работниците собствения им продукт за 120 ф. ст., така че у капиталистите не само се стичат обратно тези 100 ф. ст., но те още и спечелват 20 ф. ст.? Това е невъзможно. Работниците могат да платят само с парите, които са получили във формата на работна заплата. Ако те са получили от капиталистите 100 ф. ст. работна заплата, те могат да купят само за 100 ф. ст., а не за 120 ф. ст. Значи, така работата не излиза. Но има още един път. Работниците купуват от капиталистите стока за 100 ф. ст., но в действителност получават стока на стойност само 80 ф. ст. Поради това те безусловно са измамени с 20 ф. ст. А капиталистът безусловно се е обогатил с 20 ф. ст., защото той фактически е платил работната сила 20% под нейната стойност или по околен път е приспаднал от номиналната работна заплата 20 ф. ст.

Капиталистическата класа би достигнала същата цел, ако тя от самото начало плати на работниците работна заплата само от 80 ф. ст., а после им достави срещу тези 80 ф. ст. в пари стокова стойност действително от 80 ф. ст. Това е наглед нормалният път — ако се разглежда цялата капиталистическа класа, — защото според самия господин Дестю, работническата класа трябва да получава „достатъчна работна заплата“ (стр. 219), тъй като тази работна заплата трябва да ѝ стигне най-малко да поддържа своето съществуване и своята работоспособност, „да си набавя най-необходимите средства за живот“ (стр. 180). Ако работниците не получават такава достатъчна заплата, това е, според същия Дестю, „смъртта на промишлеността“ (стр. 208), следователно, както изглежда, това съвсем не е средство за обогатяване на капиталистите. Но колкото и висока да е работната заплата, плащана от капиталистическата класа на работническата класа, тя има определена стойност, например 80 ф. ст. Следователно, ако капиталистическата класа плаща на работниците 80 ф. ст., тя е длъжна да им достави срещу тези 80 ф. ст. стокова стойност от 80 ф. ст. и поради това възвръщането на тези 80 ф. ст. не я обогатява. А ако тя им плаща в пари 100 ф. ст.. и им продава срещу тези 100 ф. ст. стокова стойност от 80 ф. ст., тя им плаща в пари 25% повече от тяхната нормална работна заплата, но им доставя срещу тези пари 25% по-малко стока.

С други думи: фондът, от който капиталистическата класа изобщо извлича своята печалба, би се образувал посредством приспадане от нормалната работна заплата, посредством заплащане на работната сила под нейната стойност, т. е. под стойността на средствата за живот, необходими за нормалното възпроизводство на работната сила във вид на наемни работници. Следователно, ако би се плащала нормалната работна заплата, което според Дестю трябва да става, не би съществувал никакъв фонд на печалба нито за промишлениците, нито за капиталистите-рентиери.

И така господин Дестю би трябвало да сведе цялата тайна на обогатяването на капиталистическата класа до следното: посредством приспадане от работната заплата. В такъв случай не съществуват другите фондове на принадената стойност, за които той говори в пункт 1 и 3.

И така, във всички страни, където паричната работна заплата на работниците е сведена до стойността на средствата за потребление, необходими за тяхното съществуване като класа, не би съществувал за капиталистите нито фонд на потреблението, нито фонд на натрупването, следователно не би съществувал и фонд на съществуването на капиталистическата класа, а следователно не би съществувала и капиталистическата класа. А при това така би било според Дестю във всички богати, развити страни на старата цивилизация, защото тук

„в нашите пуснали стари корени общества, фондът, от който се покрива работната заплата... е почти постоянна величина“. (стр. 202).

И при отбива от работната заплата обогатяването на капиталистите произтича не от това, че те първо плащат на работника 100 ф. ст. в пари, а после му доставят срещу тези 100 ф. ст. в пари 80 ф. ст. в стоки — следователно стока за 80 ф. ст. всъщност се привежда в обръщение посредством парична сума от 100 ф. ст., 25% по-голяма, — а от това, че капиталистът присвоява от продукта на работника не само принадената стойност, — онази част от продукта, в която се изразява принадена стойност, — но и 25% от онази част на продукта, която във формата на работна заплата би трябвало да се падне на работника. По такъв нелеп начин, както си представя нещата Дестю, капиталистическата класа не би спечелила абсолютно нищо. Тя плаща на работниците 100 ф. ст. като работна заплата и срещу тези 100 ф. ст. връща на работника от собствения му продукт 80 ф. ст. стокова стойност. Но при следващата операция тя пак трябва да авансира за същата процедура 100 ф. ст. Следователно тя си прави само безполезното удоволствие да авансира 100 ф. ст. в пари и да доставя срещу тях 80 ф. ст. в стоки, вместо да авансира 80 ф. ст. в пари и да доставя срещу тях 80 ф. ст. в стоки. Т. е. тя без всякаква полза постоянно авансира за обръщението на своя променлив капитал 25% по-голям паричен капитал, което е съвсем странен начин на обогатяване.

3) Най-после, капиталистическата класа продава

„на капиталистите-рентиери, които ѝ плащат с част от своя доход, още неизразходван за наеманите непосредствено от тях работници; така че цялата рента, ежегодно плащана от капиталистическата класа на капиталистите-рентиери, по единия или другия от тези пътища се стича обратно у нея“.

По-рано ние видяхме, че промишлените капиталисти

„заплащат с част от своите печалби цялата част от своето потребление, предназначена за удовлетворяване на техните потребности“.

И така, да приемем, че техните печалби = 200 ф. ст. Нека например те употребяват 100 ф. ст. за своето индивидуално потребление. Но останалата половина = 100 ф. ст. принадлежи не на тях, а на капиталистите-рентиери, т. е. на получателите на поземлена рента и на капиталистите, които дават в заем под лихва. И така, промишлените капиталисти трябва да плащат на тези приятели 100 ф. ст. в пари. От тези пари на капиталистите-рентиери са нужни, да кажем, 80 ф. ст. за собственото им потребление и 20 ф. ст. за наемане на прислуга и пр. И така, с тези 80 ф. ст. те купуват средства за потребление от промишлените капиталисти. С това от последните се отделя продукт от 80 ф. ст., но в същото време у тях се стичат обратно 80 ф. ст. в пари, или 4/5 от онези 100 ф. ст., които те са платили на капиталистите-рентиери под името рента, лихва и т. н. По-нататък, прислугата, непосредствените наемни работници на капиталистите-рентиери, са получили от своите господари 20 ф. ст. С тях те също купуват от промишлените капиталисти средства за потребление за 20 ф. ст. По този начин, докато от тези капиталисти се отделя продукт за 20 ф. ст., у тях се стичат обратно 20 ф. ст. в пари, или последната пета от онези 100 ф. ст. в пари, които те са платили на капиталистите-рентиери като рента, лихва и пр.

В края на сделката 100 ф. ст. в пари, които промишлените капиталисти са дали на капиталистите-рентиери за заплащане на рента, лихва и т. н., са се върнали у тях, докато половината от техния принаден продукт = 100 ф. ст. е преминал от техните ръце в потребителния фонд на капиталистите-рентиери.

И така, за въпроса, който тук се разглежда, е явно съвсем излишно да се въвежда в един или друг вид разделението на тези 100 ф. ст. между капиталистите рентиери и техните непосредствени наемни работници. Работата е проста: техните ренти, лихви, накратко, делът, който им се пада от принадената стойност = 200 ф. ст., им се плаща от промишлените капиталисти в пари, във вид на 100 ф. ст. С тези 100 ф. ст. те пряко или косвено купуват средства за потребление от промишлените капиталисти. Следователно те им плащат обратно 100 ф. ст. в пари и вземат от тях за 100 ф. ст. средства за потребление.

По този начин е станало възвръщане на 100 ф. ст. в пари, платени от промишлените капиталисти на капиталистите-рентиери. Представлява ли това връщане на пари средство за обогатяване на промишлените капиталисти, както фантазира Дестю? Преди сделката те са имали стойностна сума от 200 ф. ст. — 100 ф. ст. в пари, 100 ф. ст. в средства за потребление. След сделката те имат само половината от първоначалната стойностна сума. Те отново имат тези 100 ф. ст. в пари, но те са загубили тези 100 ф. ст. в средства за потребление, които са преминали в ръцете на капиталистите-рентиери. Следователно те са станали не със 100 ф. ст. по-богати, а със 100 ф. ст. по-бедни. Ако те вместо по такъв околен път — първо да платят 100 ф. ст. в пари, а после да получат тези 100 ф. ст. пари обратно като заплащане на средства за потребление за 100 ф. ст. —  биха платили направо рента, лихва и т. н. в натуралната форма на своя продукт, у тях не биха се върнали от обръщението никакви 100 ф. ст. в пари, защото те не биха хвърлили в обръщението никакви 100 ф. ст. в пари. По пътя на натуралното заплащане работата би изглеждала просто така, че те биха задържали за себе си едната половина от принадения продукт на стойност 200 ф. ст., а другата половина биха предали без еквивалент на капиталистите- рентиери. Дори Дестю не би почувствал изкушението да обяви това за средство за обогатяване.

Разбира се, земята и капиталът, които промишлените капиталисти са заели от капиталистите-рентиери и за които те трябва да платят на последните част от принадената стойност във формата на поземлена рента, лихва и т. н., са им носили печалба, защото те са едно от условията за производството както на продукта изобщо, така и на онази част от продукта, която съставлява принаден продукт, или в която се изразява принадената стойност. Тази печалба произтича от използването на взетите под наем и в заем земя и капитал, а не от цената, която се плаща за тях. Напротив, тази цена представлява отбив от печалбата. Иначе би трябвало да се твърди, че промишлените капиталисти биха станали не по-богати, а по-бедни, ако те биха могли да задържат за себе си и втората половина от принадената стойност, вместо да я дават на други. Но такава бъркотия се получава, когато явления на обръщението, като например обратния приток на пари, се смесват с разпределението на продукта, което само се опосредства от подобни явления на обръщението.

И все пак същият този Дестю е толкова хитроумен, че бележи:

„Откъде идват доходите на тези неработещи хора? Не идват ли те от рентата, която им плашат от своята печалба хората, които поставят капиталите на първите в действие, т. е. хората, които от фонда на първите плащат труд, произвеждащ повече отколкото той костува, с една дума — промишлениците? Ето защо, за да открием източника на всяко богатство, винаги трябва да се връщаме към тях. Те са, които в действителност хранят работниците, наемани от първите“ (стр. 246).

И така, плащането на тази рента и т. н. сега е отбив от печалбата на промишлениците. Преди тя беше за тях средство за обогатяване.

Но за нашия Дестю все пак остава едно утешение. Тези храбри промишленици се отнасят с капиталистите-рентиери така, както един с друг и с работниците. Те им продават всички стоки по-скъпо, например с 20%. Тук са възможни два случая. Рентиерите освен 100-те ф. ст., които ежегодно получават от промишлениците, имат и други парични средства или нямат такива. В първия случай промишлениците им продават своите стоки на стойност 100 ф. ст. по цена, да кажем, 120 ф. ст. Следователно при продажбата на стоките от тях се връщат не само онези 100 ф. ст., които те са платили на рентиерите, но освен това идват още 20 ф. ст., които съставляват за тях действително нова стойност. Как изглежда сега сметката? Те са дали даром стоки за 100 ф. ст., тъй като онези 100 ф. ст., с които отчасти са им заплатили, са били техни собствени пари. И така, тяхната собствена стока им е платена с техните собствени пари. Значи — 100 ф. ст. загуба. Но те са получили освен това 20 ф. ст. като излишък на цената над стойността. Значи — 20 ф. ст. печалба; при 100 ф. ст. загуба ще се получат 80 ф. ст. загуба —  пак няма да бъде плюс, а минус. Измамата, извършена спрямо рентиерите, е намалила загубата на промишлениците, но от това загубата на богатство не се е превърнала за тях в средство за обогатяване. Но такъв метод не може да се прилага дълго време, тъй като рентиерите не могат всяка година да плащат 120 ф. ст. в пари, ако те получават годишно само 100 ф. ст. в пари.

И така, другият метод: промишлениците продават стоки на стойност 80 ф. ст. срещу онези 100 ф. ст. в пари, които те са платили на рентиерите. В този случай, както и преди, те дават даром 80 ф. ст. във формата на рента, лихва и т. н. С такава измама те са намалили своята дан към рентиерите, но тя съществува както преди, и според същата тази теория, според която цените зависят от добрата воля на продавачите, рентиерите вместо предишните 100 ф. ст. могат да искат занапред 120 ф. ст. рента, лихви и т. н. за своята земя и капитал.

Това блестящо изследване е напълно достойно за дълбокия мислител, който на една страница преписва от А. Смит, че

„трудът е източник на всяко богатство“ (стр. 242),

че промишлените капиталисти

„прилагат своя капитал, за да плащат труд, който го възпроизвежда с печалба“ (стр. 246),

а на следващата страница прави извода, че тези промишлени капиталисти

„хранят всички останали хора, че само те увеличават общественото имущество и създават всички наши средства за наслаждение“ (стр. 242),

че не работниците хранят капиталистите, а капиталистите - работниците, и то на великолепното основание, че парите, с които се плаща на работниците, не остават в техните ръце, а постоянно се връщат у капиталистите за заплащане на произведените от работниците стоки.

„Те получават само с едната ръка, а с другата дават обратно. Следователно тяхното потребление трябва да се разглежда като създадено от онези, които ги наемат“ (стр. 235).

След това изчерпателно изложение на начина, по който общественото възпроизводство и потребление се опосредстват от паричното обръщение, Дестю продължава:

„Ето кое дава завършеност на това perpetuum mobile на богатството — движение, което, макар и зле разбрано“ (mal connu — вярно!), „с право се нарича обръщение; защото то действително представлява кръгооборот и постоянно се възвръща към своя изходен пункт. Този пункт е пунктът, в които се извършва производството“ (стр. 239-240).

Дестю, този „твърде виден автор“, член на Френския институт^[80] и на Философското дружество във Филаделфия и действително в известна степен светило сред вулгарните икономисти, в заключение моли читателите да се удивят от чудната яснота, с която той е изобразил хода на обществения процес, от потока от светлина, който той е хвърлил върху предмета, и проявява дори такава снизходителност, че съобщава на читателя откъде идва цялата тази светлина. Това трябва да бъде приведено в оригинал:

„On remarquera, j'espère, combien cette manière de considérer la consommation de nos richesses est concordante avec tout ce que nous avons dit à propos de leur production, et de leur distribution, et en même temps quelle clarté elle répand sur toute la marche de la société. D'où viennent cet accord et cette lucidité? De ce que nous avons rencontré la vérité. Cela appelle l'effet de ces miroirs où les objets se peignent nettement et dans leurs justes proportions, quand on est placé dans leur vrai point de vue, et où tout parait confus et désuni, quand on en est trop près ou trop loin“ (стр. 242, 243)^*18.

Voilà le crétinisme bourgeois dans toute sa béatitude!^*19

 

---

БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 - в натура. Ред.

*2 - предварително. Ред.

*3 - пропорционално. Ред.

*4 - от пръв поглед. Ред.

*5 - разменна стойност. Ред.

*6 - обратно. Ред.

*7 - според възгледа на Адам. Ред.

*8 - съответно. Ред.

*9 - под форма на потребление на просяка. Ред.

*10 - в съответна част. Ред.

*11 Виж настоящия том, стр. 426 Ред.

*12 - от самото начало. Ред.

*13 - буквално „бог от машина“ (в античния театър актьорите, които са изобразявали богове, са се появявали на сцената с помощта на специални механизми); в преносен смисъл изразът „бог от машина“ означава неочаквано появяващо се лице, което спасява положението. Ред.

*14 - тук: в своята кесия. Ред.

*15 Виж бележка 55 на Ф. Енгелс на стр. 498. Ред.

*16 Виж настоящия том, стр. 346. Ред.

*17 - бедност. Ред.

*18 „Надявам се, че ще обърнат внимание на това, колко се съгласува такъв възглед за потреблението на нашите богатства с всичко казано за тяхното производство и тяхното разпределение и в същото време каква яснота внася той в разглеждането на целия ход на обществения живот. Откъде идва тази съгласуваност и тази светлина? Те идват от откритата от нас истина. Това ни напомня онези огледала, които изобразяват точно и в истинските пропорции всичко, което се поставя пред тях на надлежното място, а представят неясно и разкривено всичко, което се намира по-близо или по-далеч от това място.“ Ред.

*19 - Ето буржоазния кретенизъм в цялото му блаженство! Ред.

 

42) От ръкопис II.

43) От ръкопис VIII.

44) В същественото от ръкопис II. Схемата от ръкопис VIII.

45) Оттук ръкопис VIII.

47) Ad notam [за сведение] на възможни привърженици на Родбертусовата теория за кризите. - Ф. Е.

48) Тук изложението се отклонява малко от даденото по-горе (стр. 374) [наст. том, стр. 420-421]. Там I също така хвърля в обръщението независима сума от 500. Тук II само доставя добавъчен паричен материал за обръщението. Обаче това никак не изменя в крайния извод. - Ф. Е.

48а) Оттук из ръкопис II.

49) Оттук по ръкопис VIII.

50) „Когато дивакът прави лък, той се занимава с промишленост, но не практикува въздържание“ (Senior: „Principes fondamentaux de l'Econ. Pol.“, trad. Arriva-bene, Paris 1836, p. 342-343). „Колкото повече напредва обществото, толкова повече въздържание изисква то“ (пак там, стр. 342). [Ср. „Капиталът“, книга I, гл. XXII, 3, стр. 612^[76].

51) Е. В. Tylor: „Forschungen über die Urgeschichte der Menschheit“, Übersetzt von H. Müller, Leipzig, ohne Datum, S. 240.

52) Числата пак не се схождат с взетите по-рано. Обаче това е безразлично, тъй като тук става дума само за съотношения. — Ф. Е.

53) Ad. Soetbeer: „Edelmetall-Produktion“, Gotha, 1879.

54) „Значително количество златни кюлчета (gold bullion)... златотърсачите доставят направо в монетния двор в Сан Франциско“. „Reports of Н. М. Secretaries of Emdassy and Legation“, 1879, част III, стр. 337.

55) Изследването върху размяната на новопроизведено злато в пределите на постоянния капитал на I подразделение липсва в ръкописа. - Ф. Е.

56) От ръкопис II.

 

---

БЕЛЕЖКИ

[74] Виж настоящото издание, том 23, стр. 215-216.

[75] Виж настоящото издание, том 23,   стр. 124.

[76] Виж настоящото издание, том 23,   стр. 605.

[77] J. В. Say. „Lettres à М. Malthus sur différens sujets d'économie politique, notamment sur les causes de la stagnation générale du commerce“. Paris, 1820.

[78] Виж настоящото издание, том 23, стр. 174.

[79] „Ентшпектор Брезиг“ („Entspektor Bräsig“) - герой на редица произведения на германския писател хуморист Ф. Ройтер (1810-1874).

[80] Френският институт - висш научен институт, който се състои от няколко отделения, или академии; съществува от 1795 г. Дестю дьо Траси бил член на Академията на моралните и политическите науки.

---

Към съдържанието
<< | >>
Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти