Съдържание на „Капиталът. Първи том.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Книга I.
Процесът на производството на капитала
1867
ОТДЕЛ ПЕТИ
Производството на абсолютна
и относителна принадена стойностГлава петнадесета
Изменение във величината на цената
на работната сила и на принадената стойностСтойността на работната сила се определя от стойността на обикновено необходимите средства за живот на средния работник. Масата на тия средства за живот — макар тяхната форма и да се изменя — в определена епоха и в определено общество е дадена и затова трябва да се разглежда като постоянна величина. Изменя се само стойността на тази маса. В определянето на стойността на работната сила участват още два други фактора. От една страна — разходите за нейното развитие, които се изменят заедно с начина на производството, от друга страна — природните различия между мъжкия и женския труд, между труда на възрастните работници и младежите. Употребата на тия различни работни сили, обусловена пак от начина на производството, създава голяма разлика в разходите за възпроизвеждането на работническото семейство и в стойността на възрастния мъж-работник. Но и двата тези фактора остават изключени при по-нататъшното изследване.9б)
Ние приемаме: 1) че стоките се продават по тяхната стойност, 2) че цената на работната сила може понякога да се покачи над нейната стойност, но никога не спада под нея.
Като приемем това, ние намираме, че относителните величини на цената на работната сила и на принадената стойност са обусловени от три обстоятелства: 1) от дължината на работния ден, или екстензивната величина на труда; 2) от нормалната интензивност на труда, или неговата интензивна величина, така че определено количество труд се изразходва за определено време; 3) най-сетне, от производителната сила на труда, така че съобразно със степента на развитието на производствените условия едно и също количество труд в едно и също време доставя по-голямо или по-малко количество продукти. Очевидно е, че са възможни множество различни комбинации според това, дали един от тези три фактора е постоянен, а другите два — променливи, или двата са постоянни, а единият е променлив, или най-сетне, и трите едновременно са променливи. Тези комбинации стават още по-многообразни от това, че при едновременното изменение на различните фактори величината и посоката на измененията могат да бъдат различни. Следва изложението само на най-главните комбинации.
I. ВЕЛИЧИНА НА РАБОТНИЯ ДЕН И ИНТЕНЗИВНОСТ
НА ТРУДА — ПОСТОЯННИ (ДАДЕНИ),
ПРОИЗВОДИТЕЛНА СИЛА НА ТРУДА — ПРОМЕНЛИВАПри тази предпоставка стойността на работната сила и принадената стойност се определят от три закона.
Първо: работният ден от дадена величина винаги се изразява в една и съща новопроизведена стойност, както и да се изменя производителността на труда и заедно с нея масата на продуктите, а следователно и цената на отделната стока.
Новопроизведената стойност на един дванадесетчасов работен ден е напр. 6 шилинга, макар че масата на произведените потребителни стойности се променя заедно с производителната сила на труда и че следователно стойността от 6 шилинга се разпределя върху повече или по-малко стоки.
Второ: стойността на работната сила и принадената стойност се изменят в противоположна посока. Изменението в производителната сила на труда, нейното нарастване или намаляване действа в обратна посока върху стойността на работната сила и в права посока — върху принадената стойност.
Новопроизведената стойност на дванадесетчасовия работен ден е постоянна величина, напр. 6 шилинга. Тая постоянна величина е равна на сумата на принадената стойност плюс стойността на работната сила, която работникът замества с еквивалент. От само себе си се разбира, че от двете събираеми на една постоянна величина нито една не може да се увеличи, без да се намали другата. Стойността на работната сила не може да се покачи от 3 шилинга на 4, ако принадената стойност не спадне от 3 шилинга на 2, а принадената стойност не може да се повиши от 3 на 4 шилинга, ако стойността на работната сила не спадне от 3 шилинга на 2. Така че при тези обстоятелства не е възможно никакво изменение на абсолютната величина — било на стойността на работната сила, било на принадената стойност — без едновременното изменение на техните относителни или сравнителни величини. Невъзможно е те да спадат или да се повишават едновременно.
По-нататък, стойността на работната сила не може да спада, а следователно и принадената стойност не може да се покачва, без да се повиши производителната сила на труда, напр. в гореприведения случай стойността на работната сила не може да спадне от 3 на 2 шилинга, ако една повишена производителна сила на труда не позволи да се произвежда за 4 часа същата маса средства за живот, произвеждането на които по-преди е изисквало 6 часа. И обратно, стойността на работната сила не може да се повиши от 3 на 4 шилинга, без да спадне производителната сила на труда, така че ще са потребни 8 часа за произвеждане на същата маса средства за живот, за които преди са били достатъчни 6 часа. Оттук следва, че увеличаването на производителността на труда понижава стойността на работната сила и с това повишава принадената стойност, докато, обратно, намаляването на производителността на труда повишава стойността на работната сила, а понижава принадената стойност.
При формулирането на тоя закон Рикардо е пропуснал едно обстоятелство: макар че изменението на величината на принадената стойност, или на принадения труд, обуславя обратно изменение на величината на стойността на работната сила, или на необходимия труд — от това съвсем не следва, че те се изменят в една и съща пропорция. Те се увеличават или намаляват с една и съща величина. Но отношението, в което се увеличава или намалява всяка част от новопроизведената стойност или от работния ден, зависи от първоначалното разделение, което е съществувало преди изменението на производителната сила на труда. Ако стойността на работната сила е била 4 шилинга, или необходимото работно време — 8 часа, принадената стойност — 2 шилинга, или принаденото време — 4 часа, и ако поради увеличена производителна сила на труда стойността на работната сила спадне на 3 шилинга, или необходимият труд на 6 часа — принадената стойност нараства на 3 шилинга, или принаденият труд на 6 часа. Една и съща величина от 2 часа, или от 1 шилинг, в първия случай се прибавя, а във втория се отнема. Но пропорционалното изменение на величините в двата случая е различно. Докато стойността на работната сила спада от 4 на 3 шилинга, следователно с 1/4, или 25%, принадената стойност се повишава от 2 на 3 шилинга, т. е. наполовина, или 50%. Оттук следва, че пропорционалното нарастване или намаляване на принадената стойност вследствие на дадено изменение в производителната сила на труда е толкова по-голямо, колкото по-малка, и толкова по-малко, колкото по-голяма е била първоначално онази част на работния ден, която се изразява в принадена стойност.
Трето: нарастването или намалението на принадената стойност е винаги следствие и никога не е причина на съответното намаляване или нарастване на стойността на работната сила.10)
Тъй като работният ден е постоянна величина и се изразява в постоянна стойностна величина; тъй като на всяко изменение във величината на принадената стойност отговаря обратно изменение във величината на стойността на работната сила и тъй като стойността на работната сила може да се изменя само когато се изменя производителната сила на труда — при тия условия очевидно следва, че всяко изменение във величината на принадената стойност произлиза от обратно изменение във величината на стойността на работната сила. По-горе видяхме, че никакво изменение в абсолютните величини на стойността на работната сила и на принадената стойност не е възможно без промяна на техните относителни величини. От това следва, че никакво изменение на техните относителни величини не е възможно без изменение в абсолютната величина на стойността на работната сила.
Според третия закон изменението във величината на принадената стойност има за предпоставка движение на стойността на работната сила, причинено от изменение в производителната сила на труда. Границата на първото изменение е дадена от новата стойностна граница на работната сила. Но дори ако обстоятелствата позволяват на разглеждания закон да действа, може да се извършват междинни движения. Ако напр. поради повишаване на производителната сила на труда стойността на работната сила спадне от 4 шилинга на 3, или необходимото работно време от 8 часа на 6, цената на работната сила би могла да спадне само на 3 шилинга и 8 пенса, 3 шилинга и 6 пенса, 3 шилинга и 2 пенса и т. н., а следователно принадената стойност да се повиши само на 3 шилинга и 4 пенса, 3 шилинга и 6 пенса, 3 шилинга и 10 пенса и т. н. Степента на спадането, чиято пределна граница са 3 шилинга, зависи от онова относително тегло, което хвърля на везните на едната страна натиска на капитала, на другата страна — съпротивата на работниците.
Стойността на работната сила се определя от стойността на определено количество средства за живот. Това, което се изменя заедно с производителната сила на труда, е стойността на тия средства за живот, а не тяхната маса. Самата тая маса може при повишаване на производителната сила на труда да расте едновременно и в същата пропорция и за работника, и за капиталиста без някакво изменение в отношението между величината на цената на работната сила и величината на принадената стойност. Ако първоначалната стойност на работната сила е 3 шилинга, а необходимото работно време 6 часа, ако принадената стойност е също 3 шилинга, или принаденият труд е също 6 часа, едно удвояване на производителната сила на труда при същото разделение на работния ден би оставило непроменени цената на работната сила и принадената стойност. Само че всяка от тях би се изразила в двойно повече, но съответно поевтинели потребителни стойности. Макар че цената на работната сила е останала непроменена, тя би се покачила над своята стойност. Но ако цената на работната сила спадне не до минималната граница от 1½ шилинга, дадена от нейната нова стойност, а на 2 шилинга и 10 пенса, на 2 шилинга и 6 пенса и т. н., тази спадаща цена все пак би представлявала нараснала маса от средства за живот. Така цената на работната сила би могла при повишаваща се производителна сила на труда постоянно да спада едновременно с постоянното нарастване на масата на средствата за живот на работника. Но относително, т. е. в сравнение с принадената стойност, стойността на работната сила би спадала постоянно и следователно би се увеличавала пропастта между жизнените равнища на работника и капиталиста11).
Рикардо пръв строго формулира трите гореприведени закона. Недостатъците на неговото изложение са: 1) че той разглежда особените условия, в пределите на които важат тези закони, като разбиращи се от само себе си общи и изключителни условия на капиталистическото производство. За него не съществуват изменения нито в дължината на работния ден, нито в интензивността на труда, така че за него производителността на труда от само себе си става единствен променлив фактор; 2) — и това в много по-голяма степен прави фалшив неговия анализ — той също както и другите икономисти никога не е изследвал принадената стойност като такава, т. е. независимо от нейните особени форми като печалба, поземлена рента и т. н. Затова той непосредствено смесва законите за нормата на принадената стойност със законите за нормата на печалбата. Както вече казахме, нормата на печалбата е отношението на принадената стойност към целия авансиран капитал, докато нормата на принадената стойност е отношението на принадената стойност само към променливата част на този капитал. Да приемем, че един капитал от 500 ф. ст. (К) се разделя на суров материал, средства на труда и т. н. общо за 400 ф. ст (с) и на 100 ф. ст. работна заплата (v); освен това нека принадената стойност е = 100 ф. ст. (m). Тогава нормата на принадената стойност m/v = 100 ф. cт. / 100 ф. ст. = 100%, нормата на печалбата m/K = 100 ф. ст./500 ф. ст. = 20%. Освен това ясно е, че нормата на печалбата може да зависи от обстоятелства, които не оказват никакво влияние върху нормата на принадената стойност. По-нататък, в третата книга на това съчинение, аз ще докажа, че една и съща норма на принадената стойност може да се изрази в най-различни норми на печалбата и че различни норми на принадената стойност при определени обстоятелства могат да се изразят в една и съща норма на печалбата.
II. ПОСТОЯНЕН РАБОТЕН ДЕН,
ПОСТОЯННА ПРОИЗВОДИТЕЛНА СИЛА НА ТРУДА,
ПРОМЕНЛИВА ИНТЕНЗИВНОСТ НА ТРУДАНарастващата интензивност на труда предполага увеличено изразходване на труд в един и същ период от време. Затова по-интензивният работен ден се въплъщава в повече продукти, отколкото по-малко интензивният работен ден със също такава продължителност. Наистина при увеличена производителна сила един и същ работен ден дава и повече продукти. Но в последния случай стойността на единица продукт спада, защото струва по-малко труд, отколкото преди, а в първия случай тя остава неизменена, защото продуктът струва също толкова труд, както и преди. Броят на продуктите тук расте, без да спада тяхната цена. С техния брой расте и сумата на техните цени, докато в другия случай същата стойностна сума се изразява само в нараснала маса продукти. Така че при еднакъв брой часове по-интензивният работен ден се въплъщава в по-голяма новопроизведена стойност, а следователно при неизменна стойност на парите — в повече пари. Неговата новопроизведена стойност се изменя заедно с отклонението на неговата интензивност от нейното нормално обществено равнище. Така че един и същ работен ден се изразява не както преди в постоянна, а в променлива новопроизведена стойност — напр. по-интензивният 12-часов работен ден — в 7 шилинга, в 8 шилинга и т. н., вместо в 6 шилинга, както е при 12-часовия работен ден с обикновена интензивност. Ясно е: ако новопроизведената стойност на работния ден се изменя напр. от 6 на 8 шилинга, тогава двете части на тази новопроизведена стойност — цената на работната сила и принадената стойност — могат едновременно да нарастват било в еднаква, било в различна пропорция. Цената на работната сила, както и принадената стойност могат едновременно да нараснат от 3 на 4 шилинга, ако новопроизведената стойност се повиши от 6 на 8 шилинга. Тук нарастването на цената на работната сила не включва по необходимост повишаване на тази цена над стойността. Напротив, то може да бъде придружено със спадането ѝ под[*1] стойността. Това става винаги, когато покачването на цената на работната сила не компенсира нейното ускорено изхабяване.
Знае се, че — независимо от временни изключения — едно изменение в производителността на труда предизвиква изменение във величината на стойността на работната сила, а следователно и във величината на принадената стойност само когато продуктите на разглеждания отрасъл на промишлеността влизат в кръга на обикновената консумация на работника. Тази граница тук отпада. Все едно дали величината на труда се изменя екстензивно или интензивно, на изменението в нейната величина отговаря изменение във величината на нейната новопроизведена стойност, независимо от природата на предметите, в които се въплъщава тази стойност.
Ако интензивността на труда се покачеше едновременно и равномерно във всички отрасли на промишлеността, тогава новата, по-висока степен на интензивност би станала обикновена, нормална обществена степен и с това би престанала да се бори за екстензивна величина. Но дори и тогава средните степени на интензивността на труда у различните нации биха останали различни и поради това биха изменяли приложението на закона на стойността към различните национални работни дни. По-интензивният работен ден на една нация се изразява в по-голяма парична сума, отколкото по-малко интензивният работен ден на друга нация12).
III. ПРОИЗВОДИТЕЛНА СИЛА
И ИНТЕНЗИВНОСТ НА ТРУДА — ПОСТОЯННИ,
РАБОТЕН ДЕН — ПРОМЕНЛИВРаботният ден може да се измени в две посоки. Той може да бъде скъсяван или удължаван.
1. Скъсяването на работния ден при дадените условия, т. е. при неизменна производителна сила и интензивност на труда, оставя непроменена стойността на работната сила, а следователно и необходимото работно време. То скъсява принадения труд и принадената стойност. Заедно с абсолютната величина на последната спада и нейната относителна величина, т. е. нейната величина по отношение на неизменната величина на стойността на работната сила. Капиталистът може да се обезщети само като смъкне нейната цена под нейната стойност.
Всички традиционни фрази против скъсяването на работния ден предполагат, че това явление се извършва при приетите тук обстоятелства, докато в действителност, наопаки, изменението в производителността и интензивността на труда или предшества скъсяването на работния ден, или непосредствено следва подир него.13)
2. Удължаване на работния ден: Нека необходимото работно време е 6 часа, т. е. стойността на работната сила 3 шилинга, и нека също тъй принаденият труд е 6 часа, т. е. принадената стойност 3 шилинга. В такъв случай целият работен ден е 12 часа и се изразява в новопроизведена стойност от 6 шилинга. Ако работният ден бъде удължен с 2 часа и ако цената на работната заплата остане непроменена, то заедно с абсолютната расте и относителната величина на принадената стойност. Макар че величината на стойността на работната сила остава абсолютно непроменена, тя относително спада. При условията, дадени в точка I, относителната величина на стойността на работната сила не можеше да се изменя без изменение на нейната абсолютна величина. Тук, напротив, изменението на относителната величина на стойността на работната сила е резултат от изменението на абсолютната величина на принадената стойност.
Тъй като новопроизведената стойност, в която се изразява работният ден, расте заедно с удължаването на самия работен ден, цената на работната сила и принадената стойност могат едновременно да растат било с еднакъв, било с нееднакъв прираст. Следователно този едновременен растеж е възможен в два случая: при абсолютно удължаване на работния ден и при растяща интензивност на труда без такова удължаване.
При удължен работен ден цената на работната сила може да падне под нейната стойност, макар номинално да остава неизменна или дори да се повиши. А именно, както си спомня читателят, еднодневната стойност на работната сила се изчислява по нейната средна нормална продължителност, т. е. по нормалната дълготрайност на живота на работника и по съответното нормално за човешката природа превръщане на жизнена субстанция в движение14). По-голямото изхабяване на работната сила, неразделно свързано с удължаването на работния ден, може до известна точка да бъде компенсирано с по-голямо възстановяване на загубите на организма. Отвъд тази точка изхабяването расте в геометрична прогресия и същевременно се разрушават всички нормални условия за възпроизвеждане и функциониране на работната сила. Цената на работната сила и степента на нейната експлоатация престават да бъдат съизмерими величини.
IV. ЕДНОВРЕМЕННИ ИЗМЕНЕНИЯ В ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА,
ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ТРУДАОчевидно тук са възможни множество комбинации. Могат едновременно да се изменят и трите или които и да било два фактора, а третият да остава неизменен. Те могат да се изменят в еднаква или нееднаква степен, в една и съща или в противоположна посока — и затова техните изменения могат отчасти или изцяло да се компенсират. Но анализът на всички възможни случаи е лесен след обясненията, които дадохме в точки I, II и III. Резултатът на всяка възможна комбинация се намира, когато разглеждаме подред всеки фактор като променлив, а другите — като постоянни. Затова тук само накратко отбелязваме два важни случая.
1) Намаляваща се производителна сила на труда при едновременно удължаване на работния ден.
Ако тук говорим за намаляваща се производителна сила на труда, става въпрос за ония отрасли на труда, чиито продукти определят стойността на работната сила, напр. за намаляване на производителната сила на труда поради увеличаващо се неплодородие на почвата и съответното поскъпване на земеделските продукти. Нека работният ден е 12-часов, а неговата новопроизведена стойност — 6 шилинга, от които половината да възстановява стойността на работната сила, а другата половина да образува принадена стойност. Работният ден се разпада следователно на 6 часа необходим труд и 6 часа принаден труд. Нека поради поскъпването на земеделските продукти стойността на работната сила се повиши от 3 на 4 шилинга, следователно и необходимото работно време — от 6 на 8 часа. Ако работният ден остава неизменен, принаденият труд ще спадне от 6 на 4 часа, а принадената стойност — от 3 на 2 шилинга. Ако работният ден бъде удължен с 2 часа, т. е. от 12 на 14 часа, принаденият труд ще остане 6 часа, принадената стойност — 3 шилинга, но нейната величина ще спадне в сравнение със стойността на работната сила, измервана по необходимия труд. Ако работният ден бъде удължен с 4 часа, от 12 на 16 часа, пропорционалните величини на принадената стойност и на стойността на работната сила, на принадения труд и на необходимия труд ще останат неизменени, но абсолютната величина на принадената стойност ще нарасне от 3 на 4 шилинга, тази на принадения труд от 6 на 8 часа, следователно с 1/3, или с 33 1/3%. Значи при намаляваща се производителна сила на труда и при едновременно удължаване на работния ден абсолютната величина на принадената стойност може да остане неизменена, а нейната относителна величина да спадне; нейната относителна величина може да остане неизменена, а абсолютната ѝ величина да расте и, най-сетне, в зависимост от степента на удължаването на работния ден могат да растат и двете.
През периода от 1799 до 1815 г. покачването на цените на средствата за живот в Англия е довело до номинално повишаване на работната заплата, макар че действителната работна заплата, изразена в средства за живот, е спаднала. Оттук Уест и Рикардо са заключили, че намаляването на производителността на земеделския труд би причинило спадане на нормата на принадената стойност, и са превърнали това предположение, което е съществувало само в тяхната фантазия, в изходна точка на важни анализи на относителните количествени отношения между работна заплата, печалба и поземлена рента. Но в действителност благодарение на повишената интензивност на труда и наложеното удължаване на работното време принадената стойност тогава е нараснала абсолютно и относително. Това е бил периодът, когато безмерното удължаване на работния ден е придобило правото на гражданство15), период, който специално се характеризира с ускорено нарастване на капитала, от една страна, и на пауперизма — от друга16).
2) Увеличаваща се интензивност и производителна сила на труда при едновременно скъсяване на работния ден.
Повишената производителна сила на труда и неговата нарастваща интензивност действат еднообразно, в една посока. И двете увеличават масата на продуктите, която се добива в даден откъс от време. Следователно и двете скъсяват оная част на работния ден, която е необходима на работника, за да произведе своите средства за живот или техния еквивалент. Абсолютната минимална граница на работния ден се образува изобщо от тази негова необходима, макар и поддаваща се на скъсяване съставна част. Ако целият работен ден бъде свит до тази съставна част, тогава би изчезнал и принаденият труд, което е невъзможно при режима на капитала. Премахването на капиталистическата форма на производство дава възможност да се ограничи работният ден до необходимия труд. Но областта на последния, при равни други условия, би разширила своя обем. От една страна — защото жизнените условия на работника биха станали по-богати и неговите жизнени потребности по-големи. От друга страна — към необходимия труд би спадала част от сегашния принаден труд, а именно този труд, който е необходим за образуване на обществения резервен фонд и фонда на натрупването.
Колкото повече расте производителната сила на труда, толкова повече може да бъде скъсен работният ден, а колкото повече се скъсява работният ден, толкова повече може да нараства интензивността на труда. От обществена гледна точка производителността на труда расте наред с неговото икономисване. Последното включва не само икономисването на средствата за производство, но и избягването на всеки безполезен труд. Докато капиталистическият начин на производство налага икономии във всяко индивидуално предприятие, неговата анархистична система на конкуренция поражда най-безмерно прахосване на обществените средства за производство и на работните сили, наред с безброй функции, сега необходими, но излишни сами по себе си.
При дадена интензивност и производителна сила на труда онази част от обществения работен ден, която е необходима за материалното производство, е толкова по-къса, а следователно онази част от времето, която е извоювана за свободна умствена и обществена дейност на индивидите, е толкова по-голяма, колкото по-равномерно е разпределен трудът между всички трудоспособни членове на обществото, колкото по-малко един слой от обществото може да стоварва върху друг слой природната необходимост от труд. Абсолютна граница за скъсяването на работния ден от тая гледна точка е всеобщността на труда. В капиталистическото общество се създава свободно време за една класа чрез превръщането на целия живот на масите в работно време.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
9б) Тук естествено е изключен и случаят, разгледан на стр. 281 [стр. 328-329 на настоящия том]. {Бележка към 3 изд. Ф Е.}
10) Към този трети закон Мак-Кълък покрай другото е направил и глупавата прибавка, че принадената стойност може да се повишава и без да спада стойността на работната сила — чрез премахване на данъците, които капиталистът е плащал по-рано. Премахването на такива данъци абсолютно никак не изменя количеството принадена стойност, което индустриалният капиталист изсмуква преди всичко от работника. То променя само пропорцията, в която той туря в своя собствен джоб придадената стойност или трябва да я дели с трети лица. Значи то никак не променя отношението между стойността на работната сила и принадената стойност. Така че изключението на Мак-Кълък доказва само, че той не е разбирал самото правило — беда, която му се случва при вулгаризирането на Рикардо също тъй често, както на Ж. Б. Сей при вулгаризирането на А. Смит.
11) „Когато се извършва изменение в производителността на индустрията, така че с дадено количество труд и капитал се произвежда повече или по-малко, тогава делът на работната заплата може чувствително да се измени, докато количеството, в което е изразен този дял, си остава същото, или количеството може да се измени, докато делът остава неизменен.“ ([J. Cazenove.] „Outlines of Political Economy etc.“, P. 67).
12) „При равни други условия английският фабрикант за определено време може да извлече значително по-голямо количество труд, отколкото чуждестранният фабрикант — толкова, че да балансира разликата на работните дни между 60 часа седмично тук и 72 или 80 часа другаде.“ („Reports of lnsp. of Fact. for 31st October 1855“, p. 65). Едно по-голямо законодателно скъсяване на работния ден в континенталните фабрики би било най-безпогрешното средство за намаляване на тази разлика между континенталния и английския работен час.
13) „Има компенсиращи обстоятелства... които бяха изкарани наяве при приложението на закона за десетчасовия работен ден.“ („Reports of lnsp. of Fact. for 31st October 1848“, p. 7).
14) „Количеството труд, което даден човек е вложил в течение на 24 часа, може да бъде приблизително определено, като се изследват химическите изменения, които са се извършвали в неговото тяло, тъй като изменените форми на материята показват преходния разход на двигателна сила.“ (Grove, „On the Correlation of Phisycal Forces“).
15) „Житото и трудът рядко крачат съвсем успоредно, но има явна граница, отвъд която те не могат да бъдат разделени. С оглед на необикновените усилия на трудещите се класи в периоди на поскъпване и на предизвикваното от него спадане на работната заплата, споменато в показанията (именно пред парламентарните следствени комисии от 1814-1815 г.), трябва да се изтъкне, че тези усилия са твърде доходни за отделни лица и сигурно облагоприятстват нарастването на капитала. Но нито един хуманен човек не ще пожелае да ги види постоянни и неизменно продължавани. Те са крайно похвални като временни облекчения; но ако бъдат прилагани постоянно, биха се получили също такива последици, както ако населението на една страна би се умножило до крайните предели, допустими от неговите средства за прехрана.“ (Malthus, „Inquiry into the Nature and Progress of Rent“, London, 1815, p. 48, бележката). Малтус тук набляга на удължаването на работния ден, което именно е описано и на друго място в неговия памфлет, докато Рикардо и други, изправени пред най-крещящи факти, поставят в основата на всичките си изследвания постоянната величина на работния ден. Но консервативните интереси, чийто слуга е бил Малтус, са му пречили да види, че безмерното удължаване на работния ден, наред с необикновеното развитие на машините и на експлоатацията на женския и детския труд, неизбежно е направило „излишна“ една голяма част от работническата класа, особено след прекратяването на военновременното търсене и английския монопол на световния пазар. Естествено много по-удобно е било и много повече е отговаряло на интересите на господстващите класи, на които Малтус кади тамян с чисто попско усърдие — това „свръхнаселение“ да се обяснява с вечните закони на природата, отколкото само с историческите природни закони на капиталистическото производство.
16) „Една основна причина за нарастването на капитала през време на войната се крие в по-големите усилия, а може би и в по-големите лишения на трудещите се класи, които са най-многобройни във всяко общество. Принудени от условията, голям брой жени и деца бяха заставени да идат на работа; а тези, които и по-рано са били работници, по същата причина бяха принудени да посветят по-голяма част от времето си за увеличение на производството.“ („Essays on Political Economy in whiсh are illustrated the Principal Causes of the Present National Distress“, London, 1839, p. 248).
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА
[*1] В оригинала, изглежда при печатането, е пропусната думата „под“. Ред.