Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

ОТДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
Производството на относителна
принадена стойност

Глава дванадесета
Разделение на труда и манифактура

1. ДВОЯК ПРОИЗХОД НА МАНИФАКТУРАТА

Кооперацията, почиваща на разделението на труда, си създава своя класическа форма в манифактурата. Като характерна форма на капиталистическия производствен процес тя господства през същинския манифактурен период, който се простира приблизително от средата на XVI век до последната третина на XVIII век.

Манифактурата възниква по двояк начин.

В първия случай биват обединени в една работилница, под командата на един и същ капиталист, работници от разнородни, самостоятелни занаяти, през чиито ръце трябва да премине даден продукт, докато стане съвсем готов. Напр. една карета е била първоначално общ продукт на труда на голям брой независими занаятчии, като колар, сарач, шивач, железар, медникар, стругар, сърмаджия, стъклар, бояджия, лакировач, златар и т. н. Каретната манифактура обединява всички тези различни занаятчии в една работилница, дето те съвместно извършват своята работа. Наистина една карета не може да се позлатява, преди да бъде направена. Но ако едновременно се правят много карети, част от тях могат постоянно да се намират във фазата на позлатяването, докато друга част преминава през другите, по-раншни фази на производствения процес. Дотук ние още стоим на почвата на простата кооперация, която намира в готов вид своя човешки и вещен материал. Но твърде скоро настъпва съществена промяна. Шивачът, железарят, медникарят и т. н., които вече са заети само в каретното производство, малко по малко загубват заедно с навика и способността си да изпълняват своя стар занаят в целия му обем. От друга страна, тяхната сегашна едностранчива дейност вече добива такава форма, която е най-целесъобразна за тази стеснена сфера на действие. Първоначално каретната манифактура е представлявала комбинация на самостоятелни занаяти. Постепенно каретното производство се разделя на своите различни частични операции, всяка от които се кристализира като изключителна функция на един работник, а тяхната съвкупност се изпълнява от сдружението на тези частични работници. Текстилната манифактура и цял ред други манифактури са възникнали също така чрез комбинирането на различни занаяти под командата на един и същ капитал26).

Но манифактурата възниква и по противоположен път. Един и същ капитал едновременно обединява в една обща работилница много занаятчии, които извършват една и съща или еднородна работа, напр. правят хартия или букви, или игли. Това е кооперация в най-простата ѝ форма. Всеки от тези занаятчии (може би с по един или двама калфи) изработва цялата стока, т. е. последователно извършва всичките различни операции, необходими за нейното изработване. Той продължава да работи по своя стар занаятчийски начин. Но външните обстоятелства скоро налагат да се използва по друг начин концентрираността на работниците в едно здание и едновременността на тяхната работа. Напр. за определен срок трябва да се приготви по-голямо количество готова стока. Тогава работата се разпределя. Вместо един и същ занаятчия да извършва последователно различните операции, тези операции се отделят една от друга, изолират се, разполагат се пространствено една до друга, като всяка от тях се отрежда на отделен занаятчия и коопериращите заедно и едновременно извършват всички тези операции. Това случайно разпределение се повтаря, проявява свойствените си предимства и малко по малко се кристализира в систематическо разделение на труда. От индивидуален продукт на един самостоятелен занаятчия, който извършва разновидни операции, стоката се превръща в обществен продукт на сдружение от занаятчии, всеки от които постоянно извършва една и съща частична операция. Същите операции, които са се преливали една в друга като последователни действия на немския цехов производител на хартия, се превръщат в холандската книжна манифактура в самостойни, паралелно протичащи частични операции на много коопериращи работници. Нюрнбергският цехов майстор-иглар образува основния елемент на английската игларска манифактура. Но докато онзи майстор-иглар последователно е произвеждал една след друга може би 20 различни операции, в английската манифактура работят едновременно 20 майстори, като всеки от тях изпълнява само една от 20-те операции, които в резултат на опита са били още повече разчленени, изолирани и обособени като изключителни функции на отделни работници.

И тъй, произходът на манифактурата, нейният развой от занаята е двояк. От една страна, тя изхожда от комбинацията на разнородни, самостоятелни занаяти, които до такава степен губят своята самостоятелност и стават едностранчиви, че вече се превръщат в допълващи се една друга частични операции в производствения процес на една и съща стока. От друга страна, тя изхожда от кооперирането на еднородни занаятчии, разлага техния един и същ индивидуален занаят на неговите различни обособени операции и изолира и обособява тези операции до такава степен, че всяка от тях става изключителна функция на един отделен работник. Така че, от една страна, манифактурата въвежда или доразвива разделението на труда в даден производствен процес, а от друга — комбинира занаяти, които по-рано са били самостоятелни.

Но каквато и да е нейната особена изходна точка, крайната ѝ форма е винаги една и съща — един производствен механизъм, чиито органи са хора.

За правилното разбиране на разделението на труда в манифактурата е важно да се имат предвид следните точки. Преди всичко разчленяването на производствения процес на неговите отделни фази тук напълно съвпада с разлагането на дадена занаятчийска дейност на нейните различни частични операции. Независимо от това, дали операцията е сложна или проста, нейното изпълнение си остава занаятчийско и затова зависи от силата, сръчността, бързината и увереността на отделния работник, от неговото умение да манипулира със своя инструмент. Занаятът си остава основа. Тая тясна техническа база изключва действително научния анализ на производствения процес, тъй като всеки частичен процес, през който преминава продуктът, трябва да бъде изпълнен като частична занаятчийска работа. Именно защото занаятчийската сръчност си остава основа на производствения процес, всеки отделен работник се прикрепва изключително към една частична функция и неговата работна сила се превръща през целия му живот в орган на тази частична функция. Най-сетне, това разделение на труда представлява само по себе си особен вид кооперация и много от неговите предимства произтичат от общата същност на кооперацията изобщо, а не от тази нейна особена форма.

 

2. ЧАСТИЧНИЯТ РАБОТНИК И НЕГОВИЯТ ИНСТРУМЕНТ

Ако направим по-подробен анализ, ще ни стане преди всичко ясно, че един работник, който цял живот извършва една и съща проста операция, превръща цялото си тяло в неин автоматично едностранен орган и затова изразходва за извършването ѝ по-малко време, отколкото занаятчията, който последователно извършва цял ред операции. Комбинираният сборен работник, който образува живия организъм на манифактурата, се състои само от такива едностранни частични работници. Затова, в сравнение със самостоятелния занаят, тук за по-малко време се произвежда повече, т. е. повишава се производителната сила на труда27). Методът на частичния труд се усъвършенства вследствие на това, че този труд става самостоятелна, изключителна функция на едно лице. Постоянното повтаряне на една и съща ограничена операция и концентрирането на вниманието върху тази ограничена операция научават от опит работника да достига желания полезен резултат с най-малко изразходване на сили. А тъй като винаги живеят едновременно и работят съвместно в едни и същи манифактури различни работнически поколения, придобитите по този начин технически похвати скоро се затвърдяват, натрупват се и се предават от поколение на поколение28).

Манифактурата създава виртуозността на частичния работник, като възпроизвежда вътре в работилницата и системно довежда до крайност самораслото разделение на занаятите, което тя е заварила в обществото. От друга страна, фактът, че тя превръща частичния труд в доживотна професия на един човек, отговаря на стремежа на предишните общества да правят занаятите наследствени, да им придават неподвижни, закостенели форми на касти или на цехове, когато определени исторически условия създават известно непостоянство на индивидите, което противоречи на кастовия режим. Кастите и цеховете възникват под влиянието на един и същ естествен закон, който регулира разделението на растенията и животните на видове и разновидности, само че на известна степен от развитието наследствеността на кастите или изключителността на цеховете се декретира като обществен закон.29)

„Финесът на муселина от Дака, красотата и трайността на боите на басмите и другите материи от Коромандел никога не са били надминати. И въпреки това те се произвеждат без капитал, без машини, без разделение на труда, в тяхното производство не се прилага нито един от ония методи, които дават толкова много предимства на европейската фабрикация. Тъкачът там е изолиран индивид, който изготвя тъканта по поръчка на някой клиент и работи на тъкачен стан от най-проста конструкция, понякога съставен само от дървени, грубо сглобени бичмета. Той дори няма приспособление за опъване на основата; затова станът трябва да остане разтегнат по цялата си дължина и става тъй безформен и дълъг, че за него няма място в колибата на производителя, който поради това трябва да върши своята работа под открито небе, където всяка неблагоприятна промяна на времето я прекъсва."30)

Само необикновената сръчност, натрупана от поколение на поколение и предавана по наследство от баща на син, придава на индуса, подобно на паяка, тази виртуозност. И все пак — в сравнение с мнозинството манифактурни работници — този индийски тъкач извършва много сложна работа.

Един занаятчия, който извършва последователно различните частични процеси от производството на един продукт, трябва постоянно да сменя ту мястото, ту инструментите. Преходът от една операция към друга прекъсва процеса на неговата работа и образува един вид пори в неговия работен ден. Тези пори се свиват, когато той цял ден непрекъснато извършва една и съща операция, или изчезват дотолкова, доколкото се намалява променливостта на неговите операции. Повишената производителност на труда тук се дължи или на увеличеното изразходване на работна сила в даден период от време, т. е. на растяща интензивност на труда, или на намаление на непроизводителното изразходване на работна сила. Защото излишното изразходване на сили, което се налага при всеки преход от покой към движение, се компенсира от по-голямата продължителност на труда при веднъж достигнатата нормална бързина. От друга страна, непрекъснатата монотонност на работата отслабва напрегнатостта на вниманието и пъргавината на жизнената енергия, която в промяната на дейността намира и почивка, и възбуда.

Производителността на труда зависи не само от виртуозността на работника, но и от съвършенството на неговите инструменти. Инструменти от един и същ вид, като инструменти за рязане, пробиване, бутане, удряне и т. н., се употребяват в различни трудови процеси, а и в един и същ трудов процес един и същ инструмент служи за различни операции. Но щом различните операции на един трудов процес бъдат отделени една от друга и всяка частична операция получи в ръцете на частичния работник колкото може по- съвършена, а следователно и изключителна форма, възниква необходимостта и от промяна на инструментите, които дотогава са служили за различни цели. Изменението на тяхната форма става въз основа на опита, който показва какви особени трудности са се пораждали поради непроменената им форма. Характерна за манифактурата е диференциацията на работните инструменти, чрез която инструменти от един и същ вид получават трайни форми, отделни за всяко тяхно отделно приложение, и тяхната специализация, благодарение на която всеки такъв специален инструмент действува с пълен капацитет само в ръцете на специфичния частичен работник. Само в Бирмингам се произвеждат около 500 разновидни чукове, като не само всеки от тях служи за особен производствен процес, но често има и известен брой разновидности, които служат само за различни операции в един и същ процес. Манифактурният период опростява, подобрява и разнообразява оръдията на труда, като ги приспособява към изключителните специализирани функции на частичните работници31). С това той създава една от материалните предпоставки на машините, които представляват комбинация от прости инструменти.

Частичният работник и неговият инструмент образуват простите елементи на манифактурата. Нека се обърнем сега към манифактурата като цяло.

 

3. ДВЕТЕ ОСНОВНИ ФОРМИ НА МАНИФАКТУРАТА —
ХЕТЕРОГЕННА МАНИФАКТУРА И ОРГАНИЧНА МАНИФАКТУРА

По своята структура манифактурата се разделя на две основни форми, които, макар и понякога да се срещат в смесен вид, все пак образуват два съществено различни вида и играят съвсем различни роли, особено при по-късното превръщане на манифактурата в едра машинна промишленост. Този двоен характер произтича от самата природа на продукта. Последният или се образува чрез чисто механично сглобяване на самостоятелни частични продукти, или дължи своята готова форма на редица свързани помежду си процеси и манипулации.

Един локомотив напр. се състои от повече от 5000 самостоятелни части. Само че той не може да служи за пример на първия вид манифактура, тъй като е създание на едрата промишленост. Но като прекрасен пример можем да вземем часовника, с който и Уилям Пети илюстрира манифактурното разделение на труда. От индивидуално произведение на един нюрнбергски занаятчия часовникът се е превърнал в обществен продукт на безброй частични работници като: работник на недообработени механизми, работник на пружини, на циферблати, на спирали, на дупчени камъни и анкърови палети, на стрелки, на капаци, на винтчета, златар с много подразделения, като например работник на колелца (и то поотделно на месингови и стоманени колелца), на пиньони, на механизма на стрелките, acheveur de pignon (прикрепява колелцата към зъбните лагери, полира фасцетите), работник на игли-оси, planteur de finissage (поставя различните колела и лагери в механизма), finisseur de barillet (доизрязва зъбците, дава нужната ширина на дупките, здраво закрепява частите), работник на анкърови функции, а при цилиндровите функции —  такъв и на цилиндрови функции, работник на ешапманни колела, на баланси, на ракети (механизма за регулиране на часовника), planteur d’échappement (същинския производител на анкърови функции [начертава и поставя осите на ешапмана]), след това repasseur de barillet (окончателно довършва поставянето на пружините и на механизма), полировач на стоманените части, полировач на колелцата, полировач на винтчетата, рисувач на цифри, работник на циферблати (разтопява емайла върху медната плочка), fabricant de pendants (прави само дръжката на капаците), finisseur de charnière (втиква месинговия шарнирен щифт в кутията), faiseur de secret (поставя пружините, чрез освобождаването на които отскачат капаците), гравьор, ciseleur [резбар], polisseur de boîte (полировач на капаците) и т. н. и т. н. и най-накрая — repasseur, който сглобява целия часовник и го предава пуснат в ход. Само малко части от часовника минават през различни ръце. И всички тези membra disjecta [разпръснати членове][118] се събират в ония ръце, които най-сетне ги свързват в цялостен механизъм. Поради това чисто външно отношение на готовия продукт към неговите разнородни елементи тук, както и при други подобни произведения, комбинацията на частичните работници в една и съща работилница е нещо случайно. Самите частични работи пак могат да се упражняват като независими един от друг занаяти, както е в кантоните Во и Нюшател, докато напр. в Женева има големи часовникарски манифактури, т. е. непосредствена кооперация на частични работници под командата на един капитал. Но и в последния случай циферблати, пружини и капаци рядко се изготвят в самата манифактура. Комбинираното манифактурно производство в този случай е доходно само при изключителни условия, тъй като между работниците, които работят в къщи, конкуренцията е най-голяма, раздробяването на производството на маса хетерогенни процеси дава слаба възможност за съвместно използване на средства на труда, а при разхвърлена фабрикация капиталистът пести разхода за работилници и т. н.32) Впрочем и положението на тия частични работници, които работят вкъщи, но не за себе си, а за даден капиталист (fabricant, établisseur), е съвсем различно от онова на самостоятелния занаятчия, който работи само за своите собствени клиенти33).

Вторият вид манифактура, нейната завършена форма, произвежда продукти, които преминават през много свързани помежду си фази на развитие, през редица последователни процеси, както напр. в манифактурата за шевни игли, в която телът преминава през ръцете на 72 и дори на 92 специфични частични работници.

Доколкото тази манифактура комбинира първоначално разпръснати занаяти, тя намалява пространственото разстояние между отделните производствени фази на продукта. Скъсява се времето за преминаването на продукта от един стадий в друг, както и трудът, нужен за тези преминавания34). По този начин се постига по-голяма производителност на труда в сравнение със занаята, като повишаването на производителността произтича от кооперативния характер на манифактурата изобщо. От друга страна, присъщият на манифактурата принцип на разделение на труда води към изолиране на различните производствени фази, които се обособяват едни спрямо други като съответни видове частичен занаятчийски труд. Установяването и поддържането на взаимната връзка между изолираните функции изисква постоянно пренасяне на продукта от едни ръце в други и от един процес в друг. От гледна точка на едрата промишленост това обстоятелство се явява като характерна за манифактурата ограниченост, която повишава разходите и произтича от самия принцип на манифактурата35).

Ако разгледаме определено количество суров материал, напр. парцали [в книжната манифактура] или тел [в игларската манифактура], ще видим, че в ръцете на различните частични работници този материал последователно преминава цяла редица производствени фази, докато приеме окончателната си форма. Ако, напротив, разгледаме работилницата като един цялостен механизъм, ще видим, че суровият материал едновременно се намира във всичките свои производствени фази. С една част от своите многобройни, въоръжени с инструменти ръце сборният работник — който е съставен от частични работници — изтегля тела, докато в същото време вдруги свои ръце и оръдия го изправя, с други го реже, изостря и т. н. От последователни по време различните степенувани процеси се превръщат в пространствено паралелни процеси. Това позволява да се получи за едно и също време повече готова стока36). Наистина споменатата по-горе едновременност произтича от общата кооперативна форма на целокупния процес, но манифактурата не само заварва в готов вид условията за кооперация, но и отчасти сама ги създава чрез разчленяването на занаятчийската дейност. От друга страна, тя постига тази обществена организация на трудовия процес само чрез приковаване на един и същ работник към един и същ детайл.

Тъй като частичният продукт на всеки частичен работник е същевременно само отделен стадий от развитието на един и същ продукт, то един работник доставя на другия, или една група работници — на другата, нейния суров материал. Резултатът от труда на единия съставя изходен пункт за труда на другия. Така че в този случай един работник непосредствено дава работа на друг. Работното време, необходимо за постигане на набелязания полезен ефект във всеки частичен процес, се установява от опит и целокупният механизъм на манифактурата почива върху предпоставката, че в дадено работно време трябва да бъде постигнат даден резултат. Само при тази предпоставка различните, допълващи се един друг трудови процеси могат да се извършват непрекъснато и паралелно по време и пространство. Ясно е, че тази непосредствена взаимна зависимост между отделните работи, а следователно и между работниците заставя всеки отделен работник да употребява за своята функция само необходимото работно време и по този начин създава съвсем друга непрекъснатост, еднообразност, правилност, ред37) и особено интензивност на труда, отколкото при независимия занаят или дори при простата кооперация. Законът, според който за производството на дадена стока трябва да бъде изразходвано само обществено-необходимото работно време, се проявява при стоковото производство изобщо като външна принуда на конкуренцията, защото, повърхностно казано, всеки отделен производител трябва да продава своята стока по нейната пазарна цена. Напротив, при манифактурата изготвянето на дадено количество продукт в дадено работно време става технически закон на самия производствен процес38).

Но различните операции изискват нееднакви периоди от време и затова в еднакви периоди от време доставят нееднакви количества частични продукти. Така че ако един и същ работник трябва ден след ден да извършва постоянно една и съща операция, то за различните операции трябва да работят различен брой работници. Така напр. в букволеярната манифактура леярят излива на час 2000 букви, друг изважда от формата 4000, а трети полира 8000 букви, така че на един полировач трябва да има двама изваждачи и четирима леяри. Тук принципът на кооперацията се връща към своята най-проста форма, към едновременно прилагане на труда на много работници, изпълняващи еднородна работа, само че вече като израз на едно органично съотношение. Така че манифактурното разделение на труда не само опростява и разнообразява качествено различните органи на обществения сборен работник, но създава и едно математически трайно съотношение между количествените размери на тези органи, т. е. между относителния брой на работниците или между относителната величина на работните групи за всяка отделна функция. Заедно с качественото разчленение то развива и количествените норми и пропорции на обществения трудов процес.

Щом за даден мащаб на производството е установено от опит най-подходящото числено съотношение на различните групи от частични работници, то този мащаб може да бъде разширен само като се вземе едно кратно число за всяка отделна група работници39). Към това се прибавя и фактът, че един и същ индивид еднакво добре може да изпълнява известни видове работи и в по-голям, и в по-малък обем — напр. труда на върховен надзор, пренасянето на частични продукти от една производствена фаза в друга и т. и. Така че обособяването на тези функции или тяхното възлагане на специални работници става изгодно само при увеличение на броя на заетите работници, но това увеличение трябва веднага да обхване пропорционално всички групи.

Отделната група — известен брой работници, които изпълняват една и съща частична функция — се състои от еднородни елементи и образува особен орган на целокупния механизъм. Но в някои манифактури самата група е вече разчленен работнически организъм, докато целокупният механизъм се образува чрез повтарянето или умножаването на тези елементарни производителни организми. Да вземем напр. манифактурата на шишета. Тя се разпада на три съществено различни фази. Първо, подготвителната фаза: приготвяне на стъклодобивна смес, притуряне на пясък, вар и т. н. и разтопяване на тази смес на течна стъклена маса40). В тая първа фаза са заети различни частични работници: същото е и в заключителната фаза — изваждането на шишетата от пещите, тяхното сортиране, опаковането им и т. н. Между тези две фази се намира същинското стъкларство, или обработването на течната стъклена маса. На един и същ отвор на една пещ работи една група, която в Англия се нарича „hole“ (дупка) и се състои от един bottle maker [който прави шишета] или finisher [обработвач], един blower [надувач], един gatherer [събирач], един putter up или whetter off [нареждач] и един taker in [преносвач]. Тези петима частични работници образуват пет отделни органи на едно и също работно тяло, което може да действа само като единство, т. е. само чрез непосредствената кооперация на петимата. Ако един член от петчленното тяло липсва, то цялото тяло е парализирано. В една и съща стъклолеярна пещ има няколко отвора, в Англия напр. от 4 до 6, всеки от които съдържа по един глинен топилен тигел с разтопено стъкло и има своя работна група, съставена от същите пет специалности. Разчленението на всяка отделна група се основава тук непосредствено на разделението на труда, докато връзката между отделните еднородни групи е проста кооперация, предназначена за по-икономично използуване на едно от средствата за производство, в дадения случай стъклолеярната пещ. Такава стъкларска пещ с нейните 4-6 групи образува стъкларска работилница, а стъкларската манифактура обхваща няколко такива работилници заедно с техните приспособления и с работници за подготвителните и заключителните производствени фази.

Най-сетне, манифактурата — тъй като тя отчасти произлиза от комбинацията на различни занаятчии — може да се развие в комбинация от различни манифактури. Така напр. по-големите английски стъкларски фабрики сами фабрикуват своите глинени топилни тигели, защото от тяхното качество съществено зависи дали ще се получи сполучлив или несполучлив продукт. Тук манифактурата на едно от средствата за производство се свързва с манифактурата на продукта. И обратно, манифактурата на продукта също тъй може да бъде свързана с манифактури, за които самият продукт наново служи като суров материал или впоследствие се съединява с техните продукти. Така напр. манифактурата на оловно стъкло се среща комбинирана с шлифовалната на стъклото и с леярната на пиринч, като последната изготвя металически обковки на различни стъклени артикули. В такива случаи различните комбинирани манифактури образуват пространствено повече или по-малко разделени отделения на една целокупна манифактура и същевременно представляват независими един от друг производствени процеси, всеки от които си има свое собствено разделение на труда. Въпреки известните предимства, които предлага комбинираната манифактура, тя на собствена основа не постига действително техническо единство. Такова единство възниква едва при превръщането ѝ в машинно производство.

Манифактурният период, който бързо издига като съзнателен принцип намалението на необходимото за производството на стоката работно време41), развива спорадично и употребата на машини, особено за известни елементарни подготвителни процеси, които трябва да се извършват от много хора и при голямо изразходване на сила. Така напр. в книжната манифактура скоро започнали да смилат парцалите с мелници за хартия; а в металургията — да раздробяват рудите с механически трошачки42). В своята най-елементарна форма машината ни е завещана от римската империя в лицето на воденицата43). Занаятчийският период ни е завещал и великите открития на компаса, барута, книгопечатането и автоматичния часовник. Но и след това машината продължава, общо взето, да играе само оная второстепенна роля, която Адам Смит ѝ отрежда наред с разделението на труда44). Много важна роля е изиграла спорадичната употреба на машините в XVII век, тъй като тя е давала на великите математици от онова време практически опорни точки и стимули за създаването на модерната механика.

Специфичната машина на манифактурния период си остава самият сборен работник, комбиниран от множество частични работници. Различните операции, които производителят на една стока последователно извършва и които се сливат в едно цяло в процеса на неговия труд, изискват от него да прояви различни способности. В един случай той трябва да развие по-голяма сила, в друг — по-голяма сръчност, в трети — по-голямо внимание и т. н., но един и същ индивид не притежава всички тези качества в еднаква степен. След разделянето, обособяването и изолирането на различните операции работниците също се делят, класифицират и групират според техните преобладаващи способности. Докато техните природни особености образуват почвата, в която се вкоренява разделението на труда, то, от друга страна, манифактурата, веднъж въведена, развива работни сили, които по самата си природа са годни само за едностранчиви специални функции. Сборният работник сега вече притежава всички производителни качества в еднакво висока степен на виртуозност и при това ги изразходва най-икономично, понеже всичките си органи, индивидуализирани в отделни работници или групи от работници, той употребява изключително в техните специфични функции45). Едностранчивостта и дори несъвършенството на частичния работник образуват неговото достойнство като член на сборния работник46). Навикът към дадена едностранчива функция го превръща в неин орган, който работи с инстинктивна увереност, докато взаимната връзка на целокупния механизъм го заставя да работи с точността на машинна част47).

Тъй като различните функции на сборния работник могат да бъдат по-прости или по-сложни, по-груби или по-деликатни, то и неговите органи, индивидуалните работни сили, се нуждаят от различна по степен подготовка и поради това имат твърде различни стойности. Така че манифактурата развива една йерархия на работните сили, на която отговаря цяла стълба от работни заплати. Ако, от една страна, индивидуалният работник се приспособява към дадена едностранчива функция, с която се свързва за цял живот, то, от друга страна, различните работни операции също тъй се приспособяват към гореспоменатата йерархия на естествените и придобитите сръчности48). Но всеки производствен процес предполага известни прости движения, на които е способен всеки човек. И тези движения сега се откъсват от своята непостоянна връзка с по-съдържателните моменти на производствената дейност и се вкостеняват във вид на изключителни функции.

Затова манифактурата създава във всеки занаят, който тя обхваща, една класа на така наречените необучени работници, които организацията на занаятчийското производство строго е изключвала. Като развива до виртуозност едностранчивата специалност за сметка на способността към труд изобщо, манифактурата превръща в специалност и самата липса на всякакво развитие. Наред с йерархическото степенуване идва и простото деление на работниците на обучени и необучени. За последните отпадат разходите за обучение, а за първите тези разходи спадат в сравнение със занаятчията вследствие опростяването на функциите. И в двата случая спада стойността на работната сила49). Изключения има дотолкова, доколкото разлагането на трудовия процес създава нови свързващи функции, които при занаятчийското производство или никак не са съществували, или са съществували в ограничен размер. Относителното спадане на стойността на работната сила, което произлиза от отпадането или намалението на разходите за обучение, непосредствено означава по-голямо нарастване на стойността на капитала, защото всичко, което скъсява времето, необходимо за възпроизводството на работната сила, удължава частта на принадения труд.

 

4. РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА В МАНИФАКТУРАТА
И РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА В ОБЩЕСТВОТО

Ние разгледахме най-напред произхода на манифактурата, след това нейните прости елементи, частичния работник и неговия инструмент и накрай — нейния цялостен механизъм. Сега накратко ще засегнем отношението между манифактурното разделение на труда и общественото разделение на труда, което образува общата основа на всяко стоково производство.

Ако имаме предвид само самия труд, то разделението на общественото производство на неговите големи родове, като земеделие, промишленост и т. н., може да бъде означено като разделение на труда в общи линии [im Allgemeinen], разделението на тези родове на производството на видове и подвидове — като разделение на труда в частност [im Besonderen], а разделението на труда вътре в работилницата — като разделение на труда в подробности [im Einzelnen].50)

Разделението на труда в обществото и съответното ограничаване на индивидите в особени професионални сфери се развива, както и разделението на труда в манифактурата, от две противоположни изходни точки. В семейството50а) — а при по-нататъшно развитие и в рода — възниква едно естествено разделение на труда въз основа на разликите по пол и възраст, т. е. на чисто физиологична основа, и то разширява своята сфера с разширяването на обществения живот, с нарастването на населението и особено с появяването на конфликти между различните племена и подчиняването на едно племе от друго. От друга страна, както забелязах по-рано, размяната на продуктите се заражда в ония точки, където влизат в контакт различните семейства, родове, общини, тъй като в зачатъците на културата застават самостоятелно едни срещу други не отделни индивиди, а семейства, родове и т. н. Различни общинни формации намират в природата, която ги заобикаля, различни средства за производство и различни средства за живот. Затова те се различават по своя начин на производство, по своя начин на живот и по своите продукти. Именно това естествено възникнало различие предизвиква при контакта на общинните формации взаимната размяна на продуктите, а следователно и постепенното превръщане на тези продукти в стоки. Размяната не създава различия между сферите на производството, а привежда различните сфери във взаимни отношения и по този начин ги превръща в повече или по-малко зависими един от друг отрасли на целокупното обществено производство. Тук общественото разделение на труда възниква чрез размяната между първоначално различни, но независими една от друга сфери на производството. Там, където изходна точка съставя физиологичното разделение на труда, особените органи на непосредствено свързаното цяло се отделят един от друг, разпадат се — при което главен тласък на тоя процес на разпадане дава стоковата размяна с чужди общини — и се обособяват до точката, при която връзката между отделните видове труд се определя от размяната на продуктите като стоки. Това представлява в единия случай загубване на самостоятелността на по-рано самостоятелното, в другия — придобиване самостоятелност от по-рано несамостоятелното.

Основата на всяко развито и определено от стоковата размяна разделение на труда е отделянето на града от селото51). Може да се каже, че цялата икономическа история на обществото се свежда към движението на тази противоположност, върху която ние обаче тук няма да се спираме повече.

Както за разделението на труда в манифактурата материалната предпоставка се състои в наличността на известен брой едновременно заети работници, също тъй и за разделението на труда на обществото материалната предпоставка се състои в големината на населението и неговата гъстота, която тук замества натрупването на много хора в отделната работилница52). Впрочем тази гъстота е нещо относително. Една сравнително слабо населена страна с развити средства за съобщение има по-гъсто население, отколкото една по-населена страна с неразвити средства за съобщения и в тоя смисъл напр. северните щати на американския съюз са по-гъсто населени, отколкото Индия53).

Тъй като стоковото производство и стоковото обръщение представляват общата предпоставка на капиталистическия начин на производство, то манифактурното разделение на труда изисква, щото разделението на труда в обществото да е достигнало вече известна степен на развитие. И обратно, манифактурното разделение на труда с обратното си въздействие развива и разнообразява това обществено разделение на труда. Заедно с диференцирането на работните инструменти все повече и повече се диференцират и ония промишлени отрасли, които произвеждат тези инструменти54). Ако манифактурният начин на производство обхване някое производство, което дотогава е било свързано с други отрасли на промишлеността като главно или странично производство в тях и е било упражнявано от едни и същи производители, то незабавно настъпва разграничаване и взаимно обособяване. А ако манифактурният начин на производство обхване някоя отделна производствена фаза на една стока, то нейните различни производствени фази се превръщат в самостоятелни производства. Ние вече споменахме, че там, където готовият продукт представлява само механическо съединение на частични продукти, частичните операции могат на свой ред да се обособят в самостойни занаяти. За да се проведе по-пълно разделението на труда в една манифактура, даденият отрасъл на производството се разделя на различни, отчасти съвсем нови манифактури в зависимост от различието на неговите сурови материали или от различните форми, които може да приеме един и същ суров материал. Така още през първата половина на XVIII в. само във Франция са били произвеждани повече от 100 разновидни копринени материи, а в Авиньон напр. е съществувал закон, според който „всеки чирак трябва да се посвети само на един вид фабрикация и не бива едновременно да изучава изработването на няколко вида тъкани“.

Териториалното разделение на труда, което прикрепва определени отрасли на производството към определени области на една страна, получава нов тласък благодарение на манифактурния начин на производство, който използва всички видове особености55). Богат материал за разделението на труда в обществото доставят в манифактурния период разширяването на световния пазар и колониалната система, които спадат в кръга на общите условия за съществуване на общественото разделение на труда. Тук не е мястото да изтъкваме по-подробно как разделението на труда обхваща наред с икономическата и всички други сфери на обществото и навсякъде полага основата на онова развитие на професионализма, на специализацията и на онази ограниченост на човека, по повод на която още учителят на А. Смит А. Фергюсон възкликна: „Ние сме нация от илоти и между нас няма свободни хора!“56)

Обаче въпреки многобройните аналогии и взаимовръзки между разделението на труда в обществото и разделението на труда в една работилница, те все пак се различават не само по степен, но и по същество. Най-ярко изпъква без съмнение аналогията там, където една вътрешна връзка съединява различни производствени отрасли. Скотовъдецът напр. произвежда сурови кожи; кожарят превръща тези сурови кожи в обработени; обущарят превръща кожите в обуща. Всеки произвежда тук един полуфабрикат, а окончателната готова форма е комбинираният продукт на техните отделни видове труд. Към това се прибавят разнообразните отрасли на труда, които доставят средства за производство за скотовъдеца, кожаря и обущаря. Човек може да си въобрази заедно с А. Смит, че това обществено разделение на труда се различава от манифактурното само субективно, а именно само за наблюдателя, който при манифактурното производство с един поглед вижда пространствено обединени разнообразни частични операции, докато при общественото производство тяхната разпръснатост на големи пространства и големият брой на работниците, заети във всеки отделен отрасъл, замъгляват взаимната връзка57). Но кое установява връзката между независимите видове труд на скотовъдеца, кожаря, обущаря? Обстоятелството, че техните съответни продукти съществуват като стоки. А кое характеризира манифактурното разделение на труда? Това, че частичният работник не произвежда стоки58). Само общият продукт на частичните работници се превръща в стока58а). Разделението на труда в обществото се обуславя от покупката и продажбата на продуктите на различни отрасли на труда, а връзката между частичните видове труд в манифактурата — от продажбата на различни работни сили на един и същ капиталист, който ги употребява като комбинирана работна сила. Манифактурното разделение на труда предполага концентрация на средствата за производство в ръцете на един капиталист, а общественото разделение на труда — раздробяване на средствата за производство между многобройни, независими един от друг стокопроизводители. Докато в манифактурата железният закон за строго определените пропорции и отношения разпределя работническите маси между различните функции, то разпределението на стокопроизводителите и на техните средства за производство между различните обществени отрасли на труда се определя от капризната игра на случая и произвола. Наистина различните сфери на производството постоянно се стремят да се уравновесят, защото, от една страна, всеки стокопроизводител трябва да произвежда потребителна стойност, т. е. да задоволява дадена обществена потребност — като размерът на тези потребности е количествено различен и различните потребности са свързани помежду си в една естествена система, — а, от друга страна, законът за стойността на стоките определя каква част от цялото разполагаемо работно време обществото може да изразходва за производството на всеки отделен вид стока. Но тази постоянна тенденция на различните сфери на производството да се уравновесяват се проявява само като реакция против постоянното нарушаване на това равновесие. Правилото, което при разделението на труда в работилницата се следва a priori и планомерно, при разделението на труда в обществото действа само a posteriori [допълнително] като вътрешна сляпа естествена необходимост, която преодолява хаотичния произвол на стокопроизводителите и се възприема само като барометрични колебания на пазарните цени. Манифактурното разделение на труда предполага безусловния авторитет на капиталиста по отношение на работниците, които са само членове на принадлежащия му общ механизъм; общественото разделение на труда противопоставя един на друг независими стокопроизводители, които не признават никакъв друг авторитет освен този на конкуренцията, на принудата, която е резултат на борбата между техните взаимни интереси, също както в животинското царство bellum omnium contra omnes[119] е в по-голяма или по-малка степен условие за съществуване на всички видове. Затова същото това буржоазно съзнание, което прославя манифактурното разделение на труда — приковаването на работника за цял живот към една частична операция и безусловното подчиняване на частичните работници под властта на капитала — като такава организация на труда, която повишава неговата производителна сила, също тъй страстно охулва всеки съзнателен обществен контрол и всяко регулиране на обществения производствен процес като посегателство върху неприкосновените права на собствеността, върху свободата и самоопределящия се „гений“ на индивидуалния капиталист. Твърде характерно е, че най-силното възражение на вдъхновените апологети на фабричната система против всяка обща организация на обществения труд е това, че тя би превърнала цялото общество във фабрика.

Докато в обществото с капиталистически начин на производство анархията в общественото и деспотизмът в манифактурното разделение на труда взаимно се обуславят, то, напротив, по-ранните обществени форми, в които обособяването на занаятите се развива по естествен път, а след това се кристализира и, най-сетне, се закрепява чрез закон, представляват, от една страна, картината на планомерна и авторитарна организация на обществения труд, докато, от друга страна, съвсем изключват разделението на труда в работилницата или го развиват в миниатюрен мащаб, или пък само спорадично и случайно59).

Така напр. първобитните дребни индийски общинни формации, които отчасти още продължават да съществуват, почиват върху общо владение на земята, върху пряко съединение на земеделието със занаятите и върху твърдо установено разделение на труда, което служи като готов план и схема при основаването на нови общини. Всяка от тях съставя самозадоволяващо се производствено цяло, чиято област на производство обхваща от 100 до няколко хиляди акра. Главната маса от продуктите се произвежда за непосредствените собствени нужди на общината, а не като стоки, и затова и самото производство не зависи от разделението на труда в цялото индийско общество, което се обуславя от стоковата размяна. Само излишъкът от продукти се превръща в стока, и то отчасти едва след като влезе в ръцете на държавата, към която от незапомнени времена се стича определено количество продукти като натурална рента. В различни части на Индия съществуват различни форми на общинни формации. В най-простата си форма общината колективно обработва земята и разпределя продуктите между своите членове, докато всяко семейство се занимава с предене, тъкане и т. н. като домашно странично занятие. Наред с тая маса, която се занимава с еднороден труд, ние намираме „главата“ на общината, който съединява в едно лице съдия, полицай и бирник; книговодителя, който води отчетността по земеделието и кадастрира и регистрира всичко, което се отнася до земеделието; един трети чиновник, който преследва престъпниците и закриля и придружава от едно село до друго чужди пътници; граничаря, който пази границите на общината от съседните общини; надзорника на водата, който разпределя водата от обществените резервоари за нуждите на земеделието; брамина, който изпълнява функциите на религиозния култ; учителя, който учи децата на общината да четат и пишат върху пясъка; календарния брамин, който като астролог определя времето за сеитба и жътва, а също и благоприятното и неблагоприятното време за всички отделни земеделски работи; ковача и дърводелеца, които изработват и поправят всички земеделски оръдия; грънчаря, който изработва съдове за цялото село; бръснаря; перача за почистване на дрехите; златаря, а на някои места и поета, който в едни общини замества златаря, а в други — учителя. Тия десетина души се издържат за сметка на цялата община. Когато населението се увеличи, тогава на необработената земя се основава нова община по образеца на старата. Общинният механизъм показва планомерно разделение на труда, но манифактурно разделение на труда тук е невъзможно, тъй като пазарът за ковача, дърводелеца и т. н. остава неизменен и най-многото вместо един ковач, грънчар и т. н. може —  в зависимост от големината на селото — да има двама или трима60).

Законът, който регулира разделението на труда в общината, действа тук с ненакърнимия авторитет на природен закон; но всеки отделен занаятчия като ковача и т. н. извършва по традиционен начин, но самостоятелно и без да признава какъвто и да е авторитет в своята работилница, всички операции, които спадат към неговата специалност. Простият производителен организъм на тези самозадоволяващи се общинни формации, които се възпроизвеждат постоянно във все същата форма и ако случайно бъдат разрушени, наново изникват на старото място и със старото име61), ни дава ключа за тайната на неизменността на азиатските общества, която се намира в такъв очевиден контраст спрямо постоянното разпадане и новообразуване на азиатски държави и непрекъснатите династични промени. Структурата на основните икономически елементи на обществото остава незасегната от бурите, които бушуват в облачната сфера на политиката.

Както отбелязахме и по-преди, цеховите закони планомерно са пречели на превръщането на цеховия майстор в капиталист, като извънредно строго са ограничавали броя на неговите калфи. При това той е могъл да държи калфи само за оня занаят, в който той сам е бил майстор. Цехът ревниво е отблъсвал всяко посегателство на търговския капитал — единствената свободна форма на капитала, която му е противостояла. Търговецът е могъл да купува всички стоки, но не и да купува труда като стока. Той е бил търпян само като пласьор на занаятчийските продукти. Ако външни обстоятелства са предизвиквали по-нататъшно разделение на труда, тогава съществуващите цехове са се разпадали на разновидности или наред със старите цехове са се основавали нови, но без обединяване на различни занаяти в една работилница. Следователно, макар че обособяването, изолирането и развитието на отделните занаяти при цеховата организация послужи като материална предпоставка за манифактурния период, самата цехова организация е изключвала възможността за манифактурното разделение на труда. Общо взето работникът и неговите средства за производство са оставали взаимно свързани, както охлювът със своята черупка и затова е липсвала първата основа на манифактурата — обособяването на средствата за производство като капитал, противостоящ на работника.

Докато разделението на труда в цялото общество — безразлично дали това разделение се дължи или не се дължи на стоковата размяна — е свойствено на най-разнородни обществено-икономически формации, манифактурното разделение на труда е съвсем специфично създание на капиталистическия начин на производство.

 

5. КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯТ ХАРАКТЕР НА МАНИФАКТУРАТА

Съсредоточаването на голям брой работници под командата на един и същ капитал образува естествената изходна точка както на кооперацията изобщо, така и на манифактурата. На свой ред манифактурното разделение на труда прави числения растеж на заетите работници техническа необходимост. Минималният брой работници, които единичният капиталист трябва да заангажира, сега му е вече предписан от съществуващото разделение на труда. От друга страна, предимствата на по-нататъшното разделение на труда зависят от по-нататъшното увеличение на броя на работниците, което може да се осъществи само при едновременно увеличаване на всички производствени групи в една и съща пропорция. Но с увеличението на променливата част на капитала трябва да расте и неговата постоянна съставна част; наред с размера на общите производствени условия, като постройки, пещи и т. н., особено трябва да расте —  и при това много по-бързо от броя на работниците — количеството на суровите материали. Масата на суровите материали, която в даден промеждутък от време се потребява от даден брой работници, расте в същата пропорция, в каквато расте производителната сила на труда вследствие на неговото разделение. Така че нарастването на минималния размер на капитала, необходим за отделния капиталист, или растящото превръщане на обществените средства за живот и средства за производство в капитал е закон, който произтича от самия технически характер на манифактурата.62)

В манифактурата, както и в простата кооперация, функциониращият работен организъм е форма на съществуване на капитала. Общественият производствен механизъм, съставен от много индивидуални, частични работници, принадлежи на капиталиста. Вследствие на това производителната сила, която произтича от комбинацията на разните видове труд, се явява като производителна сила на капитала. Същинската манифактура не само подчинява самостоятелния по-рано работник на командата и дисциплината на капитала, но освен това създава и йерархично степенуване на самите работници. Докато простата кооперация оставя, общо взето, непроменен начина на труда на отделните работници, манифактурата го революционизира из основи и засяга индивидуалната работна сила в самия ѝ корен. Тя превръща работника в изрод, като изкуствено култивира в него само едностранчива сръчност и потиска множество негови производствени наклонности и дарби, също както в страните край р. Ла Плата убиват животното само заради неговата кожа или лой. Не само отделните частични операции се разпределят между различни индивиди, но и самият индивид се разделя, превръща се в автоматично оръдие за дадена частична работа63) и с това осъществява блудкавата басня на Менений Агрипа[120], изобразяваща човека във вид на част от неговото собствено тяло64). Ако работникът отначало продава своята работна сила на капитала, защото му липсват материалните средства за производство на някаква стока, сега самата негова индивидуална работна сила не може да бъде използвана, ако не е продадена на капитала. Тя вече може да функционира само във връзка с други работни сили, а тази връзка се осъществява едва след нейната продажба, т. е. в работилницата на капиталиста. Лишен от възможността да работи самостоятелно, съобразно със своите естествени дарования, манифактурният работник вече развива производителна дейност само като принадлежност на работилницата на капиталиста65). Както върху челото на богоизбрания народ е било написано, че той е собственост на Йехова, така разделението на труда удря върху манифактурния работник печат, който го заклеймява като собственост на капитала.

Знанията, разбирането и волята, които проявяват, макар и в малък мащаб, самостоятелният земеделец или занаятчия — подобно на дивака, който в своята лична хитрост и ловкост проявява различните елементи на военното изкуство, — сега се изискват само за работилницата като цяло. Духовните сили на производството разширяват своя мащаб в една насока, защото изчезват в много други насоки. Онова, което частичните работници губят, се съсредоточава на срещуположния полюс на капитала66). Продукт от манифактурното разделение на труда е обстоятелството, че духовните сили на материалния производствен процес противостоят на работниците като чужда собственост и като господстваща над тях власт. Този процес на отделяне започва в простата кооперация, където по отношение на отделния работник капиталистът представлява единството и волята на обществения работен организъм. Той се развива в манифактурата, която осакатява работника, като го превръща в частичен работник. Той завършва в едрата промишленост, която отделя от труда науката като самостоятелна производствена сила и я впряга в служба на капитала67).

В манифактурата обогатяването на сборния работник — а оттам и на капитала — с обществени производителни сили се обуславя от обедняването на работника откъм индивидуални производителни сили.

"Невежеството е майка на промишлеността, както и на суеверията. Мисълта и въображението са изложени на заблуждения, но навикът да се движи ръката или кракът не зависи нито от едното, нито от другото. Поради това манифактурите най- много процъфтяват там, където най-много е потиснат духът, така че работилницата може да бъде разглеждана като машина, чиито части са хора."68).

И наистина в средата на XVIII век някои манифактури са предпочитали да наемат полуидиоти за известни прости операции, които обаче са били фабрични тайни.69)

„Умствените способности на голямото мнозинство от хората — казва А. Смит —  се развиват по необходимост в съответствие с техните всекидневни занятия. Човек, който е изразходвал целия си живот за извършване на няколко прости операции... няма възможност да упражнява своя ум... Той обикновено става дотолкова тъп и невежествен, доколкото това е възможно за едно човешко същество.“

След като описва тъпотата на частичния работник, Смит продължава:

"Еднообразието на неговия неподвижен живот естествено погубва и бодростта на неговия дух... То съсипва дори енергията на неговото тяло и го прави неспособен да напряга силите си с нужния размах и издръжливост, освен в частичната работа, която е негова специалност. Така че неговата сръчност в неговата специална работа изглежда да е придобита за сметка на неговите интелектуални, социални и военни способности, но във всяко развито цивилизовано общество това е състоянието, в което по необходимост трябва да изпадне всеки трудещ се бедняк (the labouring poor), т. е. голямата маса от народа“70).

За да се предотврати пълното израждане на народните маси, произтичащо от разделението на труда, А. Смит препоръчва да се поеме от държавата организирането на народната просвета, макар и в предпазливи, хомеопатични дози. Срещу това възразява напълно последователният на себе си негов френски преводач и коментатор Ж. Гарние, който през време на първата френска империя съвсем естествено се превърна в сенатор. Според него народната просвета противоречала на основните закони на разделението на труда и с нея

"се осъжда на гибел цялата наша обществена система“. "Както всички други разделения на труда — казва той, — и това разделение между физическия и умствения труд71) ще става все по-дълбоко и по-решително, колкото повече обществото (той правилно употребява този израз, за да обозначи капитала, поземлената собственост и тяхната държава) увеличава своето богатство. Както всяко друго разделение на труда, така и това е резултат на минал и причина на бъдещ прогрес... Има ли право правителството да противодейства на това разделение на труда и да спира неговия естествен ход? Има ли то право да употребява част от държавните приходи, за да се опитва да обърква и да смесва две категории труд, които се стремят към разделение и обособяване?"72)

Известно духовно и физическо осакатяване е неизбежно дори при разделението на труда в рамките на цялото общество. Но тъй като манифактурният период прокарва много по-далече това обществено разчленение на различните отрасли на труда, а, от друга страна, едва манифактурното разделение на труда нанася поражения в самата жизнена основа на индивида, то затова манифактурният период пръв дава материал и тласък за развитието на промишлената патология73).

"Да се разсече един човек на части, това означава екзекуция, ако е осъден на смърт; това означава убийство, ако не е осъден на смърт. Разсичането на труда е убийство на народа“74).

Кооперацията, която почива върху разделението на труда, т. е. манифактурата, представлява отначало една саморасла формация. Но щом добие известна устойчивост и широта, тя става съзнателна, планомерна и систематична форма на капиталистическия начин на производство. Историята на същинската манифактура показва как свойственото ѝ разделение на труда получава целесъобразни форми отначало чисто емпирически, сякаш зад гърба на действащите лица, а след това, подобно на цеховия занаят, се стреми да закрепи като традиция веднъж намерената форма и в някои случаи я закрепва в течение на цели векове. Ако тази форма се измени, то — с изключение на второстепенните случаи — това изменение става само поради революция в оръдията на труда. Съвременната манифактура —  аз тук не говоря за едрата промишленост, която почива на машините — или намира, както е напр. случаят с манифактурното производство на дрехи, своите disjecta membra poetae[123] вече готови в големите градове, където тя възниква, тъй че ѝ остава само да събере тези разпръснати членове, или пък принципът на разделението на труда е налице, тъй като разните операции на занаятчийското производство (напр. в книговезството) просто се предават изключително на специални работници. В такива случаи не е нужен и едноседмичен опит, за да се определи нужната пропорция между броя на на ръцете, необходими за изпълнението на всяка функция75).

Чрез разчленяване на занаятчийската дейност, чрез специализация на оръдията на труда, чрез подготовка на частични работници и тяхното групиране и комбиниране в един целокупен механизъм манифактурното разделение на труда създава качествено разчленение и количествена пропорционалност на обществените производствени процеси, т. е. създава определена организация на обществения труд, и заедно с това развива нова, обществена производителна сила на труда. Като специфично капиталистическа форма на обществения производствен процес — а върху заварената историческа основа то не би могло да се развие другояче освен в капиталистическа форма, —  то е само особен метод за произвеждане на относителна принадена стойност или метод да се увеличи за сметка на работниците самонарастването на капитала, което обикновено наричат обществено богатство, „wealth of nations“ [„богатство на народите“] и т. н. То не само развива обществената производителна сила на труда в полза на капиталиста, а не на работника, но и я развива чрез осакатяване на индивидуалния работник. То създава нови условия за господството на капитала над труда. Затова ако то, от една страна, се явява като исторически прогрес и необходим момент на развитие в процеса на икономическото развитие на обществото, от друга страна, то е средство за цивилизована и рафинирана експлоатация.

Политическата икономия, която става истинска наука едва в манифактурния период, разглежда общественото разделение на труда изобщо само от гледна точка на манифактурното разделение на труда76), т. е. като средство, с което при същото количество труд може да се произвеждат повече стоки и така да се поевтиняват стоките и да се ускорява натрупването на капитала. В най-рязка противоположност на това подчертаване на количеството и на разменната стойност писателите на класическата древност се придържат изключително към качеството и потребителната стойност.77) Поради разделението на обществените отрасли на производството качеството на стоките се подобрява, хора с различни наклонности и таланти получават възможност да си избират съответна сфера на дейност78), а без ограничение на сферата на дейност никъде не може да се постигне нещо значително79). Така че разделението на труда усъвършенства и продукта, и неговия производител. Макар понякога древните писатели и да споменават за нарастване на масата на продуктите, то е само в смисъл на изобилие на потребителни стойности. Те нито дума не споменават за разменната стойност, за поевтиняването на стоките. Това становище, основано на потребителната стойност, господства както у Платон80), който разглежда разделението на труда като основа на общественото разделение на съсловия, така и у Ксенофонт81), който със своя характерно-буржоазен инстинкт вече се приближава към принципа за разделението на труда в работилницата. Републиката на Платон[127], доколкото разделението на труда е развито в нея като основен принцип на държавата, е само атинска идеализация на египетския кастов строй; и за други негови съвременници, напр. за Изократ82), Египет е бил образец на промишлена страна и е запазил това си значение дори за гърците от времето на Римската империя83).

През време на същинския манифактурен период, т. е. в периода, когато манифактурата е господстваща форма на капиталистическия начин на производство, пълното осъществяване на нейните тенденции се натъква на разнообразни препятствия. Макар че тя, както видяхме, наред с йерархичното степенуване на работниците създава и простото деление на работниците на обучени и необучени, броят на последните остава много ограничен поради преобладаващото значение на първите. Макар че тя приспособява отделните операции към различните степени на зрелост, сила и развитие на своите живи трудови органи и по такъв начин напира към производителна експлоатация на жени и деца, тази тенденция, общо взето, претърпява крах поради навиците и съпротивата на възрастните работници-мъже. Макар че разлагането на занаятчийската дейност намалява разходите за обучение на работниците, а следователно и тяхната стойност, за по-трудни частични работи все още е необходимо по-продължително време за обучение и дори там, където то всъщност става излишно, работниците ревностно го поддържат. Така напр. в Англия намираме, че laws of apprenticeship [законитe за чиракуването] с предвиденото в тях седемгодишно чиракуване остават в пълна сила до самия край на манифактурния период и се унищожават едва от едрата промишленост. Тъй като занаятчийската сръчност си остава главна основа на манифактурата, а съвкупният механизъм, който функционира в манифактурата, няма обективен скелет, който да е независим от самите работници, то капиталът постоянно е принуден да се бори с непокорството на работниците.

"Слабостта на човешката природа — се провиква нашият приятел Юър —  е толкова голяма, че колкото е no-изкусен работникът, толкова е по-своеволен, толкова по-мъчно е да се справиш с него и следователно толкова по-тежка е вредата, която нанася на съвкупния механизъм със своите неразумни прищевки84).

Поради това през целия манифактурен период не се прекратяват оплакванията от недисциплинираността на работниците85). И дори да нямахме свидетелствата на тогавашните писатели, то повече и от цели библиотеки биха ни говорили простите факти, че от XVI век до епохата на едрата промишленост капиталът не е сполучил да завладее цялото разполагаемо работно време на манифактурните работници, че манифактурите са били краткотрайни и напускали седалището си в една страна и го откривали в друга заедно с емиграцията и имиграцията на работниците. „Ред, тъй или инак, трябва да бъде установен“, се провиква в 1770 г. неведнъж цитираният автор на „Essay on Trade and Commerce“. „Ред“ — подхваща 66 години по-късно д-р Ендрю Юър, — „ред“ бил липсвал в манифактурата, основана „на схоластичната догма за разделението на труда“, и „Аркрайт създаде ред“.

При това манифактурата не е могла нито да обхване общественото производство в целия му обем, нито да го преобразува из основи. Като архитектурно украшение на икономическото здание тя се е възвишавала върху широката основа на градския занаят ѝ на селската домашна промишленост. Нейната собствена тясна техническа база е влязла на известно стъпало на развитието в противоречие със създадените от самата нея производствени потребности.

Едно от нейните най-съвършени създания е била работилницата за производство на самите оръдия на труда, особено на вече употребяваните по онова време сложни механически апарати.

"Една такава работилница — качва Юър — представляваше картина на разделението на труда с многобройните му степени. Свределът, длетото, стругът — всеки инструмент имаше свои собствени работници, йерархично свързани един с друг според степента на тяхната сръчност.“[128]

Този продукт на манифактурното разделение на труда е произвеждал на свой ред машини. Последните отстраняват занаятчийската дейност като регулиращ принцип на общественото производство. Така, от една страна, се премахва техническата основа за доживотното приковаване на работника към една частична функция. От друга страна, рухват преградите, които този принцип още е поставял на господството на капитала.

 

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

26) За да посочим по-съвременен пример за тоя начин на образуване на манифактурите, привеждаме следния цитат: Копринопредачеството и копринотъкачеството в Лион и Ним „са съвсем патриархални; те дават работа на много жени и деца, но без да ги преуморяват или съсипват; те ги оставят в техните прекрасни долини на реките на Дром, Вар, Изер, Воклюз, за да отглеждат своите буби и да точат пашкулите; те никога не добиват вид на същински фабрични предприятия. Ако се вгледаме по-добре... принципът на разделението на труда разкрива тук една своеобразна особеност. Наистина има предачки, пресуквачи, бояджии, сновачи и накрай тъкачи; но те не са обединени в една и съща работилница и не зависят от един и същ майстор; те всички са независими.“ (A. Blanqui, „Cours d’Economie Industrielle, Recueilli par A. Biaise“, Paris, 1838-1839, стр. 79). Откакто Бланки е написал тези редове, различните независими работници са отчасти обединени във фабрики. {Към четвъртото издание. А откакто Маркс написа горното, в тия фабрики бе въведен механическият стан, който бързо изтиква ръчния тъкачен стан. Копринената промишленост в Крефелд би могла също да разкаже нещо по това. — Ф. Е.}

27) „Колкото повече трудът в една сложна манифактура може да се раздели между различни частични работници, толкова повече той ще бъде извършван по-добре и по-бързо, с по-малко загуба на време и труд.“ („The Advantages of the East-India Trade“, London, 1720, стр. 71).

28) „Лекият труд е само наследена сръчност.“ (Th. Hodgskin, „Popular Political Economy“, London, 1827, стр. 48).

29) „В Египет... и изкуствата са развити до значителна степен на съвършенство. Защото само в тази страна занаятчиите нямат право да се месят в работите на някоя друга гражданска класа, а се занимават изключително само със занаята си, който по закон е наследствен занаят на техния род... У други народи занаятчиите разделят вниманието си между твърде голямо множество предмети... Те ту се опитват в земеделие, ту се впускат в търговски сделки, ту се занимават с две или три изкуства едновременно. В свободните държави те най-често тичат по народните събрания... В Египет, напротив, всеки занаятчия се подхвърля на тежки наказания, ако се меси в държавните работи или се занимава с няколко изкуства едновременно. По такъв начин нищо не им пречи да се съсредоточат в своя занаят... Освен това, макар че са наследили от своите предшественици много правила, те ревностно се стараят да открият и нови подобрения.“ („Diodor’s von Sicilien Historische Bibliothek“, Buch I, cap. 74 [S. 117, 118]).

30) „Historical and descriptive Account of British India etc.“ by Hugh Murray, Janus Wilson etc., Edinburgh, 1832, v. II, p. 449. Индийският тъкачен стан е много висок, тъй като основата се опъва вертикално.

31) Дарвин в своето епохално съчинение „Произходът на видовете“ бележи следното за природните органи на растенията и животните: „Докато един и същ орган трябва да изпълнява различни функции, причината за неговата способност да се изменя би могла да се търси може би в това, че естественият подбор не така грижливо запазва или потиска всяко дребно отклонение на формата, освен когато същият орган е предназначен за изпълнението само на една определена задача. Така ножове, предназначени за рязане на всякакви неща, могат да имат приблизително еднаква форма, докато едно оръдие, което е предназначено само за едно определено употребление, трябва да има друга форма, ако се използва за друга цел.“

32) През 1854 г. Женева е произвела 80 000 часовника, което не прави дори една пета от часовникарското производство на кантона Нюшател. Само град Шодфон, който може да се разглежда като една часовникарска манифактура, произвежда годишно двойно повече часовници, отколкото Женева. От 1850 до 1861 г. Женева е произвела 750 000 часовника. Виж „Report from Geneva on the Watch Trade“ в „Reports by H. M.’s Secretaries of Embassy and Legation on the Manufactures, Commerce etc., №6, 1863“. Ако разпокъсаността на отделните процеси, на които се разпада производството на такива комбинирани механически произведения, сама по себе си твърде много затруднява превръщането на такива манифактури в машинни предприятия на едрата промишленост, то при часовника се прибавят още две спънки: малкият размер и деликатността на неговите съставни елементи и неговият луксозен характер, а оттам и разнообразието в часовниковите форми, така че напр. в най-добрите лондонски фирми през цялата година едва ли се произвеждат една дузина часовници, които са напълно сходни помежду си. Часовникарската фабрика на Вашрон & Константин, която успешно използва машини, произвежда не повече от 3-4 вида часовници, различаващи се по големина и форма.

33) В часовникарството тоя класически пример на хетерогенна манифактура може много точно да се проучи споменатата по-горе диференциация и специализация на работните инструменти, която произтича от разлагането на занаятчийската дейност.

34) „Когато хората работят тъй близо един до друг, транспортът неизбежно се намалява.“ („The Advantages of the East-India Trade“, p. 106).

35) „Отделянето на различните производствени стадни в манифактурата, което произтича от употребяването на ръчен труд, извънредно много увеличава производствените разходи; загубата произлиза главно от изолираността на отделните производствени процеси.“ („The Industry of Nations“, London, 1855, Part. II, p. 200).

36) „То (разделението на труда) причинява и спестяване на време, като разлага работата на различни операции, които могат да бъдат извършвани едновременно... Поради едновременното извършване на всичките различни операции, които единичният производител би трябвало да извърши поотделно, става възможно да се произвеждат напр. голямо количество игли за същото време, за което иначе би била отрязана или заострена само една игла.“ (Dugald Stewart, цит. съч., стр. 319).

37) „Колкото по-голямо е разнообразието на работниците във всяка манифактура... толкова повече ред и правилност има във всяка работа. Последната трябва да се извърши за по-малко време и работата трябва да се намали.“ („The Advantages of the East-lndia Trade“, London, 1720, стр. 68).

38) Впрочем в много отрасли на манифактурното производство тоя резултат се достига не напълно, тъй като то не умее със сигурност да контролира общите химически и физически условия на производствения процес.

39) „Щом опитът е посочил — съобразно с особената природа на продуктите на всяка манифактура — както най-изгодния начин да се раздели фабрикацията на частични операции, така и броя на работниците, необходими за всяка от тези операции, то всички предприятия, които не се придържат точно към кратните на тези числа, ще произвеждат с повече разходи... Това е една от причините за колосалното разширение на промишлените предприятия.“ (Сh. Babbage, „On the Economy of Machinery“, London, 1832, ch. XXI, p. 172, 173).

40) В Англия топилната пещ е отделена от стъкларската пещ, в която се преработва стъклото, докато напр. в Белгия една и съща пещ служи и за двата процеса.

41) Това може, между другото, да се види от трудовете на Уилям Пети, Джон Белърс, Ендрю Ярънгън, от „The Advantages of the East-India Trade“ и от трудовете на Дж. Вендърлинт.

42) Чак до края на XVI век във Франция са си служили с големи хавани и сита за раздробяване и промиване на рудата.

43) Цялата история на развитието на машините може да се проследи по историята на мелниците за зърнени храни. На английски фабриката и досега все още се нарича mill [мелница]. В немски технологически съчинения от първите десетилетия на XIX век изразът Muhle [мелница] се употребява не само за всяка движена с природни сили машина, но дори и за всички манифактури, които употребяват механически апарати.

44) Както ще посочим по-подробно в четвъртата книга на това съчинение, Адам Смит не е установил нито едно ново положение върху разделението на труда. Но онова, което го характеризира като политически икономист, който обобщава манифактурния период, е ударението, което той поставя върху разделението на труда. Подчинената роля, която той отрежда на машините, предизвиква с развитието на едрата промишленост полемиката на Лодърдейл, а в по-късната епоха — тази на Юър. А. Смит смесва и диференцирането на инструментите, при което голяма роля са играли самите частични работници на манифактурата, с изнамирането на машините. В последното са играли роля не манифактурните работници, а учени, занаятчии и дори селяни (Бриндли) и т. н.

45) „Тъй като производството се разделя на множество различни операции, всяка от които изисква различна степен на похватност и сила, господарят на манифактурата може точно да си доставя онова количество сила и сръчност, което е необходимо за всяка операция. Ако би трябвало цялата работа да се извършва от един работник, то един и същ индивид би трябвало да притежава достатъчно сръчност за най-деликатните операции и достатъчна сила за най-тежките.“ (Сh. Babbage. цит. съч., гл. XIX).

46) Например едностранчиво развитие на мускулите, изкривяване на костите и т. н.

47) На въпроса на следствения комисар, как се поддържа интензивността на труда сред работещите младежи, Уилям Маршал, главен управител на една стъкларска манифактура, отговаря съвсем правилно: „Те и не могат да се отнасят нехайно към своята работа; почнали ли са веднъж да работят, те трябва да продължат, те са като части от една машина.“ („Children’s Employment Commission. Fourth Report“, 1865, стр. 247).

48) Д-р Юър в своя апотеоз на едрата промишленост много по-ясно долавя специфичния характер на манифактурата, отколкото икономистите преди него, чужди на неговия полемически интерес, и дори отколкото неговите съвременници, напр. Бебидж, който наистина го надминава като математик и механик, но всъщност схваща едрата промишленост все пак само от гледна точка на манифактурата. Юър забелязва: „Приспособяването на работниците към всяка отделна операция съставя същността на разделението на труда.“ От друга страна, той нарича това разделение „приспособяване на различните видове труд към различните индивидуални способности“ и, най-сетне, характеризира цялата манифактурна система като „система от градации според степента на похватността“, като „разделение на труда според различните степени на похватност“ и т. н. (Ure, „Philosophy of Manufactures“, p. 19-23, passium).

49) „Всеки професионален работник, който... е получил възможност чрез упражнения да се усъвършенства в дадена насока... е станал по-евтин работник.“ (Ure, „Philosophy of Manufactures“, p. 19).

50) „Разделението на труда започва от отделянето на най-разнородните професии и стига до такова разделение, при което редица работници си разпределят изработването на един и същ продукт, както е в манифактурата.“ (Storch, „Cours d'Economie Politique“, парижко издание , т. I, стр. 173). „У народите, които са достигнали известно стъпало на цивилизация, срещаме три вида разделение на труда: първото, което ние ще наречем общо, довежда до разделяне на производителите на земеделци, промишленици и търговци и отговаря на трите най-главни отрасъла на националния труд; второто, което би могло да бъде наречено специално, е разделянето на всеки род производство на видове... Най-сетне, третото разделение на труда, което би могло да бъде означено като разделение на трудовите манипулации или разделение на труда в същинския смисъл, е онова, което се създава в отделните занаяти и професии... и се прилага в повечето манифактури и работилници.“ (Skarbeck, цит. съч., стр. 84, 85).

50а) Бележка към третото издание. Твърде основни изследвания на първобитните състояния на човечеството доведоха по-късно автора до извода, че първоначално не семейството се е развило в род, а обратно — родът е бил първоначалната естествена форма на човешкото общество, основано на кръвното родство, така че различните форми на семейството са се развили едва по-късно като продукт на започващото се разпадане на родовите съюзи. (Ф. Е.)

51) Сър Джеймс Стюарт най-добре е разгледал този пункт. Колко малко е познато в днешно време неговото съчинение, което е излязло 10 години преди „Wealth of Nations“ от Адам Смит, личи между другото от факта, че поклонниците на Малтус дори не знаят, че първото издание на съчинението му за „закона на населението“, като се изключи чисто декламаторската му част, е почти напълно преписано от Стюарт, както и от поповете Уолас и Таунсенд.

52) „Известна гъстота на населението е необходима както за развитието на обществените отношения, така и за създаването на такава комбинация от сили, чрез която се увеличава производителността на труда.“ (James Mill, Elements of Political Economy, London, 1821, стр. 50). „Ако броят на работниците нараства, то и производителната сила на обществото расте пропорционално на това нарастване, умножено с резултата от разделението на труда.“ (Th. Hodgskin. „Popular Political Economy“, p. 120).

53) Поради голямото търсене на памук производството на памук в някои гъсто населени окръзи на Източна Индия било разширено след 1861 г. за сметка на производството на ориз. В резултат се появил частичен глад, тъй като поради липса на съобщителни средства, т. е. поради липса на физическа връзка, лошата оризова реколта в един окръг не е могла да бъде компенсирана с превоз на ориз от други окръзи.

54) Така например в Холандия производството на тъкачни сновалки още в XVII век е образувало отделен отрасъл на промишлеността.

55) „Нима английската вълнена промишленост не е разделена на различни части или отрасли, които са заседнали на определени места, където цялото производство се свежда единствено или главно към тези отрасли: фините платове в Съмърсетшайр, грубите — в Йоркшайр, с двойна ширина — в Ексетър, коприната — в Съдбъри, креповете — в Норуйч, полувълнените платове — в Кендал, одеялата — в Уитни, и т. н.!“ (Berkeley, „The Querist“, 1750, § 520).

56) A. Ferguson, „History of Civil Society“, Edinburgh, 1767, Part IV, sect II, p. 285.

57) „В същинските манифактури, казва той, разделението на труда изглежда по-голямо, защото там работниците, заети във всеки отделен отрасъл на труда, често могат да бъдат съединени в една работилница и да бъдат видени от наблюдателя с един поглед. Напротив, в онези големи манифактури (!), които са предназначени да задоволяват главните потребности на широката маса от населението, във всеки отделен отрасъл на труда са заети толкова работници, че е невъзможно да се поберат в една работилница... разделението далеч не е така очевидно.“ (A. Smith, „Wealth of Nations“, b. I, ch. 1.) Прочутият пасаж в същата глава, който започва с думите: „Погледнете благосъстоянието на най-обикновените занаятчии или надничари в една цивилизована и цъфтяща страна“ и т. н. и по-нататък рисува как многобройните отрасли на производството действат съвместно за задоволяване на потребностите на обикновения работник, почти буквално е преписан от забележките на Б. де Мандевил към неговото съчинение „Fable of the Bees, or Private Vices, Public Benefits“ (първо издание без забележки в 1705 г., със забележки — 1714).

58) „Но сега вече няма нищо, което би могло да бъде означено като естествено възнаграждение за труда на отделния индивид. Всеки работник произвежда само част от цялото, а тъй като всяка част сама по себе си няма никаква стойност или полезност, то няма нищо, което работникът би могъл да вземе и за което би могъл да каже: „Това е мое произведение: ще го задържа за себе си.“ („Labour Defended against the Claims of Capital“. London, 1825, p. 25). Авторът на това отлично съчинение е цитираният по-горе Т. Ходскин.

58а) Бележка към второто издание. Тази разлика между общественото и манифактурното разделение на труда е била илюстрирана практически от янките. Един от новите данъци, измислени във Вашингтон през време на гражданската война, е бил акцизът от 6% върху „всички промишлени продукти“. Въпрос: какво е промишлен продукт? Отговор на законодателя: едно нещо е произведено, „ако е направено“ (when it is made), а то е направено, когато е готово за продан. Ето един пример от многото. По-рано манифактури в Ню Йорк и Филаделфия „правели“ чадъри с всички техни принадлежности. Но тъй като чадърът е mixtum compositum [сбор] от съвсем разнородни съставни части, то последните постепенно станали произведения на независими един от друг и упражнявани на различни места отрасли на производството. Техните частични продукти влезли като самостоятелни стоки в манифактурата за чадъри, която само ги сглобява в едно цяло. Янките нарекли такива продукти „assembled articles“ (сборни изделия), което име те напълно заслужили като сборно място на данъците. Така чадърът „събирал" първо 6% акциз върху цената на всеки от своите елементи, а след това още 6% върху своята собствена цена.

59) „Може... да се приеме за общо правило, че колкото по-малко е подчинено на авторитета разделението на труда в обществото, толкова повече се развива разделението на труда в работилницата и толкова повече то се подчинява там на авторитета на едно отделно лице. Така че авторитетът в работилницата по отношение на разделението на труда е обратно пропорционално на този в обществото.“ (Карл Маркс. „Нищета на философията“, Париж, 1847, стр. 130, 131 [виж настоящото издание, том 4, стр. 153-154])

60) Mark Wilks, Lietenant Colonel „Historical Sketches of the South of India“, London, 1810-1817, v. I, p. 118-120. Добро съпоставяне на различните форми на индийската община може да се намери в съчинението George Campbel, „Modern India“, London 1852.

61) „В тази проста форма... жителите на страната са живели от незапомнени времена. Границите на селата много рядко са се изменяли; и макар че самите села често пъти са страдали и дори са били опустошавани от война, глад и епидемии, все пак през вековете те са запазили същите имена, същите граници, същите интереси и дори същите семейства. Жителите никак не се безпокоят за разпадането и подялбата на царствата; щом селото остава цяло, на тях е безразлично към коя част то преминава или на кой владетел се пада; неговият вътрешен икономически живот остава непроменен.“ (Th. Stamford Raffles, lote Lient. Gov. of Java. „The History of Java“, London, 1817, v. I, p. 285).

62) „Не е достатъчно да бъде налице в обществото капиталът, необходим за подразделението на занаятите.“ (би трябвало да се каже: необходимите за тази цел средства за живот и средства за производство); „необходимо е още, щото този капитал да е натрупан в ръцете на предприемачите в достатъчно големи маси, така че те да могат да водят производството в широк мащаб... Колкото повече се увеличава разделението на труда, толкова повече работата на един и същ брой работници изисква все по-значителен капитал във вид на инструменти, суров материал и т. н." (Storch, „Cours d’Ecönomie Politique“, парижко издание, т. 1, стр. 260, 251). „Концентрацията на средствата за производство и разделението на труда са така неотделими едно от друго, както са неотделими в областта на политиката концентрацията на обществените власти и разделението на частните интереси.“ (Карл Маркс. „Нищета на философията“, Париж, 1847, стр. 134 [виж настоящото издание, т. 4, стр. 156]).

63) Дъгалд Стюарт нарича манифактурните работници „живи автомати... употребявани за частични трудови операции.“ (Dugald Stewart, цит. съч., стр. 318).

64) У коралите всеки индивид наистина представлява стомахът на цялата група. Само че той ѝ доставя храна, а не я отнема, както римският патриций е отнемал храната на плебеите.

65) „Работникът, който цялостно владее един занаят, може да работи навсякъде и да намери препитание; другият (манифактурният работник) е само принадлежност и когато е разделен от своите колеги по работа, няма нито способност да работи, нито самостоятелност и затова е принуден да приеме всички условия, които работодателят смята за добре да му наложи.“ (Storch, „Cours d’Economie Politique édit Pétersbourg“ 1815, t. I, p. 204).

66) A. Ferguson, цит. съч., стр. 281: „Един може да е спечелил това, което е изгубил другият.“

67) „Човекът на науката е отделен с цяла пропаст от производителния работник и науката, вместо да служи в ръцете на работника като средство за увеличаване на неговите собствени производителни сили, почти навсякъде му противостои... Знанието става инструмент, който може да бъде отделен от труда и да му стане враждебен.“ (W. Thompson, „An Inquiry into the Principles of the Distribution of Wealth“, London, 1824, p. 274).

68) A. Ferguson, цит. съч., стр. 280.

69) J. D. Tuckett, „A History of the Past and Present State of the Labouring Population“, London 1846, v. I, p. 149.

70) А. Smith, „Wealth of Nations“, p. V, ch. I, art. II. Като ученик на Фергюсон, който посочил пакостните последици от разделението на труда, А. Смит е бил съвсем наясно по тази точка. В началото на своето съчинение, където той ex professo [специално] хвали разделението на труда, той само мимоходом го посочва като източник на обществените неравенства. Едва в 5-ата книга, за държавните приходи, той възпроизвежда Фергюсон. В „Misère de la Philosophie“ [„Нищета на философията“] аз казах всичко необходимо върху историческата връзка между Фергюсон, А. Смит, Льомонтè и Сей по отношение на тяхната критика на разделението на труда и там за пръв път изложих манифактурното разделение на труда като специфична форма на капиталистическия начин на производство. (Карл Маркс. „Нищета на философията“. Париж, 1817, стр. 122 и сл. [виж настоящото издание, том 4, стр. 148-156]).

71) Още в „History of Civil Society“, Edinburgh, 1767, p. 281, Фергюсон казва: „В този век на разделение на труда и самото мислене може да стане особен занаят.“

72) G. Garnier, т. V от неговия превод [на А. Смит], стр. 4-5.

73) Рамацини, професор по практическа медицина в Падуа, обнародвал в 1700 г. своето съчинение „De morbis artificum“, преведено в 1777 г. на френски език и препечатано в 1841 г. в „Encyclopédie des Sciences Médicales. 7-ème Division Auteurs Classiques“. Периодът на едрата промишленост естествено е увеличил неговия каталог на професионалните заболявания на работниците. Виж между другото: „Higiène phisique et morale de l’ouvrier dans les grandes villes en général, et dans la ville de Lyon en particulier. Par le Dr. A. L. Fonteret, Paris 1858, u R. H. Rohatsch „Die Krankheiten, welche verschiedenen Ständen, Altern und Geschlechtern, eigentümlich sind“, 6 Bände, Ulm 1840. B 1854 г. Дружеството на изкуствата и занаятите[121] назначи комисия за изследване на промишлената патология. Списъкът на документите, събрани от тая комисия, може да се намери в каталога на Туикнемския икономически музей. Много важни са официалните „Reports on Public Health“. Виж също: Eduard Reich, „Über die Entartung des Menschen“, Erlangen 1868.

74) D. Ürquhart, „Familiar Words“, London 1855, стр. 119. Хегел е имал твърде еретични възгледи върху разделението на труда. "Под образовани хора трябва да се разбират преди всичко такива, които могат да вършат всичко, което вършат други хора“, казва той в своята „Философия на правото“[122].

75) Наивната вяра в изобретателния гений, който отделният капиталист а priori [от по-рано, независимо от опита] проявявал при разделението на труда, се среща още само у немски професори като напр. г. Рошер, който от благодарност към капиталиста за туй, че от неговата юпитеровска глава излизало съвсем готово разделението на труда, му определя „различни работни заплати“. По-голямото или по-малкото прилагане на разделението на труда зависи от големината на кесията, а не от величината на гения.

76) По-раншни писатели, като напр. Пети, анонимният автор на „Advantages of thé East-India Trade“ и др., по-ясно от Адам Смит установяват капиталистическия характер на манифактурното разделение на труда.

77) Изключение правят между по-новите автори няколко писатели от XVIII век като Бекария и Джеймс Харнс, конто по въпроса за разделението на труда почти само повтарят античните автори. Така Бекария казва: „Собственият опит доказва на всеки, че когато човек насочи ръце и ум все към един вид труд и продукти, той ги произвежда по-лесно, по-изобилно и по-добре, отколкото ако всеки поотделно би произвеждал за себе си онова, от което се нуждае... По този начин хората се разделят на различни класи и съсловия в интереса на общността, и за своя лична полза.“ (Cesare Beccaria, „Elementi di Economía Publika“, изд. Кустоди, Parte Moderna, T. XI, стр. 28). Джеймс Харис, по-късно граф Малмсбъри, който е прочут със своите „Diaries“ („Дневници“] за пребиваването си в Петербург като посланик, казва в една бележка към своя „Dialogue concerning Happiness“, London 1741,[124] (препечатана по-късно в „Three Treatises etc.“, 3nd ed., London 1772: „Всички доказателства в полза на естествения характер на обществото (доказателства, основани върху принципа на „разделението на занятията“) са взети от втората книга на „Републиката на Платон.“

78) Така напр. в Одисеята, песен XIV, стих 228, се казва... „Alloς gar talloisin aner epiterpetai ergoi“ [„Хората са различни: един обича едно, а друг — друго“), а Архилох казва у Секстус Емпирикус: „alloς allw ep ergo kardihn iainetai“ [„Една работа радва душата на един, друга — на друг“).[125]

79) „Poll hpistaio erga, cacwς d hpistano panta“ [„Много работи знаеше, но всички лошо знаеше“). — Атинянинът е чувствал своето превъзходство като стокопроизводител над спартанеца, тъй като последният във време на война е разполагал само с хора, но не с пари — както според Тукидид бил казал Перикъл в своята реч, с която подбуждал атиняните към Пелопонеската война: „swmasi te etoimoteroi oi autonrgoi twn anthrwpwn h crhmasi polemein“ [„Хора, които произвеждат само за себе си, са готови да воюват по-скоро с телата си, отколкото с пари.“) (Тукидид, кн. I, глава 141). И все пак идеал на атиняните и в областта на материалното производство си е оставала autarceia [автархията], която противостои на разделението на труда: „parwn gar to, eu, para toutwn cai to autares“ [„Откъдето възникват благата, оттам възниква и самостоятелността“]. При това трябва да се има предвид, че дори в епохата на свалянето на 30-те тирани[126] не е имало и 5000 атиняни без поземлена собственост.

80) Платон извежда разделението на труда в общинната формация от многостранността на потребностите на индивида и от едностранчивостта на неговите заложби. Неговото главно разбиране се състои в това, че работникът трябва да се приспособява към работата, а не работата към работника — а това е неизбежно, ако той се занимава с няколко занаята изведнъж, т. е. щом тоя или оня от тях му е страничен занаят: („Respublica“, I. II. ed. Baiter, Orelli etc.). Нещо подобно казва и Тукидид, кн. I, отд. 142: „Морското дело е изкуство, както и всяко друго, и не може да бъде извършвано от случай на случай, като странично занятие; напротив, нищо друго наред с него не трябва да бъде странично занятие.“ Ако работата, казва Платон, трябва да чака работника, тогава критическият момент на производството често се пропуска и продуктът се разваля („ergou cairon diollutai“). Тази Платонова идея срещаме отново в протеста на английските притежатели на работилници за избелване против онзи параграф от фабричния закон, който фиксира за всички работници определен час за хранене. Тяхната работа не могла да се нагажда към работниците, защото „нито една от различните операции — изваряване, изпиране, избелване, гладене, излъскване, боядисване — не може да бъде спряна в определен момент без риск за повреда… Установяването на един и същ обеден час за всички работници може понякога да изложи скъпи стоки на опасност поради това, че не е завършен работният процес.“ Le platonisme où va-t-il se nicher! [Къде ли още ще се загнезди платонизмът!]

81) Ксенофонт разказва, че да се храни човек на трапезата на персийския цар било не само голяма чест, но и ястията били много по-вкусни от другаде. „И в това няма нищо чудно, защото както всички изкуства са особено усъвършенствани в големите градове, така и царските ястия се приготовляват специално. Защото в малките градове един и същ човек прави легла, врати, рала, маси; често пъти той прави и къщи и е доволен, ако намери достатъчно клиенти, за да може да се издържа. Съвсем невъзможно е един човек, който извършва толкова много работи, да извършва всичките добре. Но в големите градове, където всеки работник намира много купувачи, е достатъчен и един занаят, за да изхрани човека. Често пъти дори няма нужда от един цял занаят, а един напр. произвежда мъжки обуща, друг — женски. На места един живее само с шиене, друг с кроене на обущата; един само крои дрехи, а друг само съединява парчетата. Естествено е, че този, който извършва най-простия труд, непременно ще го извършва и най-добре. Същото се отнася и до готварското изкуство.“ (Xenophon, „Cyropaedia“, I. VIII, сар. 2). Тук се обръща внимание изключително на качеството на потребителната стойност, макар че още Ксенофонт е знаел, че мащабът на разделението на труда зависи от размерите на пазара.

82) „Той (Бузирис) разделил всички на отделни касти... заповядал едни и същи хора постоянно да се занимават с една и съща работа, защото знаел, че ония, които менят своите занятия, не овладяват из основи нито едно от тях; а пък ония, които постоянно се занимават с едни и същи занятия, извършват всяко от тях по най-съвършен начин. И наистина, ние виждаме, че в изкуствата и занаятите египтяните са надминали своите съперници много повече, отколкото иначе майсторът надминава необучения работник; а по отношение на законите, които поддържат царската власт и другите държавни учреждения, те са стигнали до такова съвършенство, че прославените философи, които казват нещо по този въпрос, най-много възхваляват държавната наредба на Египет.“ (Isocratis, „Busiris“, гл. 8).

83) Сравни Diodorus Siculus [„Diodor's. v. Sicilien Historische Bibliothek“, B. I, 1831]

84) Ure, „Philosophy of Manufactures“, p. 20.

85) Казаното в текста важи много повече за Англия, отколкото за Франция, и повече за Франция, отколкото за Холандия.

 

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

[118] Виж бележка 49.

[119] Bellum omnium contra omnes (война на всички против всички) — фраза на английския философ Томас Хобс от труда му „Левиатан“.

[120] Според преданието римският патриций Менений Агрипа склонил въстаналите през 494 г. пр. н. е. плебеи да се умирят, като им разказал баснята за частите на човешкото тяло, които се разбунтували против стомаха. Той сравнил съвременното му общество с жив организъм, ръце на който били плебеите; хранещи стомаха на този организъм — патрициите. А тъй като откъсването на ръцете от стомаха води до неизбежната смърт на живия организъм, по аналогия и отказът на плебеите да изпълняват повинностите си би бил равносилен на загиване на държавата на древния Рим.

[121] Дружество на изкуствата и занаятите (Society of Arts) — буржоазно-просветно и филантропично дружество, основано през 1754 г. в Лондон. Дружеството многообещаващо прокламирало за своя цел „поощряването на изкуствата, занаятите и търговията“ и на всички, които съдействат за „даване знания на бедните, за разширяване на търговията, забогатяване на страната" и т. н. То се опитвало да играе ролята на посредник между работниците и работодателите. Маркс нарича това дружество „дружество на изкуствата и мошеничествата“.

[122] Hegel. „Grundtinien der Philosophic des Rechts“. Werke. Zweite Auflage, Bd. VIII. Berlin, 1840, S. 247 (Хегел. „Основи на философия на правото“. Съчинения. Издание второ, т. VIII. Берлин. 1840, стр. 247).

[123] Виж бележка 49.

[124] Тук Маркс е допуснал неточност. В действителност автор на произведението „Concerning Happiness, A Dialogue“ („Диалог за щастието“) е не дипломатът Джеймс Харис, публикувал книгата „Diaries and Correspondence“ („Дневници и кореспонденция“), а баща му — Джеймс Харис.

[125] Маркс цитира този израз на Архилох по съчинението на Секст Емперик: „Adversus mathematicos“, liber XI, 44 („Против математиците“, книга XI, 44).

[126] Епоха на свалянето на 30-те тирани — отнасящият се към самия край на V век пр. н. е. период на възстановяване робовладелската демокрация в древна Атина на мястото на терористичния режим на тридесетте олигарси. Това било период на развитието на търговския и лихварския капитал в Атина.

[127] Републиката на Платон — обрисуваният в съчиненията на древногръцкия философ Платон идеален тип робовладелска държава, основен принцип на която трябвало да бъде строгото разделение на труда между отделните категории свободни граждани. Така например на философите се отреждали управленските функции, воините трябвало да участват във войните, да пазят живота и имуществото на гражданите, земеделците, занаятчиите и търговците — да произвеждат и доставят средства за живот на народа.

[128] Цитира се стр. 21 от произведението на А. Юър (виж бележка 76).

 

Към съдържанието
<< | >>
Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти