Съдържание на „Капиталът. Първи том.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Книга I.

Процесът на производството на капитала

1867

ОТДЕЛ ТРЕТИ
Производството на абсолютна
принадена стойност

Глава пета
Трудовият процес
и процесът на нарастване на стойността

1. ТРУДОВ ПРОЦЕС

Потреблението на работната сила е самият труд. Купувачът на работната сила я потребява, като заставя нейния продавач да работи. Благодарение на това последният става actu [на дело] действаща работна сила, става работник, какъвто преди това е бил само potentía [потенциално]. За да изрази своя труд в стоки, той трябва преди всичко да го изрази в потребителни стойности, във вещи, които служат за задоволяване на потребности от какъвто и да било вид. Така че капиталистът заставя работника да произвежда някаква определена потребителна стойност, някакъв определен предмет. Производството на потребителни стойности, или блага, не изменя своята обща природа поради това, че то се извършва за капиталиста и под негов контрол. Затова трябва да разгледаме най-напред трудовия процес независимо от всяка определена обществена форма.

Трудът е преди всичко процес между човека и природата, процес, в който човекът чрез своята собствена дейност опосредства, регулира и контролира обмяната на веществата между себе си и природата. Той сам като природна сила противостои на природното вещество. Той поставя в движение присъщите на своя организъм природни сили, своите ръце и крака, глава и пръсти, за да си присвои природното вещество във форма, полезна за неговия собствен живот. Като действа по този начин върху външната природа и като я изменя, той същевременно изменя и своята собствена природа. Той развива дремещите в нея сили и подчинява на своята собствена власт играта на тези сили. Ние тук няма да разглеждаме първите животинскоинстинктивни форми на труда. Онова състояние, в което човешкият труд още не се е бил освободил от своята първоначална, инстинктивна форма, е останало далеч назад в първобитните времена в сравнение със сегашното състояние на обществото, когато работникът се явява на стоковия пазар като продавач на своята собствена работна сила. Ние разбираме труда в тази форма, в която той е достояние изключително на човека. Паякът извършва операции, прилични на тези на тъкача, а пчелата със строежа на своите восъчни килийки може да засрами много архитекти. Но и най-лошият архитект още от самото начало се различава от най-добрата пчела по това, че преди да построи килийката от восък, той вече я е построил в главата си. В края на трудовия процес се получава резултат, който още в самото начало е съществувал в представата на работника, т. е. мислено. Работникът не само изменя формите на природното; той същевременно осъществява в природното и своята съзнателна цел, която като закон определя начина на неговото действие и на която той трябва да подчинява своята воля. И това подчинение не е единичен акт. Освен напрягането на органите, които работят, необходима е през цялото времетраене на труда целесъобразна воля, която се проявява като внимание, и тя е необходима толкова повече, колкото по-малко трудът по своето съдържание и начин на изпълнение увлича работника, значи колкото по-малко работникът се наслаждава от него като игра на своите собствени физически и интелектуални сили.

Простите моменти на трудовия процес са: целесъобразната дейност, или самият труд, предметът на труда и средството на труда.

Земята (в икономически смисъл тук е включена и водата), която първоначално доставя на човека провизии, готови средства за живот¹⁾, съществува без негово съдействие като всеобщ предмет на човешкия труд. Всички неща, които трудът само откъсва от тяхната непосредствена връзка със земята, са предмети на труда, които са дадени от природата. Такава е напр. рибата, когато я отделят от нейния жизнен елемент — водата — и я улавят; дървото, когато го отсичат от първобитната гора; рудата, когато я откъртват от нейната жила. А когато самият предмет на труда е вече, тъй да се каже, филтриран през предварителен труд, ние го наричаме суров материал. Напр. изкопаната вече руда, която сега се промива. Всеки суров материал е предмет на труда, но не всеки предмет на труда е суров материал. Предметът на труда е суров материал само когато той чрез труда вече е претърпял известни изменения.

Средството на труда е нещо или комплекс от неща, които работникът поставя между себе си и предмета на труда и които му служат като проводници на неговото въздействие върху дадения предмет. Той използва механическите, физическите, химическите свойства на нещата, за да ги застави — съобразно със своята цел — да действат като сили върху други тела.²⁾ Предметът, който работникът овладява непосредствено — като оставим настрана вземането на готовите средства за живот, напр. на плодове, при което само органите на собственото му тяло му служат като средство на труда, — не е предметът на труда, а средството на труда. Така даденият от самата природа предмет става орган на неговата дейност, орган, който той присъединява към органите на своето собствено тяло, като въпреки библията удължава неговите естествени размери. Земята, която е неговият първоначален склад за провизии, е същевременно и първоначалният арсенал на неговите средства на труда. Тя му доставя напр. камъка, с който той удря, търка, натиска, реже и т. н. Самата земя е средство на труда, но нейната служба като средство на труда в земеделието предполага от своя страна цяла редица други средства на труда и едно относително високо развитие на работната сила.³⁾ Когато трудовият процес достигне изобщо известна степен на развитие, той се нуждае вече от обработени средства на труда. В най-старите човешки пещери намираме каменни сечива и каменни оръжия. Наред с обработения камък, дърво, кости и раковини главна роля като средство на труда играе в началото на човешката история опитоменото животно, т. е. животното, което вече е изменено посредством труда, което е отгледано от човека.⁴⁾ Употребата и създаването на средства на труда — макар и свойствени в зародишна форма и на някои животински видове — характеризират специфично човешкия трудов процес и затова Франклин дефинира човека като „а toolmaking animal“, като животно, което прави сечива. Останките от старите средства на труда имат също такова важно значение за разглеждането на изчезналите обществено-икономически формации, каквото има строежът на изкопаемите кости за изучаването на телесната конструкция на изчезналите животински видове. Икономическите епохи се различават помежду си не по това, какво произвеждат, а по това, как произвеждат, с какви средства на труда.⁵⁾ Средствата на труда са не само мярка за развитието на човешката работна сила, но и показател за онези обществени отношения, при които се работи. А между самите средства на труда механическите средства на труда, чиято съвкупност може да се нарече костна и мускулна система на производството, носят в много по-голям размер решаващите характерни белези на дадена епоха на общественото производство, отколкото такива средства на труда, които служат само като съдове за предметите на труда и чиято съвкупност изобщо може да бъде наречена кръвоносна система на производството, като напр. тръби, бъчви, кошници, гърнета и т. н. Едва при химическата фабрикация те играят значителна роля.^5а)

Освен нещата, които посредничат при въздействието на труда върху неговия предмет и поради това по един или друг начин служат за проводници на неговата дейност, към средствата на трудовия процес принадлежат в по-широк смисъл всички материални условия, които изобщо са необходими, за да може този трудов процес изобщо да се извършва. Те не влизат непосредствено в него, но без тях той или съвсем не може да протече, или протича само в несъвършен вид. Всеобщото средство на труда от такъв вид е пак самата земя, тъй като тя дава на работника locus standi [мястото, на което той стои], а на неговия процес — полето за работа (field of employment). Също такива средства на труда, които се явяват вече като резултат на труда, са напр. работилниците, каналите, пътищата и т. н.

Така че в трудовия процес дейността на човека извършва с помощта на средствата на труда едно предварително набелязано изменение на предмета на труда. Процесът угасва в продукта. Неговият продукт е потребителна стойност, природно вещество, което чрез изменението на формата е пригодено за човешките потребности. Трудът се е съединил с предмета на труда. Той е опредметен, а предметът е преработен. Онова, което на страната на работника се е проявило във формата на движение [Unruhe], сега се явява на страната на продукта като неподвижно свойство [ruhende Eigenschaft], във формата на битие. Работникът е прел, а продуктът е прежда.

Ако разгледаме целия процес от гледна точка на неговия резултат, на продукта, то и двете, и средството на труда, и предметът на труда, се явяват като средства за производство⁶⁾, а самият труд — като производителен труд.⁷⁾

Когато една потребителна стойност излиза от трудовия процес като продукт, други потребителни стойности, продукти от предишни трудови процеси, влизат в него като средства за производство. Една и съща потребителна стойност, която е продукт на един труд, представлява средство за производство на друг труд. Затова продуктите са не само резултат, но същевременно и условие за трудовия процес.

С изключение на добивната промишленост, която намира своя предмет на труда в природата, както е напр. при рударството, лова, риболова и т. н. (земеделието само доколкото се ограничава до разораването на девствена почва), всички отрасли на промишлеността обработват такъв предмет, който е суров материал, т. е. такъв предмет на труда, който вече е филтриран през процеса на труда и сам вече е продукт на труда. Такива са напр. семената в земеделието. Животните и растенията, на които хората са свикнали да гледат като на природни продукти, са може би не само продукти на труда от изтеклата година, но в своите сегашни форми са продукти на едно изменение, което под човешки контрол, посредством човешки труд се е продължавало през много поколения. Но колкото се отнася особено до средствата на труда, грамадното им множество показва дори на най-повърхностния поглед следите на предишен труд.

Суровият материал може да образува главната субстанция на един продукт или пък да вземе участие в неговото образуване само като спомагателен материал. Спомагателният материал или се консумира от средството на труда, както напр. въглищата от парната машина, маслото от колелото, сеното от впрегатния кон, или се прибавя към суровия материал, за да произведе в него веществено изменение, както напр. хлорът към небеленото платно, въглищата към желязото, боята към вълната, или пък подпомага извършването на самия труд, както напр. материалите, употребявани за отопление и осветление на работното помещение. Разликата между главен и спомагателен материал се заличава в същинското химическо производство, тъй като там нито един от употребяваните сурови материали не се появява отново като субстанция на продукта.⁸⁾

Тъй като всяка вещ притежава многобройни свойства и поради това може да има различни полезни приложения, то един и същ продукт може да служи като суров материал в твърде различни трудови процеси. Напр. зърното е суров материал за мелничаря, за фабриканта на скорбяла, за производителя на спиртни напитки, за скотовъдеца и т. н. Като семе то става суров материал за своето собствено производство. Също така въглищата излизат от минната индустрия като продукт и влизат в нея като средство за производство.

Един и същ продукт в един и същ трудов процес може да служи и като средство на труда, и като суров материал. Така е напр. при угояване на добитък, където добитъкът е едновременно и суров материал за обработка, и средство за получаване на тор.

Един продукт, който съществува в готова за потребление форма, може отново да стане суров материал за друг продукт, както напр. гроздето става суров материал за виното. Или пък трудът придава на своя продукт такива форми, в които той е годен само като суров материал. Суров материал в такова състояние се нарича полуфабрикат, а по-точно би било да се нарича междинен фабрикат, като напр. памука, конците, преждата и т. н. Макар че сам е продукт, първоначалният суров материал може да премине още през цял ред различни процеси, в които той в постоянно изменящ се вид винаги отново функционира като суров материал, докато стигне до последния трудов процес, от който той излиза като готово средство за живот или като готово средство на труда.

И така, дали една потребителна стойност се явява като суров материал, като средство на труда, или като продукт — това зависи напълно от нейната определена функция в трудовия процес, от мястото, което тя заема в него, и с промяната на това място се изменят и нейните определения.

Ето защо с влизането си като средства за производство в нови трудови процеси продуктите загубват характера си на продукти. Те вече функционират само като материални фактори на живия труд.

За предача вретеното е само средството, с което той преде, а ленът е само предметът, който той преде. Наистина никой не може да преде без материал за предене и без вретено. Затова наличността на тези продукти е предпоставка още при започване на преденето. Но за самия процес на преденето е също така безразлично, че ленът и вретеното са продукти на минал труд, както и за акта на храненето е безразлично, че хлябът е продукт на миналия труд на селянина, мелничаря, хлебаря и т. н. Обратно. Ако в процеса на труда средствата за производство проявяват своя характер на продукти на минал труд, те правят това само с недостатъците си. Ножът, който не реже, преждата, която постоянно се къса, и т. н. живо напомнят за ножаря А и предача В. В сполучливия продукт е заличено участието на минал труд в създаването на неговите потребителни свойства.

Машина, която не служи в трудовия процес, е безполезна. Освен това тя е подложена на разрушителната сила на естествената обмяна на веществата. Желязото ръждясва, дървото изгнива. Прежда, която не се изтъче или изплете, е развален памук. Живият труд трябва да обхване тези неща, да ги възкреси от мъртвите, да ги превърне от възможни в действителни и действащи потребителни стойности. Обхванати от пламъка на труда, асимилирани от него като негова плът, призовани в трудовия процес към функции, съответни на тяхната идея и назначение, те наистина биват консумирани, но целесъобразно, като елементи за създаване на нови потребителни стойности, за нови продукти, които са способни да навлязат като средства за живот в индивидуалното потребление или като средства за производство в нов трудов процес.

И така, ако наличните продукти са не само резултати, но и условие за съществуване на трудовия процес, то, от друга страна, влизането им в него, т. е. техният контакт с живия труд, е единственото средство за запазване и реализиране на тези продукти на минал труд като потребителни стойности.

Трудът консумира своите веществени елементи, своя предмет и своите средства, поглъща ги и следователно представлява потребителен процес. Това производително потребление се отличава от индивидуалното потребление по това, че последното поглъща продуктите като средства за живот на живия индивид, а първото — като средства за живот на труда, на неговата действаща работна сила. Затова продуктът на индивидуалното потребление е самият потребител, а резултатът на производителното потребление е продукт, различен от потребителя.

Доколкото средствата и предметът на труда сами вече са продукти, трудът поглъща продукти, за да създава продукти, или поглъща продукти като средства за производството на продукти. Но както първоначално трудовият процес протича само между човека и земята, която съществува и без негово съдействие, така и в този трудов процес все още участват и такива средства за производство, които са дадени от природата и не представляват съединения на природно вещество с човешки труд.

Трудовият процес, както го описахме в неговите прости и абстрактни моменти, е целесъобразна дейност за произвеждане на потребителни стойности, присвояване на даденото от природата за човешките потребности, общо условие за обмяната на веществата между човека и природата, вечно природно условие за човешкия живот, и затова той е независим от която и да било форма на този живот, а, напротив, е еднакво присъщ на всички негови обществени форми. Затова не беше необходимо да разглеждаме работника в неговото отношение към други работници. Достатъчно беше да вземем човека и неговия труд, от една страна, и природата и нейните материали — от друга. Както по вкуса на пшеницата не може да се познае кой я е обработвал, така и по самия трудов процес не се вижда при какви условия се извършва той — дали под жестокия бич на надзирателя на робите или под загриженото око на капиталиста, дали го е извършвал Цинцинат при обработването на своите няколко югери земя, или дивакът, който с камък убива звяр⁹⁾.

Да се върнем към нашия капиталист in spe [бъдещ]. Ние го оставихме, след като той беше купил на стоковия пазар всички фактори, необходими за трудовия процес: материалните фактори, т. е. средствата за производство, и личния фактор, т. е. работната сила. С лукав поглед на познавач той е подбрал ония средства за производство и работни сили, които подхождат на неговото особено предприятие — предачница, фабрика за обуща и т. н. И така, нашият капиталист започва да консумира купената от него стока, работната сила, т. е. заставя носителя на работната сила, работника, да потребява чрез своя труд средствата за производство. Разбира се, общият характер на трудовия процес не се изменя от това, че работникът го извършва за капиталиста вместо за самия себе си. Но на първо време и определеният начин за правенето на обуща или за преденето на прежда не може да се измени поради намесата на капиталиста. На първо време той трябва да вземе работната сила такава, каквато я намира на пазара, а следователно да вземе и нейния труд такъв, какъвто той е възникнал в периода, когато не е имало още капиталисти. Изменението на самия начин на производство като резултат на подчиняването на труда на властта на капитала може да се извърши едва по-късно и затова ще трябва да го разгледаме по-късно.

Трудовият процес като процес на потребление на работната сила от страна на капиталиста показва две своеобразни особености.

Работникът работи под контрола на капиталиста, на когото принадлежи неговият труд. Капиталистът наблюдава работата да се извършва акуратно и средствата за производство да се употребяват целесъобразно, с други думи, да не се прахосва суров материал и да се щадят оръдията на труда, т. е. те да се похабяват само доколкото това се налага от самата им употреба в работата.

Второ: продуктът е собственост на капиталиста, а не на непосредствения производител, на работника. Капиталистът плаща напр. еднодневната стойност на работната сила. Нейното потребление, както и това на всяка друга стока, напр. на един кон, който той е наел за един ден, му принадлежи следователно в продължение на този ден. На купувача на стоката принадлежи потреблението на стоката, така че притежателят на работната сила, когато дава своя труд, фактически дава само продадената от него потребителна стойност. От момента, в който той е влязъл в работилницата на капиталиста, потребителната стойност на неговата работна сила, т. е. нейното потребление, трудът, принадлежи на капиталиста. С купуването на работната сила капиталистът е присъединил и самия труд като жив фермент към също така принадлежащите му мъртви елементи, от които се образува продуктът. От негова гледна точка трудовият процес е само потребление на купената от него стока — работната сила, която той обаче може да потреби само като прибави към нея средства за производство. Трудовият процес е процес между неща, които капиталистът е купил, между неща, които му принадлежат. Затова и продуктът на този процес му принадлежи точно тъй, както му при над лежи и продуктът на ферментационния процес в неговата изба за вино.¹⁰⁾

2. ПРОЦЕС НА НАРАСТВАНЕ НА СТОЙНОСТТА

Продуктът — собствеността на капиталиста — е потребителна стойност: прежда, обуща и т. н. Но макар че напр. обущата представляват до известна степен основата на обществения напредък и нашият капиталист е решително напредничав човек, той все пак фабрикува обущата не заради тях самите. Изобщо потребителната стойност в стоковото производство не е нещо, qu’on aime pour lui- même [което обичат заради самото него]. В стоковото производство потребителните стойности се произвеждат изобщо само затова и дотолкова, защото и доколкото те са материален субстрат, носители на разменна стойност. А нашият капиталист е заинтересован в две неща. Първо, той иска да произведе потребителна стойност, която да има разменна стойност, да произведе предмет, предназначен за продан, стока. И, второ, той иска да произведе стока, чиято стойност да бъде по-висока от сбора от стойностите на стоките, нужни за нейното производство, на средствата за производство и на работната сила, за които той е авансирал на стоковия пазар хубавите си пари. Той иска да произведе не само потребителна стойност, но и стока, не само потребителна стойност, но и стойност, и не само стойност, но и принадена стойност.

И наистина, тъй като тук става въпрос за стоково производство, ние досега очевидно сме разглеждали само едната страна на процеса. Както самата стока е единство на потребителна стойност и стойност, така и нейният производствен процес трябва да бъде единство на трудов процес и на процес на образуване на стойност.

Да разгледаме сега производствения процес и като процес на образуване на стойност.

Ние знаем, че стойността на всяка стока се определя от количеството на материализирания в нейната потребителна стойност труд, т. е. от обществено необходимото за нейното произвеждане работно време. Това важи и за продукта, който нашият капиталист получава като резултат на трудовия процес. Така че преди всичко трябва да се изчисли овещественият в този продукт труд.

Нека той бъде напр. прежда.

За произвеждане на преждата е бил нужен най-напред нейният суров материал, напр. 10 фунта памук. Няма нужда да се изследва каква е стойността на памука, тъй като капиталистът го е купил на пазара по неговата стойност, напр. за 10 шилинга. В цената на памука необходимият за неговото произвеждане труд вече е изразен като среден обществен труд. Да приемем по-нататък, че изхабеното за преработката на памука количество вретена, които за нас представляват и всички други употребени средства на труда, притежават стойност от 2 шилинга. Ако количеството злато от 12 шилинга съставя продукта на 24 работни часа, или на два работни дни, от това следва преди всичко, че в преждата са овеществени два работни дни.

Обстоятелството, че памукът е променил своята форма и че количеството похабени вретена са съвсем изчезнали, не бива да ни въвежда в заблуждение. Например ако стойността на 40 фунта прежда е равна на стойността на 40 фунта памук + стойността на едно цяло вретено, т. е. ако се изисква едно и също работно време за произвеждането на двете части на това уравнение, то според общия закон за стойността 10 фунта прежда са еквивалент на 10 фунта памук + 1/2 вретено. В този случай това едно и също работно време се изразява веднъж в потребителната стойност прежда, а втори път — в потребителните стойности памук и вретено. Следователно за стойността е безразлично дали тя се проявява в прежда, вретено или памук. Обстоятелството, че вретеното и памукът, вместо да лежат мирно едно до друго, влизат в процеса на преденето във взаимна връзка, която изменя техните потребителни форми и ги превръща в прежда, не засяга тяхната стойност, също както тя не би била засегната, ако те биха били заменени чрез проста размяна срещу един еквивалент от прежда.

Работното време, необходимо за произвеждането на памука, е част от работното време, необходимо за произвеждането на преждата, суровият материал за която е памукът, и затова то се съдържа в преждата. Същото се отнася и за работното време, необходимо за произвеждането на онова количество вретена, без чието изхабяване или потребление памукът не може да бъде изпреден.¹¹⁾

И така, доколкото е въпрос за стойността на преждата, т. е. за работното време, необходимо за нейното произвеждане, то различните особени, разделени по време и пространство трудови процеси, които трябва да бъдат извършени, за да се произведе самият памук и изхабената маса вретена и за да се произведе най-сетне прежда от памука и вретената — тези трудови процеси могат да бъдат разгледани като различни и последователни фази на един и същ трудов процес. Целият труд, който се съдържа в преждата, е минал труд. Обстоятелството, че работното време, необходимо за произвеждането на нейните съставни елементи, е изтекло по-рано и че се намира в отдавна минало време, докато трудът, който е изразходван непосредствено в заключителния процес на преденето, стои по-близо до сегашното време и се намира в минало свършено време, няма абсолютно никакво значение. Ако за построяването на една къща е необходимо определено количество труд, напр. 30 работни дни, то общото количество на вложеното в къщата работна време никак не се изменя от това, че 30-ият работен ден е влязъл в производството цели 29 дни след първия работен ден. И така работното време, което се съдържа в материала на труда и в средствата на труда, може да се разглежда така, като че ли е било изразходвано просто в един по-раншен стадий на процеса на преденето, преди труда, прибавен накрая във формата на преденето.

Така че стойностите на средствата за производство, на памука и вретената, изразени в цената 12 шилинга, образуват съставните части на стойността на преждата, или на стойността на продукта.

Само две условия трябва да се изпълнят. Първо, памукът и вретената трябва наистина да са послужили за произвеждането на известна потребителна стойност. В нашия случай те трябва да са станали прежда. За стойността е безразлично коя потребителна стойност е неин носител, но той във всеки случай трябва да бъде някаква потребителна стойност. Второ, приема се, че е изразходвана само онова работно време, което е необходимо при дадените обществени условия на производство. Следователно, ако е бил необходим само 1 фунт памук, за да се изпреде 1 фунт прежда, то за създаването на 1 фунт прежда трябва да се употреби само 1 фунт памук. Същото се отнася и до вретената. Ако нашият капиталист има фантазията да употребява златни вретена вместо железни, то въпреки това в стойността на преждата ще влезе само обществено- необходимият труд, т. е. работното време, необходимо за произвеждането на железни вретена.

Сега знаем каква част от стойността на преждата образуват средствата за производство, памукът и вретената. Тя е равна на 12 шилинга, или на материализацията на два работни дни. Следователно сега става въпрос за оная част от стойността, която самият труд на предача прибавя към памука.

Сега трябва да разгледаме този труд от съвсем друга гледна точка в сравнение с оная, от която разглеждахме трудовия процес. Там ставаше въпрос за целесъобразната дейност, необходима за превръщането на памука в прежда. Колкото по-целесъобразен е трудът, толкова по-добра ще бъде — при равни други условия — преждата. Трудът на предача беше специфично различен от всеки друг вид производителен труд и това различие се проявяваше субектно и обективно в особената цел на преденето, в особения характер на неговите операции, в особената природа на неговите средства за производство, в особената потребителна стойност на неговия продукт. Памукът и вретената са необходими на предачния труд, но от тях не могат да се правят топове с нарязани цеви. Напротив, доколкото трудът на предача създава стойност, т. е. доколкото той е източник на стойност, той никак не се различава от труда на пробивача на оръдейни цеви или, което е по-близо до нашия пример, от труда на производителите на памук и вретена, който е осъществен в средствата за производство на преждата. Само поради тази тъждественост добиването на памука, произвеждането на вретената и преденето могат да образуват части от една и съща обща стойност, от стойността на преждата, които се различават помежду си само количествено. Тук не става дума вече за качеството, за свойствата и съдържанието на труда, а само за неговото количество. Последното може просто да се пресметне. Ние приемаме, че преденето е прост труд, среден обществен труд. По-късно ще видим, че противоположната предпоставка никак не изменя работата.

През време на трудовия процес трудът минава постоянно от формата на активност (Unruhe) във формата на битие, от формата на движение във формата на предметност. В края на всеки час движението предене се изразява в известно количество прежда и следователно определено количество труд — един работен час — се оказва овеществено в памук. Ние казваме работен час, т. е. изразходването на жизнената сила на предача в продължение на един час, тъй като трудът на преденето тук се взема само доколкото той е изразходване на работна сила, а не доколкото е специфичният труд предене.

От решаващо значение е, щото през времетраенето на процеса, т. е. през време на превръщането на памука в прежда, да бъде изразходвано само обществено необходимото работно време. Ако при нормални, т. е. при средни обществени условия на производството, а фунта памук се превръщат за един работен час в b фунта прежда, то за 12-часов работен ден се смята само такъв работен ден, който превръща 12xa фунта памук в 12xb фунта прежда. Защото при образуването на стойността се смята само обществено необходимото работно време.

Тук и суровият материал, и продуктът, а също и самият труд се явяват в съвсем друга светлина, отколкото от гледна точка на самия трудов процес. Суровият материал тук важи само доколкото всмуква определено количество труд. Чрез това всмукване той наистина се превръща в прежда, защото под формата на преденето е била изразходвана и прибавена към него работна сила. Но продуктът, преждата, служи сега само като мярка на всмукания от памука труд. Ако в продължение на 1 час е изпреден 12/3 фунта памук, или е превърнат в 1 2/3 фунта прежда, то 10 фунта прежда изразяват 6 всмукани работни часа. Определени и установени чрез опита количества продукт представляват сега само определени количества труд, определена маса кристализирано работно време. Те са вече само материализация на един час, на два часа, на един ден обществен труд.

Обстоятелството, че трудът е бил именно предачен труд, че неговият материал е бил памукът, а негов продукт — преждата, няма тук никакво значение, както и обстоятелството, че и самият предмет на труда е вече продукт, т. е. суров материал. Ако работникът беше зает в каменовъглена мина вместо в предачница, предметът на труда, въглищата, щеше да бъде даден от природата. Въпреки това определено количество от изкопаните от мината въглища, напр. един центнер, би представлявало определено количество всмукан труд.

При продажбата на работната сила ние приехме, че нейната еднодневна стойност е равна на 3 шилинга, че в последните са въплътени 6 работни часа и че следователно това количество труд е необходимо за произвеждането на средното количество средства за живот на работника за един ден. Ако нашият предач превърне в продължение на един работен час 1 2/3 фунта памук в 1 2/3 фунта прежда¹²⁾, то за 6 часа той ще превърне 10 фунта памук в 10 фунта прежда. Следователно през времетраенето на предачния процес памукът всмуква 6 работни часа. Същото работно време се изразява в едно количество злато от 3 шилинга. И така, преденето е прибавило към памука една стойност от 3 шилинга.

Да разгледаме сега общата стойност на продукта, т. е. на 10-те фунта прежда. В тях са овеществени 2 1/2 работни дни: 2 работни дни се съдържат в памука и вретената, а 1/2 работен ден е всмукан през време на предачния процес. Същото работно време се изразява в едно количество злато от 15 шилинга. Следователно цената на 10 фунта прежда, която е адекватна на тяхната стойност, е 15 шилинга, а цената на 1 фунт прежда — 1 шилинг и 6 пенса.

Нашият капиталист е смутен. Стойността на продукта е равна на стойността на авансирания капитал. Авансираната стойност не е нараснала, не е създала принадена стойност, следователно парите не са се превърнали в капитал. Цената на тези 10 фунта прежда е равна на 15 шилинга, а 15 шилинга са били изразходвани на стоковия пазар за елементите, които образуват продукта, или което е същото, за факторите на трудовия процес: 10 шилинга за памук, 2 шилинга за изхабената маса вретена и 3 шилинга за работната сила. Увеличената стойност на преждата нищо не помага, тъй като нейната стойност представлява само сумата на стойностите, които по-рано са били разпределени между памука, вретената и работната сила, а от такова просто събиране на налични стойности никога не може да възникне принадена стойност.¹³⁾ Всички тези стойности сега са концентрирани в една вещ, но те са били също така концентрирани в паричната сума от 15 шилинга, преди тя да се е разпаднала поради покупката на трите стоки.

Сам по себе си този резултат не е учудващ. Стойността на един фунт прежда е 1 шилинг и 6 пенса, така че за 10 фунта прежда нашият капиталист би трябвало да заплати на стоковия пазар 15 шилинга. Дали той ще купи своята частна къща готова на пазара, или ще я строи сам — нито една от тези операции не ще увеличи количеството на парите, изразходвани за придобиване на къщата.

Капиталистът, който е запознат с вулгарната икономия, може би ще каже, че е авансирал своите пари с намерението да направи от тях повече пари. Но пътят към ада е покрит с добри намерения и капиталистът би могъл да има намерение да придобива пари, без нищо да произвежда.¹⁴⁾ Той заплашва. Вече нямало да могат да го подведат. В бъдеще щял да купува стоката готова на пазара, вместо да я фабрикува сам. Но ако всички негови събратя капиталисти постъпят по същия начин, тогава къде ще намери той стока на пазара? А пари не може да яде. Той започва да чете проповеди. Трябвало да се вземе предвид неговото въздържание. Той бил могъл да прахоса своите 15 шилинга. Вместо това той ги е потребил производително и е направил от тях прежда. Но пък затова сега има прежда, а не гризене на съвестта. Той, за бога, не бива да се връща към ролята на събирача на съкровища, който ни показа към какво води аскетизмът. Пък, освен това, където няма нищо, там и царят губи своите права. Каквато и да е заслугата на неговото въздържание, не се получава нищо, за да бъде то специално възнаградено, тъй като стойността на продукта, който излиза от процеса, е равна само на сбора от хвърлените в него стокови стойности. Нека той се успокои с това, че добродетелта се възнаграждава с добродетел. Но вместо това капиталистът става натрапчив. Преждата му е непотребна. Той я е произвел за продан. Тогава нека я продаде или, още по-просто, нека занапред произвежда само неща за свое собствено потребление — рецепта, която неговият домашен лекар Мак-Кълък вече му е предписал като изпитано средство против епидемията на свръхпроизводството. Но капиталистът дръзко се наежва. Да не би работникът да може само с голи ръце да направи от нищо нещо, да произведе стоки? Нима той, капиталистът, не му е дал материала, с който и в който работникът може да въплъти своя труд? И тъй като обществото в най-голямата си част се състои от такива голтаци — нима той, капиталистът, със своите средства за производство, със своя памук и своите вретена, не е оказал неизмерима услуга на обществото и на самия работник, когото той на всичко отгоре е снабдил и със средства за живот? Нима няма право той да му пресметне тази услуга? Но пък нима и работникът не му е оказал от своя страна услуга, като е превърнал памука и вретената в прежда? Освен това тук не става въпрос за услуги.¹⁵⁾ Услугата е само полезно действие на дадена потребителна стойност — било на стоката, било на труда¹⁶⁾. Но тук работата е в разменната стойност. Капиталистът е заплатил на работника стойността от 3 шилинга. Работникът му е върнал един точен еквивалент в прибавената към стойността на памука стойност от 3 шилинга, върнал му е стойност за стойност. Нашият приятел, който току-що се перчеше със своя капитал, изведнъж заема непретенциозния вид на свой собствен работник. А нима той [капиталистът] сам не е работил? Нима наблюдението и върховният надзор над предача не е труд? Нима този труд не образува също стойност? Собственият надзирател и собственият директор на капиталиста свиват рамене. Но през това време той с весела усмивка отново е приел своята предишна физиономия. С всичките си опявания той само ни бил баламосвал. Той пет пари не дава за тях. Всички тези и подобни на тях празни извъртания и кухи брътвежи той предоставя на специално плащаните за тази цел професори по политическа икономия. Сам той е практичен човек, който наистина не всякога обмисля това, което казва вън от сделките, но всякога знае какво върши в областта на сделките.

Да се вгледаме по-отблизо. Еднодневната стойност на работната сила възлизаше на 3 шилинга, защото в самата нея е овеществен половин работен ден, т. е. защото средствата за живот, необходими всекидневно за произвеждането на работната сила, струват половин работен ден. Но миналият труд, който се съдържа в работната сила, и живият труд, който тя може да извърши, т. е. нейните всекидневни средства за издръжка и нейното всекидневно изразходване, са две съвсем различни величини. Първата определя нейната разменна стойност, а втората образува нейната потребителна стойност. Обстоятелството, че за поддържането на живота на работника в продължение на 24 часа е нужен половин работен ден, никак не му пречи да работи цял ден. Следователно стойността на работната сила и стойността, създавана в процеса на нейното потребление, са две различни величини. Именно тази разлика в стойността е имал предвид капиталистът, когато е купувал работната сила. Нейното полезно свойство да произвежда прежда или обуща е било само conditio sine qua non [условие, без което не може], тъй като трудът трябва да бъде изразходван в полезна форма, за да образува стойност. Решаваща е била обаче специфичната потребителна стойност на тази стока — нейното свойство да бъде източник на стойност, и то на повече стойност, отколкото тя самата има. Това е специфичната услуга, която капиталистът очаква от нея. И при това той постъпва съобразно с вечните закони на стоковата размяна. И наистина продавачът на работната сила, както и продавачът на всяка друга стока, реализира нейната разменна стойност и отчуждава нейната потребителна стойност. Той не може да получи едната, без да даде другата. Потребителната стойност на работната сила, самият труд, не принадлежи на своя продавач, също както потребителната стойност на продаденото дървено масло не принадлежи на търговеца на масло. Притежателят на пари е заплатил еднодневната стойност на работната сила; затова на него принадлежи нейното потребление в течение на един ден, еднодневният труд. Обстоятелството, че еднодневната издръжка на работната сила струва само половин работен ден, макар че тя може да действа, да работи цял ден, че поради това стойността, която създава нейното потребление в продължение на един ден, е два пъти по-голяма от нейната собствена еднодневна стойност, е особено щастие за купувача, но съвсем не е несправедливост спрямо продавача.

Нашият капиталист е предвидил този случай, който го разсмива.^[67] Затова работникът намира в работилницата всички средства за производство, необходими не само за шестчасов, но и за дванадесетчасов трудов процес. Ако десет фунта памук всмукваха 6 работни часа и се превръщаха в 10 фунта прежда, то 20 фунта памук ще погълнат 12 работни часа и ще се превърнат в 20 фунта прежда. Да разгледаме продукта на удължения трудов процес. В 20 фунта прежда сега са овеществени 5 работни дни — 4 в употребения памук и вретена и 1 погълнат от памука през време на процеса на преденето. Но паричният израз на 5 работни дни е 30 шилинга, или 1 фунт стерлинги и 10 шилинга. Следователно това е цената на 20 фунта прежда. Фунтът прежда струва, както и преди, 1 шилинг и 6 пенса. Но сборът от стойностите на хвърлените в процеса стоки е сега 27 шилинга. Стойността на преждата е 30 шилинга. Стойността на продукта е пораснала с 1/9 над стойността, авансирана за неговото производство. Ето как 27 шилинга се превърнаха в 30 шилинга. Те донесоха принадена стойност от 3 шилинга. Най-сетне фокусът сполучи. Парите се превърнаха в капитал.

Всички условия на проблема са решени и законите на стоковата размяна никак не са нарушени. Еквивалент бе разменен срещу еквивалент. Капиталистът като купувач заплати всяка стока — памука, вретената, работната сила — по нейната стойност. След това той постъпи тъй, както постъпва и всеки друг купувач на стоки. Той консумира тяхната потребителна стойност. Процесът на потреблението на работната сила, който същевременно е и процес на производство на стоката, даде един продукт от 20 фунта прежда на стойност 30 шилинга. Капиталистът сега се връща на пазара и продава стока, след като бе купил стока. Той продава фунта прежда за 1 шилинг и 6 пенса, нито стотинка по-горе или по-долу от нейната стойност, и въпреки това той извлича от обръщението 3 шилинга повече, отколкото първоначално е пуснал в него. Целият този процес, превръщането на неговите пари в капитал, се извършва в сферата на обръщението и не се извършва в него. Той се извършва чрез посредничеството на обръщението, тъй като е обусловен от покупката на работната сила на стоковия пазар. И не се извършва в обръщението — тъй като то само подготвя процеса на увеличаването на стойността, който се извършва в сферата на производството. Така че "tout pour le mieux dans le meilleur des mondes possibles.“^[68]

Като превръща пари в стоки, които служат като материал за един нов продукт или като фактори на трудовия процес, като прибавя към тяхната мъртва предметност живата работна сила, капиталистът превръща стойност, минал, овеществен, мъртъв труд — в капитал, в самонарастваща стойност, в одушевено чудовище, което започва „да работи“ като обзето от страст.^[69]

Ако сравним сега процеса на образуване на стойност и процеса на нарастване на стойността, ще видим, че процесът на нарастване на стойността е само процес на образуване на стойност, продължен отвъд известна точка. Ако последният трае само до тази точка, когато платената от капиталиста стойност на работната сила е заместена с един нов еквивалент — той ще бъде прост процес на образуване на стойност. Ако продължи и отвъд тази точка — той става процес на нарастване на стойността.

Ако по-нататък сравним процеса на образуване на стойност с трудовия процес, ще видим, че последният се състои в полезния труд, който произвежда потребителни стойности. Тук движението се разглежда качествено, откъм страната на особения му характер, откъм неговата цел и съдържание. В процеса на образуване на стойност същият трудов процес се представя само откъм своята количествена страна. Тук вече става въпрос само за времето, което е необходимо на труда за неговото функциониране, или за времетраенето, през което работната сила се изразходва полезно. Тук и стоките, които влизат в трудовия процес, не важат вече като функционално определени веществени фактори на целесъобразно действащата работна сила. Те вече се вземат предвид само като определени количества овеществен труд. Дали се съдържа в средствата за производство или се прибавя от работната сила, трудът вече се взема предвид само в неговото количество по време. Той възлиза на толкова часове, дни и т. н.

Но той се взема предвид само доколкото времето, изразходвано за произвеждането на потребителната стойност, е обществено необходимо. Това включва различни неща. Работната сила трябва да функционира при нормални условия. Ако обществено господстващото средство на труда в предачеството е предачната машина, в ръцете на работника не бива да се дава чекрък. Вместо памук от нормално качество той не бива да получава боклук, който се къса всеки миг. В двата случая той би употребил за произвеждането на един фунт прежда повече работно време от обществено необходимото работно време, но това допълнително време няма да произведе стойност или пари. Нормалният характер на материалните фактори на труда зависи обаче не от работника, а от капиталиста. По-нататъшно условие е нормалният характер на самата работна сила. В специалността, в която се прилага, тя трябва да притежава господстващата средна степен на сръчност, умение и пъргавина. Но нашият капиталист е купил на трудовия пазар работна сила от нормално качество. Тази сила трябва да се изразходва при обикновената средна мярка на напрежение, в обществено приетата степен на интензивност. При това капиталистът най-зорко следи да не се прахосва никакво време без работа. Той е купил работната сила за определен срок. Той държи да си получи своето. Той не иска да го окрадат. И най-сетне — и за това същият господин има свой собствен code pénal [наказателен кодекс] — не бива да се допуска никакво нецелесъобразно изразходване на сурови материали и на средства на труда, тъй като прахосаните материали или средства на труда представляват излишно изразходвани количества овеществен труд, следователно не се вземат предвид и не вземат участие в образуването на стойността на продукта.¹⁷⁾

Виждаме, че изведената по-рано при анализа на стоката разлика между труда, доколкото той създава потребителна стойност, и същия труд, доколкото той създава стойност, сега се изразява като разлика между различните страни на производствения процес.

Като единство на трудовия процес и на процеса на образуване на стойност производственият процес е процес на производство на стоки; като единство на трудовия процес и на процеса на нарастване на стойността той е капиталистически производствен процес, капиталистическа форма на стоковото производство.

По-горе беше вече отбелязано, че за процеса на нарастване на стойността е съвсем безразлично дали присвоеният от капиталиста труд е прост, среден обществен труд или по-сложен труд, труд с по-високо относително тегло. Трудът, който в сравнение със средния обществен труд важи като по-висш, по-сложен труд, е проява на такава работна сила, създаването на която изисква по-големи разходи и чието произвеждане струва повече работно време и която затова има по-голяма стойност от тази на простата работна сила. Ако стойността на тази сила е по-голяма, то тя се проявява в по-висококачествен труд и поради това — при равни периоди от време — се овеществява в сравнително по-високи стойности. Но каквато и да бъде степенната разлика между труда на предача и труда на бижутера, частта труд, с която работникът-бижутер замества само стойността на своята собствена работна сила, качествено с нищо не се различава от допълнителната част труд, с която той създава принадена стойност. И тук принадената стойност се получава само от един количествен превес на труда, от удълженото времетраене на един и същ трудов процес: в единия случай процес на предачното производство, в другия случай процес на бижутерийното производство¹⁸⁾.

От друга страна, във всеки процес на образуване на стойност по-висшият труд винаги трябва да бъде сведен към среден обществен труд, напр. един ден по-висш труд към х дни прост труд¹⁹⁾. Следователно ние ще спестим една излишна операция и ще опростим анализа, като приемем, че използваният от капитала работник изпълнява прост, среден обществен труд.

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

1) „Изглежда, че самораслите продукти на земята, които са в ограничено количество и съществуват съвсем независимо от човека, са дадени от природата по същия начин, както на някой млад човек дават една малка сума, за да може да заработи и създаде щастието си“. (James Steuart, „Principles of Political Economy“, edit. Dublin, 1770, v. 1, p. 116).

2) „Разумът е колкото хитър, толкова и могъщ. Хитростта се състои изобщо в оная посредническа дейност, която заставя обектите да си въздействат взаимно съгласно тяхната собствена природа и да се подхвърлят на взаимна обработка, като без да се намесва непосредствено в тези процес, все пак достига осъществяването на своята цел.“ (Hegel, „Encyklopädie“, Erster Theil. „Die Logik“, Berlin, 1840, S. 382).

3) В своето иначе мизерно произведение „Théorie de l’Economie Politique“, Paris, 1815 [t. I, p. 266], Ганил в полемика срещу физиократите уместно изброява редица трудови процеси, които съставляват предпоставката за същинското земеделие.

4) В своите „Réflexions sur la Formation et la Distribution des Richesses“ (1760 r.) Тюрго добре развива значението на опитоменото животно за наченките на културата.

5) Измежду всички стоки същинските луксозни стоки имат най-малко значение за технологическото сравнение на различните производствени епохи.

5а) Бележка към второто издание. Колкото и малко досегашната историография да познава развитието на материалното производство, а следователно и основата на всеки обществен живот, и с това на всяка действителна история, все пак поне предисторическите времена са разделени според материала на оръдията и оръжията на каменен период, бронзов период и железен период, и то въз основа на естественонаучните, а не на така наречените исторически изследвания.

6) Изглежда парадоксално напр. да наречем рибата, която още не е уловена, средство за производство в риболовството. Но досега още не е изнамерено изкуството да се лови риба във води, в които я няма.

7) Това определение на производителния труд, както то следва от гледна точка на простия трудов процес, е съвсем недостатъчно за капиталистическия процес на производство.

8) Шорх различава същинския суров материал като „matiere“ от спомагателните материали „materiaux“.^[65] Шербюлие нарича спомагателните материали „matieres instrumenrales“.^[66]

9) Сигурно върху тази съвсем логична основа полковник Торенс открива в камъка на дивака произхода на капитала. „В първия камък, който дивакът хвърля по преследваното живо животно, в първата тояга, която той взема, за да брули плодовете, които не може да достигне с ръце, ние виждаме присвояване на един предмет с цел да се придобие друг предмет и така откриваме началото на капитала.“ (R. Torrens, „An Essay on the Production of Wealth etc.“, p. 70, 71). C тази първа тояга [stock] навярно се обяснява защо на английски „stock“ е синоним на капитала.

10) „Продуктите се присвояват, преди да бъдат превърнати в капитал; това превръщане не ги избавя от такова присвояване.“ (Cherbuliez, „Richesse ou Pаuvretè“, édit. Paris, 1841, p 54). „Като продава своя труд за определено количество средства за живот (аpprovisionnement), пролетарият съвсем се отказва от всякакъв дял върху продукта. Присвояването на продуктите остава същото, както и по-преди; то ни най-малко не се изменя със споменатия договор. Продуктът принадлежи изключително на капиталиста, който е доставил суровите материали и approvisionnement. Това е строг извод от закона за присвояването, чийто основен принцип беше, напротив, изключителното право на собственост на всеки работник върху неговия продукт.“ (James Mill. „Elements of Political Economy etc.“, London, 1821, p. 58. “Когато работниците paботят за заплата, капиталистът е собственик не само на капитала (тук се подразбират средствата за производство), но и на труда (of the labour also). Ако, както е прието, в понятието капитал включим това, което се плаща като работна заплата, безсмислено е да се говори за труда отделно от капитала. Думата капитал в този смисъл включва и двете — и капитала, и труда.“ (James Mill, „Elements of Political Economy etc.“, London, 1821, p. 70, 71).

11) „Не само трудът, приложен непосредствено за произвеждането на стоките влияе върху тяхната стойност, но и трудът, който е бил употребен за оръдия, сечива и постройки, които участват в процеса на производството.“ (Ricardo, „The Principles of Political Economy“, 3 ed., London, 1821, p. 16).

12) Цифрите тук са съвсем произволни.

13) „Това е основното положение, върху което се основава учението на физиократите за непроизводителността на всеки неземеделски труд, и то е необоримо за икономиста по професия. Този начин да се прибавя към една единствена вещ стойността на много други вещи (напр. към платното — издръжката на тъкача на платното), да се наслагат, така да се каже няколко стойности върху една-единствена стойност води към нарастване на последната в съответния размер... Терминът събиране твърде добре означава начина, по който се образува цената на продуктите на труда: тази цена е само общият сбор на няколко стойности, употребени и събрани заедно; но събиране не значи умножение.“ (Mercier de la Rivière, цит. съч, стр. 599).

14) Така напр. в 1844-1847 г. той бе изтеглил част от своя капитал от производството, за да я изгуби при спекула с железопътни акции. Така през време на американската гражданска война той бе затворил фабриката и бе изхвърлил фабричния работник на улицата, за да играе на Ливърпулската памучна борса.

15) „Хвали се, кичи се, и се украсявай... Но който взема повече или по-добро (от това, което е дал) — той е лихварин, а това значи, че той принася не услуга, а вреда на своя ближен, както прави крадецът и разбойникът. Не всичко, което се нарича услуга и благодеяние, е услуга и благодеяние на ближния. Защото прелюбодеецът и прелюбодейката си оказват един на друг голяма услуга и удоволствие. Един рицар прави на подпалвача и на убиеца голяма рицарска услуга, като им помага да разбойничестват по пътищата и да нападат селата и хората. Папистите правят на нашите голяма услуга с това, че не издавят, не изгарят, не избиват всички, не ги оставят да изгният в затворите всички до един, а оставят някои и да живеят, като само ги изпъждат или им отнемат целия имот. Сам дяволът прави на своите служители велика, неизмерима услуга... Общо взето, светът е преизпълнен с големи, превъзходни всекидневни услуги и благодеяния.“ (Martin Luther, „An die Pfarrherrn, wider den Wucher zu predigen etc.“ Wittenberg, 1540 (S. 8-9]).

16) Аз отбелязвам по този въпрос в „Към критиката на политическата икономия“, Берлин, 1859, стр. 14 [Бълг. изд., стр. 27] между другото: „Понятно е каква „услуга“ трябва да оказва категорията „услуга“ (service) на икономисти от рода на Ж. Б. Сей и Ф. Бастиа.“ [виж настоящото издание, т. 13, стр. 25].

17) Това е едно от обстоятелствата, които поскъпяват основаното на робство производство. При него работникът, според сполучливия израз на древните автори, се различава само като instrumentum vocale [оръдие, надарено с говор] от животното, което е instrumentum semivocale [оръдие, недарено с глас], и от мъртвото средство на труда, което е instrumentum mutum [нямо оръдие]. Но работникът сам дава на животните и на средствата на труда да почувстват, че той не е подобен на тях, а е човек. Той стига до съзнанието, че се различава от тях, като ги третира лошо и ги опропастява con amore [с увлечение]. Затова като икономически принцип на този начин на производство са смята употребата само на най-груби и най-недодялани оръдия на труда, които обаче именно поради своята грубост по-малко са изложени на развала. До избухването на гражданската война в робовладелските щати, разположени около Мексиканския залив, са се употребявали рала от старокитайска конструкция, които разравят земята както свинете или къртиците, а не я порят и не я преобръщат. Сравни J. Е. Calmes, „The Slave Power“, London, 1862, p. 46 sqq. В книгата си „Sea Board Slave States“ Олдстед между другото разказва: „Показваха ми сечива, които у нас нито един разумен човек не би дал на наемния си работник; тяхната извънредна тежина и грубост прави по мое мнение труда с тях поне с 10% пo-мъчен, отколкото със сечивата, които обикновено се употребяват у нас. Но както ме уверяват, при тромавия и нехаен начин, по който робите си служат със сечивата, не е възможно да им се поверяват по-леки и по-малко груби сечива; такива сечива, каквито ние постоянно поверяваме на нашите работници и при това извличаме добра печалба, не биха просъществували нито ден на една нива във Вирджиния, макар че почвата там е по-лека и не е така камениста, както у нас. Също така на моя въпрос, защо навсякъде конете са заменени с мулета, ми посочиха като първа и най-убедителна причина, че конете не могат да понасят тормоза, на който постоянно ги подлагат негрите. Последните винаги осакатявали конете и ги пребивали от бой, докато мулетата понасят бой, издържат с недостатъчно храна, без това да е съществено вредно за тях. При това те не настиват и не се разболяват, когато бъдат оставени на произвола или бъдат претоварени с прекомерна работа. Впрочем достатъчно е да погледна през прозореца на стаята, в която пиша, за да наблюдавам почти всеки път такова отнасяне към добитъка, което на север сигурно би накарало всеки фермер да уволни работника.“ [стр. 46, 47].

18) Разликата между сложния и простия труд, „skilled“ и „unskilled labour“ [квалифициран и неквалифициран труд], се основава отчасти само на илюзии или поне на различия, които отдавна са престанали да бъдат реални и продължават да съществуват само като традиционни условности; отчасти — на по-безпомощното положение на известни слоеве от работническата класа, което не им позволява, както другите, да наложат да им бъде заплатена напълно стойността на тяхната работна сила. Случайни обстоятелства играят при това такава голяма роля, че едни и същи видове труд често менят своето място. Например там, където физическата субстанция на работническата класа е отслабнала и е относително изтощена, както е случаят във всички страни с развито капиталистическо производство, грубите работи, които изискват голяма мускулна сила, се превръщат общо взето в по-висш труд в сравнение с много по-фини работи, които се свеждат до степента на прост труд. Така напр. трудът на един bricklayer (зидар) заема в Англия много по-високо стъпало, отколкото трудът на един специалист по тъкане на дамаска. От друга страна, трудът на един fustian cutter (стригач на кадифе), при все че изисква голямо физическо усилие и освен това е много нездравословен, фигурира като „прост труд“. Впрочем не трябва да си въобразяваме, че така нареченият „skilled labour“ [квалифициран труд) заема количествено значително място в националния труд. Ленг пресмята, че в Англия (и Уелс) съществуването на повече от 11 млн. души се базира на простия труд. След като се извадят един милион аристократи и един и половина милиона паупери, скитници, престъпници, проститутки и т. н. от 18-те милиона население на страната по времето, когато той е писал своето съчинение, остават 4 650 000 души от средната класа, в която са включени дребните рентиери, чиновниците, писателите, художниците, учителите и т. н. За да получи тези 42/3 милиона, той причислява към работещата част на средната класа, освен банкерите и т. н., и всички по-добре платени „фабрични работници“. Дори и bricklayers (зидарите] не липсват у него между „работниците на сложния труд“.Така му остават гореказаните 11 милиона (S. Laing, „National Distress etc.“, London, 1844 fp. 51-52]). Голямата класа, която не може да даде срещу средствата за живот нищо освен прост труд, съставлява голямата маса на народа.“ (James Mill в статията „Colony“. Добавка към „Encyclopaedia Britannica“, 1831).

19) „Когато се спомене труд в значението на мярка на стойността, по необходимост се подразбира труд от даден вид... отношението, в което другите видове труд се намират спрямо него, лесно може да бъде определено.“ ([J. Cazenove] „Outlines of Political Economy“, London, 1832, p. 22, 23).

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКЦИЯТА

[65] Н. Storch. „Cours d’économie politique, ou Exposition des principes, qui déterminent la prospérité des nations“ Tom I, St. — Pétersbourg, 1815, p. 288 (X. Щорх. „Курс по политическа икономия, или Изложение на принципите, които определят просперитета на народите“. Том I, С.-Петербург, 1815, стр. 288).

[66] A. Cherbuliez. „Richesse ou pauvreté. Exposition des causes et des effets de la distribution actuelle des richesses sociales“. Paris, p. 14 (A. Шербюлие. „Богатство или бедност. Изложение на причините и последиците на съвременното разпределение на общественото богатство“. Париж, 1841, стр. 14).

[67] „Случай, който го разсмива“ — перифразирани думи на Фауст от едноименната трагедия на Гьоте, част I, сцена трета („Кабинетът на Фауст“).

[68] „Toutpour le mieux dans le meilleur des mondes possibles“ („Всичко за най-доброто в този най-добър от всички светове“) — афоризъм от повестта на Волтер „Кандид“).

[69] Гьоте. „Фауст“, част 1, сцена пета („Механата на Ауербах в Лайпциг“).